XII. Някои доказателства за тракийския / тракопеласгийски / произход на българите
► Виж съдържание
Пак да напомним, че под тракийски /тракопеласгийски/ се разбира древното балканско население, както и древното такова отвъд Дунав. Независимо дали са пеласги, траки или както и да са наречени. През 2009 г. списание “Ави-Тохол” в книжка 31, стр. 19 пуска следната статия от Димитър Ил. Димитров – “Славянският мит от демографска гледна точка”. Посочват се регистрите на Византия-Източната Римска империя, където през 4 век от новата ера се отбелязват на Балканите 5 милиона траки – естествено като романизовано население. Към началото на 7 век от новата ера – 4 млн. и 200 хил. Като славяните са само 400-500 хил. в най-добрия случай. Цифрите за траките са изключително големи за онова време, дори и днес си остават високи. Прави се сериозен анализ на посочените числа, като се разглеждат демографски изследвания, различни стопански, климатични, исторически и др. фактори. И се доказва достоверността на посоченият брой. Дори авторът на статията се опитва, теоретически, да намали броя на траките, допускайки какви ли не предположения и пак техният брой остава в най-лошия случай към 2 милиона – близо четири пъти повече от този на славяните. Но каквото и да се прави, многобройността на траките-тяхното явно количествено преобладаване в голяма степен, не може да се скрие, защото този факт е посочен и от българският език. Подробно разяснихме как. Не случайно излизат и нови ДНК изследвания за българите, където процентът на траките е още по-висок. Ето едно такова изследване :
https://www.eurochicago.com/2010/11/par ... balgarite/ - 67% траки
В някои ДНК изследвания дори се посочва миграцията на траките / българите / на изток в Азия и връщането им обратно на Балканите. Ето съответният пример :
“imperio.forumotion.com - История, археология - Ех тези наши учени “
И не случайно, освен посочените, има и ще излизат все нови и нови доказателства за тракопеласгийския произход на българите. Защото най-големият информационен код – човешката реч, в нашия случай българският език, показва този факт.
XIII. В търсене на нашите роднини
Първо трябва дебело да се подчертае, че всички хора на земята, независимо от коя раса, са братя. Защото както беше писано по-горе, ние сме поставени на нашата планета заедно и със задружни усилия, благодарение на заложения в нас интелект, изразяван във всеки миг от човешката реч, сме достигнали и достигаме до съвременните високи, възможно и по-високи, върхове на цивилизацията. Отделен е въпросът, че заради властването на материалното над духовното, извършваме пагубни действия.
Но не е лошо да се знае с кой ние българите имаме по-голяма близост. Поради обстоятелството, че в далечното минало сме обходили много свят в създаване на държавни обединения, то с редица народи може да открием родствени връзки. Освен това тракопеласгите / българите / са обитавали обширна територия и много от тях са останали, въпреки настаняването на други народи на тяхното място. Затова, ако се направят необходимите изследвания, най-вече ДНК, ще се установи може би не малък процент наши роднини. Ето още веднъж тази обширна територия. Балканите, цяла днешна Румъния, Източна Унгария, Северното Причерноморие, Северозападна Мала Азия, част от средните и южни Апенини – днешна Италия. Или сред днешните румънци, които са латинизирани българи, унгарци, гърци, албанци, сърби – защото те първоначално са заемали днешните Босна и Херцеговина, но после се разширяват далеч на изток в наши земи, украинци – те владеят днес Северното Причерноморие, също и руснаци, защото стъпват върху Волжка България, не на последно място италианци и турци, имаме сънародници с наша кръв. Това ясно личи от най-новата история. След Освобождението ни от турско робство в останалите извън пределите на българската държава български земи и днес има хора говорещи български език.
След векове е възможно да нямаме вече такива представители, но кръвта им, изразена в изследванията на ДНК, ще е същата. Тя ще се запази за хилядолетия, въпреки че самите носители, отдавна ще са асимилирани, но само духовно. Подобно нещо е ставало в изминатите хилядолетия с българите, които са били завладявани. Затова освен на посочената обширна територия, която са населявали тракопеласгите / българите /, наши роднини ще открием и много навътре на изток в Азия. Местата, на които са отишли в далечното минало българите. Но най-вече там където са се установили по-задълго и на по-големи групи. Като тръгнем към Памир и обратно се върнем към днешна България, сигурно и другаде около този маршрут.
В Африка също е възможно да открием родственици. Може би в Северен Египет коптите и в Северен Алжир кабилите. Този континент не е много далеч от Балканите. Димитър Нанкинов в своя труд “Древнобългарски имена на птиците” подробно описва пътя на българите и посочва държавите, които създават. Той дори говори за Египетска България, уповавайки се на твърденията на Аристотел, според който тракийският цар Тир акустира на делтата на река Нил - 3500 години преди новата ера и неговият син Египт основава Египет – държавата, която носи неговото име. Професор Нанкинов дава изключително богата библиография в своя труд, която можете да проучите и да намерите повече подробности за движението на българите на изток в Азия, връщането им в Европа, дори и за мигрирането им в Северна Африка.
Ще споменем, че родството ни специално с известна част от италианците, личи от няколко места. Първо почти цяла днешна Италия в древността е била населявана от етруските – сродни на тракопеласгите. Това личи от структурата на италианския език днес, беше говорено. После през средновековието имаме ново настаняване на българи. През 7 век от новата ера идват алцековите прабългари, а по-късно и нашите богомили. Затова в съвременна Италия не са малко имената, свързани с България. Всред унгарците също ще открием известен процент родственици. Не толкова по славянска линия, видя се, че тя е малка. А по българска - най-вече. Основателят на унгарската държава Арпад е близък роднина на Аспарух и двамата са от рода Дуло. В унгарските земи е имало и не малко българи, дошли било с Атила, било с Аварския хаганат.
Съвременните унгарци са голям конгломерат от народи. Маджарите идват от Азия-Сибир и са сродни на мансите и хантите, които са смес между монголоидната и европеидната раса. Днес такива унгарци има изключително малко, но те се смятат за истинските представители. Подобно е положението и със съвременните турци. Те също са изключително голяма смес от народности. Истинските турци, като всички останали тюрки, са смес от монголоидната и европеидната раса. Каквито са представителите на казахите, узбеките, тюркмените и т.н. Но такива в Турция са съвсем малко. Всред това голямо множество от народи в турската държава / става въпрос за кръвта им, а не за съзнанието им / имат известно място и българите. Ясно е, че не се имат предвид само помаците, останали в Одринско след Освобождението ни от турско робство. С руснаците имаме близост от факта, че много волжки българи са се влели в руската народност. По-горе беше споменато, че за Тургенев, Достоевски и др. се смята, че имат български корен. С волжките българи сме си направо един народ, както сме с македонските българи. За сърбите трябва да се поясни, че всред тях имаме много роднини. Не заради някаква славянска връзка, а поради факта, че те сърбите са завзели изключително много наша земя. Далеч не са само западните покрайнини – Босилеградско и Царибродско, а цялото пространство между Белград, нашата граница и Албания. Включва се и Косово. Където са живели българи не само в античността, но и през по-голямата част от средновековието, дори и до 18-19 век. И днес в това пространство има изключително много хора, които носят българска кръв-нищо, че съзнанието им не е българско. Да не говорим за Македония, там коментарът е излишен. Пак ще припомним, че тракопеласгите /българите / са заемали пространството на почти целия Балкански полуостров – без най-северозападните краища, цяла Румъния и т.н. – няма да повтаряме. Затова всред днешните гърци, албанци, сърби и др. също имаме много родственици. Беше споменато по-горе.
