Народна република България - статии, факти и др.

[Восток]

Общо взето темата е с цел за събиране на интересни материали от този период на страната. Изпълнен е със страшно много противоречия, страшно много недомислици и недостатъци, породени и от недъзите на самата социалистическа система, особено в контекста на съветския ѝ прочит, поставен в рамките на Студената война.

Въпреки това обаче, до към началото на 80тте години е направено страшно много за развитието на страната, особено на фона на последните 30 например. Висините, които се достигнат в културно отношение, като в киното например към днешна дата са буквално немислими.

Кратък съветски документален филм за българските рози и Розовата долина, информацията вътре не е никак академична, но кадрите са доста автентични и показват живота по тези места през 1970 година.

[Drunken Master]

Какво има да се коментира след като страната ни в момента е в по-изостанало отношение в почти всички компоненти, разбирай селско стопанство, култура, спорт, образование, здравеопазване, демография и прочее. Същински златен период за страната... Дали плоскоземните биха го признали, това е отделна тема... Мога много да пиша, понеже живо съм се интересувал от този период. Мога да пиша и за "постиженията" на царството за сравнение.

Иначе...

► Виж съдържание

Без съмнение Олимпийските игри в Сеул през 1988 година са върхът на българския спорт. Да, като място в класирането по медали Москва'80 е по-добре, но Игрите през 1980 година са доста по-различни от тези 8 години по-късно. Сигурно знаете, но все пак да го кажем – цели 66 държави бойкотират по политически причини Олимпийските игри в Москва, в т.ч. САЩ, Западна Германия, Турция, Израел и др. В Сеул на сцената са всички големи, без изключение. През 1988 година за първи път в състезанията участват професионални спортисти, което логично води до по-високо ниво в надпреварите от различните дисциплини и спортове. Освен това златото за България в Южна Корея е повече спрямо това в СССР – 10 срещу 8 в полза на 1988-а.
Да не забравяме и отнетите титли на тежкоатлетите Митко Гръблев и Ангел Генчев – Чушката. Известно е, че легендарният Иван Абаджиев тръгва към Сеул за 7 златни медала. Дали някой в задкулисието обаче не е начертал друг план и дали в положителните проби за фуросемид няма намеса на външни сили, за което говори в мемоарите си Иван Славков, остава неясно.
Сега изглежда нереално, когато погледнем класирането по медали от Сеул'88. България заема седмо място с общо 35 медала. Ако добави отличията на Гръблев и Генчев, се нареждаме на четвърто място! СССР, Източна Германия, САЩ и… България. А зад нас: Южна Корея, ФРГ, Унгария, Румъния, Франция, Италия, Китай, Великобритания, Япония, Австралия, Югославия, Канада, Бразилия, Испания и т.н. Според стария лаф от края на 80-те години само школата на ЦСКА има повече медали в Сеул от Франция. Наистина утопично от камбанарията на съвремието.

Да се пренесем за малко на "Олимпийския стадион" при тигърчето Ходори. В тройния скок знаменитият Христо Марков отнася конкуренцията си от СССР и печели първото място с олимпийски рекорд. По-късно Боровския, както го наричат, ще каже за своя шампионски миг: "Просто си скачах, състезание като състезание" – злато №1.

На пистата представителките на ГДР и ФРГ Глория Зийберт и Клаудия Закиевич дишат прахта на едно българско момиче. Голямата Йорданка Донкова отнася двете германки и още пет състезателки на 100 метра с препятствия, а гласът на Григор Христов ехти по Българска телевизия – злато №2.

На боксовия ринг също не минава без български триумф. Варненският герой Ивайло Маринов хвърля шампионски бой по американеца Майкъл Карбахал – Каменните ръце. "Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя", споделя Маринов. Няколко години след това сълзите му от почетната стълбичка влизат в клип за величието на родния спорт на фона на Blaze Of Glory на Бон Джоуви – злато №3.

На гребния канал също се вее българският трибагреник. Чаровната Ваня Гешева отнася всичката конкуренция на 500 метра кану-каяк. Преди шампионската гонка тя намира златна монета край канала, което изглежда е поличба преди успеха. И до днес Гешева е единствената в българския спорт с пълен комплект медали от Олимпийски игри – злато №4.
Състезанията по спортна гимнастика в Сеул минават при небивала равностойност. Любомир Герасков изиграва съчетанието на живота си на кон с гривни и печели първото място. Съперничеството в залата наистина е огромно и тийнейджърът от София поделя златния медал с Билозерчев от СССР и Боркай от Унгария – злато №5.

На стрелбището в Южна Корея със златни букви в историята на българския спорт се записва Таню Киряков. Прочутият русенец се хвърля в свирепа битка за златния медал с американеца Ерик Булюнг. Двамата правят олимпийски рекорд, но с 9,9 т. в решаващия миг Киряков триумфира. Впоследствие "сеулският" анцуг на българина добива статут на негов талисман – злато №6.

Български олимпийски рекорд пада и в басейна в Сеул. Легендарната Таня Богомилова става единствената ни олимпийска шампионка в плуването. Прекрасната "Златна рибка" на България вдига на крака зрителите след фантастичен финал на 200 метра бруст. Паметен за всички остава и коментарът на Никола Ексеров по телевизията. Втора зад удивителната звезда на ЦСКА остава друга наша плувкиня – Антоанета Френкева. Това е Денят за българското плуване – злато №7 !

През 1988 година дуелът във вдигането на тежести се води между България и СССР. В категория до 75 кг титлата е спечелена от Борислав Гидиков. За беда, скъсано сухожилие на китката прекратява рано-рано кариерата на шампиона – злато №8. Шест сполучливи опита носят златен медал и за друго страшилище в щангите – Севдалин Маринов. След първото му място в категория до 52 кг гръмва прословутият допинг-скандал и участието на отбора на Старшията на Игрите е прекратено – злато №9

На тепиха също звучи "Мила Родино". Големият Атанас Комшев отнася Хари Коскела от Финландия във финала при класическата борба. Това е върхът в кариерата на блестящия борец, фенка на когото е известната тенисистка Габриела Сабатини. Уви, славният българин намира смъртта си в автомобилна катастрофа през 1994 година – злато №10.

Със златото в Сеул'88 се разминават редица други именити родни състезатели: Стефка Костадинова, Весела Лечева, Адриана Дунавска, Стоян Балов и др. Плеядите от велики български спортисти през 80-те години води до безпрецедентното избиране на по двама победители в анкетата за "Спортист на годината" – от 1986 до 1989 година, включително. След Олимпийските игри в Сеул българските спортни журналисти имат тежка задача, защото трябва да избират най-добрите измежду най-добрите. Наградите отиват при Таня Богомилова и Христо Марков. Дори и сега, над 30 години по-късно, колосалните успехи от Сеул тежат страшно много и заслужават аплодисменти. Разбира се, важният въпрос е какво се случва с българския спорт в следващите години и как 35-те медала от Сеул'88 се трансформират в едва един сребърен и два бронзови на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година.

Златен и сребърен медал в плуването при жените... Сега това изглежда направо като космическо постижение!

[Восток]

Да, спорта също определено е бил на много високо ниво. Даже сега като се спомена плуване се сещам, че преди вече сигурно 15 години в едно пловдивско селце играхме футбол на "малки врати" в плувния басейн на вече изоставеното селско училище. В една от детските градини в родния град на дядо ми, пак в Пловдивска област също имаше малък плувен басейн в двора. Ясно е, че не във всяко училище или детска градина е имало такова нещо, но е доста показателно. Опитах се да намеря някаква информация за строежите на плувни басейни, но няма нищо конкретно, а за статистика да не говорим.

