Любопитно за Втората световна война.

[Кало]

Сглобяване на картечни пистолети РПД.


Между другото баща ми в казармата е бил с такъв - 1965 - 1967 г.

Картечните пистолети са ППД-40. Много интересно, не знаех, че са били на въоръжение у нас, за разлика от ППС-43 и ППШ.

[vassiln]

Пардон, и аз съм сгрешил - баща ми е бил със Судаев (ППС).

[vassiln]

Панцер IV със странно оръдие по време на Полската кампания.

[thorn]

[Drunken Master]

Абе... къде мога, да погледна статистиката с убитите на Източният фронт по битки?! И сумарно? Само за Източният фронт, пак повтарям... Бях направил една тема в Бойна Слава за жертвите, но те бяха сумарно войници и цивилни...

[thorn]

Поне относително достоверно, май никъде. Но може да опиташ примерно руската википедия за големите операции, те обикновено дават откъде са им данните.

[Восток]

Не мисля, че е възможно да се дадат точни данни за убитите при Ржев например.

[admin]

Не мисля, че е възможно да се дадат точни данни за убитите при Ржев например.

Принципно са водили статистика само за комунистите. Затова е бил този прочут вик: "Ако загина да се броя за комунист".
Лично Сталин си казва в спомените, че когато го питали за жертвите казал напосоки някакво число.

[Drunken Master]

Хм... Това е относно Катинското клане. Онзи документ с подписа на Сталин бил фалшификат...
https://wiki.istmat.org/%D0%BC%D0%B8%D1 ... 0%B8%D0%B8

[Drunken Master]

Русия поиска Германия официално да признае блокадата на Ленинград и други престъпления на Третия райх като актове на геноцид срещу народите в СССР. Това пише руска информационна агенция ТАСС, която разполага с копие на официалната нота, отправена до Берлин.

[Drunken Master]

Жуков има ли загубена битка? Операция Марс Исаев смята, че е по-скоро успешна...

[Восток]

Жуков има ли загубена битка? Операция Марс Исаев смята, че е по-скоро успешна...

Нищо свързано с Ржев не може да бъде окачествено като успешно, особено пък от здравомислещ човек от руски произход. В случая или става въпрос за нездрав кариеризъм, или за пещерен съветизъм, придружени с голяма доза цинизъм. Показателен е факта, че до ден днешен не се знае колко войници са убити там, а също и че голяма доза от архивите около събитията продължават да са засекретени. "Операция Марс" и изобщо Ржев до преди няколко години бяха негласно забранени теми, най-вече заради ужаса, който ги съпътства.

Абсолютно всички спомени на участниците в тези боеве са едни и същи, голи полета, прострелвани от всички страни, зарити с безкрайни купчини от трупове, абсолютно необучени и неподготвени войници, лошо снабдяване, липса на каквато и да е артилерийска подкрепа, липса на авиация, танковете биват унищожавани моментално, липса дори на окопи, глад, пълно превъзходство на немците в абсолютно всеки аспект.

Конкретно в контекста на Жуков има две теории, едната вероятно е и застъпваната от Исаев, че "Марс" е някакъв дълбок военен замисъл, който е имал за цел да отвлече вниманието на немците в името на победата при Сталинград. Другата теория, е че Жуков е касапин, че "Марс" не е отделна операция, а цялата касапница при Ржев е едно цяло, за което е виновен Жуков. И двете теории си имат слаби места, при първата е редно да се отбележи, че при Ржев има по спомен около 50 дивизии, при Сталинград са 30, има немалко мнения, че ако ресурсите, вложени в Ржевската месомелачка, бяха ползвани при Сталинград, то цялата Кавказка групировка на немците е можело да бъде отрязана и ликвидирана. Реално погледнато нито една от целите на "Марс" не е изпълнена, факта, че трябва да се правят такива умствени гимнастики, за да се обяви за "успешна" е достатъчно показателен, особено на фона на жетвите.