Поради отбелязаните 17 % келтска кръв у нас при ДНК изследванията, би трябвало да имаме близост и с шотландци, ирландци, французи, испанци, португалци, донякъде с англичани и др. Въобще където келтите са имали пръст. Известен брой и тракопеласгийски войници на римската империя са се установявали в келтските земи. А възможни са и миграции на тракопеласгите в тази посока не само по военна линия на Римската империя. Справка - “Спароток” от blog.bg. Повече ДНК изследвания са правени само за нас дунавските българи. Вижда се, че ДНК изследвания и др. трябва да се направят за всички места, където са ходили българите. За да се установят със сигурност нашите роднини и да се помогне да се установи истинската същност и на другите народи.
Но тези ДНК изследвания трябва да бъдат съгласувани със структурата на езика, антропологическите черти от тук и с лексиката,археологическите разкопки, фолклора и т.н. Както това е направено при нас дунавските българи до някаква степен. За да няма спекулации, лъжи и обърквания. Не случай
XIV. Трудът на Ана Кочева-Лефеджиева „За народната основа на старобългарския език”
Въпросният труд е от 2011 г. и авторката тогава е носила тези имена. Както в началото се спомена, сега тя използва само имената си Ана Кочева, родена е през 1965 г. и е професор в института за български език при БАН. Дъщеря е на диалектолога Иван Кочев и е продължител на неговото дело. Нейният труд „За народната основа на старобългарския език” е изключително ценен, въпреки че е с погрешно заключение. Всяко изследване на диалектите е безкрайно ценно, защото те са основата на даден език. Книжовният език ги обединява, но ако искаме най-подробно да изследваме езика, трябва да разучим диалектите. Някои казват, че книжовният език е един друг свят, сравнен с диалектите. Но в случая спекулират, защото не се доизказват. В Западна Европа латинският се е използвал за книжовен чак до късното Средновековие. Като под късно Средновековие някои смятат времето до 17-18 век. При това положение той е друг свят в сравнение с народните говори на западните народи. Българският книжовен език е създаден въз основа на народните говори и въобще не е отделен свят . В „Граматика на съвременния български книжовен език” - 3 тома , 1982-1983 г. , всичо е обяснено много добре. Това се казва, за да няма спекулации и да има опити да се изкара българският народен говор синтетичен, тоест различен от аналитичният книжовен език. Самата Ана Кочева казва, че българският народен говор е аналитичен, въпреки редицата падежни остатъци. Тя не представя факти, от които се вижда, че аналитичният език влияе върху развитието към аналитизъм над даден синтетичен език. Както това нещо беше подробно направено по-нагоре. Авторката дава само някои изказвания на известни личности, които защитават тезата за вътрешните противоречия в даден език, като причина за прехода към аналитизъм. Но тя е принудена, от фактите, да отбележи, че тази теза не може да обясни нещата. И представя своя теза , като отбелязва, че преходът към аналитизъм е изключително сложен процес и е мнгопричинен, и действат причини от вътрешноструктурен характер, но и така наречени външни – думата външни е сложила в кавички. И тези вътрешноструктурни, и сложени в кавички външни причини минават през – цитирам я : „призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни.” Ще дадем изказванията, които тя представя, нейните коментари, тезата която изказва и тогава ще направим коментар.
Ето изказването на Герджиков - стр. 38 :
„Развоят към аналитизма има вътрешносистемен характер и се състои в особеностите на самия флективен строеж на индоевропейските езици.”
Авторката коментира – с. 40 :
„Концепцията на Герджиков е стройна, логична и има по-общ теоретичен характер – отнася се до голяма част от индоевропейските езици, в това число и до българския. Тя обаче не е в състояние да обясни защо останалите славянски езици, които са от типа на старобългарския (флективен), поради абсолютно същите съображения, отнасящи се до старобългарския език, не са поели пътя към аналитизма, а твърдо са запазили синтетизма до днес”.
Коментира Ив. Дуриданов – стр. 41 :
„С поставянето на акцент върху вътрешните причини Ив. Дуриданов 1956 издигна идеята, която се превърна в христоматийна постановка, че причините за прехода се дължат именно на преодоляването на вътрешните противоречия в самата старобългарска падежна система”.
Стр. 43 – „Не би могло да се каже, че тези противоречия, колкото и да са очевидни и на пръв поглед убедителни, не съществуват и в другите славянски езици, които въпреки това продължават да пазят склонението и не подават никакъв знак за преход към аналитизъм. На този въпрос убедителен отговор отсъства и в изследването на Ив. Дуриданов.”
Ето тезата, която Ана Кочева предлага – стр. 40 :
„Като се акцентира върху постигнатото от автора /има се предвид Герджиков/, може би по-правилно е да се приеме, че изключително сложният процес на преход от един граматичен строй към друг е многопричинен и в различните периоди от действието му на преден план излизат причини от различен характер : не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.
Задава се въпроса – без влиянието на външният фактор, би ли вътрешният се задействал? И външните причини, въпреки че действат като вътрешни, все пак са дошли от вън. Или без външно влияние не може. Не случайно съществува закон, по който се развиват езиците. От синтетизъм към аналитизъм, като влияние оказва аналитичният език над синтетичния. Както и да се въртят нещата, Ана Кочева и други, не могат да не се съобразят с посочения закон. Това е закон и той обяснява всичко. Авторката ще трябва да признае това, което сочи законът.
Народите живеят заедно на тази Земя и естествено е да има взаимодействие между езиците им. Само народите, които живеят изолирано, като племената в Амазонската джунгла, са с фиксирана граматика, нетърпяща развитие.
Именно тук е голямото противоречие в работата на Ана Кочева. Принудена от фактите да признае, че само с вътрешни причини работите не стават, тя включва и външното влияние, макар и казано по малко особен начин : „не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.