Строеж на панелки в София.

[Drunken Master]

То не е само спорта, там е работата. Държавата вече тотално я няма никаква. Моето лично мнение е, че основният ни проблем е свързан с демографската катастрофа, просто тя дърпа всичко надолу. Модерната бяла жена ражда едно, максимум две деца. Извинявай, ама мангалите... освен да метат улици, те за друго не стават. Съответно няма медицински кадри, няма спортисти, няма учители... има само борци срещу комунизма, фитнес инструктори и... модерната дума... "инфлуенсъри". Преди по-малко от половин месец направих 34 години, родом съм от Добрич... там, ако не дай Боже, ти се налага, да влезеш в болница... то по-добре изобщо да не влизаш. Преди няколко години, покрай Ковида ми се наложи, да вляза като придружител с баба ми... ми, то мед сестрите всичките са в предпенсионна възраст. Имаше някакво младо лекарче, дето я лекуваше... предписа й "Лексотан"... тя естествено се влоши, кво да коментираме повече. Чеп за зеле не става от тях... До 15-20 години в малките населени места няма да има, кой да извикаш, да ти смени един бойлер. Младо поколение (включвам и себе си в това число), което не умее абсолютно нищо.

Иначе... по темата. Преди няколко месеца успях чрез помощта на Александър Сивилов, да се добера до една от първите статии на професор Искра Баева относно поведението на БКП спрямо аварията в Чернобил. Статията е от 1991 г. И колко учудващо... естествено, доста малко общо с това, което ни се втълпява в главите години наред, а именно, че бай Тошо бил казал "Ш'си мълчим!". Честно казано, на мен теорията, че те... образно казано са поръчвали марули от Египет само и само да не "хвърлят каишите", винаги ми е била смешна, понеже когато се провежда първомайската манифестация през далечната 1986-та, комунистите са също навън и махат на чавдарчетата. Да не би, да са притежавали някакъв антирадиационен щит?! Просто някаква най-елементарна логика.
Всъщност, проблем за БКП не е имало, просто те не смятат, че аварията там е някакъв проблем за населението. Правили са периодични отчитания, не е имало повишена радиация, или е била, но с леки отклонения от нормата. Не случайно, проблем за тях няма, има проблем единствено относно износа на селскостопанските продукти, понеже покрай аварията държавите от Близкият изток (Ирак, Либия и прочее) гледат с недоверие към социалистическите продукти... вече. Събранията на БКП дискутират именно това... а не радиацията срещу населението им.

► Виж съдържание

в. Вечерни новини, 15 април 1991 г., бр. 73.

ЧЕРНОБИЛ И ПАРТИЙНОТО РЪКОВОДСТВО
Искра Баева
Размерът на пораженията, нанесени на българските земи от аварията на чернобилската атомна електроцентрала беше въпрос, който ни вълнуваше особено остро през май 1986 г. Но интересът към този проблем не затихна с времето, а през последните месеци дори се засили, защото сега се търси съдебна отговорност на конкретните виновници за неефективните, ненавременните и недостатъчните мерки за защита на населението. Въпросът не е дали се сърдим за станалата авария. Това е напълно безсмислено, защото не беше във възможностите на българските управници да я предотвратят, тя връхлетя върху нас почти като природно бедствие. Проблемът е в това, дали българите не можеха тогава, а и през следващите месеци да бъдат предпазени много по-добре от неизвестните и все още очакваните дълготрайни последици от радиоактивното облъчване. От тази гледна точка може да бъде потърсена както обща политическа, така и конкретна вина от хората, които са могли да направят нещо, а не са го направили.
Част от документите, които могат да ни дадат някакъв по-конкретен отговор за вината на партийното ръководство за последиците от радиационното облъчване за България, се пазят в Централния партиен архив. Чернобилската авария е обсъждана само веднъж в Политбюро - на 13 май 1986 г. Дата 19 юни 1986 г. носи друг документ, внесен от Георги Атанасов - "Информация относно някои изводи от създалата се в страната обстановка в резултат на аварията в Чернобилската АЕЦ". Третият документ е "Докладна записка за радиационната обстановка в страната през 1987 г." от Григор Стоичков (заместник-председател на Министерския съвет). Запазени са и многобройните сводки за радиационната обстановка, които имат по-скоро успокоителен характер, защото очертават картина, само леко отклоняваща се от радиационните норми. Тъй като ми липсва необходимата квалификация, няма да се опитвам да оценявам сводките - доколко данните в тях отговорят на истината, доколко нормите, с които са съобразени са "нормални" и т.н. Ще се опитам да оценя само трите политически документа.
Странно е, че в Политбюро въпросът за аварията в Чернобил се обсъжда за пръв път едва на 13 май или повече от две седмици след събитието. Този факт може да се тълкува и като неосъзнаване сериозността на станалото. За такава интерепретация говорят спомените ми от разговори с атомни физици по същото време - те също подценяваха опасността. Но той може да говори и за друго. Ако приемем като истина (не мога да взема категорично отношение по тогавашните слухове, докато не видя доказателства, защото предпочитам да вярвам на документи), че хората от върхушката са се погрижили за своите семейства още в началото на май, късното разглеждане на въпроса в Политбюро може да се тълкува и като не особено голяма заинтересованост за съдбата на останалото население. Така или иначе решението, прието на това заседание гласи: "Възлага на др. Георги Атанасов да внесе информация в Политбюро за изводите за нашата страна по повод обстановката, възникнала вследствие на аварията в Чернобилската АЕЦ."
Протокол от обсъжданията няма, така че ни остава да коментираме само решението, а то звучи странно. На 13 май тревогата, превърнала се и в психоза, става масова. Европейските страни разпространяват сведения за радиоактивността за цяла Европа, а Политбюро само възлага, и то без определяне на срок да бъде подготвено не нещо друго, а "информация" за обстановката. Ако тази задача беше за министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов поне щеше да е ясно, че става дума за политически (или по-точно за милиционерски) изводи и действия, но тя е поверена на министър-председателя. А и той, както се вижда от датата на внесената информация (19 юни) съвсем не бърза.
Документът проследява хода на събитията, характеризира радиационното замърсяване на въздуха, почвата, продуктите и т.н., но изводите имат по-скоро стопански характер - става дума за затруднения в износа на хранителни стоки за страните-членки на Общия пазар и за пренасочване на тази търговия към социалистическите страни. Отчитат се критично и недостатъците в дейността на органите, създадени да защитават населението в такива ситуации - Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели, Министерство на народното здраве, Министерство на земеделието и горите, Главно управление "Хидрология и метеорология" при БАН. Отбелязва се липсата на съвременна дозиметрична апаратура с изключение на войсковата, която обаче е за големи дози и затова се допускат грешки от 20-30%. Един от важните изводи е, че аварията "налага да се разгледа състоянието на безопасността и устойчивостта на АЕЦ Козлодуй и да се решат своевременно въпросите за повишаване на надеждната й експоатация".
Предложеното решение обаче не отговаря на критичния тон на информацията. То предвижда положителна оценка за "извършеното от ведомствата, организациите и институциите за преодоляване на последиците от радиационното замърсяване", но и приемане на "комплексна програма за повишаване на готовността на страната за работа в условия на повишено радиационно замърсяване на околната среда" и "програма за повишаване на безопасността, устойчивостта, охраната и сигурността на АЕЦ Козлодуй". Очевидно става дума за оценка на свършени факти - какво вече е направено, а не какви още мерки могат да се вземат, а втората част от решенията с предложенията за "изработване на програми" са доста познати и неконкретни.
Може би най-голям интерес от гледна точка на политическата система, в която живяхме толкова години, предизвиква Докладната записка на Григор Стоичков една година след събитието (май 1987 г.). Искам да цитирам няколко пасажа от този документ.
"Разработките на селскостопанската академия показват, че накисването във вода на замърсени продукти намалява съдържанието на радионуклеиди. Това обаче не означава, че обстановката у нас налага замърсените продукти под установените норми да се подлагат на такава обработка. Във всички случаи ползата от това ще бъде по-малко от вредата, която се нанася на психологическото състояние на населението." Очевидно спокойствието и реда са били за предпочитане пред грижата да се избегне и най-малката вероятност от заразяване.
"Някои специалисти и лаборатории, взимайки под внимание отделни резултати от анализи, предлагат на различни ведомства препоръки за радиационна защита на населението... тези специалисти неволно стават проводници на излишно напрежение и вредни за нацията настроения." Обвиненията звучат твърде познато.
"В началото на април т.г. ръководството на тила на БНА, по предложение на свои специалисти е утвърдило указания за допълнителни мерки по радиационно-хигиенно осигуряване на личния състав. Тези указания без да бъдат съгласувани с МНЗ и с органите на ветеринарния надзор, бяха писмено предложени и на други ведомства. Не бе информирана за това и Постоянната правителствена комисия за борба със стихийните бедствия и крупни производствени аварии... Непосредствено след това органите от тила на МВтР утвърди подобни указания за своите поделения.... След намесата на Постоянната правителствена комисия МНО изтегли писмените предложения... След проведения разговор с МВтР ръководството отмени указанията си по тези въпроси... Следва да се отбележи, че препоръки и указания от подобен характер освен отрицателно психологическо въздействие сред населението, поставят нашата страна в неблагоприятна обстановка при търговските й взаимоотношения с другите страни. Те станаха причина държавите вносителки на нашите селскостопански стоки (Сирия, Либия) да се отнасят с по-големи резерви към предлаганите от нас стоки, което ще се отрази на търговските ни интереси и връзки." Това вече звучи абсурдно - укоряват се не други, а военните и органите за сигурност в подклаждане на вредни настроения и подкопаване на престижа на страната ни.
Предложенията, които завършват документа, показват още по-ясно градацията на ценностите. Точка трета гласи: "Мероприятията по радиационно-хигиенното осигуряване на министерствата, други ведомства, стопанските организации и научни институти да се провеждат след съгласуване с Държавния санитарен контрол при МНЗ, Държавния ветеринарно-санитарен контрол и Комисията за използване на атомната енергия за мирни цели. Общи разпореждания по тези въпроси за страната да се дават само от Постоянната правителствена комисия."
Очевидно е, че в онази система на ценности стопанските и търговските интереси са били поставени по-високо от здравето на хората. Очевидно е също, че методът за постигане на политическите цели е един - централизиране, контрол върху всички решения, залагащи на друга ценностна система и въвеждане на "ред и дисциплина". Осигуряването на общественото спокойствие за момента се оказва по-важно от грижата за здравето и бъдещето на нашия народ. Но всеизвестно е, че който си затваря очите за реалностите на днешния ден, и със сила потиска недоволството, в бъдеще се изправя пред непреодолимата стена на неверието, на излъганите надежди и поруганите идеали.

