Как са живели българите в Османската империя?

[bukvite]

На Дойче Веле не може да се вярва последните години, но е интересна гледна точка, какво мислите вие?

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.
Това научаваме от новото изследване "Демографско развитие на българските земи през Възраждането" за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов. Ето още подробности за данните в това изследване:

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов. Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му. В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.

Irland Denkmal für die Opfer der Hungersnot in Dublin
Дъблин: паметник на жертвите на глада, заличил през 19 век половината ирландски народ

Българско жито за Истанбул

Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век. Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.

Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция. „В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването”, казва професор Щерионов. През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.

Историческата истина

Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града. Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята. До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.

„Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи”, казва професор Щелиан Щерионов. От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.

Symbolbild Türkei Istanbul bei Nacht
Поглед назад

Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол. Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.

"Пълненето" на българските земи

Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи. Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 година. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи. Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.

Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.



Щелиан Щерионов, 2012: Демографско развитие на българските земи през Възраждането. Изд. "Фабер", Велико Търново
https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B ... a-15824172

[jacksparrow]

Как са живели го е описал с едно изречение Захари - всяка краста с чалма се е разпореждала свободно с имотите на българите.

[thorn]

Четете Видрица, тя дава още по добро описание.

[Восток]

Четете Видрица, тя дава още по добро описание.

За тази книга става въпрос нали? Опитвах се да я чета, но изказа просто ми скъса нервите и след първите 30 страници я оставих...

[thorn]

Опитай пак. Не са толкова интересни приключенията му, колкото описанията на разни битовизми. Примерно как един дядо християнин си казва, че църква никога не е виждал или ка майките не давали на децата да ядат пилешко, защото дори най-изпадналия циганин мюсюлманин можело да нахълта и да иска да го хранят безплатно и ако нямало месо щели да бият баща им, та казвала "Не яж това, то е акано, само турците го ядат". Или как ергените "ухажват" мома на чешмата и тъй като тя не е много благосклонна вадят ножове, но тя е храбра и ги разгонва с кобилицата.

О времена, о нрави!

[jacksparrow]

защото дори най-изпадналия циганин мюсюлманин можело да нахълта и да иска да го хранят безплатно и ако нямало месо щели да бият баща им

Видрица и аз не съм я чел, но Захари има точно това предвид с крастите с чалми. От друга страна и признава някои достойнства на турците, че не са способни на подлости с изключение на правителството им, на новите ефендита които са зализани и не спазват Рамазана, поевропейчини. По време на престоя му по 4,5 затвори, бой е ял само в по малките и затънтени села. Където имало българи да гледат, а на едно място и европейска комисия, нямало бой, дори в Ловеч мисля пребоядисали затвора преди комисията

Друго важно, никой от комитите не бил чел дори османския наказателен кодекс, затова разни бесения и осъждания на заточения се смятали за варварски. Въпреки, че доста демократични държави и днес имат подобно законодателство.

[jacksparrow]

Добавка, Каблешков по думите на Захари е изколил към 50 циганина, точно това най - много го тревожело, че било явно за правителството. По това време се въртели и слухове за печени мюсулманки деца във фурни от комитите москали, хибридна война, комитите пък казвали, че идвали имами от Анадола да разправят как ще се колят християни на пролет.
Важното е, че накрая москалите са дошли, иначе не е ясно къде щеше да свърши всичко.

[Galahad]

В различните периоди е било различно. В смисъл лошо, но в различни насоки.
В първите години след завоеванието годините са били смутни - турците превземат, походи на унгарци и власи, поробители, освободители, ама всеки руши и народът страда. Общо взето всичко става мазало, но той като заминали и данъчните регистри, то и въпросът с плащането на данъците се стабилизирал към ср. на ХVв. когато военните действия се поизместили по на север.
Ср. ХV - ср. ХVІв. е сравнително успешен за ОИ. Но войните искат войници, тъй че доста се набляга на потърчването.
Ср. ХVІ- ср. ХVІІв. упадъкът на ОИ реално е започнал, ама не се усеща. Тогава и в предния период са направени по-хубавите и здрави джамии, кервансараи, бани, имарети, безистени и др. под.
Ср. ХVІІ-кр. ХVІІІв. упадъкът е стремителен. В края на периода ОИ е в хаос, губи войни, а разбойниците превземат дори големи градове като София и Търново.
Нач. ХІХв. 1877г. - ликвидиран е еничарския корпус, започва Танизмата. Тогава пък са построени доста от по-просторните черкви у нас. Но и тогава е Баташкото клане, клането в Любенова махала.

