"Процъфтяваща" България през 1935 г.

[thorn]

Публикацията от в. „Мир“ е от 1935 г., когато България, наред с другите победени в Първата световна война, все още е в икономическа криза.

Тази криза се усеща и в селата, но доста по-слабо и не под формата на явен глад и лишения.

Статистиката оборва твърденията за липсата на градска бедност, която да стане основа на комунистически пристрастия – такава има, макар и малка на брой.

Все още голяма част от населението на България е селско, изхранва се със земеделие и собствена продукция.

Когато през 50-те години започва колективизацията, и в селото вече са натрупани много проблеми.

За тях говори доц. Михаил Груев в книгата си „Преорани слогове: колективизация и социална промяна в Българския Северозапад“ и единият е скритата безработица.

Наличните земи вече не са в състояние да осигуряват нормална заетост на всички, имайки предвид големите родове и семейства.

Все пак земята и личните стопанства успяват поне да спасят от глад българското село и близките градове.

Можем да предполагаме, че през 1935 г. разделянето на земята на все повече и повече наследници не е толкова напреднало – запазена е традицията, особено в Северозапада, само синовете да наследяват.

За в-к „Мир“ трябва да припомним, че той е наричан „Българският Таймс“, съществува от 1894 г. до края на 1944 г., когато е закрит.

Орган е на Народната партия, която в част от времето е управляваща, затова „Мир“ често е наричан вестникът на управляващите.

След 1923 г. партията се влива към Демократическия сговор, но настава разногласие заради профашистките и пронационалсоциалистически възгледи на част от Сговора – тогава Мусолини бележи възход в Италия, а след него идва Хитлер в Германия.

И двете държави, подобно на България, са силно засегнати от войната и световната икономическа криза.

През 1934 г. в България са забранени политическите партии.

За жалост социологията на „Мир“ не дава отговори на въпроса как е проведено цитираното проучване, представителна извадка ли е и по какъв начин е изчислено, че България е точно 40% по-добре от други държави.

Данните са ценни, защото ни предлагат поглед за дохода и разпределението му в годините на големи социални и политически промени в Европа.

Оригиналът като факсимиле е публикуван от проф. Борислав Тошев в неговия „Белоградчишки лист“.

Тук пускаме леко редактирана и осъвременена откъм език версия, без да променяме фактите.

В кавички са дадени точни цитати от „Мир“.

Стопанското положение на нашето семейство
От Т.Тотев

Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:

– за квартира – 800 лв.

– за храна – 1200 лв.

-за облекло – 300 лв.

-за разни културни нужди – 500 лв.

Всъщност, според статистическите сведения около 95% от едночленните семейства в София живеят само с 1200 лв. месечно и доходът им не надвишава това число.

Тези пари се разпределят по следния начин: 400 лв. за квартира, 600 лв. за храна, 200 лв. за облекло и почти нищо не остава за културни нужди.

Разбира се, не всички едночленни семейства имат точно такъв доход.

При 68% от запитаните са доходът е под 1200 лв. ; 20% имат до 2000 лв.; а само при 12% надвишава 2000 лв.

Интересното е, че почти всички отделят някакъв дял от дохода си за издръжка на свои близки.

Едва 2% от домакинствата имат необходимия за жизнена издръжка минимум от 2800 лв.

Тези данни обхващат едночленните семейства.

По-интересен е въпросът по-големите семейства.

За преживяване на едно средно столично семейство от 4 души, при нормални условия, са необходими 7000 лв. Те се разпределят:

-1500 лв. за квартира от три стаи

-3000 лв. за храна

-1500 лв. за облекло

-1000 лв. за културни и други нужди.

Почти никое от семействата в София няма този доход – 99% разполагат с по-малко пари.

За 82% доходът на семейството е под 2000 лв., при 10% той е между 2000 и 2200 лв.; 7% имат до 3000 лв. и едва 1% разполагат с екзистенц-минимума от 7000 лв.

„При това фактическо положение ние много лесно можем да си представим съществуването на тези семейства.“

На ниските доходи се дължи и обстоятелството, че 20% от учениците не закусват сутрин, а 98% от родителите – основно бащите, не закусват преди да отидат на работа.

Имайте предвид, че през 1938 г. има много малко работещи градски жени – на пръсти се броят тези с професии, а сред младите има малко работнички и домашни прислужници.

Основната част са домакини.