[Восток]

Кадри от посещението на Тодор Живков в СССР през 1981 година, за да участва в 26 конгрес на КПСС, преди да стигне до Москва се отбива в Свердловск, днешен Екатеринбург, тъй като много от заводите в региона изпълняват поръчки за българския пазар. Посрещнат е от... Борис Елцин, бъдещия президент на РФ.

[Drunken Master]

Доста добър анализ на Григор Сарийски относно "фалитите" на НРБ...

[Drunken Master]

[Восток]

НРБ като ИТ център на източния блок? Не е било мираж.



http://oldpc.su/lib/magaz/vtss/vtss23.pdf

[Drunken Master]

Втора част...

"Когато говорим за емблематични примери с героите на прехода ни, се сещам веднага за "Кремиковци". Помните, че този комбинат беше разрушаван в течение на много години. В първите осем години след промените, той беше източван доста старателно, по времето на Иван Костов беше приватизиран от един наш тарикат... "Дару Металс" или нещо подобно. След още пет-шест години във владение на фирмата влезе и един индийски тарикат, който просто продължи с източването на комбината, обеща инвестиции, обеща комбината да си стъпи на краката. Естествено, нищо от това не се случи, просто изтегли едни кредити, залагайки като гаранция някои от остатъчните активи на "Кремиковци" и това което остана от комбината е... едно голямо нищо. Но си спомням началото на тази сага, говоря за 1991-ва или 1992-ра. Оказа се, че комбината всъщност е доста голям конкурент на една белгийска фирма, която произвеждаше феромагнити. И тогава белгийците финансираха едни от нашите "мозъчни тръстове" (хора, в които има повече тръстове отколкото мозък), който се занимаваше с екология. Дадоха им малко пари, хората излязоха с едни транспаранти, колко е замърсяващо производството на "Кремиковци" и всъщност благодарение на тия подаяния, които бяха подхвърлили белгийците се наложи "Кремиковци", да спре производството на феромагнити и по тоя начин се отвори пазар за нашият основен конкурент. И това не е единственият случай... Един от най-емблематичните случаи е завода за дискове и запаметяващи устройства в Стара Загора. Говорим за един завод, който е строен през 60-те години... Нали все говорим за тъпигьозлъка на едновремешните номенклатурчици... Еми завода е строен през 60-те години още. БКП организираха чрез едно постановление създаването на ДЗУ "Стара Загора", заедно с други шест предприятия, които да дадат тласък на изработването на изчислителна техника, за да може СИВ да има независимо производство на изчислителни джаджи. Та... ДЗУ произвеждаше техника с изключително висока добавена стойност, но пак по времето на Иван Костов беше унищожен и продаден на неговият най-голям конкурент - "Видеотон". Веднага след като Костов я приватизира, всички високотехнологични линии бяха изнесени в Унгария. Единственото, което остана бяха някакви линии за битова техника. И когато си задаваме въпроса "Защо са ни ниски заплатите?", ми ей заради това са ни ниски заплатите. Защото някога произвеждахме запаметяващи устройства, компютри, а сега произвеждаме битова техника. Голяма част от процесите на приватизацията бяха такива."/i]

[Drunken Master]

[Drunken Master]

Общо-взето "Кремиковци" почти през цялото време е било губещо предприятие, имало е престъпни схеми още от времето на социализма. Построен е на това място, естествено с идеята, че ще се снабдява с желязна руда, но БКП доста е надценило залежите в този край. Костов харизва комбината на Валентин Захариев за един долар, но след няколко години Захариев го продава на Прамод Митал (тоя дето съсипа моят клуб) за 110 милиона долара, въпреки че не е налял нито един лев в тоя комбинат. Антонов твърди и че през цялото време на разграбването на комбината, държавата (понеже държи 30% от комбината) чрез подставени лица е била напълно наясно с източването му.

[Drunken Master]

[Восток]

[Восток]

[Drunken Master]

[Drunken Master]

[Drunken Master]

[Sanduka]

Вижте как се е разраствала Враца в края на 60-те. Голям ентусиазъм е имало в хората.
https://vratsaphotoarchive.blogspot.com ... 60_24.html

[Някой]

Футболна история.

