Шопската салата и митовете за националните кухни

Всичко, което не е намерило място в горните раздели
Аватар
Galahad
Reactions:
Мнения: 237
Регистриран на: Съб Фев 02, 2019 5:53 pm

Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от Galahad »

Тук борбата с митовете май е на почит, тъй че нещо в тази насока. Днес за пореден път мярнах идеята как Шопската салата била творение на Балкантурист, което обаче не е съвсем така. Тъй че един преглед на въпросът за националните кухни и в частност за Шопската салата. Идеята за националните държави е сравнително нова. Тя разцъфтява през 19в. При все това нациите определили се тогава за такива и досега не се чувстват съвсем нации. Италианците казват, че родината им свършвала там, където преставал да се чува камбаната на енорийската им църква. В Испания виждаме, че каталунците и баските нещо не се чувстват съвсем испанци. Но, нашата тема е за кухнята, тъй че нека приемем нациите за даденост и да продължим с матджите.
Националната кухня по правило е обвързана от една страна с климатично-географските особености на региона, от друга страна значение имат историческите и религиозните връзки. Затова в християнска Европа козунаците и великденските яйца ги има навсякъде, при все, че козунаците може да са с различна форма, а в по-ново време някъде шоколадовите яйца да са изместили кокошите. Но от друга страна имаме богатата на морски продукти и зеленчуци Средиземноморска кухня, доста зеленчуковата Френска кухня и много по месната английска кухня. Повечето суша и реки у нас, отколкото морска ивица пък се е отразила на рибните нагласи и за Никулден у нас е традиционен шаранът, а не някоя по-изискана риба.
В кулинарията за отличаване на сходните ястия са особено важни детайлите, а за да има повече детайли, то трябва да има и повече продукти.
Затова в началото купнята на европейците е била доста по-сходна от днес. Е, тук-таме октопод, а другаде няма, тук-таме зехтин, а другаде няма, но повечето продукти, а оттам и произведения са сходни.
Новият свят отваря и нови простори за кулинарията. Така много непознати доскоро продукти се оказват гръбнака на националната кулинарна гордост на много нации.
Какво е руската кухня без картофите? Та нали с тях се прави Руската салата. Само дето руската салата е дело на французина Оливие. Но е руска, защото се е предлагала в елитния руски столичен рестрант "Ермитаж". Името й е било по името на създателя ... и има много малко общо с т.нар. съветска руска калата. В старите рецептурници се виждат различни съставки, но те са си доста скъпи продукти - месо от фазан, каперси, трюфели и др. под. В социалистическата епоха скъпите продукти изчезват и са заменени с по-евтини: фазанът с обикновен колбас, каперсито с грах, маслините с кисели краставички и т.н. В българската Уики се твърди, че в по-старите рецепти на салатат Оливие не е имала картофи, но това съвсем не е така. Картофите ги има и в публикацията от 1894г., и в тази от 1913г. От рецептата публикувана през 1904г. определено струи лукс: хайвер, раци, омари, каперси ... През 1948г. обаче съдържанието е доста по-скромно: печено или варено месо, картофи, маруля, соев сос, краставици (пресни или кисели), пудра захар, лимонов сок или оцет, яйца и майонеза. По-късно месото било заменено с колбас и били включени морковите и грахта. У нас под Руска салата разбираме съветската Руска салата, макар че самите руснаци откриват някои разлики и говорят за българска Руска салата. Хърватите наричат тази салата френска, турците руска или американска, а братята румънци направо са си я обявили за своя. Истината е, че в основата на съветската Руска салата стои доста популярна коледна салата с картофи популярна от Европа до самата родина на картофите Южна Америка.
Руснаците пък имат Гръцка салата, която изобщо не е гръцка, а е наречена така, ащото в нея има орех, а те го наричат гръцки орех.
Но преди да продължим към основната цел - Шопската салата, неко леко издърпаме ушите на братята румънци за присвояването на Руската салата, като уточним, че тяхната мамалига се приготвя от царевица, която пък е донесена в Европа от Централна Америка. Тъй че и това не е древно румънско ястие.