[Ихтамнет]

В различните периоди е било различно. В смисъл лошо, но в различни насоки.
В първите години след завоеванието годините са били смутни - турците превземат, походи на унгарци и власи, поробители, освободители, ама всеки руши и народът страда. Общо взето всичко става мазало, но той като заминали и данъчните регистри, то и въпросът с плащането на данъците се стабилизирал към ср. на ХVв. когато военните действия се поизместили по на север.
Ср. ХV - ср. ХVІв. е сравнително успешен за ОИ. Но войните искат войници, тъй че доста се набляга на потърчването.
Ср. ХVІ- ср. ХVІІв. упадъкът на ОИ реално е започнал, ама не се усеща. Тогава и в предния период са направени по-хубавите и здрави джамии, кервансараи, бани, имарети, безистени и др. под.
Ср. ХVІІ-кр. ХVІІІв. упадъкът е стремителен. В края на периода ОИ е в хаос, губи войни, а разбойниците превземат дори големи градове като София и Търново.
Нач. ХІХв. 1877г. - ликвидиран е еничарския корпус, започва Танизмата. Тогава пък са построени доста от по-просторните черкви у нас. Но и тогава е Баташкото клане, клането в Любенова махала.

Благодаря за обобщението, имам 1 въпрос по него- често се говори, че по време на Освободителната война Русия е била по-изостанала от Османската империя, руските войници са били изненадани, че ние живеем по-добре от тях, има ли такова нещо или е преувеличение? Ако имаш възможност, би било интересно да се направи сравнение между двете империи.

[T-72]

В различните периоди е било различно. В смисъл лошо, но в различни насоки.
В първите години след завоеванието годините са били смутни - турците превземат, походи на унгарци и власи, поробители, освободители, ама всеки руши и народът страда. Общо взето всичко става мазало, но той като заминали и данъчните регистри, то и въпросът с плащането на данъците се стабилизирал към ср. на ХVв. когато военните действия се поизместили по на север.
Ср. ХV - ср. ХVІв. е сравнително успешен за ОИ. Но войните искат войници, тъй че доста се набляга на потърчването.
Ср. ХVІ- ср. ХVІІв. упадъкът на ОИ реално е започнал, ама не се усеща. Тогава и в предния период са направени по-хубавите и здрави джамии, кервансараи, бани, имарети, безистени и др. под.
Ср. ХVІІ-кр. ХVІІІв. упадъкът е стремителен. В края на периода ОИ е в хаос, губи войни, а разбойниците превземат дори големи градове като София и Търново.
Нач. ХІХв. 1877г. - ликвидиран е еничарския корпус, започва Танизмата. Тогава пък са построени доста от по-просторните черкви у нас. Но и тогава е Баташкото клане, клането в Любенова махала.

Благодаря за обобщението, имам 1 въпрос по него- често се говори, че по време на Освободителната война Русия е била по-изостанала от Османската империя, руските войници са били изненадани, че ние живеем по-добре от тях, има ли такова нещо или е преувеличение? Ако имаш възможност, би било интересно да се направи сравнение между двете империи.

Има го това. Наскоро бях чел спомените на един руски журналист. Ако някой има желание, ще му пратя името на книгата и автора.
Та той същото казва.

[admin]

По-изостанала в коя посока? Турците са били по-добре въоръжени, вярно в, но империята е била в нещо като валутен борд, наложен от най-големия ѝ кредитор Франция. То точно това е и причина за Априлското въстание, а не Туркиа ле падне.

[Ихтамнет]

Имам предвид като качество на живот, като стопанско развитие, а не самите им армии (там би трябвало да е ясно кой превъзхожда) .

[admin]

Имам предвид като качество на живот, като стопанско развитие, а не самите им армии (там би трябвало да е ясно кой превъзхожда) .