Андрей Желязков е наш футболист играл години в Славия, централен нападател номер 9. Има участия и в националния отбор, ако не бъркам е участник на Световното първенство 1986г. в Мексико.

От 1981 до 1984 г. игра за холандския Фейенорд, когато все още там играеха Ван Ханегем, в сезон 1983/84 и Йохан Кройф, когато с Желязков в отбора стават и шампиони на Холандия. В краткото клипче Желязков със семейството си пристига за тържествата в Ротердам след спечелване на шампионата. За Фейенорд има към 80 мача и отбелязани 30 гола. Има в тубата и други откъси от негови мачове с Фейенорд през тези 3 сезона.

За днешните наши футболни стандарти звучи като фантастика. Както предполагам и за младежи днес, които сега започват да се интересуват от футболната игра или навлизат като футболисти. И виждат как всяка година наши отбори в които не играят много българи, отпадат още в началото на всеки международен турнир.

Като младеж следях отблизо не само футбола а и други видове от нашия спорт, в международен план също, с целогодишен абонамент на спортни печатни издания през 70-те и 80-те години. Благодарение на баща ми първо.
Вестник "Спорт" излизаше 3 пъти седмично, със статистика, с кратко резюме на мачовете от кръга в България и на международни мачове. Отразяваше всичко актуално и от други спортове.
Седмично издание "Старт" излизаше всяка сряда с 16 страници. По изключение имаше издания с повече страници, най-вече покрай световните или европейски първенства по футбол. Богато отразяване на много спортове, снимки, интервюта.
Вестник "Футбол" излизаше периодично, спираха го, пак тръгваше.

Спортни колони имаше и в други издания, вкл. регионални.


Целия мач Нотингам - ЦСКА
1980 г.
ЦСКА отстранява от турнира действащ шампион на Европа с 2 победи - и в София и в Нотингам.
В турнир предшественик на шампионска лига днес. Когато всяка държава беше представлявана от един отбор и това беше действителният шампион на страната. Не като сега - класирал се отбор на 3-4 място в Испания, Германия, Италия или Англия но играе в турнир за шампиони...

[Някой]

АЕЦ Козлодуй и Белене








Снимки от предишната епоха в десетки албуми със снимки, всеки със десетки страници, някои дори и повече

https://www.archives.government.bg/637- ... 0%B8%D1%8F

Българска фотография

В края на ХХ в., след приватизацията на „Българска фотография“ ЕАД, неговата документация (административно-управленска и фотоархив от черно-бели и цветни филми и диапозитиви, тематични албуми и други архивни справочници) постъпва на съхранение в държавните архиви. Документите от дружеството в София са предадени в Централния държавен архив. Регистрирани са към съществуващия фонд № 720 – Стопански комбинат „Българска фотография“ и включват масив от черно-бели филми с около 2 милиона кадъра.

В публикувания тук инвентарен опис № 5 са описани тематичните албуми на черно-белите филми – общо 105 архивни единици с 682 албума, създадени в периода 1945−1991 г. По съдържание включват и редица фотодокументи (репродукции) за значими лица, събития и други обекти от цялостната българска и световна история.

Архивните единици в инвентарния опис са обособени тематично по отраслов признак. Техните заглавия и класификационни схеми са изготвени в процеса на тяхната обработка в бившето предприятие „Българска фотография“.

Първоначално най-общо ориентиране в съдържанието на албумите, освен по основните теми в заглавието на архивните единици, може да се извърши и по ключови думи и изрази чрез системата за търсене на сайта и бутон Албуми (горе вдясно). Тематичните албуми са дигитализирани и публикувани в PDF формат. Файловете са създадени с възможност за търсене на думи по анотациите под всяка снимка, ако машинописният текст не е избледнял или физически увреден.

Фонд 720, опис 5
dot а.е. 1 Албуми със снимки от минно дело, производство на каменни въглища и нефтодобивна промишленост
2 бр. виж
1.1. Добив на каменни въглища (1945−1985, 167 стр.) dot
1.2. Добив на нефт, минно-геоложки проучвания (1956−1984, 193 стр.) dot

Класификационна схема:
А. Каменовъглена промишленост
Б. Нефтена промишленост
а) нефтодобив
б) нефтопреработване
в) асфалт
В. Коксохимическа промишленост
Г. Нерудни изкопаеми ‒ гипс, азбест, графит, каолин и др.
Д. Минно-геоложки проучвания


dot а.е. 2 Албуми със снимки от енергетиката ‒ електродобив, топлодобив, електрификация и др.
4 бр. виж
2.1. Електродобив и електропроводи (1953−1981, 34 стр.) dot
2.2. Водноелектрически централи (1946−1985, 117 стр.) dot
2.3. Топлоелектрически централи (1954−1985, 224 стр.) dot
2.4. Атомни електроцентрали, Атомен център в София (1961−1987, 70 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 3 Албуми със снимки ‒ руди и метали
3 бр. виж
3.1. Черна металургия ‒ мини, металургични предприятия (1945−1985, 92 стр.) dot
3.2. Черна металургия ‒ Металургичен комбинат „Кремиковци“ и др. (1961−1986, 195 стр.) dot
3.3. Цветна металургия (1955−1985, 221 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 4 Албуми със снимки ‒ машиностроене и металообработване
8 бр. виж
4.1. Машиностроене − предприятия в градовете (А‒К) (1953−1989, 221 стр.) dot
4.2. Машиностроене − предприятия в градовете (Л‒С) (1958−1989, 185 стр.) dot
4.3. Машиностроене − предприятия в градовете (С‒Я) (1957−1987, 140 стр.) dot
4.4. Машиностроене ‒ предприятия в София (1953−1990, 244 стр.) dot
4.5. Корабостроене и пристанища (1965−1974, 152 стр.) dot
4.6. Корабостроене (1946−1984, 180 стр.) dot
4.7. Металообработване (1953−1986, 70 стр.) dot
4.8. Фина механика, електропромишленост (1954−1986, 252 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 5 Албуми със снимки за електропромишлеността
3 бр. виж
5.1. Силнотокова електропромишленост (1954−1986, 165 стр.) dot
5.2. Слаботокова електропромишленост (1956−1989, 193 стр.) dot
5.3. Слаботокова електропромишленост (1954−1989, 206 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 6 Албуми със снимки за химическата промишленост
6 бр. виж
6.1. Предприятия във Видин, Враца (1966−1982, 66 стр.) dot
6.2. Предприятия в Девня, Димитровград (1955−1984, 211 стр.) dot
6.3. Предприятия в Свищов, с. Световрачене, Сливница, София, Стара Загора (1960−1978, 100 стр.) dot
6.4. Фармацевтични предприятия (1955−1986, 111 стр.) dot
6.5. Предприятия от химическата промишленост (1956−1985, 90 стр.) dot
6.6. Предприятия от химическата промишленост (1954−1989, 176 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 7 Албуми със снимки за производството на строителни материали
2 бр. виж
7.1. Циментова промишленост, бетонни и стоманобетонни материали и строителни части (1945−1982, 100 стр.) dot
7.2. Производство на строителни материали (1956−1989, 146 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 8 Албуми със снимки за дърводобива и дървообработването. Мебелна индустрия
3 бр. виж
8.1. Дърводобив (1952−1982, 87 стр.) dot
8.2. Дървообработване (1945−1982, 125 стр.) dot
8.3. Производство на мебели (1955−1983, 118 стр.) dot

