Цар Борис III

[Dobri_i]

Браво, накарахте ме да се разровя. Обаче това което открих е много интересно и не е във ваша полза (приличате ми на слаб манипулатор).

Цитираното от вас не е мнението на авторите на книгата (точно за това тук е и безумието "насърчавал правителството в противоеврейския курс"), а е "Обвинителен акт на Седми състав на Народния съд в София срещу подсъдимите, проявили се като антисимити-фашисти" от 5 февруари 1945 (по-точно от страница 3).
Може да се намери тук (заедно с други документи на Народния Съд, за който се интересува):

https://narodensud.archives.bg/32-VII_% ... 0%B8%D1%8F#

[Drunken Master]

За каква полза говориш? Много добре знам мнението и на Върбан Тодоров, и на Николай Поппетров по темата, и то изобщо не се различава от моето...

Антисемитското законодателство у нас е прието в момент, в който ние изобщо не сме съюзник на Третият Райх. Сиреч, да се твърди, че царят е бил едва ли не "притиснат" от Фюрера е смешно и тотално невярно. Предложението е още от 1940-та, закона е гласуван през януари 1941-ва, а ние ставаме съюзници на Адолф Хитлер чак на 1-ви март 1941-ва. И естествено, тук говорим основно за Борис III, а не за някой друг, понеже нито Филов, нито Кьосеиванов (или който и да е било друг), би имал правомощия да ръководи държавата в ония години. Фактически, от 1935-та насам царят управлява България абсолютно еднолично чрез подставени лица, които са слаби, безхарактерни, неволеви хора, които да може лесно да ги манипулира. Това е и причината, когато той умира, страната ни да се управлява от тотално неадекватни хора, които до навлизането на РККА на наша територия през цялото време, да протакват и протакват, при положение, че войната вече е с ясен край, а бъдещите победители от Антихитлеристката коалиция нееднократно ни уверяват, че биха приели единствено и само скъсване отношенията с Германия, а не обявяване на неутралитет. На практика ние скъсваме отношения с нацистите чак когато РККА е навлязла на наша територия. Това се потвърждава и от записките на Никола Михов в дневника му. Между другото... единственият от тая негова шайка, който може да се каже, че е притежавал нужните качества за да бъде на мястото на което е, това е Георги Кьосеиванов. И той и заради това и го отстранява, просто защото в един даден момент става неудобен. Царя не обича някой да му противоречи и да има мнение.
Другото интересно нещо, което мога да добавя са хората, с които царчето се обгражда. Примерно, Петър Габровски. Или Христо Луков. А какво да кажем за тоя, който оглавява и "Комисарството по еврейските въпроси", естествено говорим за изключително "читавата" фигура - Александър Белев. Имаш ли представа какво ги обединява? Ами всички от тия (има и други) са членове на организацията "Ратник", която е профашистка. Луков е лидера на легионерите, сейм шит. Сиреч, Борис III, който много милее за евреите, назначава антисемит като Александър Белев начело на тая организация, от която им зависи съдбата!? Не случайно в тия години, антисемитската политика се провежда в условията на манипулирано обществено мнение, цензуриран и дирижиран печат. То по това време всички вестници са проправителствени, пишат се единствено и само хвалебствия за царят и хората му. Габровски от трибуната на Народното събрание направо директно си заявява, че нашите евреи са търгаши, които живеят на гърба на бедния и изстрадал български народ. Парафразирам, ама общо-взето това се подразбира от думите му. Белев пък направо си фалшифицира документ без знанието на Данекер и не за да спаси евреите от депортация (става дума за тия от новоприсъединените територии), а за да се превърнат в препарат за почистване възможно най-много от тях.
Поредното извинение - ние нищо не можем да направим за ония евреи, които са превърнати на препарат за почистване, понеже там се разпореждат немците. Говорим за ония 11 343 български евреи от Тракия, Македония и Пиротско, които са пратени до лагера "Треблинка" и никой от нашите управляващи не си и мърда пръста за тях. Ами извинявай, ама това е гнусна лъжа! Да, тия територии са ни дадени от Адолф Хитлер без никакъв документ и с едно голо обещание, ама всички... повтарям всички, потретвам всички, които са задвижили механизма в ония месеци за да се пратят тия клетници на сигурна смърт са българи. От кметския намесник до полицаят, който ги е отарашил и им е взел скъпоценностите. Как по-точно ние нямаме никаква вина за депортацията им при положение, че това се извършва от нас, българите!? Какви глупости ми говорите? Ти имаш ли представа колко имоти са иззети от въпросните евреи, отивайки все при "наши" хора? Или колко банкови сметки са източени, отивайки пак при "нашите"?
Стигаме и до самото спасяване. Хубаво е да прочетеш дневника на Филов, има един прелюбопитен пасаж от него. Представителите на българската православна църква - митрополитите Кирил и Стефан отиват във Врана за да говорят по темата с Филов и царчето. Думите на Филов в дневника са "Опитвахме се на базата на техните престъпления в Германия, да ги разубедим, че не трябва да ги спасяваме". Или нещо подобно... Парафразирам. Царя приема тия закони, хората му ги приемат, той е бил абсолютно наясно с всички тия закони, има подписи, печати, има и отбелязвания когато е прочитал съотвеният документ. Любомир Лулчев, съветника му, дори е писал в дневника си, че когато му е казал, че ЗЗН е лош закон, който репресира определена група от българското общество, царят му бил казал, че не го е чувал тоя закон и не бил наясно с него. Може да прочетеш дневника на Лулчев, там има доста интересни неща относно тараша на евреите по време на войната от "нашите" хора.
Димитър Пешев също е противоречива фигура. И той първоначално нищо против няма антисемитското управление у нас, после вече обръща палачинката. Стига с това скапано лицемерие и фалшификации на собствената ни история...
Защо вече може да се спасят евреите? Николай Поппетров (един от любимите ми историци) казва, че от Лондон са му подшушнали, че след войната ще има военно съдилище и съдбата му ще бъда определена от отношението към антисемитизма. Дали е вярно е отделна тема, но нищо чудно... А и вече войната е в съвсем друг етап, руснаците контраатакуват вече.