Е откъде се взима тогава това външно влияние, след като преобладаващото население, според нея и повечето нейни колеги, е славянско със синтетичен език по това време. Законът, по който се развиват езиците, изисква да има аналитичен език и той да окаже влиянието. И няма как църковнославянският език да стане аналитичен, след като няма кой да му повлияе. Това доказва, че приказката за минаването му към аналитизъм за 300 години е невярна. Доказва се истината, че в района преобладаващо е било българското /тракопеласгийското/ или древното население с аналитичен език и на него сме наследници. Възниква въпросът - какви са тези падежни остатъци, които Ана Кочева открива и отговарят на падежите в така наречения старобългарски език? На пръв поглед е така, но не всичко се казва. Не се посочва обстоятелството, което малко по-горе изтъкнахме. Не се пояснява допълнително, че падежните остатъци са следи от падежи и тези следи може да стоят хиляди години. Възможно е тези следи да са следи и от някой друг език, не само от така наречения старобългарски, тоест черковнославянски. Всички аналитични индоевропейски езици имат падежни остатъци. Ако падежните остатъци в диалектите ни, бяха следи от така наречения старобългарски, с една дума църковнославянски, то всичко трябваше да се върже със закона, по който се развиват езиците и с езиковата ситуация. Но нищо не се вързва, Ето това недоизказва авторката. Не се вързва с обстоятелството, че няма език, който да повлияе в посока аналитизъм-беше говорено. Не се вързва с факта, че от 12 до 15 век и един падеж не може да изпадне, защото 1500-2000 години са необходими за изпадането му, да не говорим за повече падежи. Не се вързва с природния закон за преходност от смяната на едно състояние в друго, беше говорено за това още в началото. Съвременната езикова ситуация на Балканите също подтвърждава това, което тя недоизказва. Гръцкият език , под влияние на българския има 8 глаголни времена, изпуснал е някои падежи, други са пред изпадане, но още не е изпуснал всичките си падежи. А от 5000 години търпи влиянието на българския. Сръбският език, под влияние на българския, има 7 глаголни времена, но не е изпуснал нито един падеж. От около 1400-1500 години има влиянието на българския. Нищо не става така изведнъж, вижда се, че има и преходност – натрупват се глаголни времена, но падежите не изпадат толкова бързо. После как ще обясни тя факта, че няма кой друг език да е повлиял на балканските в посока аналитизъм, освен нашият език. А той ако не беше и не е аналитичен, това нямаше как да стане и тогава как може да се изкарва синтетичен, изпускайки падежите си от 12 до 15 век на новата ера. А още от 3-то хилядолетие преди новата ера е започнал да влияе на гръцкия. Древният български език е повлиял и на черковнославянския, който е натрупал някои глаголни времена, може и нещо друго да е развил под въздействието на българския. Което доказва, че славяни е имало на Балканите преди 5-6 век от новата ера, когато вече има по-масово тяхно нашествие, но те са били малцинство в сравнение с българите /тракопеласгите/. Тези 3 или 4-5 глаголни времена в повече, които има църковнославянският език в сравнение с другите славянски езици, не може да ги придобие от 5-6 век на новта ера до 9 век от новата ера. Това време е недостатъчно. Защото сърбите са придобили 3-4 глаголни времена, под наше въздействие, за 14-15 века. От 5-6 век до към 19-20 век на новата ера. Затова носителите, славяните-говорещи този славянски език, пригоден за църковни нужди и наречен църковнославянски, са дошли на Балканите преди масовото нашествие на славяните на полуострова от 5-6 век от новата ера. Но както посочихме са били малцинство в сравнение с местното население – българите. Иначе съвременният български език нямаше да има толкова силно развита глаголна система и ДНК изследванията нямаше да показват само 15 % славяни при нас. Може да се предположи и нещо друго. Зависи кога са забелязани тези глаголни времена, които са в повече в сравнение със славянските езици в писмените паметници. Възможно е самите книжовници да са ги сложили като нещо характерно за родния им език , както и изпускането на падежите като нещо характерно за родния им език. Не случайно Патриарх Евтимий е принуден да въведе силни мерки за спазване на писмената норма. Между другото, има и много думи в нашия език, които не са славянски. Например : хуквам, катурвам, катеря , тояга, белег, голям, дясно, крак, вървя, майка /само в сръбски я има, приета от български/, обич, хвърча, турям и др. Тези падежни остатъци в нашите диалекти, които показват връзка с черковонславянския език, наречен старобългарски, както изтъква Ана Кочева, ни насочват към праиндоевропейския език, защото поради изтъкнатите по-горе причини, не могат да са свързани с този цъковнославянски език, наречен още старобългарски. Насочват ни към праиндоевропейския език, поради факта, че славянските народи, заедно с балтийските, имат най-развит синтетизъм от индоевропейските езици. Което говори за много ранно тяхно отделяне и от тук избягване на аналитично влияние. По този начин те запазват старите падежни окончания на праиндоевропейския език и българският като най-древен индоевропейски език, защото българите са с най-древен произход в сравнение с другите индоевропейци, също пази тези окончания, но вече като падежни остатъци, защото е приел аналитично влияние най-рано от другите. Работата на Ана Кочева ясно показва, че падежните остатъци в българския език отговарят на падежите в черковнославянския, наречен още и старобългарски. Или вероятността българите да са били в една общност със славяните в индоевропейската прародина и по някаква причина да са се отделили от тях, като впоследствие получават аналитично влияние е много голяма. Като получават аналитично влияние в езика си от някой, който не е индоевропейски народ, защото няма такъв индоевропейски народ и сега, който да има толкова силен аналитизъм. Българите се смесват с тези, които тласкат езика им към аналитизъм и се оформят като отделен народ от славянските, но с общ индоевропейски корен. Може да се предположи, че процесът става между 10 – 15-то хилядолетие преди новата ера. Беше писано. Тази връзка, която авторката открива с църковнославянския език, доказва индоевропейската основа на българите и езика им. Ето я най-голямата заслуга на нейната работа. Най-яркото доказателство за най-ранното развитие на аналитизма на българския език е 18-те глаголни времена, които имаме. Те показват, че глаголната ни система е най-развита, от тук и аналитизма в езика ни. Посочваме глаголните времена в българския език :
Сегашно време
Минало свършено време
Минало неопределено време
Минало несвършено време
Минало предварително време
Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време в миналото
Сегашно преизказно време
Минало свършено преизказно време
Минало несвършено преизказно време
Минало неопределено преизказно време
Минало предварително преизказно време
Бъдеще преизказно време
Бъдеще в миналото преизказно време
Бъдеще предварително преизказно време
Бъдеще предварително в миналото преизказно време
Информацията е дадена от „Граматика на съвременния български книжовен език” – том ІІ – Морфология, 1983 г.
В съответната книга е пропуснато да се даде преизказната форма на бъдеще предварително в миналото, но ние я даваме - „Щял да съм ходил”
Този факт, че българският е развил най-голям аналитизъм с най-многото си глаголни времена, сочи че българите имат прединдоевропейско образуване, защото първи получават аналитично влияние на езика си от някой друг, неиндоевропейски народ. Иначе щеше да има индоевропейски народ с по-развит аналитизъм от нашия и съответно с повече глаголни времена. Българите не могат да получат това влияние от някой, който е с много по-малка численост от тях. Горе долу са били с равностойна численост. Именно този, който е дал аналитично влияние на българския език, е другият основен елемент, освен древното балканско и древното такова отвъд Дунав население. Този елемент не се знае, със сугурност, кой е. Поне на широките кръгове на обществеността не е казано. Как ще се нарича древното балканско и древното такова отвъд Дунав население, няма значение. Може пеласги, може траки, може тракопеласги и т.н. - все едно. Но в основата си българите са индоевропейци, защото падежните остатъци в езика им са свързани с праиндоевропейския език. Не е изключено в българския език да има и някои неиндоевропейски черти.