Класификационна схема:
А. Дърводобив
Б. Дървообработване
В. Мебелна индустрия


dot а.е. 9 Албум със снимки за стъкларската, порцеланофаянсовата и керамична промишленост
1 бр. виж
9.1. Стъкларска, порцеланофаянсова и керамична промишленост (1955−1986, 144 стр.) dot

Класификационна схема:
А. Стъкларска промишленост
1. плоско стъкло
2. куха стъклария
Б. Порцеланофаянсова промишленост
В. Керамична промишленост
Г. Производство на емайлирани и др. съдове


dot а.е. 10 Албум със снимки за каучуковата промишленост
1 бр. виж
10.1. Предприятия от каучуковата промишленост (1954−1984, 51 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 11 Албуми със снимки за текстилната промишленост
6 бр. виж
11.1. Предприятия в градове и села (Б−Д) (1955−1988, 123 стр.) dot
11.2. Предприятия в градове и села (Е‒Н) (1958−1989, 94 стр.) dot
11.3. Предприятия в градове и села (П‒Ч) (1957−1989, 103 стр.) dot
11.4. Предприятия в градове и села (С) (1953−1988, 101 стр.) dot
11.5. Предприятия в градове и села (Т‒Я) (1958−1985, 87 стр.) dot
11.6. Предприятия в София (1945−1989, 233 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 12 Албум със снимки за кожарската, кожухарската и обувната промишленост
1 бр. виж
12.1. Предприятия от кожарската, кожухарската и обувната промишленост (1954−1990, 135 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 13 Албуми със снимки за хранително-вкусовата промишленост
6 бр. виж
13.1. Мелничарска и фуражна промишленост и тестени изделия (1945−1989, 183 стр.) dot
13.2. Месодобив и месопреработка (1958−1986, 97 стр.) dot
13.3. Захарна промишленост (1954−1983, 117 стр.) dot
13.4. Млечна промишленост (1953−1984, 81 стр.) dot
13.5. Консервна промишленост (1945−1984, 162 стр.) dot
13.6. Риболов, рибовъдни стопанства и рибна промишленост (1955−1990, 99 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 14 Албуми със снимки за вкусовата промишленост
2 бр. виж
14.1. Производство на вино, бира, коняк и безалкохолни напитки (1954−1986, 182 стр.) dot
14.2. Тютюнева промишленост и производство на тютюн (1954−1984, 71 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 15 Албум със снимки за полиграфическата промишленост
1 бр. виж
15.1. Полиграфическа промишленост и производство на грамофонни плочи (1956−1986, 129 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 16 Албуми със снимки за местната и кооперативна промишленост (промкомбинати и занаяти)
2 бр. виж
16.1. Кооперативна промишленост (1954−1987, 180 стр.) dot
16.2. Кооперативна промишленост (1956−1986, 124 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 17 Албуми със снимки за строителство, архитектура и обществени сгради
18 бр. виж
17.1. Обществени сгради в София (1945−1986, 240 стр.) dot
17.2. Обществени сгради в страната (1953−1982, 57 стр.) dot
17.3. Театри, кина, галерии, киносалони, музеи и др. (1953−1981, 66 стр.) dot
17.4. Научни институти, станции, училища (1952−1985, 93 стр.) dot
17.5. Читалища, библиотеки и младежки, творчески и културни домове (1945−1983, 117 стр.) dot
17.6. Почивни станции, минерални бани, балнеолечебни курорти (1953−1986, 38 стр.) dot
17.7. Хотели, мотели и ресторанти (1954−1985, 127 стр.) dot
17.8. Лечебни заведения, детски градини, хотели, ресторанти, спортни съоръжения, общежития и др. (1952−1986, 163 стр.) dot
17.9. Детски и социални домове, туристически хижи (1950−1985, 103 стр.) dot
17.10. Болници, санаториуми, здравни и социални домове (1954−1984, 63 стр.) dot
17.11. Планински курорти, станции, хотели и ресторанти (1960−1980, 38 стр.) dot
17.12. Морски курорти, хотели и ресторанти (1953−1983, 161 стр.) dot
17.13. Планински курорти и почивни домове (1955−1973, 38 стр.) dot
17.14. Почивни станции и хотели по Черноморието (1953−1986, 47 стр.) dot
17.15. Спортни, обществени, комунални сгради, магазини, панаирни палати и др. (1953−1985, 98 стр.) dot
17.16. Църкви, манастири и транспортни сгради (пощи, аерогари, автогари, жп гари и др.) (1945−1986, 103 стр.) dot
17.17. Търговски, комунални и транспортни (гари, депа) сгради в София (1954−1983, 90 стр.) dot
17.18. Български строежи в чужбина (1962−1974, 42 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 18 Албуми със снимки за промишлени сгради и обекти
9 бр. виж
18.1. Сгради на предприятия от металургията и нефтопреработването, предприятия за добив на каменни въглища, рудни и нерудни изкопаеми (1953−1985, 148 стр.) dot
18.2. Сгради на предприятия от електропромишлеността (1945−1983, 95 стр.) dot
18.3. Сгради на предприятия от машиностроенето и приборостроенето (1955−1985, 99 стр.) dot
18.4. Сгради на предприятия за електрически прибори, съобщителна техника и др. (1945−1989, 95 стр.) dot
18.5. Сгради на предприятия от химическата, фармацевтичната и строителната промишленост (1953−1986, 182 стр.) dot
18.6. Сгради на предприятия от стъкларската, текстилната, кожухарската, хранително-вкусовата промишленост и др. (1945−1983, 93 стр.) dot
18.7. Сгради на предприятия от хранително-вкусовата промишленост (1953−1985, 62 стр.) dot
18.8. Сгради на предприятия от хранително-вкусовата, месопреработвателната, консервната, млекопреработвателната промишленост (1954−1979, 79 стр.) dot
18.9. Сгради на предприятия от полиграфическата и кооперативната промишленост (1955−1981, 19 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 19 Албум със снимки за селскостопански сгради
1 бр. виж
19.1. Сгради на кравеферми, птицеферми, свинеферми, оранжерии и др. (1953−1985, 96 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 20 Албуми със снимки на жилищни сгради
2 бр. виж
20.1. Жилищни сгради в София ‒ ново строителство (1945−1981, 167 стр.) dot
20.2. Жилищни сгради в страната (1953−1989, 198 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 21 Албум със снимки на паметници на съвременната мемориална архитектура
1 бр. виж
21.1. Паметници, обелиски, пантеони, мавзолеи и др. (1946−1989, 80 стр.) dot