От дневника на Лулчев...

По вътрешните работи: комунистите са турени под надзор. Това не е лошо, но те сега са безопасни. След десетина дни събитията ще ги сломят съвсем. Срещу евреите се продължава политиката на ограбването. Говори се за висши лица, които са „купили“ сребърни сервизи и килими от евреи. Когато се провери и документира, ще Ви кажа имената.

A това е от дневника на Филов...

/15 април четвъртък/
В 10 без 15 бях във Врана, за да дочакаме с царя идването на владиците Неофит, Стефан, Софроний и Паисий. Преди още да дойдат, съобщиха ни, че в 9 и 15 тази сутрин бил застрелян в кантората си с два изстрела от двама души Сотир Янев. Това ни силно разтревожи, понеже след генерал Луков и полицейския агент, това е вече третото политическо убийство в продължение на два месеца. Царят и Севов предполагаха, че тези убийства ставали по турска линия със съдействието на англичаните, тъй като Луков и Янев били известни със своите туркофобски чувства...
Конференцията с владиците започнахме точно в 10 часа. Царят направи много хубаво и подробно изложение по еврейския въпрос като изтъкна, че той не е само наш, но общоевропейски. Вземаха после думата Неофит и Стефан, като се застъпиха за покръстените евреи. Аз обясних, че по този въпрос няма разногласие между правителството и синода, като изтъкнах, че той не би бил разрешен, ако не беше нещастното окръжно на Стефана, че си "възрадвала душата му". Той призна грешката си, че не ме е питал, по какъв начин трябва да се съобщи на покръстените намерението на посолството. Изтъкнах, че по тези въпроси не трябва да се прибягва до писмени изложения като посочих, че настроените на камарата е против евреите и че пълномощията, които тя даде на правителството са дадени изрично с директивата тяхното положение да се отегчава.
Царят също се присъедини към тези мисли и изтъкна, че и той не може да скрие, че е огорчен от писмото на дядо Неофит, на което той възрази, че той предава на неговото лично разбиране, но разбиранията на синода. Изобщо по еврейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават.

► Виж съдържание

[Dobri_i]

Ще отговоря в няколко поста.

Първо, какви доказателства имаш, че Царя е "насърчавал правителството в противоеврейския курс" (цитати, а не общи приказки).
Тук наблягам на "насърчавал". Иначе, на всеки интересуващ се от темата е ясно, че всичко се е одобрявало от него.

1. Относно ЗЗН.