Обявяването на църковнославянския език за български, от тук и обявяването на българите за славяни и извършването на образуването, на българската народност през 9-10 век от новата ера, отнема хилядолетия от българската история. Но това е политика в българската наука, още от Освобождението ни от турско робство. Учените се съобразяват, волю-неволю, с тази политика. Принудени са. Ако нещата бяха казани както трябва, нямаше черковнославянският език да се нарече старобългарски. Нямаше да има понятия като „Старобългаристика”, отнасяща се от 9 век на новата ера и т. н. Щеше да има „Старобългаристика”, но от хилядолетия преди новата ера, когато е създаден българския народ и от когато е неговият стар език. Така нямаше да се отнемат хилядолетия от българската история и да бъдем причислени към народи, към които не принадлежим, въпреки че коренът е един – индоевропейски. Щеше да има правилното понятие „Българска църковнославистика” от 9 век на новата ера нататък. Чрез нея българите тласкат напред книжнината и културното развитие на славянските народи. Въобще не се омаловажават нещата. Напарвените досега кариери, въобще няма да се обезличат. Просто ще се смени наименованието. Ще се създадат условия за още по-голяма възможност за постигане на кариери с изучаване на древното ни минало и т.н. Видя се колко ценно е изследването на езика и особено на диалектите. Нека Ана Кочева все по-усърдно да работи върху българските народни говори и най-вече да има крепко здраве!
XV. Заключение
Накрая да обобщим казаното. Установи се, че човешката реч е даденост и е най-големият информационен код на Земята. Затова българският език, в частност, най-вярно показва произхода на българите. Но най-вече, ще повторим за пореден път, структурата на българския език, вързана с ДНК изследванията и антропологическите проучвания. От тук и покритие с думи, археологически разкопки и т.н. Или това е формулата за търсене на даден произход. Която вече е изпитана за българите. И се явява верен щит срещу всякакви опити за спекулации с историята на човечеството. Установяването на нашия произход помага да се открие произхода и на много други народи. Основен момент за установяване на времето на нашето образуване е времето за изпадане на един падеж – около 1500 – 2000 г. Вижда се от времето за изпадане на падеж при гърците, изпадане на падеж на латинския (случая с румънския език) и от факта, че сръбският от 5-6 в. до сега още не е изпуснал нито един падеж или това са 1500-1600 години. От три места се показва, че времето за изпадане на един падеж е 1500-2000 г. Затова смело се заявява, че сме се образували между 10 – 20 000 години пр. н. е. По-горе имеше подробни обяснения. Според официалната наука, която твърди, че така нареченият от нея старобългарски език е изгубил падежите си за 300 години, излиза че за един падеж се падат около 60 години. Именителният не се брои, защото това е подлога, а звателен падеж, от 80 и повече години, се смята че не е падеж. Това е друга категория. Остават 5 падежа и за тези 300 години на изпадане се падат по 60 години на падеж. Което е абсолютно невъзможно, доказа се и се явява най-голямата лъжа в нашата история, и то фатална. Хилядолетия от нашата история се зачеркват.
Досега под история на България се разбира само историята на нашата дунавска държава. За Волжка България само се споменава, въпреки че има написани книги, статии и изследвания. Ето някои от книгите - „Волжка България VII – XVI век” на Петър Чолов, „България на Волга” - автор Иво Андровски, Георги Владимиров – „Великата България на Волга през средните векове“, пак от същия автор - „Българите на Волга“. От този автор има и други книги за Волжка България. Петър Добрев – „Строителството и цивилизацията на Волжка България“. Татяна Яруллина Ал-Булгари „Волжка България и Европа“. Могат да се дадат още примери. В разни изследвания може да се говори и за други държави, които се предполага, че са били български, но в официалната история само се споменава и то напоследък. А това е само един етап от многохилядолетната ни история. Крайно време е в учебници, учебни програми, научни изследвания, различни книги и т.н. да се представя цялата история на българите. От образуването на българския народ – хилядолетия преди новата ера, неговият път на развитие, включващ създаването на голяма неолитна култура, от която по-късно черпят гърци, римляни и др., движенията по света и създаването на държави на изключително голямо пространство. Тласъкът, който се дава на човешката цивилизация, чрез тази държавнотворческа и културна дейност. При това положение, най-накрая, може да се стигне до Дунавска България – като последната оцеляла българска държава. В момента република Северна Македония се явява втора българска държава, въпреки окования български дух в нея. Затова двете Българии трябва заедно да живеят с трудностите си и един ден биха се обединили. Още повече имаме Европейски съюз, което обстоятелство може да улесни нещата. Но това зависи, преди всичко, от самите българи в двете държави.
Изучаването на истинската история на българите, по начина, описан по-горе, може да помогне за обединяването на народите. Защото показва на колко много места има разпръсната българска кръв, която кръв посочва близост между много хора, което може да бъде свързващо звено между не малко народи. Тази спойка би тласнала развитието на тези народи напред, защото единението прави силата. Или българите още веднъж ще дадат тласък в развитието на човешката цивилизация. Този път, чрез своята история.
В случая, настоящият материал се явява изключително ценен. Защото посочва истинския произход на българския народ, големите му заслуги, въпреки сегашното му незавидно състояние и чрез универсалната формула за търсене на произход, помага и на другите народи да открият своята същност. Народ без установен произход и истинска история е като човек без самоличност. Поради което написаното в “Българският език и произходът на българите” е изключително необходимо за всеки българин на първо място и за всеки, който иска да опознае истинската човешка история, защото народите, малко или много, са свързани по между си.
И накрая да зададем следните въпроси:
Как е възможно народ, който е толкова древен и е тласнал развитието на другите народи, да не си знае миналото и заслугите, и да ходи с наведена глава? Защо в нашата история съществуват понятия като сърбомани, гъркомани, русофили и др.? Защо Паисий, още през 18 век от новата ера, е извикал – “ О неразумни
Затова сега ще кажем – Българино, интересувай се от своето минало, но от истинското си такова и най-вече от времето на твоето създаване, и един ден ще имаш бъдеще!
XVI. Библиография
Историческа граматика на българския език, София, Наука и изкуство, 1978 г.
Граматика на съвременния български книжовен език-том 2-Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.
Старобългарски език – Кирил Мирчев, Наука и изкуство, 1985 г.
Траките и техният език – Владимир Георгиев, София, 1977 г.
Езикът на траките – Иван Дуриданов, София, 1976 г.
Балхара край Памир – Петър Добрев, София, 2004 г.
Кратка сравнителна граматика на келтските езици – Г. Люис и Х. Педерсен
Фонетико-морфологични проучвания на тракийския език – Кирил Влахов
Център за аромънски език и култура - София
Латински език – учебник за духовните училища
Ивета Златарова – Сравнителна граматика на иранските езици, Център за източни езици и култури
Сравн. ист. граматика тюркских езиков – Морфология
Албански език – Людмил Станков, 2009 г.
Новогръцки език
Граматика на старогръцкия език
Граматика на турския език – Н. Марков, 1874 г.
Турецкий язык – Николай Дмитриев
Румънска граматика
Кратка сърбохърватска граматика
Славянските езици
“Спароток” от sparotok.blog.bg
Древнобългарски имена на птиците – Димитър Нанкинов, София, 2010 г.
Българите, романтична история – Цано Цанов, София, 2007 г.
Списание “Ави-Тохол”, кн. 31 – 2009 г.
Център на каракачаните в Сливен
Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията – Боно Шкодров, Варна, 2006 г.
Еволюция или сътворение – Д. Свиленов, П. Шудер, София, 2006 г.