dot а.е. 22 Албуми със снимки за градоустройството
2 бр. виж

dot а.е. 23 Албум със снимки на архитектурни форми и детайли
1 бр. виж
23.1. Архитектурни форми и детайли на сгради и църкви (1945−1987, 30 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 24 Албуми със снимки за инженерното строителство ‒ водостроителство
6 бр. виж
24.1. Пристанища, естакади и канали (1958−1983, 138 стр.) dot
24.2. Язовири (А‒Й) (1945−1985, 113 стр.) dot
24.3. Язовири (К‒Ш) (1945−1980, 111 стр.) dot
24.4. Хидромелиорация ‒ напоителни съоръжения (1946−1986, 105 стр.) dot
24.5. Хидромелиорация ‒ пристанища, напоителни съоръжения, отводнителни канали, язовири (1954−1984, 51 стр.) dot
24.6. Водоснабдяване и канализация (1956−1985, 39 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 25 Албуми със снимки за инженерното строителство ‒ пътно, жп и други
4 бр. виж
25.1. Пътно строителство (1946−1985, 83 стр.) dot
25.2. Мостове (1945−1984, 41 стр.) dot
25.3. Жп и градско комунално строителство (1945−1989, 50 стр.) dot
25.4. Газопроводи, летище Варна (1960−1977, 11 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 26 Албуми със снимки за транспорта
5 бр. виж
26.1. Железопътен транспорт (1945−1986, 103 стр.) dot
26.2. Воден транспорт (1955−1986, 124 стр.) dot
26.3 Въздушен транспорт (1958−1987, 75 стр.) dot
26.4. Автотранспорт (1953−1987, 106 стр.) dot
26.5. Градски транспорт, въжени линии, пътища (1954−1986, 66 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 27 Албуми със снимки за съобщенията
2 бр. виж
27.1. Пощи, телефони, радио и информационни агенции (1954−1986, 86 стр.) dot
27.2. Телевизия (1960−1988, 35 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 28 Албум със снимки за селското стопанство ‒ растениевъдство
1 бр. виж
28.1. Мелиорация, механизация, селскостопанска авиация (1954−1985, 132 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 29 Албуми със снимки за селското стопанство ‒ растениевъдство
4 бр. виж
29.1. Производство на житни култури (1945−1989, 184 стр.) dot
29.2. Производство на пшеница, ориз, фъстъци, зърнено-бобени растения (1955−1984, 17 стр.) dot
29.3. Производство на царевица (1954−1985, 81 стр.) dot
29.4. Производство на ориз (1954−1983, 7 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 30 Албуми със снимки за растениевъдството ‒ технически и други култури (растения)
6 бр. виж
30.1. Производство на слънчоглед (1953−1989, 36 стр.) dot
30.2. Производство на захарно цвекло (1955−1984, 14 стр.) dot
30.3. Производство на памук (1954−1983, 30 стр.) dot
30.4. Производство на рапица, лен, коноп (1954−1981, 12 стр.) dot
30.5. Производство на тютюн, хмел (1949−1985, 130 стр.) dot
30.6. Производство на маслодайни и етерични култури − роза, лавандула, мента, билки и др. (1946−1984, 58 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 31 Албуми със снимки за растениевъдството ‒ фуражни култури
2 бр. виж
31.1. Производство на фуражни култури (1953−1986, 100 стр.) dot
31.2. Цветарство (1948−1984, 32 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 32 Албуми със снимки за растениевъдството ‒ овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство, гъбарство
5 бр. виж
32.1. Зеленчукопроизводство (1954−1989, 137 стр.) dot
32.2. Отглеждане на зеленчуци и цитрусови плодове, оранжерии и парници (1946−1984, 80 стр.) dot
32.3. Отглеждане на ябълки, круши, бадеми, кайсии, праскови, вишни, череши, сливи, орехи (1954−1985, 210 стр.) dot
32.4. Отглеждане на къпини, малини, ягоди, касис, черници, цитрусови плодове, смокини, маслини (1953−1984, 51 стр.) dot
32.5. Отглеждане на лози, комплексни опитни станции и лаборатории (1953−1984, 161 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 33 Албуми със снимки за селското стопанство ‒ животновъдство (едър добитък)
2 бр. виж
33.1. Говедовъдство, коневъдство (1946−1987, 141 стр.) dot
33.2. Ветеринарно дело (1955−1978, 12 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 34 Албуми със снимки за селското стопанство ‒ животновъдство (дребен добитък)
3 бр. виж
34.1. Овцевъдство, козевъдство, зайцевъдство (1954−1986, 108 стр.) dot
34.2. Свиневъдство (1955−1989, 50 стр.) dot
34.3. Птицевъдство (1945−1984, 77 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 35 Албум със снимки за селското стопанство ‒ животновъдство (бубарство и пчеларство)
1 бр. виж
35.1. Бубарство, пчеларство (1953−1985, 38 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 36 Албуми със снимки ‒ организация на селското стопанство
3 бр. виж
36.1. ТКЗС, ДЗС и МТС (1945−1980, 97 стр.) dot
36.2. Аграрно-промишлени комплекси (АПК), автоматизация и механизация на селското стопанство (1971−1986, 207 стр.) dot
36.3. Вътрешна търговия − столове, ресторанти, закусвални, барове, кафенета (1954−1985, 283 стр.) dot
Забележка: Тематично албумът се отнася към архивна единица № 40.

Класификационна схема:


dot а.е. 37 Албуми със снимки за горското стопанство
3 бр. виж
37.1. Гори (1955−1974, 61 стр.) dot
37.2. Залесявания (1955−1982, 73 стр.) dot
37.3. Лесомелиорации, горски и ловни стопанства, резервати (1953−1989, 114 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 38 Албуми със снимки за външната търговия
4 бр. виж
38.1. Внос и износ, търговски предприятия, международни панаири и изложби в чужбина, туризъм (1953−1989, 186 стр.) dot
38.2. Международен мострен панаир в Пловдив (1971−1989, 342 стр.) dot
38.3. Международен мострен панаир в Пловдив (1962−1970, 119 стр.) dot
38.4. Подписване на външнотърговски договори и спогодби (1960−1989, 217 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 39 Албуми със снимки за вътрешната търговия
2 бр. виж
39.1. Вътрешна търговия (1954−1987, 218 стр.) dot
39.2. Вътрешна търговия (1954−1986, 157 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 40 Албуми със снимки за вътрешната търговия
3 бр. виж
40.1. Хотели, ресторанти, мотели (1958−1984, 153 стр.) dot
Забележка: Виж и архивна единица № 36.
40.2. Вътрешна търговия (1945−1989, 230 стр.) dot
40.3. Фотовитрини на Държавен фотоархив по различни теми (1950−1966, 137 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 41 Албум със снимки ‒ финанси
1 бр. виж
41.1. Организация на финансовото и банковото дело (1964−1982, 25 стр.) dot

Класификационна схема:


dot а.е. 42 Албуми със снимки ‒ народно здраве
6 бр. виж

dot а.е. 43 Албум със снимки ‒ социални грижи
1 бр. виж

dot а.е. 44 Албуми със снимки ‒ социални грижи (почивка на трудещите се)
15 бр. виж

dot а.е. 45 Албуми със снимки за външната политика ‒ политически делегации и срещи
14 бр. виж

dot а.е. 46 Албуми със снимки за външната политика ‒ чуждестранни стопански, културни, обществени и др. делегации
7 бр. виж

dot а.е. 47 Албуми със снимки за външната политика ‒ български делегации в чужди страни
3 бр. виж

dot а.е. 48 Албуми със снимки за външната политика ‒ международни отношения, институти, организации, движения
12 бр. виж

dot а.е. 49 Албуми със снимки за вътрешната политика − Държавен съвет и държавно устройство
17 бр. виж

dot а.е. 50 Албуми със снимки за военното дело
3 бр. виж

dot а.е. 51 Албуми със снимки за вътрешната политика ‒ организации
13 бр. виж

dot а.е. 52 Албуми със снимки ‒ вътрешна политика, организации
15 бр. виж

dot а.е. 53 Албуми със снимки ‒ охрана на труда
3 бр. виж

dot а.е. 54 Албуми със снимки ‒ обществен живот
31 бр. виж

dot а.е. 55 Албуми със снимки ‒ обществен живот, празници
7 бр. виж

dot а.е. 56 Албуми със снимки ‒ обществен живот, изложби
11 бр. виж

dot а.е. 57 Албуми със снимки ‒ чуждестранни изложби в България
3 бр. виж

dot а.е. 58 Албум със снимки за вътрешната политика ‒ народностни групи
1 бр. виж