Ето личното мнение на Цар Борис III за ЗЗН (Лулчев, "Тайните на дворцовия живот (Дневник)" стр.243)
"Аз забавих и не исках да го приемем "...."Сега вече поради факта, че те го имат в Румъния, Унгария и дори във Франция, аз реших, че ще бъде по-добре, ако ние сами го направим, отколкото, ако ни бъде наложено."

ЗЗН е предложен в края на септември 1940 г. от вътрешния министър Габровски. Реално работата по закона започва поне месец по-рано, когато А. Белев (протеже на Габровски) е изпратен в Берлин да изучи Нюрнберските закони от 1935 г. Текста на проектозакона е публикуван в средата на октомври 1940 г. Преди първото четене на закона еврейска делегация се среща с министър-председателя Богдан Филов. Според члена на делегацията д-р Буко Леви, Филов казва на делегацията "Либерализмът и демокрацията стигнаха до своя край...Ражда се нов свят, светът на "Новия Ред", ръководен от Германия, носителка на нови ценности и идеи" - Леви Б. "Показания (спомени)"
Йосиф Герон отива в двореца и иска среща в Царя (който естествено за него се скрива): "Царят съжалява, но се чувства неудобно да приеме еврейска делегация и Вие със сигурност разбирате защо той се чувства така" - Герон Й. "Спомени"
ЗЗН е пратен за Царя за одобрение на 15 януари 1941 г. и е публикуван в Държавен вестник на 23 януари 1941 г.
Правилника към ЗЗН е публикуван през февруари 1941 г. и е дори по-суров от самия закон.

Трябва обаче да се отбележи, че няма данни Царя да се е месил в изготвянето на закона, избягвайки по всякакъв начин обвързването си със ЗЗН.

Мои изводи:
1. Идеята за приемана на ЗЗН (копие на германските расистки закони) се появява през лятото на 1940 г. Според мен е свързана с разгрома на Франция и очертаващата та се доминация на Германия в Европа.
2. Царя одобрява ЗЗН, но през цялото време се стреми да свали отговорността по изготвянето на закона от себе си. Естествено не се противопоставя по никакъв начин на ЗЗН. Пълна пасивност (удобрителна).
3. Няма данни Царя да е предложил приемането на ЗЗН. Впрочем, за мен, по-логично е закона да е инициатива на Габровски и/или Филов? (и двамата заклети гераманофили), а Царя да се е съгласил (доволно потривайки ръце, че не се е наложило той да го предложи). Естествено назначаването на Филов, Габровски и други има точно тази цел - хем да се сервилничи на Германия, хем Борис да е чист.

Впрочем характерно за цялостната политика на Борис е да прави компромиси, да обещава, да протака и да печели време (т.е. да се снишава докато отмине бурята). Приликите с по-късните политически дейци са "напълно случайни".
Примерно влизането на България в тристранния пак (подписан от Филов на 1 март 1941 г. в 16:30 и ратифициран от Народното събрание на 2 март 1941 около 18:30), за мен лично, е нарочно протакането на подписването докато германските войски навлязат в България (1 март 1941 в 12:30, 4 часа преди подписването и 30 часа преди ратификацията). Целта е ясна - в случай на германски неуспех да твърдим, че сме се присъединили не по-собствено желание, а под дулата на нахлуващата германска войска (впрочем, то си е точно така - нито народа, нито Царят имат желание да воюва).
Не случайно Хитлер прикача на Борис прозвището Лисицата.

Пак Хитлер дава и доста точно описание на Борис (всъщност на политиката му):
"Всъщност Борис се мята между алчността, от една страна, и малодушието си, от друга, и е до толкова нерешителен, че се налага нашата най-категорична намеса, за да го накараме да направи каквото и да било" - Hitler's table Talk


Ще продължа по-късно.

[Drunken Master]

Аз не твърдя, че е насърчавал. Това ще рече, че е бил антисемит. Казвам, че определено не е имал нищо против. Сиреч, да се твърди, че е бил мега загрижен за нашите евреи е смешно и невярно. А това, че нямало данни царя да се занимава със ЗЗН, това са абсолютни тинтири-минтири. Той държи абсолютно всички структури в ония години... Иначе, долу-горе сме на едно мнение.

Ето нещо интересно...
Не само, че има договорка между Германия и България за избитите евреи, а даже и разноските по пращането им в лагерите стават за наша сметка.