Пламен Пасков-интернет-древни хроники
Новите балкански автохонисти – Петко Перинов, интернет
Немска граматика
Центрове за изучаване на скандинавски езици – София
Холандска граматика
Италианска граматика – Иван Петканов, София, 1970 г.
Волжка България VІІ – ХVІ в. – Петър Чолов, София, 2008 г.
България на Волга – Иво Андровски
Интернет
Ана Кочева-Лефеджиева – „За народната основа на старобългарския език”-----
Иван Желязков
София-2024 г.
Автор: Иван Желязков
Българският език и произходът на българите
/ 4-то издание, най-вярно и пълно /
Първо издание, Плевен 2024
Всички права запазени
Редактор, оформление и дизайн корица: Иван Желязков
Издателство:
https://www.eurochicago.com/2010/11/par ... balgarite/ - 67% траки
В някои ДНК изследвания дори се посочва миграцията на траките / българите / на изток в Азия и връщането им обратно на Балканите. Ето съответният пример :
“imperio.forumotion.com - История, археология - Ех тези наши учени “
И не случайно, освен посочените, има и ще излизат все нови и нови доказателства за тракопеласгийския произход на българите. Защото най-големият информационен код – човешката реч, в нашия случай българският език, показва този факт.
XIII. В търсене на нашите роднини
Първо трябва дебело да се подчертае, че всички хора на земята, независимо от коя раса, са братя. Защото както беше писано по-горе, ние сме поставени на нашата планета заедно и със задружни усилия, благодарение на заложения в нас интелект, изразяван във всеки миг от човешката реч, сме достигнали и достигаме до съвременните високи, възможно и по-високи, върхове на цивилизацията. Отделен е въпросът, че заради властването на материалното над духовното, извършваме пагубни действия.
Но не е лошо да се знае с кой ние българите имаме по-голяма близост. Поради обстоятелството, че в далечното минало сме обходили много свят в създаване на държавни обединения, то с редица народи може да открием родствени връзки. Освен това тракопеласгите / българите / са обитавали обширна територия и много от тях са останали, въпреки настаняването на други народи на тяхното място. Затова, ако се направят необходимите изследвания, най-вече ДНК, ще се установи може би не малък процент наши роднини. Ето още веднъж тази обширна територия. Балканите, цяла днешна Румъния, Източна Унгария, Северното Причерноморие, Северозападна Мала Азия, част от средните и южни Апенини – днешна Италия. Или сред днешните румънци, които са латинизирани българи, унгарци, гърци, албанци, сърби – защото те първоначално са заемали днешните Босна и Херцеговина, но после се разширяват далеч на изток в наши земи, украинци – те владеят днес Северното Причерноморие, също и руснаци, защото стъпват върху Волжка България, не на последно място италианци и турци, имаме сънародници с наша кръв. Това ясно личи от най-новата история. След Освобождението ни от турско робство в останалите извън пределите на българската държава български земи и днес има хора говорещи български език.
След векове е възможно да нямаме вече такива представители, но кръвта им, изразена в изследванията на ДНК, ще е същата. Тя ще се запази за хилядолетия, въпреки че самите носители, отдавна ще са асимилирани, но само духовно. Подобно нещо е ставало в изминатите хилядолетия с българите, които са били завладявани. Затова освен на посочената обширна територия, която са населявали тракопеласгите / българите /, наши роднини ще открием и много навътре на изток в Азия. Местата, на които са отишли в далечното минало българите. Но най-вече там където са се установили по-задълго и на по-големи групи. Като тръгнем към Памир и обратно се върнем към днешна България, сигурно и другаде около този маршрут.
В Африка също е възможно да открием родственици. Може би в Северен Египет коптите и в Северен Алжир кабилите. Този континент не е много далеч от Балканите. Димитър Нанкинов в своя труд “Древнобългарски имена на птиците” подробно описва пътя на българите и посочва държавите, които създават. Той дори говори за Египетска България, уповавайки се на твърденията на Аристотел, според който тракийският цар Тир акустира на делтата на река Нил - 3500 години преди новата ера и неговият син Египт основава Египет – държавата, която носи неговото име. Професор Нанкинов дава изключително богата библиография в своя труд, която можете да проучите и да намерите повече подробности за движението на българите на изток в Азия, връщането им в Европа, дори и за мигрирането им в Северна Африка.
Ще споменем, че родството ни специално с известна част от италианците, личи от няколко места. Първо почти цяла днешна Италия в древността е била населявана от етруските – сродни на тракопеласгите. Това личи от структурата на италианския език днес, беше говорено. После през средновековието имаме ново настаняване на българи. През 7 век от новата ера идват алцековите прабългари, а по-късно и нашите богомили. Затова в съвременна Италия не са малко имената, свързани с България. Всред унгарците също ще открием известен процент родственици. Не толкова по славянска линия, видя се, че тя е малка. А по българска - най-вече. Основателят на унгарската държава Арпад е близък роднина на Аспарух и двамата са от рода Дуло. В унгарските земи е имало и не малко българи, дошли било с Атила, било с Аварския хаганат.
Съвременните унгарци са голям конгломерат от народи. Маджарите идват от Азия-Сибир и са сродни на мансите и хантите, които са смес между монголоидната и европеидната раса. Днес такива унгарци има изключително малко, но те се смятат за истинските представители. Подобно е положението и със съвременните турци. Те също са изключително голяма смес от народности. Истинските турци, като всички останали тюрки, са смес от монголоидната и европеидната раса. Каквито са представителите на казахите, узбеките, тюркмените и т.н. Но такива в Турция са съвсем малко. Всред това голямо множество от народи в турската държава / става въпрос за кръвта им, а не за съзнанието им / имат известно място и българите. Ясно е, че не се имат предвид само помаците, останали в Одринско след Освобождението ни от турско робство. С руснаците имаме близост от факта, че много волжки българи са се влели в руската народност. По-горе беше споменато, че за Тургенев, Достоевски и др. се смята, че имат български корен. С волжките българи сме си направо един народ, както сме с македонските българи. За сърбите трябва да се поясни, че всред тях имаме много роднини. Не заради някаква славянска връзка, а поради факта, че те сърбите са завзели изключително много наша земя. Далеч не са само западните покрайнини – Босилеградско и Царибродско, а цялото пространство между Белград, нашата граница и Албания. Включва се и Косово. Където са живели българи не само в античността, но и през по-голямата част от средновековието, дори и до 18-19 век. И днес в това пространство има изключително много хора, които носят българска кръв-нищо, че съзнанието им не е българско. Да не говорим за Македония, там коментарът е излишен. Пак ще припомним, че тракопеласгите /българите / са заемали пространството на почти целия Балкански полуостров – без най-северозападните краища, цяла Румъния и т.н. – няма да повтаряме. Затова всред днешните гърци, албанци, сърби и др. също имаме много родственици. Беше споменато по-горе.
Поради отбелязаните 17 % келтска кръв у нас при ДНК изследванията, би трябвало да имаме близост и с шотландци, ирландци, французи, испанци, португалци, донякъде с англичани и др. Въобще където келтите са имали пръст. Известен брой и тракопеласгийски войници на римската империя са се установявали в келтските земи. А възможни са и миграции на тракопеласгите в тази посока не само по военна линия на Римската империя. Справка - “Спароток” от blog.bg. Повече ДНК изследвания са правени само за нас дунавските българи. Вижда се, че ДНК изследвания и др. трябва да се направят за всички места, където са ходили българите. За да се установят със сигурност нашите роднини и да се помогне да се установи истинската същност и на другите народи.
