Как са живели българите в Османската империя?

[thorn]

Бъкано е и с мемоари с обратното мнение. Че лошо са живели.

[T-72]

Бъкано е и с мемоари с обратното мнение. Че лошо са живели.

Може, дай ми автори?

[admin]

Бъкано е и с мемоари с обратното мнение. Че лошо са живели.

Бедно или лошо? Дайте да уточним терминология, че май говорим за различни неща.
Лично забогатяване, данъци, политически права, религиозни (право на строеж на църкви) и прочие дреболии.

[thorn]

Политическа и правна несигурност, бандитизъм, често покровителстван от властите, безпрецедентна даже за онази епоха корумпираност.

[T-72]

Политическа и правна несигурност, бандитизъм, често покровителстван от властите, безпрецедентна даже за онази епоха корумпираност.

Литература?

[thorn]

Честно, в момента не съм на тази вълна. Общи впечатления от прочетено, но не ме карай да търся къде какво съм чел. За разкапаността и корумпираността на османската администрация е общ мотив почти при всяко описание на турска Македония, оплакванията от разбойничество, особено от страна на арнаутски банди също.

[thorn]

Голямата беда за града бе разбойничеството. Имаше разбойници власи от Тесалия, между които се бе прочул един на име Коле Гиза. Имаше арнаути от Малисорията, [7] като Билял Баланца; имаше и някои от самия град, но от арнаутската махала.

Едно голямо зло за селата бе десятъкът, или както го наричаха в Ресен, спахилъкът. Десятъкът бе десятък само по име. В действителност държавата вместо десет на стоте взимаше до дванадесет и после прибави към тая цифра и една четвърт. Бедата обаче не беще толкова в размера на данъка, колкото в начина на събирането му. Десятъкът се даваше на търг, както едно време октроатът и бачът в България. Спахиите (това старо име, неотговарящо вече на историческата действителност, се даваше по традиция на откупвачите) събираха данъка в натура; те отиваха по нивите, по лозята и пр. и пред тях или пред техни кора се оценяваше колко се е родило и какво има да се взима. Оценката беше произволна, без никакъв контрол отникъде. Собствениците, тъй ощетени, не можеха да се оплакват, нямаше кой да ги чуе, а и опасно беше да се протестира, тъй като откупувачите бяха обикновено турци или арнаути някои дошли от други околии – и можеха да отмъщават. Понякога спахиите закъсняваха да се явят. Снопите оставаха по нивите изложени на дъжд; гроздето, събрано, гниеше. Спахиите обаче не искаха да знаят. Никой не им пречеше да определят своето вземане, когато щат и както щат. Оплакванията пред властта от тия злоупотребления оставаха напразни. Самата власт имаше често дял в това грабителство. Злото от този начин на събиране на десятъка беше общо във всички християнски области на Европейска Турция, както бе общо, в по-голяма или по-малка степен, и разбойничеството. Посланиците в Цариград неведнъж са изтъквали пред Портата тия две злини на турското управление без някакъв резултат от техните постъпки. Известно е, че във всички проекти на великите сили за реформирането на Турция две точки неизменно са фигурирали: преобразуване на жандармерията, за да се тури край на разбойничеството, и заменянето на десятъка с поземлен данък.


За рушветчилъка, върлуващ в Турция по всичките стъпала на държавната йерархия (самият султан Азис е взимал подкуп от европейски финансови групи), няма нужда да говори, Той съществуваше в Ресен, както и другаде. Имаше за турските чиновници една смекчающе вината обстоятелство: рядко получаваха заплата и без рушвет оставаше да гладуват. Те не се срамуваха от това; смятаха го в реда на нещата.

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID ... 84&Level=2

[Ихтамнет]

В България десятъкът е отменен в края на XIX век, след това за кратко е върнат и предизвиква голямо недоволство и бунтове, това късно ли е в сравнение с останалите държави, щом дори и за османските провинции е имало планове за отмяната му?

[thorn]

Незнам, не съм много наясно. По принцип тенденцията е била на преминаване към парични поземлени данъци, но как е било посрещано това - не знам. При всеки случай, основното недоволство е от злоупотребите при събирането му.

