Бъди по-конкретен какви сериозни проблеми и въпроси се трупат в руското общество?
Наскоро гледах подкаст с Мартин Петрушев. В края на миналата година е прекарал повече от месец в Санкт Петербург, общувал е с доста либерали там. Ето част от интервюто, цитирам:
Как се усещат санкциите? Почти никак. Хората споделят, че нищо не се е променило в техния живот след обявяването им периодично. Малцина казват нещо различно – например, че сега пътуват много по-трудно и по-скъпо към западните туристически дестинации, разбира се. Но санкциите срещу Русия се усещат много повече в Европа, отколкото в самата Русия. И за тях се говори с насмешка, а по руските телевизионни канали санкциите направо се иронизират дълбоко.
Дигитализацията в Русия върви с пълна сила. Интернет търговията в „Озон“ е такова невероятно капиталистическо творение, че всичко идва просто веднага. По улиците има дори кучета роботи. Да извадиш сега банкнота от 5000 рубли си е направо антика. Навсякъде има тотално видеопокритие, което не се забеляза, а престъпността е паднала няколко пъти.
Всичко е направо абсурдно – гледаш Санкт Петербург с всичките невероятни старовремски сгради от 18-и и 19-и век, с Достоевски и цялото великолепие на този град и разбираш за какъв мащаб става дума. Може би само Китай имат по-голям скок дигитално. Те са космически напред пред нас – разбира се мащабите са много различни. Но пътуване с такси през нощта около час и половина с изминати 63 км струваше само 1500 рубли, т.е. около 30 лева.
Искам да съм максимално обективен. Преди 6 години през 2019-а отново бях в Санкт Петербург. Заради войната сега очаквах да видя как нещата са позападнали, как има по-голяма мизерия, но останах напълно потресен от разликата между тогава и сега. В Петербург, където живеят повече хора отколкото в цяла България, можеш да оближеш улицата с език. Толкова е чисто, няма фасове, хартийки. Когато се върнах, се разходих по „Витошка“ и бях шокиран от реалната ѝ мърсотия. Чак тогава си дадох сметка за тази разлика. Невероятна чистота е едното. Другото е, че самите хора в Санкт Петербург изглеждат по друг начин, фокусирани в цялата действителност, културното ниво и културният код.
За Крим нямаше нито едно свободно място във влаковете и автобусите - всички места са изкупени отдавна месеци преди това. Толкова много отиват в страховития Крим! Инфраструктурно в Петербург има над 10 нови квартала, строят се нови мостове над Нева, нови метростанции, магазини. В някои квартали преди 6 години имаше само по 4-5 магазина, а сега те са по над 60-70. Веригата „Озон“ (най-известният и най-голям интернет пазар в Русия, още наричан руският Амазон) има над 2-3000 локации в града. Нещо като Тему, но с много по-качествени стоки. Поръчваш го сега и то идва почти веднага, само за часове.
В Петербург не се забелязва имперска надменност, нахалството, което отблъсква, въпреки че са направили най-високия небостъргач в Европа – Лахта център, който е вторият по височина извит небостъргач в света. Инфраструктурно градът се развива със зашеметяващи темпове.
Цените в Петербург, който е един от най-скъпите градове в Русия, са поносими – оказа се, че в най-скъпия магазин, тип нашия „Фантастико“, с 4000 рубли (80 лева) успях да напазарувам препълнена количка, а там има от пиле мляко и става дума за магазин с огромни размери. Книгите са много евтини – за 6 лв. можеш да си купиш невероятни издания. На „Невски проспект“ – централната улица в Петербург, в скъп ресторант пет човека ядохме и пихме за 80 лв. – 4000 рубли.
Легендата за пияните руснаци отдавна не е такава, каквато се говори у нас от либералите. За месец и половина не видях паднал пиян руснак в някоя канавка. Но все пак успях да срещна малко пияни хора около Лахта центъра – там са трите най-големи флага на Русия, СССР и на Руската империя. Останах с тях до 3 ч. сутринта, те имат жаргонен език и са с уж повърхностно поведение, но когато заговориш за култура, веднага се усеща, че имат съвсем друго отношение. Тези хора знаят колко е значима и колко е важна тя за Русия, изпитват уважение към нея. Никой не би си и помислил да каже, че е против Достоевски. Има нещо, с което осъзнаваш вътрешна съпричастност, което е част от твоя духовен свят.