Но тези ДНК изследвания трябва да бъдат съгласувани със структурата на езика, антропологическите черти от тук и с лексиката,археологическите разкопки, фолклора и т.н. Както това е направено при нас дунавските българи до някаква степен. За да няма спекулации, лъжи и обърквания. Не случай
XIV. Трудът на Ана Кочева-Лефеджиева „За народната основа на старобългарския език”
Въпросният труд е от 2011 г. и авторката тогава е носила тези имена. Както в началото се спомена, сега тя използва само имената си Ана Кочева, родена е през 1965 г. и е професор в института за български език при БАН. Дъщеря е на диалектолога Иван Кочев и е продължител на неговото дело. Нейният труд „За народната основа на старобългарския език” е изключително ценен, въпреки че е с погрешно заключение. Всяко изследване на диалектите е безкрайно ценно, защото те са основата на даден език. Книжовният език ги обединява, но ако искаме най-подробно да изследваме езика, трябва да разучим диалектите. Някои казват, че книжовният език е един друг свят, сравнен с диалектите. Но в случая спекулират, защото не се доизказват. В Западна Европа латинският се е използвал за книжовен чак до късното Средновековие. Като под късно Средновековие някои смятат времето до 17-18 век. При това положение той е друг свят в сравнение с народните говори на западните народи. Българският книжовен език е създаден въз основа на народните говори и въобще не е отделен свят . В „Граматика на съвременния български книжовен език” - 3 тома , 1982-1983 г. , всичо е обяснено много добре. Това се казва, за да няма спекулации и да има опити да се изкара българският народен говор синтетичен, тоест различен от аналитичният книжовен език. Самата Ана Кочева казва, че българският народен говор е аналитичен, въпреки редицата падежни остатъци. Тя не представя факти, от които се вижда, че аналитичният език влияе върху развитието към аналитизъм над даден синтетичен език. Както това нещо беше подробно направено по-нагоре. Авторката дава само някои изказвания на известни личности, които защитават тезата за вътрешните противоречия в даден език, като причина за прехода към аналитизъм. Но тя е принудена, от фактите, да отбележи, че тази теза не може да обясни нещата. И представя своя теза , като отбелязва, че преходът към аналитизъм е изключително сложен процес и е мнгопричинен, и действат причини от вътрешноструктурен характер, но и така наречени външни – думата външни е сложила в кавички. И тези вътрешноструктурни, и сложени в кавички външни причини минават през – цитирам я : „призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни.” Ще дадем изказванията, които тя представя, нейните коментари, тезата която изказва и тогава ще направим коментар.
Ето изказването на Герджиков - стр. 38 :
„Развоят към аналитизма има вътрешносистемен характер и се състои в особеностите на самия флективен строеж на индоевропейските езици.”
Авторката коментира – с. 40 :
„Концепцията на Герджиков е стройна, логична и има по-общ теоретичен характер – отнася се до голяма част от индоевропейските езици, в това число и до българския. Тя обаче не е в състояние да обясни защо останалите славянски езици, които са от типа на старобългарския (флективен), поради абсолютно същите съображения, отнасящи се до старобългарския език, не са поели пътя към аналитизма, а твърдо са запазили синтетизма до днес”.
Коментира Ив. Дуриданов – стр. 41 :
„С поставянето на акцент върху вътрешните причини Ив. Дуриданов 1956 издигна идеята, която се превърна в христоматийна постановка, че причините за прехода се дължат именно на преодоляването на вътрешните противоречия в самата старобългарска падежна система”.
Стр. 43 – „Не би могло да се каже, че тези противоречия, колкото и да са очевидни и на пръв поглед убедителни, не съществуват и в другите славянски езици, които въпреки това продължават да пазят склонението и не подават никакъв знак за преход към аналитизъм. На този въпрос убедителен отговор отсъства и в изследването на Ив. Дуриданов.”
Ето тезата, която Ана Кочева предлага – стр. 40 :
„Като се акцентира върху постигнатото от автора /има се предвид Герджиков/, може би по-правилно е да се приеме, че изключително сложният процес на преход от един граматичен строй към друг е многопричинен и в различните периоди от действието му на преден план излизат причини от различен характер : не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.
Задава се въпроса – без влиянието на външният фактор, би ли вътрешният се задействал? И външните причини, въпреки че действат като вътрешни, все пак са дошли от вън. Или без външно влияние не може. Не случайно съществува закон, по който се развиват езиците. От синтетизъм към аналитизъм, като влияние оказва аналитичният език над синтетичния. Както и да се въртят нещата, Ана Кочева и други, не могат да не се съобразят с посочения закон. Това е закон и той обяснява всичко. Авторката ще трябва да признае това, което сочи законът.
Народите живеят заедно на тази Земя и естествено е да има взаимодействие между езиците им. Само народите, които живеят изолирано, като племената в Амазонската джунгла, са с фиксирана граматика, нетърпяща развитие.
Именно тук е голямото противоречие в работата на Ана Кочева. Принудена от фактите да признае, че само с вътрешни причини работите не стават, тя включва и външното влияние, макар и казано по малко особен начин : „не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.