[Dobri_i]

До 08 Март 1943 г. Царя не е загрижен за евреите (поне не и в степен да рискува сблъсък с германските интереси). Примерно относно изселването на евреите от Филов отбелязва "Царят се съгласи с мен, макар и да не ми се видя много убеден в моята теза" (срещата се е провела на 17 Февруари 1943 г. и на нея, най-вероятно, Царя дава одобрението си за депортацията на евреите, включително за около 8 000 от старите предели).
След 09 Март 1943 г. Царя определено взема действия против изселването на "българските" евреи към Германия и територии окупирани от Германия.

Евреите от Беломорието, Македония и Пиротско по никой критерий не са "български" - нито са български поданици, нито са привързани към България (до Балканската война са поданици на Султана, а след това на Гърция и Сърбия/Югославия, тези от Пирот и по-рано), нито говорят български. Не случайно за тях никой в българското общество не се застъпва, с изключение на софийския митрополит Стефан - "във вагони за добитък, старо и младо, здраво и недъгаво, майки с пеленачета и жени в положение, натикани като сардели, прави и изнемощели, надават отчаян вик за милост, за помощ, за вода, за въздух, за най-малка доза от човечност. .... Дълбоко покрусен от чутото, стигайки Светата обител (Рилския манастир, Б.М.) отправих телеграма до държавния глава с молба да нареди прогонените от Беломорието евреи да пътуват през България като човеци, а не като животни, и да се облекчи непоносимият им режим и с пожелание да не се изпращат в Полша, която зловещо ечи дори в ушите на бебетата."

Цитирам Михаил Бен-Зоар, който доста точно описва ситуацията:
"Истината е, че много други изтъкнати българи, които категорично се намесват в полза на българските евреи, не правят нищо за събратята си от Тракия и Македония, макар че и те не са им чужди. Повечето българи са безразлични към македонските и тракийските евреи. Дори българските евреи, очевидно твърде загрижени за надвисналата над тях заплаха за унищожение, не се опитват да предотвратят трагедията в Тракия и Македония."

Относно разходите. Разноските по депортацията се покриват от ликвидацията на имуществото, парите и ценностите на депортираните евреи. Официално получени са около 60 милиона лева, а крайната стойността на депортацията е около 20 милиона лева (цифрите са по-спомен, не си спомням източника). Остатъка е зачислен в поименни (на изселените евреи) сметки в БНБ. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от парите, ценностите и движимото имущество е било разграбено по време на депортацията (има свидетелства дори за сваляне на обувки от краката на депортираните). Ценностите на български евреи (поданици на Царството) арестувани по погрешка също били отнети (първо се граби, после се пита ти какъв си).

[Drunken Master]

Николай Поппетров за антисемитизма в ония години и т.нар. "новоприсъединени" територии...

Определихте българския антисемитизъм преди 1944 г. като „един дребен белег от тогавашната ситуация”. Какво имахте предвид?

Нашият антисемитизъм е странен, защото е абсолютно латентен и е свързан с липса на интерес към темата в широките обществени кръгове. Като цяло масата не се интересува от това, този дебат й е чужд. Ако има някаква негативност към евреите, тя се изразява в стереотипите, които битуват в обществото. Във всяко европейско общество има такива стереотипи, зависи колко са широки кръговете, в които битуват. Става дума за ритуални убийства, отвличане на деца и пр., това са стари легенди отпреди 500-600 години в различни адаптации, а също и нещо от антисемитската книжнина, което е дошло по някакъв път. Не бива да забравяме, че антисемитската книжнина в периода на 90-те години на XIX век и първото десетилетие на XX век е написана на едно доста примитивно ниво, което кореспондира обаче с нивото на аудиторията. Това е примитивна литература, директно ориентирана към едно средно и ниско културно ниво. Българският антисемитизъм е абсолютно пасивен и показва, че трябва да има държавна власт, която да го осъществява. Антисeмитските акции не срещат почти никакъв отзвук. Говорим за акцията на Кабакчиев в началото на 30-те години, когато са отвлечени евреи с цел откуп и малтретиране, говорим за акциите на „Ратниците” срещу еврейски магазини в края на 30-те години. Като цяло тези акции нямат отзвук, обществото не им дава рамо, не ги оценява позитивно. Винаги се изтъква, че антисемитизмът в България е осъден, поради това, че обществото е толерантно. То е по-скоро индиферентно, което не означава, че хората не са толерантни, но някаква активна толерантност не съществува. Подчертавам, че това е нещо различно в сравнение с активни антисeмитски обществени нагласи, каквито съществуват например в руското общество в периода до 1917 г., в полското общество, в Румъния, където междувоенният антисемитизъм е много силен. Това го няма в България. Това отличава българската ситуация.