Омраза към украинците няма, нито пък кръвна настървеност към тях за отмъщение. Говори се за бандеровци и нацисти, което е факт, в това няма съмнение и спор. По-скоро при тях се вижда колко съжаляват, че това е така, че те са така настроени от външна намеса.
Хората по-малко говорят за това, което се случва в Украйна, отколкото ние в България. Има дори парадокс – там либералите, които са против властта, усещат, че се нуждаят от тази победа, защото самата рускост е заплашена, заради случващото се в Украйна. Путин постъпва много умно, давайки им свободата да се изразяват, както те искат. На представления се говори спокойно против СССР и властта. И огромните обвинения за липса на свобода на словото се изпаряват. Пред камерата различни хора ми казаха директно какво мислят. Има нюансирано говорене, което се осъзнава пряко от властта и заради това Путин е много по-мек, отколкото ако дойде на власт някой друг, който е диктатор. Това би унищожило тези хора, ще унищожи културата, както и Русия. Това, което властта сега прави, е доста по-интелигентно. Защото така се създава културен слой, който има нюансирано мислене и може да се изказва без да оставаш с погрешно впечатление за липса на свобода на словото.
Именно в нюансираното мислене се създава много по-сериозна култура, в която има пластове с повече нива на разсъждения. От това се храни културният код. Т.е. той може частично да е антидържавен и до голяма степен е такъв. Точно това създава много силно културно ядро, което впоследствие, дори да е антидържавно, ще бъде интегрирано като част от високата руска култура. Както навремето е бил Бродски.
Културният код обаче никога няма да обедини хората с различно мнение. Но двете не могат едно без друго. Това е декабристката традиция, която е антидържавна, и от която властта има нужда. Тази култура дълбоко в себе си осъзнава, че се нуждае от руската власт като своеобразен метафизичен страж, който да я пази да не бъде погълната от външна чума като НПО-културата. Това е като колело - тези две неща, когато си противоречат, дърпат напред. Впоследствие цялата тази културна линия – било то Солженицин – ГУЛАГ, изгоненият Бродски, а сега и режисьорът Звягинцев, който прави филми против руската власт като „Левиатан“ - всички те ще бъдат приети от тази култура. И след 20 години Звягинцев ще си бъде дълбока част от руската култура, но и приет от властта. Ако на това неразрешимо руско противоречие му бъде сложен край, той ще унищожи рускостта, което е в базата на съществуването на Русия като самобитен културен и политически център.
Петербург е разнолик. Не може да се каже, че е против властта, защото е много нюансиран, шарен. И там може да се видят либерално чучуловидни индивиди с пъстри коси и пиърсинги, които се разминават с хора, които носят тениски на Путин. Обективността там е впечатляваща.
Културният живот в Питер е на невероятно високо ниво, което може буквално да те шокира. Мариинският театър е винаги пълен. Посетих няколко концерта. Оркестърът на Валери Гергиев се дирижираше от 29-годишен младеж от Минск – изумителен! Той дишаше музиката, беше целият в нея. Операта на Прокопиев – „Играчът“ по текста на Достоевски, се играе от 2007 г. насам и за нея няма нито едно свободно място. Видях „Братя Карамазови“ в театрален спектакъл в Малък драматичен театър с ръководител великия Лев Додин, който е на невероятно високо ниво. Живял съм една година в Германия и съм гледал много театър, след това живях в Лондон, - няма абсолютно нищо, което може да се сравни като ниво с театралните постановки, които гледах в Русия. Театърът в Германия се минимизира, в Лондон се залага на това да се дадат милиони паунди за пищен декор и от тази гледна точка видяното в Русия е недостижимо.
Това, заради което бих отишъл да живея в Петербург, е тази висота на културата и отношението към книгите. Там има триетажни книжарници, които работят до полунощ. В тях е пълно с млади хора, които обикалят рафтовете, седят и четат, купуват всякакъв тип литература – държавна и антидържавна. Дори и да се обявят срещу властта след това те казват: Петербург е най-хубавият град на света. Имат самочувствие и това означава, че биха живели и останали там.