И за да смекчим удара, нека пътем минем през Италия. Какво е пицата и спагетите без доматения сок. Е, да има и карбонара, които се правят с бешамел, но това съвсем не са най-популярните, обичани и поръчвани спагети. Въобще доматения сос върви с толкова много италиански ястия - каналони, равиоли, лазаня. Само дето всъщност и макароните не са точно италиански продукт, а са донесени от Марко Поло от Китай. Ако обичате китайско свинско с ананас или пилешко в сладко кисел сос, не забравяйте, че и те се правят с домати. А доматите също са донесени от Америка и тъй като първоначално са смятани за отровни са ги ползвали единствено за декоративно растение.

Та излиза, че една от основните съставки на Шопската салата е дошла у нас едва след откриването на Новия свят. За утеха на братята-македонци трябва да споменем, че се предполага, че именно на Александър Велики се дължи заслугата краставицата да бъде пренесена в Европа. Третата съставка пиперът уви, също е донесен от Америка, макар една от разновидноските да се нарича в Русия "български пипер". Така от съставките на Шопската салата единствените "автохонци" се оказват бялото саламурено сирене и лукът.
Трудно е да се каже кога се е появила у нас познатата ни Шопска салата, но това е станало преди Балкантурист. Заслугата на Балкантурист е, че е сменил името на салата и е въвел настъргването на сиренето на ренде. Все пак когато се иде на заведение трябва да е ясно какво точно поръчва клиента. Преди това си е била Мешана салата с ронено сирене. Това пък, което днес се сервира като Мешана салата е старата Редена салата - в смисъл, че краставиците и доматите се подреждат в редичка, а ако се сложи сирене, то е плочка. Най-богата Редена салата си е по-скоро нещо като това, дето днес наричаме ордьовър. Тя е била известна като черга заради шарените редици, в които освен домати и краставици се включвали също сирене, кашкавал и дори луканка.
Но един хубав ден Коминтернът открил, че българите са измислена нация, а истинските македонска, мизийска, тракийска, добруджанска, шопска и помашка нации се оказали, че си нямат дори своя кухня. Сухият таратор бил обявен за Тракийска салата, но като популярен в цялата страна продукт не успял да мине за тракийско национално ястие и получил ново име "Снежанка". С помашката кухня проблемите били замазани по-лесно, като била обявена за Родопска кухня. Все пак трудно е било да се обясни що и българите в Родопите готвят същото.
Но какво станало с Шопската салата. Първоначално тя попада в рецептурниците, но в по-различен вид ... с репички. Но този шопски национален продукт не добил популярност дори в Шопско, тъй че бил заменен с традиционната българска Мешаната салата с ронено сирене, която получила името Шопска салата. Роненото сирене е отпадъчен продукт, който се получава от попадане на парченца сирене в саламурата при рязането от буцата. Тези парченца естествено не се изхвърляли, а се ползвали за баници и за Шопска салата. Приносът на Балкантурист е, че сиренето се настъргвало.
Но подобно на народните песни и Шопската салата си има свои версии. А версиите са свързани с чушките. Първо дали да се печени или сурови. И второ дали да има люта чушка, пък като стане дума за чушка, отново въпросът опира дали да е печена или сурова. За това дали да има люта чушка е намерен компромисен вариант за заведенията - чушката да може да се поръча допълнително и да се сервира сложена до салатата.
Според нашата традиция яденето започва с ракия и Шопска салата, докато при други народи аператива е след приключване на храненето.
Не трябва да забравяме, че утвърдените търговски названия на кулинарните продукти са от значение за заведенията, защото по този начин клиента бързо може да се ориентира в менюто и да поръча. Последното е, ако това се прочете от някои от нашите ресторантьори. Защото има доста заведения, които лепват свои названия на иначе утвърдени ястия и пада голямо четене на менюто докато се разбере кое какво е.
А нашата гордост Шопската салата действително не е тъй древна, както се иска на някои, но пък е наборка на много от европейските национални гордости като пицата, спагетите и мамалигата. Уви, дори швейцарския шоколад се прави с продукт, донесен от Америка. "Швейцарски е нали?", се казваше в една реклама, но най-важните съставки са всъщност от Централна Америка.
yuriy ivanov
Reactions:
Мнения: 425
Регистриран на: Пон Фев 15, 2021 2:43 am

Re: Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от yuriy ivanov »

Изключеително интересна тема!
vassiln
Reactions:
Мнения: 10868
Регистриран на: Сря Май 16, 2018 10:45 pm

Re: Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от vassiln »