[T-72]

Голямата беда за града бе разбойничеството. Имаше разбойници власи от Тесалия, между които се бе прочул един на име Коле Гиза. Имаше арнаути от Малисорията, [7] като Билял Баланца; имаше и някои от самия град, но от арнаутската махала.

Едно голямо зло за селата бе десятъкът, или както го наричаха в Ресен, спахилъкът. Десятъкът бе десятък само по име. В действителност държавата вместо десет на стоте взимаше до дванадесет и после прибави към тая цифра и една четвърт. Бедата обаче не беще толкова в размера на данъка, колкото в начина на събирането му. Десятъкът се даваше на търг, както едно време октроатът и бачът в България. Спахиите (това старо име, неотговарящо вече на историческата действителност, се даваше по традиция на откупвачите) събираха данъка в натура; те отиваха по нивите, по лозята и пр. и пред тях или пред техни кора се оценяваше колко се е родило и какво има да се взима. Оценката беше произволна, без никакъв контрол отникъде. Собствениците, тъй ощетени, не можеха да се оплакват, нямаше кой да ги чуе, а и опасно беше да се протестира, тъй като откупувачите бяха обикновено турци или арнаути някои дошли от други околии – и можеха да отмъщават. Понякога спахиите закъсняваха да се явят. Снопите оставаха по нивите изложени на дъжд; гроздето, събрано, гниеше. Спахиите обаче не искаха да знаят. Никой не им пречеше да определят своето вземане, когато щат и както щат. Оплакванията пред властта от тия злоупотребления оставаха напразни. Самата власт имаше често дял в това грабителство. Злото от този начин на събиране на десятъка беше общо във всички християнски области на Европейска Турция, както бе общо, в по-голяма или по-малка степен, и разбойничеството. Посланиците в Цариград неведнъж са изтъквали пред Портата тия две злини на турското управление без някакъв резултат от техните постъпки. Известно е, че във всички проекти на великите сили за реформирането на Турция две точки неизменно са фигурирали: преобразуване на жандармерията, за да се тури край на разбойничеството, и заменянето на десятъка с поземлен данък.


За рушветчилъка, върлуващ в Турция по всичките стъпала на държавната йерархия (самият султан Азис е взимал подкуп от европейски финансови групи), няма нужда да говори, Той съществуваше в Ресен, както и другаде. Имаше за турските чиновници една смекчающе вината обстоятелство: рядко получаваха заплата и без рушвет оставаше да гладуват. Те не се срамуваха от това; смятаха го в реда на нещата.

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID ... 84&Level=2

Да, явно нещата са полюсни по вилаетите и нюансни.

[thorn]

Било е различно по различни места, по различно време и за различни хора.

[jacksparrow]

Вярно ли е, че на Стамболов майка му е била туркиня?

[thorn]

Вярно ли е, че на Стамболов майка му е била туркиня?

Евгения Стаматова? Уж е от стар тревненски род.

[jacksparrow]

генерал Пьотр Паренсов:

„Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като „българин“, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив, безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.“
https://bulgarianhistory.org/stefan-sta ... na-evropa/

Естествено, не претендирам за достоверност, нито на цитата, че е казан, нито на цитираното.

И още:

Бившият хъш е „нисък, набит, монголски тип с изпъкнали скули, блестящи от ум и находчивост черни присвити очи, с редки коси, рядка черна брада, общо взето, не вдъхващо особено доверие лице“, както пише за него в дневника си секретарят на Фердинанд - граф Дьо Бурбулон.

http://epicenter.bg/article/archive/22529/11/90

[thorn]

Може, не съм чувал да е туркиня. Паренсов е бил съвременник, но може да преповтаря и слухове и клюки.

[Galahad]

Браковете до СоциализЪмЪ са били религиозни. Тъй че е било малко проблемно българин да сключи брак с туркиня и после той и децата му да останат българи. За сключването на брак е трябвало смяна на вярата, а отстъплението от исляма се е наказвало със смърт.

[jacksparrow]

Е, възможно е бащата да е приел исляма.

[Eguo]

Этническая карта Османской Империи 1861


https://imgur.com/r/oldmaps/d69o8xo

[Drunken Master]

https://bnt.bg/bg/a/330-godini-ot-chiprovskoto-vstanie