Е откъде се взима тогава това външно влияние, след като преобладаващото население, според нея и повечето нейни колеги, е славянско със синтетичен език по това време. Законът, по който се развиват езиците, изисква да има аналитичен език и той да окаже влиянието. И няма как църковнославянският език да стане аналитичен, след като няма кой да му повлияе. Това доказва, че приказката за минаването му към аналитизъм за 300 години е невярна. Доказва се истината, че в района преобладаващо е било българското /тракопеласгийското/ или древното население с аналитичен език и на него сме наследници. Възниква въпросът - какви са тези падежни остатъци, които Ана Кочева открива и отговарят на падежите в така наречения старобългарски език? На пръв поглед е така, но не всичко се казва. Не се посочва обстоятелството, което малко по-горе изтъкнахме. Не се пояснява допълнително, че падежните остатъци са следи от падежи и тези следи може да стоят хиляди години. Възможно е тези следи да са следи и от някой друг език, не само от така наречения старобългарски, тоест черковнославянски. Всички аналитични индоевропейски езици имат падежни остатъци. Ако падежните остатъци в диалектите ни, бяха следи от така наречения старобългарски, с една дума църковнославянски, то всичко трябваше да се върже със закона, по който се развиват езиците и с езиковата ситуация. Но нищо не се вързва, Ето това недоизказва авторката. Не се вързва с обстоятелството, че няма език, който да повлияе в посока аналитизъм-беше говорено. Не се вързва с факта, че от 12 до 15 век и един падеж не може да изпадне, защото 1500-2000 години са необходими за изпадането му, да не говорим за повече падежи. Не се вързва с природния закон за преходност от смяната на едно състояние в друго, беше говорено за това още в началото. Съвременната езикова ситуация на Балканите също подтвърждава това, което тя недоизказва. Гръцкият език , под влияние на българския има 8 глаголни времена, изпуснал е някои падежи, други са пред изпадане, но още не е изпуснал всичките си падежи. А от 5000 години търпи влиянието на българския. Сръбският език, под влияние на българския, има 7 глаголни времена, но не е изпуснал нито един падеж. От около 1400-1500 години има влиянието на българския. Нищо не става така изведнъж, вижда се, че има и преходност – натрупват се глаголни времена, но падежите не изпадат толкова бързо. После как ще обясни тя факта, че няма кой друг език да е повлиял на балканските в посока аналитизъм, освен нашият език. А той ако не беше и не е аналитичен, това нямаше как да стане и тогава как може да се изкарва синтетичен, изпускайки падежите си от 12 до 15 век на новата ера. А още от 3-то хилядолетие преди новата ера е започнал да влияе на гръцкия. Древният български език е повлиял и на черковнославянския, който е натрупал някои глаголни времена, може и нещо друго да е развил под въздействието на българския. Което доказва, че славяни е имало на Балканите преди 5-6 век от новата ера, когато вече има по-масово тяхно нашествие, но те са били малцинство в сравнение с българите /тракопеласгите/. Тези 3 или 4-5 глаголни времена в повече, които има църковнославянският език в сравнение с другите славянски езици, не може да ги придобие от 5-6 век на новта ера до 9 век от новата ера. Това време е недостатъчно. Защото сърбите са придобили 3-4 глаголни времена, под наше въздействие, за 14-15 века. От 5-6 век до към 19-20 век на новата ера. Затова носителите, славяните-говорещи този славянски език, пригоден за църковни нужди и наречен църковнославянски, са дошли на Балканите преди масовото нашествие на славяните на полуострова от 5-6 век от новата ера. Но както посочихме са били малцинство в сравнение с местното население – българите. Иначе съвременният български език нямаше да има толкова силно развита глаголна система и ДНК изследванията нямаше да показват само 15 % славяни при нас. Може да се предположи и нещо друго. Зависи кога са забелязани тези глаголни времена, които са в повече в сравнение със славянските езици в писмените паметници. Възможно е самите книжовници да са ги сложили като нещо характерно за родния им език , както и изпускането на падежите като нещо характерно за родния им език. Не случайно Патриарх Евтимий е принуден да въведе силни мерки за спазване на писмената норма. Между другото, има и много думи в нашия език, които не са славянски. Например : хуквам, катурвам, катеря , тояга, белег, голям, дясно, крак, вървя, майка /само в сръбски я има, приета от български/, обич, хвърча, турям и др. Тези падежни остатъци в нашите диалекти, които показват връзка с черковонславянския език, наречен старобългарски, както изтъква Ана Кочева, ни насочват към праиндоевропейския език, защото поради изтъкнатите по-горе причини, не могат да са свързани с този цъковнославянски език, наречен още старобългарски. Насочват ни към праиндоевропейския език, поради факта, че славянските народи, заедно с балтийските, имат най-развит синтетизъм от индоевропейските езици. Което говори за много ранно тяхно отделяне и от тук избягване на аналитично влияние. По този начин те запазват старите падежни окончания на праиндоевропейския език и българският като най-древен индоевропейски език, защото българите са с най-древен произход в сравнение с другите индоевропейци, също пази тези окончания, но вече като падежни остатъци, защото е приел аналитично влияние най-рано от другите. Работата на Ана Кочева ясно показва, че падежните остатъци в българския език отговарят на падежите в черковнославянския, наречен още и старобългарски. Или вероятността българите да са били в една общност със славяните в индоевропейската прародина и по някаква причина да са се отделили от тях, като впоследствие получават аналитично влияние е много голяма. Като получават аналитично влияние в езика си от някой, който не е индоевропейски народ, защото няма такъв индоевропейски народ и сега, който да има толкова силен аналитизъм. Българите се смесват с тези, които тласкат езика им към аналитизъм и се оформят като отделен народ от славянските, но с общ индоевропейски корен. Може да се предположи, че процесът става между 10 – 15-то хилядолетие преди новата ера. Беше писано. Тази връзка, която авторката открива с църковнославянския език, доказва индоевропейската основа на българите и езика им. Ето я най-голямата заслуга на нейната работа. Най-яркото доказателство за най-ранното развитие на аналитизма на българския език е 18-те глаголни времена, които имаме. Те показват, че глаголната ни система е най-развита, от тук и аналитизма в езика ни. Посочваме глаголните времена в българския език :
Сегашно време
Минало свършено време
Минало неопределено време
Минало несвършено време
Минало предварително време
Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време в миналото
Сегашно преизказно време
Минало свършено преизказно време
Минало несвършено преизказно време
Минало неопределено преизказно време
Минало предварително преизказно време
Бъдеще преизказно време
Бъдеще в миналото преизказно време
Бъдеще предварително преизказно време
Бъдеще предварително в миналото преизказно време
Информацията е дадена от „Граматика на съвременния български книжовен език” – том ІІ – Морфология, 1983 г.
В съответната книга е пропуснато да се даде преизказната форма на бъдеще предварително в миналото, но ние я даваме - „Щял да съм ходил”
Този факт, че българският е развил най-голям аналитизъм с най-многото си глаголни времена, сочи че българите имат прединдоевропейско образуване, защото първи получават аналитично влияние на езика си от някой друг, неиндоевропейски народ. Иначе щеше да има индоевропейски народ с по-развит аналитизъм от нашия и съответно с повече глаголни времена. Българите не могат да получат това влияние от някой, който е с много по-малка численост от тях. Горе долу са били с равностойна численост. Именно този, който е дал аналитично влияние на българския език, е другият основен елемент, освен древното балканско и древното такова отвъд Дунав население. Този елемент не се знае, със сугурност, кой е. Поне на широките кръгове на обществеността не е казано. Как ще се нарича древното балканско и древното такова отвъд Дунав население, няма значение. Може пеласги, може траки, може тракопеласги и т.н. - все едно. Но в основата си българите са индоевропейци, защото падежните остатъци в езика им са свързани с праиндоевропейския език. Не е изключено в българския език да има и някои неиндоевропейски черти.
Обявяването на църковнославянския език за български, от тук и обявяването на българите за славяни и извършването на образуването, на българската народност през 9-10 век от новата ера, отнема хилядолетия от българската история. Но това е политика в българската наука, още от Освобождението ни от турско робство. Учените се съобразяват, волю-неволю, с тази политика. Принудени са. Ако нещата бяха казани както трябва, нямаше черковнославянският език да се нарече старобългарски. Нямаше да има понятия като „Старобългаристика”, отнасяща се от 9 век на новата ера и т. н. Щеше да има „Старобългаристика”, но от хилядолетия преди новата ера, когато е създаден българския народ и от когато е неговият стар език. Така нямаше да се отнемат хилядолетия от българската история и да бъдем причислени към народи, към които не принадлежим, въпреки че коренът е един – индоевропейски. Щеше да има правилното понятие „Българска църковнославистика” от 9 век на новата ера нататък. Чрез нея българите тласкат напред книжнината и културното развитие на славянските народи. Въобще не се омаловажават нещата. Напарвените досега кариери, въобще няма да се обезличат. Просто ще се смени наименованието. Ще се създадат условия за още по-голяма възможност за постигане на кариери с изучаване на древното ни минало и т.н. Видя се колко ценно е изследването на езика и особено на диалектите. Нека Ана Кочева все по-усърдно да работи върху българските народни говори и най-вече да има крепко здраве!