dot а.е. 59 Албуми със снимки ‒ вероизповедания
2 бр. виж

dot а.е. 60 Албуми със снимки − личности
59 бр. виж

dot а.е. 61 Албуми със снимки ‒ просвета (общо образование)
7 бр. виж

dot а.е. 62 Албуми със снимки ‒ просвета (професионално-технически, средно-специални, специални училища и школи)
6 бр. виж

dot а.е. 63 Албуми със снимки ‒ просвета (висше и полувисше образование)
5 бр. виж

dot а.е. 64 Албум със снимки ‒ изкуство (обща история на изкуството)
1 бр. виж

dot а.е. 65 Албуми със снимки за история на изкуството в българските земи
3 бр. виж

dot а.е. 66 Албуми със снимки ‒ изкуство (съвременна живопис)
6 бр. виж

dot а.е. 67 Албуми със снимки ‒ изкуство (съвременна скулптора)
1 бр. виж

dot а.е. 68 Албуми със снимки ‒ съвременна графика
4 бр. виж

dot а.е. 69 Албуми със снимки ‒ съвременно приложно изкуство
2 бр. виж

dot а.е. 70 Албуми със снимки ‒ изкуство (музика)
17 бр. виж

dot а.е. 71 Албуми със снимки ‒ хореографско изкуство
8 бр. виж

dot а.е. 72 Албуми със снимки ‒ изкуство (театър)
29 бр. виж

dot а.е. 73 Албуми със снимки ‒ изкуство (опера, оперета)
11 бр. виж

dot а.е. 74 Албум със снимки ‒ киноизкуство (кинематография)
1 бр. виж

dot а.е. 75 Албуми със снимки ‒ фотоизкуство
2 бр. виж

dot а.е. 76 Албуми със снимки ‒ изкуство, старобългарско народно творчество
3 бр. виж

dot а.е. 77 Албуми със снимки ‒ български народен бит
5 бр. виж

dot а.е. 78 Албуми със снимки ‒ паметници на културата в България
12 бр. виж

dot а.е. 79 Албуми със снимки ‒ библиотеки и читалища, културни домове
3 бр. виж

dot а.е. 80 Албуми със снимки ‒ музеи и галерии
9 бр. виж

dot а.е. 81 Албум със снимки ‒ наука (обща история на човечеството)
1 бр. виж

dot а.е. 82 Албуми със снимки ‒ история на България
6 бр. виж

dot а.е. 83 Албуми със снимки ‒ история на Българската комунистическа партия
6 бр. виж

dot а.е. 84 Албуми със снимки ‒ география на България
15 бр. виж

dot а.е. 85 Албуми със снимки ‒ градове
27 бр. виж

dot а.е. 86 Албуми със снимки ‒ села
3 бр. виж

dot а.е. 87 Албуми със снимки ‒ наука (научни институти)
6 бр. виж

dot а.е. 88 Албуми със снимки ‒ физкултура и спорт
7 бр. виж

dot а.е. 89 Албум със снимки ‒ гимнастика
1 бр. виж

dot а.е. 90 Албуми със снимки ‒ атлетика
3 бр. виж

dot а.е. 91 Албум със снимки ‒ авто-мото-велоспорт
1 бр. виж

dot а.е. 92 Албум със снимки ‒ конен спорт
1 бр. виж

dot а.е. 93 Албуми със снимки ‒ спортни игри
6 бр. виж

dot а.е. 94 Албум със снимки ‒ воден спорт
1 бр. виж

dot а.е. 95 Албум със снимки ‒ въздухоплаване
1 бр. виж

dot а.е. 96 Албум със снимки ‒ зимни спортове
1 бр. виж

dot а.е. 97 Албум със снимки ‒ лов и риболов
1 бр. виж

dot а.е. 98 Албум със снимки ‒ туризъм
1 бр. виж

dot а.е. 99 Албуми със снимки ‒ Съветски съюз
30 бр. виж

dot а.е. 100 Албуми със снимки ‒ страни в Европа
37 бр. виж

dot а.е. 101 Албуми със снимки − страни в Азия
13 бр. виж

dot а.е. 102 Албуми със снимки − страни в Африка
6 бр. виж

dot а.е. 103 Албуми със снимки − страни в Америка
6 бр. виж

dot а.е. 104 Албум със снимки − страни в Австралия и Океания
1 бр. виж

dot а.е. 105 Албуми със снимки − полярни страни
1 бр. виж

разгънах само половината да се видят категориите най-вече от производствата, които имахме,

още малко информация и всички снимки тук:
https://www.archives.government.bg/637- ... 0%B8%D1%8F

[Някой]

Три забележителни снимки от АЕЦ Козлодуй

Съдбата направи така през 1985г.,че през юни месец бях един от десетките войници, които поделението изпрати на националния обект - по повод строежа на 5-ти реактор. За казармата и службата бях понаписал скоро в друга тема, но това си заслужава вниманието.

Юни 1985 когато вече си мислехме,че няма какво да ни учуди нито на учения и стрелби, нито на наряд, нито каквото и да е друго...се случи неочаквано нещо, което се оказа най-добрия ни период в редовете на армията.
Посочиха по няколко човека от всяка рота и батальон без много обсъждане и на другата сутрин ни качиха на пътнически влак от Ямбол и поехме посока Козлодуй. Стори ми се дълго пътуване. Не помня на коя гара слязохме и оттам с автобуси ни придвижиха до едно село. Помня,че бяхме притеснени, не знаехме какво предстои, коментирахме, говорихме а само бяхме чували и чели за атомната енергия дотогава. Какво ли щяхме да правим там ние?

Така се озовахме в село ОстрОв на около 50 км от централата. Така го произнасяха местните хора. Настаниха ни в прилични бунгала, наоколо зеленина, лятото настъпваше.
Като старши на групата ни беше един старшина на свръхсрочна служба, не помня фамилията му но помня прякора - ресьора.
Впоследствие пътувахме по час някъде и в двете посоки от и до централата. Придвижвахме се с автобуси тип днешните туристически с по около 40 места.

Огромен строителен обект, но тогава не помня да сме се впечатлили кой знае колко, бяхме си хлапаци нямах дори 20 години. Когато се намирахме около строежите, като че ли бяхме в малък строящ се град.

Първият ни ден там за мен беше почти шокиращ. След 2 нощи на неясно очакване и дълго пътуване, беше ме заболяла глава сериозно, все пак и не идвахме от почивка а от натоварения ритъм на бойните поделения на 3-та армия. Първата сутрин ни разпределиха набързо там където имаше необходимост от повече хора. Така попаднах в едно помещение горе-долу с големина на една класна стая. В следващите часове в това помещение с една врата и без прозорци работиха едновременно 4 електрожена и 4 ъглошлайфа. Настана невъобразим шум, искри и прахоляк. Носехме винкели, широки квадратни продълговати улуци, може би около 60-70 см широки, където впоследствие след поставяне и на вътрешна изолация бяха полагани десетки проводници и така отгоре улуците биваха затваряни с капаци. Главата ме заболя още повече, изкарах като замаян до следобяд.

