Един слабо известен трагичен инцидент от дните след края на ВСВ, е останал в историята като "Клането на казаците при Лиенц." Съгласно договореностите от Ялтенската конференция между Сталин и Чърчил британското правителство се задължава да предаде след края на войната на СССР всички лица, граждани на СССР към 1939 г.
Британската армия предава на СССР повече от 25 000 донски, кубански и терски казаци (воювали на страната на Вермахта), цивилни мъже, жени и деца са предадени на Червената армия, където ги очаквал съд, според провиненията им по време на войната.
В края на войната през април 1945 г. Казашкият конен полк, начело с генералите Доманов и Шкуро, се предава на британските войски без съпротива, заявявайки, че техен враг е СССР и че са готови да служат на Великбритания, вероятно наивно вярвайки, че войната между довчерашните съюзници е неизбежна и е въпрос на седмици. Британското командване обещава на казаците, че няма да бъдат репатрирани и ги настанява в лагер близо до град Лиенц, провинция Тирол, Австрия. Малко след това британското командване задържа казашките офицери с намерение да ги предаде на Съветската армия. Започва сблъсък между обезоръжените казаци и британските войници, прераснал в истинска битка , като в крайна сметка хората на Шкуро са принудително натоварени на камиони.
Няма точни данни за броя на убитите, но около 700 казаци са погребани в общ гроб край гробището на Лиенц, а труповете на повече от 600 изхвърлени в близката река (вкл. жени и деца) са погребани впоследствие по нейното протежение.