Ами точно по това време българите са се били замогнали много. Даже повече от турците. А и тук никога не е имало крайните различки между "сударя" и крепостните селяни. Реално всеки си е имал земя и добитък...
А в руската армия са основно крепостни селяни, нищо че от 20 години уж имат независимост... Тя така и не настъпна до ВОСР.

[Ихтамнет]

А селяните, които са работили на тимарите (военно-ленната система вече е била отменена по време на Освобождението, но е важала във всички векове преди това) не са ли били също крепостни?

[thorn]

Не. Ама така ми се струва.

[thorn]

Имам предвид като качество на живот, като стопанско развитие, а не самите им армии (там би трябвало да е ясно кой превъзхожда) .

Ами точно по това време българите са се били замогнали много. Даже повече от турците. А и тук никога не е имало крайните различки между "сударя" и крепостните селяни. Реално всеки си е имал земя и добитък...
А в руската армия са основно крепостни селяни, нищо че от 20 години уж имат независимост... Тя така и не настъпна до ВОСР.

Имала е гигантска разлика, изразяваща се в религията. Която е била подчертавана, натяквана и доказвана ежедневно по всякакви унизителни способи.

[admin]

А селяните, които са работили на тимарите (военно-ленната система вече е била отменена по време на Освобождението, но е важала във всички векове преди това) не са ли били също крепостни?

Не, като цяло никога не е имало ограничение на местоживеенето, както при крепостните селяни. Ангарията не я броим, но кеф ти София, кеф ти Цариград, кеф ти Австро-Унгария. Гурбетчийството е било основен поминик. Това, което е връзвало хората са били имотите.

[thorn]

Въпросът е малко безсмислен. Това са дълги векове, имало е промени с времето, различно е било на различни места, различно е било за различни хора.

Първоначално разбира се е бил ужасът на завоеванието. Минала е вълна на насилия и грабежи. Практически всички манастири са били опожарени, много от тях унищожени завинаги. Много кланета. Страшно много хора са били отвлечени и продадени в робство. Венецианските регистри от Крит и Кипър от епохата са пълни с роби българи и българки. Градовете са били ограбени и не по едни път.

Но след като османската власт се е поустановила, животът много вероятно да е изглеждал и по-добър. Аристокрацията, онази, която не е загинала в боевете и войните през 14-15 век и не е емигрирала, без особени проблеми минала на османска служба. През 15 век християните спахии са били съществена част от османската армия, а заедно с по-леко въоръжените войници е възможно преобладаващата част от османските сили в Европа да са били християни. Същия век християните вероятно са основата на административния апарат по места. Изворите достатъчно говорят за разни боляри и жупани, очевидно разполагащи с възможности и власт. По същото време се възражда и църковния живот, црквата се приспособява и се вписва в полотическата система на империята.

Напълно е вероятно в началото експлоатацията на простолюдието и да е намаляла. Империята още не е развила сериозно административния си апарат, а и в период на експанзия основните и приходи са идвали от военна плячка, а не от изстискване соковете на поданиците си.

--------------------------
ще продължа по-нататък

[Galahad]

Ами Славейков хубаво го е обобщил за Османската империя - султанът си е направил прекрасни сараи, а цялата държава тъне в мизерия. Същото е било (пък и сега е) положението с Русия.

Не е била по-добре Османската империя, а българите. Има разлика. Турците не са могли да поддържат през 19в. дори джамиите. Тъй че още преди Освобождението повечето от тях примерно в София са били рухнали и не са могли да ги възстановят.
Чуждите пътешественици описват, че постройките в ОИ са били доста скапани. В замяна на това пък българските дръпват напред през Танизмата. Примерно румънци като виждат "Свети Атанас" (по това време митрополитски храм) във Варна са започнали да се вайкат, че те нямат такава голяма и просторна черква. То и сега можете да сравните старата митрополия в Букурещ и "Свети Атанас".
В Русия народа е зле, но пък има разкошни дворци и грандиозни черкви като "Христос Спасител" в Москва. Въобще столиците Питер и Москва са си били доста красиви, ама селата са били пълна мизерия.

За празника на свети Йоан Търновски пуснах житието на свети Йоан Нови Търновски. То е интересно откъм живота през първ. четвърт на ХІХв. Баща му върти търговия в Австрия и Италия, а пък тука в ОИ разбойници, произвол ... Фонът зад класическия житиен сюжет доста добре илюстрира халът в ОИ.
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_sr ... novski.htm

[T-72]

Ето тази книга, ако можете да си намерите:
“Писма от България” показва различната Руско-османска война
http://knigolandia.info/book-review/pisma-ot-bulgaria/

https://www.bnt.bg/bg/a/pisma-ot-balgar ... genij-utin

https://desebg.com/knigi/3499-2018-03-04-19-05-16

[admin]

До г-н Никой
Напълно съм съгласен с твоите изводи,освен друго са и логични.Аз бих добавил и един друг аспект към проблема,който винаги ме е учудвал със своята нелогичнаст.Привърженик съм на тезата която според мен е въпрос на време да бъде приета за официална от българската историческа наука,че падането на Българското царство под османско владичество трябва да се отнесе към 30-те години на 15 век,когато окончателно са завладени остатъците от Видинското царство а оттам престава да функционира и българската държавност.А цялостното покоряване и трайно утвърждаване на османската власт във всички български земи които са били в диоцеза на ІІ-то българско царство може да се отнесе към 60-те години на 15 век,когато губят окончателно своята свобода и градове като Ловеч и др.,които до този момент вярно са васали на султана.Но на практика са били напълно свободни и самостоятелни градове.
Нека да се върна на проблема който споменах че смятам за нелогичен.Прави ми впечатление че масовите мероприятия за насилственото помохамеданчване на християнското население,като политика на централната власт,започват едва в началото на 17 век тоест повече от 2 века след падането на Българското царство под османско робствоако приемем датата 1396 г.както е според официално наложената теза.Дори според другата неофициална версия която отнася окончателното падане на земите ни под османска власт към 60-те години на 15 век се забелязва,че периода от завладяването до започването на масовата ислямизация на християните пак е доста голям-приблизително 150-160 години.Веднага изниква въпроса-Защо чак след 150-200 години турците изведнъж се сещат че трябва да ислямизират немюсюлманското население?И какво пък от друга страна ги кара да не направят това още в началото на своето нашествие?При положение че знаем какво място заема исляма и религията като цяло в Османската държава.Едва ли става въпрос за национално самосъзнание.

Това е темата на DavidSaf.

[Galahad]

Историята е процес, т.е. има един обществен процес, който се развива в определен период от време.
Завладяването на българските земи започва през 40-те години на ХІVв. и официално завършва през 1413г.
Следва един втори период, в който има спахии-християни. Той приключва в края на ХVв. Изглежда след битката при Варна в тази група попада и самия Фружин със синовете си. Оттам насетне спахиите-християни са кът.
Свободни градове у нас не е имало никога. С този термин се обозначават градове като Венеция, Генуа, Дубровник, донякъде Брашов - основно това са градове от района на дн. Германия и Италия. Те са си нещо като градове-държави - с широко самоуправление и евентуално чисто формално подчинение на императора на СРИ.
По чисто технически причини много от малките крепости у нас са си останали с християнските гарнизони до кр. ХVв. После заради разширяването на ОИ повечето загубват значение и оттам християнските си гарнизони (в повечето случаи престават да се ползват като крепост). Трябва да се има предвид, че щатния гарнизон на една крепост е много малък - 10-20души. Това е просто охрана. При обсада вече се събират повече от ленници, допълнително изпратени подкрепления и т.н.

[T-72]

Сега чета една книга на Атанас Шопов, за живота на Българите във вилаетите. Името е също. Книгата представлява пътепис на автора по Беломорието и Македония в края на 19-век. Не се усеща негативно отношение, както на властта към българското население, така и обратно. Дори напротив. Общо взето добре си живеят хората по турско в тези времена. Проблемите идват от гръцката пропаганда. Борбата е жестока.

[thorn]

Кои точно години?

[T-72]

Кои точно години?

1887-1891 години. От Дедеагач до Охридско и Велешко(включая Мелнишко и Неврокопско).Южно стига до Костурско.