Един от основните въпроси, около които се завъртя дебатът за спасяването и неспасяването на евреите в България, е въпросът за статута на т. нар. „нови земи”. Как да определим този статут – от една страна, административната власт там е българска, от друга страна, се твърди, че българските институции са подчинени на германската власт?

У нас много се говори, че понятието окупационен корпус е невярно, че когато става дума за българска окупация на Македония и Тракия, това е абсолютно невярно, че това са изконно наши земи, които ние си взимаме по силата на някаква ситуация, но никога не се изяснява по силата на каква ситуация ги взимаме. Обикновено въпросът за корпуса се забравя, когато трябва да се изведе еврейският въпрос. Тогава казваме: „Ами да, там бяха германците, те бяха окупирали тези земи, те взеха нашите евреи и нищо не можеше да се направи”. Въпросът е сложен, тъй като самата българска държава не го изяснява. Българската държава търси да установи едно положение, което после да бъде заварено положение, от което да преговаря и да каже: „Ето, това са нашите земи, ние сме ги администрирали”. Това е презумпцията на българската държава, но ние нямаме документи, където стъпките на тази политика да са описани детайлно. Политиката е постепенно да ги интегрираме и ги интегрираме напълно. Финалът е създаване на музей, театър и библиотека в Скопие. Интегрираме ги административно, военно-полицейски, съдебно, религиозно, просветно, като здравеопазване и благоустройство – няма институция в България, която да не е представена там. И съответно наливаме много пари, използвам израза „наливане на пари”, тъй като това е безсмислено, тъй като не се знае дали тези земи ще бъдат наши, или не. Ние нямаме никаква уговорка и поне досега не сме видели протокола от разговора на цар Борис с Хитлер. Знаете, че разговорите на цар Борис с Хитлер са vis-à-vis, без преводач. Ние нямаме документ, който да ни показва, че фюрерът е обещал на цар Борис, че тези земи ще бъдат български след някаква мирна конференция. Друга е ситуацията с Добруджа, там има договор между легитимно румънско и легитимно българско правителство. А тук кой е посредникът – сръбската държава е марионетна държава, няма официална сръбска държава след разгрома на Югославия, в Гърция също няма легитимно правителство, което може да подпише договор. Страната, с която можем да подпишем договор, е само Германия, но ние нямаме такъв документ с Германия. Така че това е статутът на тези земи – ние ги считаме за собствени и реално германците имат малка юрисдикция върху тях. Сега, ако питаме кой е виновен за депортацията, в голяма степен ние сме виновни за депортацията.
Така или иначе въпросът за статута е свързан с въпроса за вината.
Ние преговаряме с германците по един изключително унизителен и засягащ националната ни чест начин. Вината е на тези, които са водили тези преговори, тоест Белев и неговото ведомство – Комисарството по еврейските въпроси. Те преговарят с германците за заплащане на германските разноски по депортирането на евреите. Не стига, че им предаваме евреите, но трябва и да платим за това. Това е нещо, което също трябва да изведем на преден план. Разбира се, не можем да прехвърлим вината само върху Белев. Той е чиновник, над когото също има институции. Възможно е и самата история на Третия райх показва, че има институции, които могат да действат без върховната власт да знае точно какво правят. Така или иначе това е официална институция на българската държава и българската държава знае, че с тези евреи става нещо лошо, нещо нередно, нещо, за което обществото не бива да знае. Защо иначе ще се разиграва целият този сценарий с прехвърлянето на въпроса от Народното събрание към Министерския съвет и пазенето му в тайна.

[thorn]

Създава се впечатление за самоинициатива и престараване на Белев

[Drunken Master]

Още интересни документчета от ония години...

Инструкции към товарещите евреите... Парите да се давали на кмета, а останалите да се превеждали по сметката на Комисарството... Да ви звучи познато? Да не забравите, да напишете, че сме на тоя хал заради комунистите.



Комисарството по еврейските въпроси било пълно с ратници... Явно не е само Белев.

[Drunken Master]

Доста интересен анализ относно антисемитизма в ония години...