Тук борбата с митовете май е на почит, тъй че нещо в тази насока. Днес за пореден път мярнах идеята как Шопската салата била творение на Балкантурист, което обаче не е съвсем така. Тъй че един преглед на въпросът за националните кухни и в частност за Шопската салата. Идеята за националните държави е сравнително нова. Тя разцъфтява през 19в. При все това нациите определили се тогава за такива и досега не се чувстват съвсем нации. Италианците казват, че родината им свършвала там, където преставал да се чува камбаната на енорийската им църква. В Испания виждаме, че каталунците и баските нещо не се чувстват съвсем испанци. Но, нашата тема е за кухнята, тъй че нека приемем нациите за даденост и да продължим с матджите.
Националната кухня по правило е обвързана от една страна с климатично-географските особености на региона, от друга страна значение имат историческите и религиозните връзки. Затова в християнска Европа козунаците и великденските яйца ги има навсякъде, при все, че козунаците може да са с различна форма, а в по-ново време някъде шоколадовите яйца да са изместили кокошите. Но от друга страна имаме богатата на морски продукти и зеленчуци Средиземноморска кухня, доста зеленчуковата Френска кухня и много по месната английска кухня. Повечето суша и реки у нас, отколкото морска ивица пък се е отразила на рибните нагласи и за Никулден у нас е традиционен шаранът, а не някоя по-изискана риба.
В кулинарията за отличаване на сходните ястия са особено важни детайлите, а за да има повече детайли, то трябва да има и повече продукти.
Затова в началото купнята на европейците е била доста по-сходна от днес. Е, тук-таме октопод, а другаде няма, тук-таме зехтин, а другаде няма, но повечето продукти, а оттам и произведения са сходни.
Новият свят отваря и нови простори за кулинарията. Така много непознати доскоро продукти се оказват гръбнака на националната кулинарна гордост на много нации.
Какво е руската кухня без картофите? Та нали с тях се прави Руската салата. Само дето руската салата е дело на французина Оливие. Но е руска, защото се е предлагала в елитния руски столичен рестрант "Ермитаж". Името й е било по името на създателя ... и има много малко общо с т.нар. съветска руска калата. В старите рецептурници се виждат различни съставки, но те са си доста скъпи продукти - месо от фазан, каперси, трюфели и др. под. В социалистическата епоха скъпите продукти изчезват и са заменени с по-евтини: фазанът с обикновен колбас, каперсито с грах, маслините с кисели краставички и т.н. В българската Уики се твърди, че в по-старите рецепти на салатат Оливие не е имала картофи, но това съвсем не е така. Картофите ги има и в публикацията от 1894г., и в тази от 1913г. От рецептата публикувана през 1904г. определено струи лукс: хайвер, раци, омари, каперси ... През 1948г. обаче съдържанието е доста по-скромно: печено или варено месо, картофи, маруля, соев сос, краставици (пресни или кисели), пудра захар, лимонов сок или оцет, яйца и майонеза. По-късно месото било заменено с колбас и били включени морковите и грахта. У нас под Руска салата разбираме съветската Руска салата, макар че самите руснаци откриват някои разлики и говорят за българска Руска салата. Хърватите наричат тази салата френска, турците руска или американска, а братята румънци направо са си я обявили за своя. Истината е, че в основата на съветската Руска салата стои доста популярна коледна салата с картофи популярна от Европа до самата родина на картофите Южна Америка.
Руснаците пък имат Гръцка салата, която изобщо не е гръцка, а е наречена така, ащото в нея има орех, а те го наричат гръцки орех.
Но преди да продължим към основната цел - Шопската салата, неко леко издърпаме ушите на братята румънци за присвояването на Руската салата, като уточним, че тяхната мамалига се приготвя от царевица, която пък е донесена в Европа от Централна Америка. Тъй че и това не е древно румънско ястие.
И за да смекчим удара, нека пътем минем през Италия. Какво е пицата и спагетите без доматения сок. Е, да има и карбонара, които се правят с бешамел, но това съвсем не са най-популярните, обичани и поръчвани спагети. Въобще доматения сос върви с толкова много италиански ястия - каналони, равиоли, лазаня. Само дето всъщност и макароните не са точно италиански продукт, а са донесени от Марко Поло от Китай. Ако обичате китайско свинско с ананас или пилешко в сладко кисел сос, не забравяйте, че и те се правят с домати. А доматите също са донесени от Америка и тъй като първоначално са смятани за отровни са ги ползвали единствено за декоративно растение.
Та излиза, че една от основните съставки на Шопската салата е дошла у нас едва след откриването на Новия свят. За утеха на братята-македонци трябва да споменем, че се предполага, че именно на Александър Велики се дължи заслугата краставицата да бъде пренесена в Европа. Третата съставка пиперът уви, също е донесен от Америка, макар една от разновидноските да се нарича в Русия "български пипер". Така от съставките на Шопската салата единствените "автохонци" се оказват бялото саламурено сирене и лукът.