А и изобщо цялото митологизиране на Жуков е много странно за мен, та той няма нищо, което да се доближи до "Багратион" на Рокосовки, хайде, с изключение на Халхин-гол. За мен именно Рокосовски е главното име във ВОВ. Той играе основната роля при Сталинград, той разхлебва кашата на Жуков при Сухиничи, отношението на двамата към хората също е достатъчно показателно в случката с желанието на Рокосовски да отстъпи до Истринското водохранилище и действията на Жуков тогава.

[Dobri_i]

Както Восток посочи - Ржев.
По-точно "Первая Ржевско-Сычёвская операция" дори и според самите руснаци е неуспешна.
За мен и "Ржевско-Вяземская операция" също е по-скоро неуспешна - има териториални придобивки, но загубите са ужасяващи без германската армия да е разбита.

ПП Изпращане на повече дивизии на към Сталинград е силно проблематично поради логистични причини (невъзможност за снабдяване). Дори събирането на толкова сили за операции Уран и Малък Сатурн е изключителен успех на съветските тилови служби.
Примерно германските войски на юг страдат от хроничен недостиг на боеприпаси. Докладите на Паулус от есента на 1942 са показателни - въпреки големите загуби на строеви войници, генералът изисква не подкрепления, а боеприпаси. Освен това поради проблемите със снабдяването 6-та армия изпраща повечето си обозни коне дълбоко в тила (нямат достатъчно фураж за зимата) още преди началото на операция Уран (тава решение практически обездвижва пехотните дивизии на 6-армия в навечерието на съветското настъпление).
Просто инфраструктурата в южна Русия / източна Украйна е била под всякаква критика, затова и двете страни съсредоточават основните си сили на централното направление.

[Восток]

Че то и при Ржев няма снабжение, но това не пречи...

«Наша артиллерия практически молчала. Артиллеристы имели в запасе три-четыре снаряда и берегли их на случай вражеской танковой атаки. А мы наступали. Поле, по которому мы шли вперед, простреливалось с трех сторон. Танки, которые нас поддерживали, тут же выводились из строя вражеской артиллерией. Пехота оставалась одна под пулеметным огнем. В первом же бою мы оставили убитыми на поле боя треть роты. От безуспешных, кровопролитных атак, каждодневных минометных обстрелов, бомбежек подразделения быстро таяли. У нас не было даже окопов. Винить в том кого-либо трудно. Из-за весенней распутицы с продовольствием у нас было плохо, начался голод, он быстро истощил людей, изможденный солдат уже не мог рыть мерзлую землю. Для солдат все тогда происходившее было трудными, очень трудными, но все-таки буднями. Они не знали, что это был подвиг», – рассказывал писатель Виталий Кондратьев в книге «О войне придумывать не надо»

«Мы несли большие потери и тут же получали новое пополнение. Каждую неделю в роте появлялись новые лица. Среди вновь прибывающих красноармейцев были в основном деревенские жители. Попадались среди них и городские служащие, самые мелкие чины. Военному делу прибывающие красноармейцы не были обучены. Солдатские навыки им приходилось приобретать в ходе боев. К линии фронта их вели и торопили. … Для нас, окопников, война велась не по правилам и не по совести. Противник, вооруженный «до зубов», имел все, а мы ничего. Это была не война, а побоище. Но мы лезли вперед. Немец не выдерживал нашего тупого упорства. Он бросал деревни и бежал на новые рубежи. Каждый шаг вперед, каждый вершок земли стоил нам, окопникам, многих жизней», – писал в книге «Ванька-ротный» капитан запаса Александр Шумилин.

«Долгое время нам вместо хлеба выдавали сухари. Делили их следующим образом – раскладывали их равными кучками. Один из солдат оборачивался, и его спрашивали кому, указывая на ту или иную кучку. Немцы это знали и, чтобы поострить утром, бывало, по громкоговорителю кричат нам: «Русь, кончай делить сухари, будем воевать», – вспоминал участник сражений Михаил Бурлаков в книге «Это было на Ржево-Вяземском плацдарме. Книга первая»

«Если бы не поспешность и нетерпение Сталина, да если бы вместо шести необеспеченных наступательных операций, в каждой из которых для победы не хватало всего-то чуть-чуть, были бы проведены одна-две сокрушительные операции, не было бы ржевской трагедии», – писал в той же книге Михин.