Сред градските хора 90% не разполагат с по два чифта горни дрехи, 80% нямат бельо за преобличане, 84% нямат възможност да спят в отделни легла.

Цели 94% не разполагат с квартири, отговарящи на изискванията за кубатура, въздух и удобство, а 90% нямат по два чифта обувки.

92% не са абонирани за нито едно културно, литературно списание или вестник, а 99.9% от семействата нямат библиотека.

94% не ходят на театър, а 99.5% не ходят на курорти.

За 89% е проучено, че търпят „такива нужди и лишения, че не се подават на никакъв критически анализ“.

Положението е малко по-добре в провинциалните градове.

Там 47% от семействата разполагат с минималните средства за нормално съществуване.

Дължи се на факта, че 94% имат собствена квартира, дрехите и бельото им е по-обикновено, а културните им нужди са със 71% по-малки от тези на жителите в София.

Тук „Мир“ не обяснява какво означава по-малки културни нужди, вероятно имайки предвид по-малкото изкушения като кино и театър и евентуално – по-евтините билети извън София.

Най-важното за семействата от малките градове – те плащат по 500 лв., вместо по 1500 лв. за квартира на многочленно семейство.

Освен това 42% разполагат със собствена храна, за която не плащат.

Предполагаме, че тук се имат предвид дворовете и бахчите около градовете, в които се отглеждат зеленчуци, плодове, а много често кокошки и по-едри животни.

Още по-интересно е в селата – там 97% от хората разполагат с минималните средства за съществуване, съобщава „Мир“.

България е земеделска страна и нуждите на хората по селата са по-специфични.

За 84% статистиката сочи, че имат необходимите декари земя за изхранване, 10% се изхранват с търговия и занаятчийство и само 6% са с доходи под екзистенц-минимума.

По-зле са планинските села, където не се отглежда зърно.

В замяна на това интервенцията на държавата и на различни дружества ги снабдява с храна и замества нуждите.

Делът на „гладуващите села“ е едва 4%.

Традиционния поминък на планинските села до 50-те години на XX си остава скотовъдството.

В замяна на млякото и вълната се е купувало зърно за брашно.

Според проучването за цялата страна България е 30% по-добре от индустриалните държави Германия, Унгария, Англия, Америка.

Под „Англия“ вероятно се има предвид днешна Великобритания, която тогава е част от огромната Британска империя, а Америка, както и днес, се използва вместо САЩ.

Като 9% по-добре е оценено положението на българите в сравнение със земеделските държави като Южна Америка (вероятно се има предвид Бразилия и Аржентина), Полша, Русия, Австрия, Румъния.

Причината е, че 94% от българите разполагат с недвижима собственост – сгради, земя.

В индустриалните държави такава имат само 60% и по-малко от хората, а в земеделските – 40%.

При стопански кризи собствениците на имот са изложени на много по-малък риск, коментира авторът на текста.

Стопанското положение на българското семейство е определено като „задоволително“, макар да не е чак добро.

Задоволително е, тъй като общата криза е оценена на 40% по-голяма „навсякъде другаде“.

http://severozapazenabg.com/%D0%B1%D1%8 ... %B4%D0%B0/

[Восток]

Ето още по темата:

В края на 20 век един от главните аргументи на противниците на социализма беше, че 1939г. е най-високият връх в икономическата история на страната и по равнище на живот тогава тя била сред най-развитите европейски страни. След 1944 г. социализмът, твърдяха те, довел България до икономическо „изоставане”. През 2005 г. дори известният шоумен Митьо Крика, в интервю пред вестник „Новинар”, заявява с непоколебима увереност: „1939 г. е върхът на страната ни. Оттогава хората са загубили умението да ценят земята”.

...България през 1939 г. е заемала водещо място в Европа само по мизерия и изостаналост. Друго не би могло и да се очаква от страна, в която през 1939 г. 80 процента от населението се е занимавало с примитивно земеделие и по всички основни икономически и социални показатели е приличала на държавите от „третия свят”. По точната оценка на Георги Димитров, ние тогава изоставахме с 50-100 години от развитите страни.

На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.

Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
Но в едно отношение Митьо Крика е прав – 1939г. наистина е „върхът” на капитализма в царска България. Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.

Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. Т.е. всяка година социализъм удължаваше с още една година живота на хората в прекия смисъл на думата.
Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък.
През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, „процъфтяваща” в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция – над 2 пъти. Ето го икономическият резултат от смяната на социализма с капитализъм. За шестнадесет години след победата на социализма БВП на човек от населението се увеличи над 2 пъти, а за 16 години след реставрацията на капитализма се намали около 2 пъти. Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвеждал” доход, а социализмът само „преразпределял” доход. Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкрати значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. 5-6 пъти или 50-100 години.
Българският опит показва безспорното превъзходство дори на нашия, все още несъвършен социализъм, с всичките му недостатъци, над съвременния капитализъм, за развитието на икономиката, науката, техническия прогрес, културата, образованието и подобряване жизненото равнище на хората.
Представително за страната ни социологическо проучване (анкетирани са били 17 хиляди души над 18 годишна възраст) на агенция „Медиана” в края на 2007 г. сочи, че 37,9 % от българите искат да се върне социализма, а 54 % искат национализация на придобитото след 1989 г. имущество. Тези, които искат капитализъм, са едва 28,4 %. От тези данни могат да се направят следните изводи:
- Тези, които искат социализъм, са главно на възраст над 40-45 години, с други думи това са хората, които са живели при двете обществени системи и могат да направят сравнение не само под въздействието на пропагандата, а и от личен опит;
- Този резултат е постигнат в условията на продължаващото вече 18 години тотално промиване на мозъците на нашия народ с най-безсрамни клевети и пропаганда срещу социализма не само от всички средства за информация, но и чрез системата на образованието;
- Желаещите възстановяването на социализма са значително повече, въпреки че през последните 7-8 години се наблюдава временна стабилизация на капитализма у нас и икономически ръст от около 5 % годишно, което означава, че преди десетина години разликата в полза на социализма е била много по-голяма.
Но това което най-много поразява в тази анкета, е, че близо 40 % от българите днес (и доста над 50% в близкото минало) са искали и искат да се възстанови социализма, но няма нито една, представена в парламента на „демократична” България партия, която да представлява такъв огромен процент от избирателите. Нещо повече, няма нито една национална медия, която да защитава и пропагандира идеите на комунизма и историята на социалистическото строителство у нас. Трудно е да се намери друг пример, който да илюстрира толкова добре класовата същност на това, което днес се нарича „демокрация” и така наречените „свободи” на словото, печата, политическата дейност и т.н

[Galahad]

Ами то разликата между социализЪмЪ и това, което е било преди това я откривахме дори като деца, когато ни заведяха на поклонение на някое от "светите места" - родната къща на Георги Димитров, на Митко Палаузов или на патрона на пионерския отряд. Дори и пионерче може да открие, че къщата на бореца срещу капитализЪмЪ е по-голяма от жилището, в което семейството му живее в годините на социалистическо щастие.
Да не говорим, че по границите преди 1944г. не се е стреляло, ако някой се опитва да избяга от България.

Просто тогава България се е сравнявала с европейските държави, а другото е било колонии. После се сравнявахме с третия свят, защото нямаше четвърти, дето по да ни е по мялка. А сравняването на някои показатели е направо нелепо - все пак имаме ГМО, нитрати и др. под. , тъй че реколтата става все по-голяма във времето. То е като да смятаме колко мобилни телефона и лап-топа е имало по Живково време. Втори е въпросът, че по Живково време магазините бяха празни, а на Запад - пълни. А колко души жадували сега за социализЪмЪ може да се види по броя на участниците в митингите на БСП и на тези срещу БСП. Колко покойници са гласували за социализЪмЪ на гъбена задушница определено не е фактор, от който да се правят изводи.

Достатъчно е да се погледнат само снимки от оня период и да се сравнят с неизмазаните къщи без дограма от социалистическия реализъм или олющените фасади на сградите от 1944г. до влизането в ЕС и старта на санирането, за да се види разликата.

[antygon]

Втори е въпросът, че по Живково време магазините бяха празни, а на Запад - пълни.

Леле ...Аз умирах от глад по времето на Живков.... пък да не знам.

[thorn]

Галахад, смисълът на статията не е свързан с носталгичните настроения по социалзма в последния абзац, които са обясними.

Смисълът е в изясняване на реалното положение в ония години. Защото съм чувал много пъти как през 1939 България била на второ/трето/четвърто място в Европа по ниво на живота, което просто не е вярно. Но кое е било вярно е хубаво да се изясни. Със статистика доколкото може и със спомени.