Интересно дали зелената салата, която още като тинейджър обичах да рупам заедно с мъжете през пролетта - лятото (маруля с пресен лук) на фона на домашна ракия, е с чуждестранен произход. Помня как в челния край на масата седеше дядото, около него - видните гости, после синовете и зетьовете, после ние внуците. А в другия край се редяха жените. Малко дискриминационно, те бяха по-близо до кухнята, и по-често ставаха да принасят. Всъщност ние изобщо не ставахме.
Та всъщност целия пост се свежда до въпроса - а марулята наше национално ястие ли е?
Питах Уикипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Lactuca
Оказва се, че целият род растения по произход е евразийски. При биолозите "род" е по-тясно понятие от "семейство", но така или иначе важното е, че любимата ми салата не е предателски внос от Новия свят. И даже подозирам, че не случайно има някои прилики с глухарчетата.
Иначе казано, след твоята атака към националната ни гордост, намерих утеха и повод да запазя българската си идентичност и гордост. А и чисто вкусово, не ми е нужна салата с домати, краставици и сирене, ако има пресен лук и зеленко.
Сега, ако съм модератор сталинист или топ патриот, веднага ще заключа темата. :D
Но не съм, и с неудоволствие трябва да призная, че докато дописвам това изречение, прибрах недовършената купа с домати и краставици в хладилника. Като няма истинска салата, налага се да консумирам и такава.
Аватар
Galahad
Reactions:
Мнения: 237
Регистриран на: Съб Фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от Galahad »

Сещам се за един наш цар Ивайло, дето гърците са му викали Лахана. Ся дали са слагали и лук, вече е един по-сложен въпрос. Който е гледал "Черното влечуго" обаче знае, че слугата на Злостър е обичал големи репи. :)

А иначе помлях националната гордост на Европа от Балканския, през Апенинския, та чак до Иберийския полуостров, защото и испанската гордост Гаспачо се прави с чушки и домати. У нас обаче това май се води салца - настъргани домати с лук, сол, черен пипер, магданоз и олио и се яде със сирене.

Преди доста години в "Бойна слава" имаше дискусия, що през световните войни можело да участват милиони, а армията на Ксеркс не можела да е само 1 милион и дори 100 000, та извадиха аргумент, че станало възможно, защото в Европа били донесени картофите.
Та в тази насока искам да обърна внимание, че картофите изместват пъщарнака, който може да го видите по средновековните стенописи примерно на масата на Тайната вечеря. Втори е въпросът, че през социализма пък повечето не знаехме какво е това пъщарнак и много хора си мислеха, че на фреските има само репи.
vassiln
Reactions:
Мнения: 10868
Регистриран на: Сря Май 16, 2018 10:45 pm

Re: Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от vassiln »

Едно отклонение - преди малко едната дъщеря ме застреля: каква е разликата между плодове и зеленчуци?
Та ето, гадните домати, които развалят националната гордост на цяла южна Европа, всъщност от ботаническа гледна точка са плодове, а от кулинарна - зеленчуци. А "плодът" на компира всъщност бил видоизменено стъбло:
Каква е разликата между плод и зеленчук?

А преди час открих Грана Падано от Лидл. Защо не сте ми казали че има такова?
Аватар
Galahad
Reactions:
Мнения: 237
Регистриран на: Съб Фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Шопската салата и митовете за националните кухни

Мнение от Galahad »

Ами в кулинарията под плодове обикновено се разбират десертните продукти, а под зеленчуци тези, от които са правят основните ястия, с които казано на нашенски "засоляваме".

А Грана Падано си е по-евтин вариант на Пармеджяно (твърдо сирене от района на Парма). То е от тези с защитен регион - както шампанското, което си е също пенливо вино, но от района на Шампан и коняка, който си е бренди, но от района на град Коняк. По-скъпи са заради "авторските" права. Това малко на шега разбира се. Тези названия може да носят продукти направени само от даден регион. Това е за да е ясно, че са с гарантирано качество. На Гранд Падано обаче май също щамповат разни показатели.
То и у нас се върти едно мелнишко вино, ама определено не е онова, за което се говори, че можело да се сипе и в кърпа, защото е било много гъсто. Гъстотата иде от старинната технология. През античността си се правило така, за да се събира в по-малък обем, а после се разреждало. За пияниците тогава казвали, че били пили неразредено вино.
Публикувай отговор

Обратно към “Общи теми”