Трудно е да се каже кога се е появила у нас познатата ни Шопска салата, но това е станало преди Балкантурист. Заслугата на Балкантурист е, че е сменил името на салата и е въвел настъргването на сиренето на ренде. Все пак когато се иде на заведение трябва да е ясно какво точно поръчва клиента. Преди това си е била Мешана салата с ронено сирене. Това пък, което днес се сервира като Мешана салата е старата Редена салата - в смисъл, че краставиците и доматите се подреждат в редичка, а ако се сложи сирене, то е плочка. Най-богата Редена салата си е по-скоро нещо като това, дето днес наричаме ордьовър. Тя е била известна като черга заради шарените редици, в които освен домати и краставици се включвали също сирене, кашкавал и дори луканка.
Но един хубав ден Коминтернът открил, че българите са измислена нация, а истинските македонска, мизийска, тракийска, добруджанска, шопска и помашка нации се оказали, че си нямат дори своя кухня. Сухият таратор бил обявен за Тракийска салата, но като популярен в цялата страна продукт не успял да мине за тракийско национално ястие и получил ново име "Снежанка". С помашката кухня проблемите били замазани по-лесно, като била обявена за Родопска кухня. Все пак трудно е било да се обясни що и българите в Родопите готвят същото.
Но какво станало с Шопската салата. Първоначално тя попада в рецептурниците, но в по-различен вид ... с репички. Но този шопски национален продукт не добил популярност дори в Шопско, тъй че бил заменен с традиционната българска Мешаната салата с ронено сирене, която получила името Шопска салата. Роненото сирене е отпадъчен продукт, който се получава от попадане на парченца сирене в саламурата при рязането от буцата. Тези парченца естествено не се изхвърляли, а се ползвали за баници и за Шопска салата. Приносът на Балкантурист е, че сиренето се настъргвало.
Но подобно на народните песни и Шопската салата си има свои версии. А версиите са свързани с чушките. Първо дали да се печени или сурови. И второ дали да има люта чушка, пък като стане дума за чушка, отново въпросът опира дали да е печена или сурова. За това дали да има люта чушка е намерен компромисен вариант за заведенията - чушката да може да се поръча допълнително и да се сервира сложена до салатата.
Според нашата традиция яденето започва с ракия и Шопска салата, докато при други народи аператива е след приключване на храненето.
Не трябва да забравяме, че утвърдените търговски названия на кулинарните продукти са от значение за заведенията, защото по този начин клиента бързо може да се ориентира в менюто и да поръча. Последното е, ако това се прочете от някои от нашите ресторантьори. Защото има доста заведения, които лепват свои названия на иначе утвърдени ястия и пада голямо четене на менюто докато се разбере кое какво е.
А нашата гордост Шопската салата действително не е тъй древна, както се иска на някои, но пък е наборка на много от европейските национални гордости като пицата, спагетите и мамалигата. Уви, дори швейцарския шоколад се прави с продукт, донесен от Америка. "Швейцарски е нали?", се казваше в една реклама, но най-важните съставки са всъщност от Централна Америка.
Шопската салата и митовете за националните кухни
-
yuriy ivanov
- Мнения: 425
- Регистриран на: Пон Фев 15, 2021 2:43 am
Re: Шопската салата и митовете за националните кухни
Изключеително интересна тема!
Re: Шопската салата и митовете за националните кухни
Интересно дали зелената салата, която още като тинейджър обичах да рупам заедно с мъжете през пролетта - лятото (маруля с пресен лук) на фона на домашна ракия, е с чуждестранен произход. Помня как в челния край на масата седеше дядото, около него - видните гости, после синовете и зетьовете, после ние внуците. А в другия край се редяха жените. Малко дискриминационно, те бяха по-близо до кухнята, и по-често ставаха да принасят. Всъщност ние изобщо не ставахме.
Та всъщност целия пост се свежда до въпроса - а марулята наше национално ястие ли е?
Питах Уикипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Lactuca
Оказва се, че целият род растения по произход е евразийски. При биолозите "род" е по-тясно понятие от "семейство", но така или иначе важното е, че любимата ми салата не е предателски внос от Новия свят. И даже подозирам, че не случайно има някои прилики с глухарчетата.
Иначе казано, след твоята атака към националната ни гордост, намерих утеха и повод да запазя българската си идентичност и гордост. А и чисто вкусово, не ми е нужна салата с домати, краставици и сирене, ако има пресен лук и зеленко.
Сега, ако съм модератор сталинист или топ патриот, веднага ще заключа темата.
Но не съм, и с неудоволствие трябва да призная, че докато дописвам това изречение, прибрах недовършената купа с домати и краставици в хладилника. Като няма истинска салата, налага се да консумирам и такава.
Та всъщност целия пост се свежда до въпроса - а марулята наше национално ястие ли е?
Питах Уикипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Lactuca
Оказва се, че целият род растения по произход е евразийски. При биолозите "род" е по-тясно понятие от "семейство", но така или иначе важното е, че любимата ми салата не е предателски внос от Новия свят. И даже подозирам, че не случайно има някои прилики с глухарчетата.