Но това беше само първия ден.
На втората сутрин направиха ново разпределение и попаднах заедно с един запасняк Георги от Добрич при един майстор, когото бяха работеше по изолацията на улуците за които споменах. Изолацията пристигаше в бидончета от по 20-30 кг може би, разреждаше се с немного вода, разбъркваше се добре до хомогенна смес и след това посредством машина се впръскваше в улуците обилно. След напръскване изглеждаше кремообразно на вид, оставяхме да съхне и продължавахме напред към другите улуци. След 24 часа се превръщаше в абсолютен огнеупорен гумиран слой. Това беше работата ми през следващите месеци. Първите дни само помагахме с Георги да пренасяме машината и бидоните, но после той предпочиташе ние да пръскаме и се сменяхме поред тримата.

Строежа беше на доста етажи, но не се наричаха първи, втори и т.н. Назоваваха се по височина. Кота 3 означаваше 3 метра, съответно кота 6, кота 9, кота 12, кота 24. Но е възможно и нещо да обърквам. Кога ли съм предполагал,че някой ден ще се опитам да пиша затова....

Много войници от поделенията на армията бяхме командировани за по няколко месеца.
Основно за някои спомагателни дейности.
Поставянето на огромния купол се случи пред очите ни. Коментираше се тежестта му, както е отбелязано и на снимката.

Ядрото специалисти и работници бяха от тогавашния Съветски Съюз
/в мрежата се споменава, че са били около 3 000/,
освен тях помня имаше работещи от Куба, тогавашна Югославия, Виетнам.

Работещите бяха хиляди.
Специалисти, работници, командировани хора от страната с различни професии, войници от запаса, войници като нас на срочна служба.

Както и публикацията по-долу казва: работеше се на 3 смени, но доколкото помня не във всички участъци и сектори на строежа. Нощните смени не отминаха и нас войниците, бяха по 6ч. Но не ни пречеше често след връщане от нощна смяна в бунгалата да направим десетина игри на белот, белот който дори Ресьора не забраняваше докато пребивавахме там. Едва после лягахме да поспим.

След поставяне на купола работещите по следващите дейности върху него бяха основно от Виетнам.
Просто факт.

Изкарахме в Козлодуй точно 100 дни. Почти всеки имаше календарче в казармата, на което си отбелязвахме изминалите дни и брояхме оставащите до уволнението. Бях си направил собствен календар на един лист от тетрадка и 2 години беше във вътрешния ми джоб на куртката. 100 дни в които буквално си отпочинахме от войнишкия ритъм и бойните машини. Хапвахме добре около централата, имаше павилиони с палачинки, пици, скара...храна различна от тази в поделението. Не съм бил изявен чревоугодник никога, но кой пък е имал против да хапне нещо добро..




------------------------------------------------------------------------------
Публикацията на Росен Петров, която преди 2 месеца ми напомни за споделеното по-горе:

Датата е 6 април 1970 г. В България започва същинското изграждане на сграда с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. Това е главният корпус на бъдещата АЕЦ „Козлодуй“. В него ще бъдат поместени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на първите 440-мегаватови блокове.

Само за четири години и три месеца българите успяват да издигнат и да пуснат в експлоатация Първи блок на първата атомна електроцентрала в цяла Югоизточна Европа и на Балканите. И това първенство е факт, при условие, че тогава има неимоверен бум на строителство на атомни централи в целия свят и особено в Европа, заради петролната криза от 1973 година („петролна криза“ – звучи ли познато?).

Днес всичко това ни изглежда като научна фантастика. Как ли са успяли? Успяли са с чиста, сурова национална мобилизация. Там, в калта на брега на Дунав, през 70-те работят хиляди. В пикови моменти на площадката едновременно се трудят 8000 човека. Работят на три смени, денонощно. Не знам дали са съзнавали голямата цел, или са били там заради добрите заплати, но един факт е неоспорим: България излиза от периферията на технологично развитите страни и влиза в елитния клуб на страните с ядрена енергетика.

Защото да имаш ядрена централа не означава просто да притежаваш мощност, която „прави ток“, това означава да вдигнеш технологичното ниво на цялата си нация. Означава да създадеш технологичен елит. Можем да спорим за политиката на онова време, но фактите са по-твърди от бетона на реакторната зала. За 51 месеца българската воля и българският труд изпреварват сякаш самото време.

Но не бързайте да си мислите, че това е било само юнашко блъскане в калта. Преди на козлодуйския бряг да се забие първата кирка, българските учени отдавна се готвят за опитомяването на атома. Този строеж е плод и на десетилетия развитие на българската ядрена наука и на една солидна школа по физика, която има своите видни представители още през 20-те и 30-те години на XX век.

Преди първата копка ние вече сме имали своите учени, физици и инженери. Казано по-поетично – те са били невидимата арматура в бетона. Защо ви разказвам тази история, която предполагам е известна на всеки българин? Защото днес често обичаме да казваме, че сме европейци, че сме част от един модерен и технологичен свят. Но ако довечера, когато се приберете у дома и протегнете ръка към ключа за лампата, тя светне, това не се дължи на поредните брюкселските директиви или на днешните ни сложни стратегии. Дължи се на стореното край един малък град на брега на Дунав и на едно време, в което думата „недостиг“ беше ежедневие, но думата „невъзможно“ – забранена.

Там край Козлодуй сякаш се е строяла една друга България, не тази, която познаваме от медиите и интернет днес – с хаоса, с „абе, и така става“ и с вечното отлагане. Там българският нихилизъм е загубил битката пред българския професионализъм.

И малко цифри, защото те не лъжат. От пускането на първия реактор до 2023 година АЕЦ „Козлодуй“ беше произвела 699 802 363 мегаватчаса (MWh) бруто електрическа енергия. За сравнение това би покрило потреблението на ток на днешна България за 20 години или да захрани целият днешен свят (всички индустрии, домове и транспорт във всяко кътче на планетата ) за период от около 9 пълни дни. С това количество електроенергия един съвременен електромобил може да измине близо 3,9 трилиона километра, а това е равносилно на 26 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето и обратно. Но извън цветистите ми образни сравнения, всъщност това е енергията, която захрани българската индустрия, която освети училищата ни и която превърна България навремето в енергиен център на Балканите.

Днес ние живеем върху наследството на неща, строени преди 40 или 50 години. Тогава държавата не беше просто администратор, а строител. Днес има процедури, директиви, обществени поръчки, обжалвания и какво ли още не, и това е хубаво. Но тогава... тогава е имало резултати. И ние все още се греем на огъня, запален за рекордни срокове край Дунав преди половин век. Защото тогава времето не ни е чакало. И ние не сме го карали да чака.
И това не е носталгия по соца, а по държавността, труда, уменията и усилията на хиляди българи. Нека ги помним.
-------
За финал нещо, което Росен Петров нарочно или не, е пропуснал -
Без специалистите от тогавашния Съветски съюз АЕЦ Козлодуй едва ли щеше да съществува.

[Някой]

На втората сутрин направиха ново разпределение и попаднах заедно с един запасняк Георги от Добрич при един майстор, когото бяха работеше по изолацията на улуците за които споменах. Изолацията пристигаше в бидончета от по 20-30 кг може би, разреждаше се с немного вода, разбъркваше се добре до хомогенна смес и след това посредством машина се впръскваше в улуците обилно. След напръскване изглеждаше кремообразно на вид, оставяхме да съхне и продължавахме напред към другите улуци. След 24 часа се превръщаше в абсолютен огнеупорен гумиран слой. Това беше работата ми през следващите месеци. Първите дни само помагахме с Георги да пренасяме машината и бидоните, но после той предпочиташе ние да пръскаме и се сменяхме поред тримата.

малко съм посбъркал тук на 2 места, за което ви се извинявам.

Да се чете който - на първото подчертано
и майстора - на второто