Паисий Хилендарски е роден през 1722г., а на 19 юни се чества неговата памет.
Биографията му можете да прочетете тук, тъй че няма да се спирам на нея:
Биография на Паисий Хилендарски
Ще се спра на няколко интересни бели полета от биографията му. Те обикновено остават извън обхвата на изследователите и на книгите за него. Но може би животът му е бил по-различен от това което си представяме и освен манастирския покой да е свързан с някои исторически събития и личностти.
Това, което знаем за Паисий Хилендарски е че е роден през 1722г. в Самоковска епархия. Родното място е спорно, но епархията е посочена от самия него, тъй че тя е извън всяк осъмнение. В Хилендар отива през 1745г.
През 1737г. епархията се оказва в зоната на голямо въстание за освобождение от турското робство. То е свързано с поредната Австро-турска война.
Сред жертвите е и самоковския митрополит св. Симеон. При погрома почти всяка софийски черква дава жертви. Сред убитите обаче не е споменат Лаврентий от "Свети Никола Мали". Дълго време беше само догатка дали е възможно този Лаврентий да е брата на Паисий. Наскоро обаче беше публикувано изследване за преписка на атонския монах Паисий с негов племенник от София.
И естествено възниква въпросът защо Паисий не казва нищо в своята история за това въстание, макар че той е бил в епицентъра на събитията и иначе изброява български мъченици убити от турците? А това поражда и друг въпрос - дали той и брат му не са били замесени във въстанието и това да е станало приина да заминат за Света гора?
300г. от раждането на Паисий Хилендарски
Re: 300г. от раждането на Паисий Хилендарски
Благодаря за този текст. Иначе в Банско са направили сериозен бизнес от "родния му дом".
Марк Аврелий: Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме е гледна точка, не е истина.
Re: 300г. от раждането на Паисий Хилендарски
Ползата от историята
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.
Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които, при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята!
Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш.
Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, но и на големите владетели за добро властвуване: как могат да държат дадените им от Бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята.
Накратко това е заявил Василий, източният кесар, на своя син Лъв Премъдри. Съветвайки го, каза: „Не преставай — рече — да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили. От тях ще узнаеш добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ще познаеш превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят, и как и велики държави клонят към падение. Ще размислиш и ще видиш наказанието на злите и наградата на добрите. От тях се пази!“
Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.
Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така.
Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от Бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди.
https://chitanka.info/text/3746-istorij ... #textstart
Текстът е предаден на съвременен книжовен език по Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов:
История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом…
Стъкми за печат по първообраз Йордан Иванов, София, 1914.
--------------------------------------------------------------------------------
Писаното от Паисий е в удивителен синхрон с казаното от пророк Даниил на вавилонския цар Навуходоносор в 7-6 век пр. Хр.
Царят го е извикал да му разтълкува сън, който гадателите на Вавилон не са успели.
Това е сън, който обхваща събития от времето на Вавилон, Мидо-Персия, империята на Александър, Римската империя и в същото време е пророчество и за Христовото царство.
Даниил 2
20 Даниил рече:
Да бъде благословено името Божие От века и до века;
Защото мъдростта и силата са Негови.
21 Той изменява времената и годините;
Сваля царе и поставя царе;
Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
И светлината обитава с Него.
23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря,
И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила
Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе,
Защото си ни открил царската работа.
https://biblia.bg/index.php?k=27&g=2&tr1=1
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.
Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които, при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята!
Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш.
Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, но и на големите владетели за добро властвуване: как могат да държат дадените им от Бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята.
Накратко това е заявил Василий, източният кесар, на своя син Лъв Премъдри. Съветвайки го, каза: „Не преставай — рече — да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили. От тях ще узнаеш добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ще познаеш превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят, и как и велики държави клонят към падение. Ще размислиш и ще видиш наказанието на злите и наградата на добрите. От тях се пази!“
Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.
Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така.
Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от Бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди.
https://chitanka.info/text/3746-istorij ... #textstart
Текстът е предаден на съвременен книжовен език по Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов:
История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом…
Стъкми за печат по първообраз Йордан Иванов, София, 1914.
--------------------------------------------------------------------------------
Писаното от Паисий е в удивителен синхрон с казаното от пророк Даниил на вавилонския цар Навуходоносор в 7-6 век пр. Хр.
Царят го е извикал да му разтълкува сън, който гадателите на Вавилон не са успели.
Това е сън, който обхваща събития от времето на Вавилон, Мидо-Персия, империята на Александър, Римската империя и в същото време е пророчество и за Христовото царство.
Даниил 2
20 Даниил рече:
Да бъде благословено името Божие От века и до века;
Защото мъдростта и силата са Негови.
21 Той изменява времената и годините;
Сваля царе и поставя царе;
Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
И светлината обитава с Него.
23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря,
И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила
Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе,
Защото си ни открил царската работа.
https://biblia.bg/index.php?k=27&g=2&tr1=1