XV. Заключение
Накрая да обобщим казаното. Установи се, че човешката реч е даденост и е най-големият информационен код на Земята. Затова българският език, в частност, най-вярно показва произхода на българите. Но най-вече, ще повторим за пореден път, структурата на българския език, вързана с ДНК изследванията и антропологическите проучвания. От тук и покритие с думи, археологически разкопки и т.н. Или това е формулата за търсене на даден произход. Която вече е изпитана за българите. И се явява верен щит срещу всякакви опити за спекулации с историята на човечеството. Установяването на нашия произход помага да се открие произхода и на много други народи. Основен момент за установяване на времето на нашето образуване е времето за изпадане на един падеж – около 1500 – 2000 г. Вижда се от времето за изпадане на падеж при гърците, изпадане на падеж на латинския (случая с румънския език) и от факта, че сръбският от 5-6 в. до сега още не е изпуснал нито един падеж или това са 1500-1600 години. От три места се показва, че времето за изпадане на един падеж е 1500-2000 г. Затова смело се заявява, че сме се образували между 10 – 20 000 години пр. н. е. По-горе имеше подробни обяснения. Според официалната наука, която твърди, че така нареченият от нея старобългарски език е изгубил падежите си за 300 години, излиза че за един падеж се падат около 60 години. Именителният не се брои, защото това е подлога, а звателен падеж, от 80 и повече години, се смята че не е падеж. Това е друга категория. Остават 5 падежа и за тези 300 години на изпадане се падат по 60 години на падеж. Което е абсолютно невъзможно, доказа се и се явява най-голямата лъжа в нашата история, и то фатална. Хилядолетия от нашата история се зачеркват.
Досега под история на България се разбира само историята на нашата дунавска държава. За Волжка България само се споменава, въпреки че има написани книги, статии и изследвания. Ето някои от книгите - „Волжка България VII – XVI век” на Петър Чолов, „България на Волга” - автор Иво Андровски, Георги Владимиров – „Великата България на Волга през средните векове“, пак от същия автор - „Българите на Волга“. От този автор има и други книги за Волжка България. Петър Добрев – „Строителството и цивилизацията на Волжка България“. Татяна Яруллина Ал-Булгари „Волжка България и Европа“. Могат да се дадат още примери. В разни изследвания може да се говори и за други държави, които се предполага, че са били български, но в официалната история само се споменава и то напоследък. А това е само един етап от многохилядолетната ни история. Крайно време е в учебници, учебни програми, научни изследвания, различни книги и т.н. да се представя цялата история на българите. От образуването на българския народ – хилядолетия преди новата ера, неговият път на развитие, включващ създаването на голяма неолитна култура, от която по-късно черпят гърци, римляни и др., движенията по света и създаването на държави на изключително голямо пространство. Тласъкът, който се дава на човешката цивилизация, чрез тази държавнотворческа и културна дейност. При това положение, най-накрая, може да се стигне до Дунавска България – като последната оцеляла българска държава. В момента република Северна Македония се явява втора българска държава, въпреки окования български дух в нея. Затова двете Българии трябва заедно да живеят с трудностите си и един ден биха се обединили. Още повече имаме Европейски съюз, което обстоятелство може да улесни нещата. Но това зависи, преди всичко, от самите българи в двете държави.
Изучаването на истинската история на българите, по начина, описан по-горе, може да помогне за обединяването на народите. Защото показва на колко много места има разпръсната българска кръв, която кръв посочва близост между много хора, което може да бъде свързващо звено между не малко народи. Тази спойка би тласнала развитието на тези народи напред, защото единението прави силата. Или българите още веднъж ще дадат тласък в развитието на човешката цивилизация. Този път, чрез своята история.
В случая, настоящият материал се явява изключително ценен. Защото посочва истинския произход на българския народ, големите му заслуги, въпреки сегашното му незавидно състояние и чрез универсалната формула за търсене на произход, помага и на другите народи да открият своята същност. Народ без установен произход и истинска история е като човек без самоличност. Поради което написаното в “Българският език и произходът на българите” е изключително необходимо за всеки българин на първо място и за всеки, който иска да опознае истинската човешка история, защото народите, малко или много, са свързани по между си.
И накрая да зададем следните въпроси:
Как е възможно народ, който е толкова древен и е тласнал развитието на другите народи, да не си знае миналото и заслугите, и да ходи с наведена глава? Защо в нашата история съществуват понятия като сърбомани, гъркомани, русофили и др.? Защо Паисий, още през 18 век от новата ера, е извикал – “ О неразумни
Затова сега ще кажем – Българино, интересувай се от своето минало, но от истинското си такова и най-вече от времето на твоето създаване, и един ден ще имаш бъдеще!
XVI. Библиография
Историческа граматика на българския език, София, Наука и изкуство, 1978 г.
Граматика на съвременния български книжовен език-том 2-Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.
Старобългарски език – Кирил Мирчев, Наука и изкуство, 1985 г.
Траките и техният език – Владимир Георгиев, София, 1977 г.
Езикът на траките – Иван Дуриданов, София, 1976 г.
Балхара край Памир – Петър Добрев, София, 2004 г.
Кратка сравнителна граматика на келтските езици – Г. Люис и Х. Педерсен
Фонетико-морфологични проучвания на тракийския език – Кирил Влахов
Център за аромънски език и култура - София
Латински език – учебник за духовните училища
Ивета Златарова – Сравнителна граматика на иранските езици, Център за източни езици и култури
Сравн. ист. граматика тюркских езиков – Морфология
Албански език – Людмил Станков, 2009 г.
Новогръцки език
Граматика на старогръцкия език
Граматика на турския език – Н. Марков, 1874 г.
Турецкий язык – Николай Дмитриев
Румънска граматика
Кратка сърбохърватска граматика
Славянските езици
“Спароток” от sparotok.blog.bg
Древнобългарски имена на птиците – Димитър Нанкинов, София, 2010 г.
Българите, романтична история – Цано Цанов, София, 2007 г.
Списание “Ави-Тохол”, кн. 31 – 2009 г.
Център на каракачаните в Сливен
Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията – Боно Шкодров, Варна, 2006 г.
Еволюция или сътворение – Д. Свиленов, П. Шудер, София, 2006 г.
Пламен Пасков-интернет-древни хроники
Новите балкански автохонисти – Петко Перинов, интернет
Немска граматика
Центрове за изучаване на скандинавски езици – София
Холандска граматика
Италианска граматика – Иван Петканов, София, 1970 г.
Волжка България VІІ – ХVІ в. – Петър Чолов, София, 2008 г.
България на Волга – Иво Андровски
Интернет
Ана Кочева-Лефеджиева – „За народната основа на старобългарския език”-----
Иван Желязков
София-2024 г.
Автор: Иван Желязков
Българският език и произходът на българите
/ 4-то издание, най-вярно и пълно /
Първо издание, Плевен 2024
Всички права запазени
Редактор, оформление и дизайн корица: Иван Желязков
Издателство:
