Ролята на Русия в българската история

[Jefferson F. Davis]

Възможно най спортния "исторически" документ пълнен с противоречиви факти и откровени фантазии. Не бих го разглеждал сериозно.
Това е писано по поръчка на Романови и се явява художествнно произведение.

Е, чак пък толкова. Писано е преди 200 години, оттогава са се появили много нови извори, но чак пък художествено произведение.

Води се писател историк, за един толкова сериозен труд е нужно повече от писанията на един човек с не съвсем профилно образование.

[Някой]

СССР налага организирането на Септемврийското въстание и на въоръжената борба на БКП, която носи големи жертви и тласка страната към хаос, те подкрепят партизаните, които се бият срещу страната ни в ключови за нея години, след това ни обявяват война и наложената от тях власт извършва Народния съд, убива и репресира хората, СССР признава съществуването на македонска нация и подкрепя насилствената македонизация в Пиринско, по време на Студената война сме им изцяло подчинени, без възможност да водим независима политика, като дори има намерения да бъдем присъединени към тях.

Тези събития трудно биха били обяснявани и разбирани без събитията в по-голям контекст. Преди въстанието има кървав преврат юни месец и убийство на премиер. Хаоса вече е бил на лице. Насилието е породило още насилие.

[Някой]

https://www.lostbulgaria.com/?cat=208
100 снимки от 1877-1878г.
архивите говорят
-------------------------
Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г.

Извънредният пълномощник на Червения кръст граф Павел Павлович Демидов пред своята землянка в лагера край Горна Студена, 1877 г.

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г.

Руски кавалеристи почиват пред землянките си в лагера край Плевен, 1877 г.

Румънският крал Карол I с охраната си пред втория си щаб в Пордим 1877 г.

Руски офицери на българска земя пред един от понтонните мостове над река Дунав, построени за преминаването на руската войска от Румъния, в центъра е генерал-майор Александър Рихтер, ръководител на строежите на понтонните мостове, 1877 г.

Руски офицери на път за Плевен, 1877 г.

Укрепено военно пристанище на руската войска край Калафат, Румъния 1877 г.

Военно пристанище на руската войска край Калафат, Румъния 1877 г.

Укрепените позиции на руската батарея на румънския бряг на река Дунав край Корабия, 1877 г.

Позициите на 3-та Гвардейска пехотна дивизия в близост до Кючук-Чекмедже край Истанбул, юли 1878 г.

Офицерите пред празничната шатра за полкови празник в лагера на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днес Кумбургас, Турция), август 1878 г.


Полкови празник в лагера на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), август 1878 г.

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г.

Офицери и войници от 3-та Гвардейска пехотна дивизия, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (дн. Кумбургас, Турция), 1878 г.

Знаменосците, тръбачите и барабанчиците на полковете в състава на 3-та Гвардейска пехотна дивизия, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), 1878 г.

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г.

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.

Портрет на полковник (бъдещ генерал) граф Фьодор Едуардович Келлер (1850-1904), началник на щаба на българското опълчение по време на Руско-Турската война, началник на Българската земска войска след Освобождението и участник в комисията за определяне на границите на Княжество България

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано (?), 1878 г.

Резиденцията на Царя Освободител Александър II в град Плоещ (Румъния), 25 май - 13 юни 1877 г.

Етнически грузинци, офицери в състава на руската войска, участници в Освободителната война 1877-1878 г.

Отляво надясно: полковник Владимир Владимирович Скарятин, Княз Александър Батенберг (племенник на императора), Великият княз Сергей Александрович (пети син на императора), генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, генерал А. А. Суворов, град Бяла, лятото на 1877 г.

[Някой]

Преминаването на река Дунав - станция на походния телеграф на руската армия, разположена на остров при румънския град Зимнич (Зимница) срещу Свищов, юни 1877 г.

Войници от инженерните части работят с понтонни съоръжения в близост до мястото на преминаването на руските войски на река Дунав, в дъното се вижда завършения понтонен мост, 1877 г.

Шатерники - цивилни занаятчии, изработващи шатри за лагеруване на войската, село Горна Студена 1877 г.

Понтонният мост на река Дунав за преминаването на руската войска в района на Систово (Свищов), заснет откъм българския бряг, 1877 г.

Портрет на Лазо Иванов Писковски, опълченец от VI дружина при майор Николай Александрович Беляев, 1878 г.

Генерал-майор Василий Николаевич Лавров, командир на Лейбгвардейския Финландски полк, загинал в боя при Горни Дъбник на 12 октомври 1877 г.

Студиен портрет за спомен на ветераните от Руско-Турската война от 66-ти Бутирски полк капитан Фредерице (ляво) и поручик княз Касаткин-Ростовский, 1903 г.

Музикалният батальон на Руската армия репетира в близост до Генералния щаб, село Горна Студена 1877 г.

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г.

Първият японец, стъпил на българска земя, участник в Руско-турската война на страната на Руската имперска армия, начело на взвод при обсадата на Плевен, генерал-майор, барон Сейго Ямадзава (1846-1897)

[Ivanov]

Браво !!! Добра работа.

[Някой]

Много, много снимки от 1877-1878 на участници във войната, снимки на испански гравюри, снимки на репродукции, някои документи-манифестът за обявяване на войната и други, списъци с опълченци, снимки на опълченци, снимка на откриването на монумента на Шипка 1934 г., знаме на въстаниците от Горна Оряховица от 1876 г....и още други.

Истинска история, безценно
https://www.archives.government.bg/bgphoto/082.04..pdf

https://mab.to/t/BgqUqsGEUNS/eu1
файла е достъпен за сваляне няколко дни
/при положение,че ви откаже от сайта по някаква причина, при мен няколко пъти уж сваля, отварям празно,после виждам 0 кб, но след това се получи/

[Някой]

На долния ред в средата-манифестът за обявяване на войната 1877 г.

Горе вляво-печат на Българска земска войска 1810 г.

До него знаме на рота на българския доброволчески батальон 1810 г.

Втория ред вляво-благодарствено писмо на ген. Турчанинов до врачани,
за което е писано и в този материал за Софрони Врачански:
https://vivafolk98.blogspot.com/2016/02 ... st_58.html
...След като Иван Замбин предава писмото на руското правителство, то е препратено на гланокомандващия руските армии княз Прозоровски, който по това време е стигнал до Каварна и обсажда Силистра. Зимата и липсата на хранителни запаси принуждават руснаците да се оттеглят във Влашко и Молдова. Там княз Прозоровски се обръща за помощ към българската имиграция иСофроний с молба да му осигурят помощ в предстоящата му кампания срещу османците. Българският епископ, който се радвал на уважение и почит от своите сънародници и отвъд Влашко, се съгласил, но само при няколко условия. Снабдяването с провизии да е само доброволно и по решение на българското население и ако руснаците поемат ангажимент да защитят българите, които са им оказали съдействие, след приключване на военните действия.
В резултат на това руския главнокомандващ издал заповед как да действат войниците му в българските земи, а Софроний изготвя призив, в който се обръща към поробените си събратя да помагат на руските войски. В този призив личи силното вълнение, патриотичен плам и надеждата за освобождение, които оказали силно въздействие и на поробените българи. Затова е обяснимо и радушното посрещане на руските войски и оказаната им помощ. Доказателство за това е и благодарственото писмо на генерал Турчанинов към врачани.

Българска земска войска

Българска земска войска (на руски: Болгарское земское войско) е наименование на военни формирования от българи във въоръжените сили на Руската империя, главно от български доброволци, с командири – първо за кратко генерал Павел Турчанинов и после капитан Дмитрий Ватикиоти: В състав на бригада (ок. 3000 души) с участие в периода 1810 – 1812 г. в Руско-турската война (1806 – 1812 г.); В състав на батальон (ок. 400 души) с участие във Френско-руската война (1812-1813 г.).

Въоръжените сили от българи в помощ на руската армия, в седмата по ред Руско-турската война, започват да се създават през 1810 г. Образувани са 4 самостоятелни доброволчески отряда при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици, след призивите му към българите и към Русия и за освобождение на България с въстание в страната, комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеникът Пантелеймон от Свищов, габровският търговец Васил Андреев, врачанският чорбаджия Димитър Хаджитошев и др.

Многобройни и разнообразни са акциите, в които участват българите доброволци през различните етапи на войната. Паметни в българската история са подвизите им по време на ожесточените сражения с османлиите при Тутракан, Силистра и Русе. В боевете при Силистра се отличава Георги Мамарчев, който е награден с руския Георгиевски кръст и произведен в чин поручик.

Голям е броят на хайдутите, присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен. Известен е и Коньо от Драгуданово „брадатият войвода“, прекарал в Балкана от 1810 г. чак до 1825 г., макар и да имал повече от 100 сражения с турците, изгубил само 2 души, починал мирно в Букурещ.

Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. В направлението Габрово – Шипка – Казанлък са съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите“. През есента на 1810 г. голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди на българите в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и другаде.

Руското командване създава военни формирования от гърци и от българи, които наброяват по няколко хиляди души от всяка народност.

През май 1811 г. от Антон Яковлевич Коронелли, по нареждане на новоназначения командващ Молдовската армия руски генерал Михаил Кутузов, е сформирано единно бойно формирование от 6 батальона със свое знаме и печат. В неговия състав влизат българи от Влашко, Молдова и Украйна, както и бежанци, преминали Дунав по време на самата война.

Първоначално е под командването на генерал Павел Турчанинов, а на 10 юни същата година за пряк негов командир е назначен щабс-ротмистър (капитан) Дмитрий Павлович Ватикиоти от болградското българско село Табака. За командири на подразделения са назначени българите Сава Бинбаши, Хаджи Христо, Георги Мамарчев и др. В сформираната Гръцка земска войска, командвана от гърка Николаос Пангалос, също има много българи.

Личният състав на Българската земска войска наброява над 3000 души. Допълнително руското командване разчита на още около 12 000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие.

Задачите ѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника.

Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос, като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов пише: „Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью“.

Особено се отличават българите от формированието заедно с чети в победните сражения при Русе, Тутракан и Силистра, с. Батин и др. Храбростта и заслугите им в щурма на Силистра силно впечатляват ген. Кутузов. След това охраната на града е поверена на 400 бойци от това формирование. Българското опълчение широко се ползва за борба с турските разбойници и башибозук, безчинстващи около Букурещ и в дълбочина по пътя от Силистра до Шумен.

След подписването на Букурещкия мирен договор на 29 май 1812 г. формированието е разпуснато.

Само месец по-късно започва Френско-руската война 1812-1813 г. Българската земска войска отново е свикана и от края на август същата година е в състава на Лейбгвардейския Литовски полк със същия командир, но с ограничена численост от малко над 400 щика.

При нашествието на войските на Наполеон в Русия Литовският полк е в армията, командвана от ген. Кутузов. Българите се отличават в битката при Бородино на 7 септември 1812 г. По-късно, водени от командира си Дмитър Павлович, действат в тила на предните френски войски, участват в многобройни схватки с тях, взаимодействат с отряда на знаменитите партизани на Денис Давидов, участват в бойните действия в Германия („битката на народите” при Лайпциг) и Франция, и на 19 март 1813 г. Литовският полк с другите войски влиза победоносно в Париж. След края на войната формированието е демобилизирано.

След войната повечето участници в Българската земска войска се установяват в Южна Бесарабия. Те се опитват да получат статут на военни заселници, подобно на донските казаци, но руското правителство отхвърля искането им. Много участници в Българската земска войска се включват в бунтовническите групи на гръцката освободителна организация „Филики етерия“ във Влашко и Молдова. Някои участват в следващата Руско-турска война 1828-1829 г. в чети, отряди (например на кап. Мамарчев) и следващото българско опълчение в нея, известно като Български доброволчески корпус на полк. Иван Липранди.

Йордан Колев
https://aba.government.bg/news/blgarska ... -1813g/136