vassiln написа: Съб Окт 17, 2026 3:23 pm
Разбрах. Да се изхрачим на Украйна, и да се нагъзим, за да ни е по-ефина нафтата. Ама не.
Кое си разбрал, бре Василчо?!
Най-много се изхрачват върху Украйна нейните западни "приятели", които брутално и цинично я използват като еднократен разходен материал заради техните геополитически цели. Ти ако си мислиш, че Китай, който вече има самочувствието на велика сила, ще тръгне да се унижава и подчинява на законите на някакъв педал Линдзи Греъм, то те съветвам спешно да се прегледаш. Само си представих как Китай се отказва от двустранната си търговия с Русия на стойност 230 млрд. долара годишно заради златните кенефи на зелената гнида.
Според този закон никой не трябва да купува руски енергоносители, вкл. Китай, Индия и Европа, и това на фона на вече бушуваща световна енергийна криза, заради фиаското на OrangePedo в Ормуз. Още по-малко пък на Китай и Индия им пука за шибаната корумпирана Украйна, която по своя воля се изживява като суицидно камикадзе на НАТО срещу Русия.
Кога най-накрая ще осъзнаеш, че това е прокси война на САЩ срещу Русия и Чичо Сам еднолично решава дали ще продължава или спира помощта. А САЩ имат навика да изоставят своите протежета, когато не са оправдали очакванията и когато сметнат, че негативите започват да стават повече от позитивите. Чичо Сам вече пета година подкрепя проксито, като целите бяха ясно поставени от Байдън, а именно, цитирам: "стратегическо поражение на Русия" и "Путин не може да остане на власт". Проксито се провали, не само не оправда очакванията и не постигна поставените цели, но уверено върви към капитулация. Сега Чичо Сам се чуди как да се измъкне с най-малко имиджови щети от кашата, която сам забърка и ще направи всичко възможно да сключи мир преди проксито да издъхне.
Много добър анализ на Глен Дийсен, според него Тръмп и Рубио са залагали големи надежди на "40-дневния план за принуждаване на Русия към мир", но сметките пак са се оказали криви, затова отново палачинката се обръща:
Автор: Глен Дийсен, Die Weltwoche
През последните дни президентът Тръмп отправи остри нападки срещу президента Зеленски, призова за избори в Украйна и заяви, че Зеленски е трябвало да приеме споразумение преди две години, когато условията са били по-благоприятни. Медиите съобщиха също, че САЩ може да ограничат обмена на разузнавателна информация — нещо съществено, тъй като това е война чрез посредник и Украйна не би могла да воюва срещу Русия без американска подкрепа. Как да анализираме тази промяна в реториката на американския президент? Непосредственото ѝ значение засега не може да бъде определено предвид склонността на Тръмп да променя позициите си.
Какво цели Тръмп?
Значението и последиците от тази нова тирада срещу Зеленски засега не могат да бъдат определени, тъй като Тръмп направи нещо подобно и по време на прочутия си сблъсък със Зеленски в Овалния кабинет на 28 февруари 2025 г.
Първата хипотеза е, че коментарите на Тръмп могат да отразяват по-широк стратегически завой към оттегляне на подкрепата за Зеленски в опит отговорността за войната да бъде прехвърлена в още по-голяма степен на европейците. Изглежда, Вашингтон смяташе, че ескалацията може да сложи край на войната чрез натиск върху Москва. По-рано Марко Рубио изрази оптимизъм за подобен изход във връзка с 40-дневната кампания с удари дълбоко в руска територия срещу гражданска инфраструктура, чиято цел беше цивилното население да почувства войната. Случи се обратното: руското общество вече вижда екзистенциалната заплаха, породена от онова, което с основание се определя като война на НАТО срещу Русия чрез посредник. След като Русия отговори с мощна ескалация, включително морска блокада и силни удари по украинската логистична, производствена и енергийна инфраструктура, Тръмп може просто да признава, че стратегията се е провалила и че войната в Украйна навлиза в заключителната си фаза. Може би затова е дошъл моментът САЩ да се измъкнат от нея — като я прекратят или като я прехвърлят на европейците.
Втората хипотеза е, че коментарите на Тръмп са просто импулсивна реакция на нетактичните изказвания на Зеленски за американско-руската сделка за дизела. Провалената война с Иран постави Тръмп под огромен натиск да стабилизира цените на енергията и да покаже, че контролира положението преди междинните избори в САЩ. Цялото президентство на Тръмп се основава на тезата, че слабото американско лидерство през годините е довело до относителния упадък на САЩ и че именно той, като силен лидер, е човекът, който ще направи Америка отново велика. Онова, което голяма част от света възприема като грубо и едностранно поведение в нарушение на съществуващите норми и споразумения, за Тръмп е признак на сила: способността да действа независимо в защита на националните интереси. Зависим от Вашингтон лидер като Зеленски може да остане на власт и да воюва срещу Русия само с американска подкрепа. Затова нападките на Зеленски срещу Тръмп изискваха мощен отговор, който да служи и като предупреждение към всеки друг, решил, че може да оспорва авторитета на Тръмп.
Третата хипотеза е, че става дума просто за стратегия на лавиране, целяща да държи всички страни в несигурност и така да засили позициите на САЩ в преговорите. На Зеленски и европейските лидери се внушава, че американската военна и финансова подкрепа може да изчезне във всеки момент, докато Русия също получава стимул да направи отстъпки, преди САЩ отново да сменят курса. Невъзможно е всички страни да бъдат накарани да се страхуват от алтернативата, ако смятат, че САЩ са обвързани с една неизменна позиция и нямат възможност да маневрират между тях. Готовността на САЩ да оказват натиск върху всички страни укрепва и ролята им на посредник — неудобна позиция, като се има предвид, че от 2014 г. насам именно САЩ са главният участник в разпалването и удължаването на тази прокси война.
https://weltwoche.de/story/zerfall-eine ... ten-ikone/
Тернопольской области - удар по энергетике
Преди няколко дни стреляха по един бягащ с парапланер , а сега как се опитват да удавят един плуващ през Днестър.
). Суть этого дара в том, что окружающие, в большинстве своём филистеры, перестают замечать его уродство и недостатки. Более того, любое достойное похвалы дело, совершённое в его присутствии, приписывается ему, а любой его постыдный поступок — кому-то другому.