Иначе казано, след твоята атака към националната ни гордост, намерих утеха и повод да запазя българската си идентичност и гордост. А и чисто вкусово, не ми е нужна салата с домати, краставици и сирене, ако има пресен лук и зеленко.
Сега, ако съм модератор сталинист или топ патриот, веднага ще заключа темата.
Но не съм, и с неудоволствие трябва да призная, че докато дописвам това изречение, прибрах недовършената купа с домати и краставици в хладилника. Като няма истинска салата, налага се да консумирам и такава.
Re: Шопската салата и митовете за националните кухни
Сещам се за един наш цар Ивайло, дето гърците са му викали Лахана. Ся дали са слагали и лук, вече е един по-сложен въпрос. Който е гледал "Черното влечуго" обаче знае, че слугата на Злостър е обичал големи репи. 
А иначе помлях националната гордост на Европа от Балканския, през Апенинския, та чак до Иберийския полуостров, защото и испанската гордост Гаспачо се прави с чушки и домати. У нас обаче това май се води салца - настъргани домати с лук, сол, черен пипер, магданоз и олио и се яде със сирене.
Преди доста години в "Бойна слава" имаше дискусия, що през световните войни можело да участват милиони, а армията на Ксеркс не можела да е само 1 милион и дори 100 000, та извадиха аргумент, че станало възможно, защото в Европа били донесени картофите.
Та в тази насока искам да обърна внимание, че картофите изместват пъщарнака, който може да го видите по средновековните стенописи примерно на масата на Тайната вечеря. Втори е въпросът, че през социализма пък повечето не знаехме какво е това пъщарнак и много хора си мислеха, че на фреските има само репи.
А иначе помлях националната гордост на Европа от Балканския, през Апенинския, та чак до Иберийския полуостров, защото и испанската гордост Гаспачо се прави с чушки и домати. У нас обаче това май се води салца - настъргани домати с лук, сол, черен пипер, магданоз и олио и се яде със сирене.
Преди доста години в "Бойна слава" имаше дискусия, що през световните войни можело да участват милиони, а армията на Ксеркс не можела да е само 1 милион и дори 100 000, та извадиха аргумент, че станало възможно, защото в Европа били донесени картофите.
Та в тази насока искам да обърна внимание, че картофите изместват пъщарнака, който може да го видите по средновековните стенописи примерно на масата на Тайната вечеря. Втори е въпросът, че през социализма пък повечето не знаехме какво е това пъщарнак и много хора си мислеха, че на фреските има само репи.
Re: Шопската салата и митовете за националните кухни
Едно отклонение - преди малко едната дъщеря ме застреля: каква е разликата между плодове и зеленчуци?
Та ето, гадните домати, които развалят националната гордост на цяла южна Европа, всъщност от ботаническа гледна точка са плодове, а от кулинарна - зеленчуци. А "плодът" на компира всъщност бил видоизменено стъбло:
Каква е разликата между плод и зеленчук?
А преди час открих Грана Падано от Лидл. Защо не сте ми казали че има такова?
Та ето, гадните домати, които развалят националната гордост на цяла южна Европа, всъщност от ботаническа гледна точка са плодове, а от кулинарна - зеленчуци. А "плодът" на компира всъщност бил видоизменено стъбло:
Каква е разликата между плод и зеленчук?
А преди час открих Грана Падано от Лидл. Защо не сте ми казали че има такова?
Re: Шопската салата и митовете за националните кухни
Ами в кулинарията под плодове обикновено се разбират десертните продукти, а под зеленчуци тези, от които са правят основните ястия, с които казано на нашенски "засоляваме".
А Грана Падано си е по-евтин вариант на Пармеджяно (твърдо сирене от района на Парма). То е от тези с защитен регион - както шампанското, което си е също пенливо вино, но от района на Шампан и коняка, който си е бренди, но от района на град Коняк. По-скъпи са заради "авторските" права. Това малко на шега разбира се. Тези названия може да носят продукти направени само от даден регион. Това е за да е ясно, че са с гарантирано качество. На Гранд Падано обаче май също щамповат разни показатели.
То и у нас се върти едно мелнишко вино, ама определено не е онова, за което се говори, че можело да се сипе и в кърпа, защото е било много гъсто. Гъстотата иде от старинната технология. През античността си се правило така, за да се събира в по-малък обем, а после се разреждало. За пияниците тогава казвали, че били пили неразредено вино.
А Грана Падано си е по-евтин вариант на Пармеджяно (твърдо сирене от района на Парма). То е от тези с защитен регион - както шампанското, което си е също пенливо вино, но от района на Шампан и коняка, който си е бренди, но от района на град Коняк. По-скъпи са заради "авторските" права. Това малко на шега разбира се. Тези названия може да носят продукти направени само от даден регион. Това е за да е ясно, че са с гарантирано качество. На Гранд Падано обаче май също щамповат разни показатели.
То и у нас се върти едно мелнишко вино, ама определено не е онова, за което се говори, че можело да се сипе и в кърпа, защото е било много гъсто. Гъстотата иде от старинната технология. През античността си се правило така, за да се събира в по-малък обем, а после се разреждало. За пияниците тогава казвали, че били пили неразредено вино.