Статистическите годишници ги има в нета, но в някакъв неудобен формат. Но имам някакви добри намерения, "като ми остане време" да ги разровя и да видя какво е отчитала статистиката на Царство България през онези години. При всички положения е имало и разлики - между града и селото, между София и други градове, между планинските и полските села, между положението на българите и положението на малцинствата.

Но примерно в моето село по онова време, което е било относително богато и населено полско село, не е имало елекстричество и водопровод, автомобили и мотоциклети. И трактори не е имало (но е имало вършачки). Дядо ми също е бил относително богат, но е имал 2 панталона -един празничен и един всекидневен. И къщата не е била измазана, а предполагам и че е била от непечени тухли.

[Galahad]

Опашка за хляб по Живково време. За съжаление не съм снимал празен щанд вътре в магазина, но предполагам сте се досетили щом сега пиша в нета.

Въпросът обаче не е в това. Жизненият и икономически стандартът са въпрос на време и място. Ще рече, че комфортът в САЩ сега е много по-голям от този преди 2 века. Това е времеви показател. Ако няма аномалии, като напр. войни, то обикновено в миналото комфортът е по-лош, а в бъдещето е по-добър. Едно е да си римски сенатор и за да идеш до Египет гемията да те лашка няколко дни, а съвсем друго е да си италиански сенатор в Рим днес и със самолет да идеш да Египет за няколко часа.
Съвсем друго е да си в САЩ през 1981-1988г. и да си по-същото време в България, което ще рече в единия случай да избираш между няколко вида хляб, а във втория да чакаш 1 час на опашка за хляб.

А както се вижда от това, което е в началото на темата, някой доста аристократично е определял какъв трябва да е доходът:
"Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:
– за квартира – 800 лв.
– за храна – 1200 лв.
-за облекло – 300 лв.
-за разни културни нужди – 500 лв."
Днешните български робовладелци ще получат удар, ако видят тези сметки. Иначе долу-горе това трябва да е доходът и днес в България.

Макар на пръв поглед писанията в тогавашните вестници да съдържат основно оплаквания , те показват доста високи мераци за стандарт. В смисъл производителността на труда е била много по-ниска и "необходимото" не е било достъпно за всеки дори в най-добрите за живеене държави. Просто тогава сме били от тях и сме имали същите мечти като тях. Сега е почти същото - българина мечтае да заживее в САЩ и да има същите мечти, като тамошното население. Дребната разлика е, че преди идеята е била да останат тук, на до живеят по тамошния стандарт.

Стъкмистиките на др. Димитров са едно. Но ако се погледнат снимките на стара София, тя в много отношения прилича на Виена и Париж, макар и в умален вид.

София

Париж

[admin]

Само да те поправя - снимката е от така наречената Луканова зима, сиреч 89/90. Преди 89 (66 набор съм все пак) точно опашки за хляб нямаше, вярно го караха 2-3 пъти дневно, нямаше постоянно, но такива опашки нямаше.
Всъщност истински опашки за хляб имаше единствено 97 година и то е защото се изнесе огромно количество зърно. Тогава живеех във Варна и ги гледах как се товарят корабите един след друг.
Като цяло магазините през соца не бяха празни, имаше стоки от първа необходимост - в смисъл нямаше да остане гладен и жаден. Но липсваха много други неща.

[Galahad]

Опашки за хляб имаше, но за разлика от други стоки в крайна сметка човек можеше да си взема хляб. Да, докарваха го по 2-3 пъти и можеше да се получи да се редиш 1-2 пъти и да вземеш на третия. Просто използвах тази снимка, която е много популярна.
И тъй като все пак темата е за публика интересуваща се от историята, то Лукановата зима е тъй да се каже връхната точка на реалния социализъм. Сиреч имаме икономически и исторически процеси, които се развиват относително бавно. Ще рече, че в годините на ранния социализъм още е била инерцията от военните и довоенните години, а Лукановата зима е резултат от самия социализъм. Сиреч някъде докъм 1960г. пак е Преход.

Та в славните Живкови години беше много интересно когато старите хора разправяха как в периода около 1935г. месото висяло на ченгели в магазините и можело да си избереш откъде да ти отрежат (разбира се на съответната цена). Тогава дори не можехме да си представим днешната реалност - че може при сегашните заплати и цени в магазина да остане месо, шпеков салам и луканка.

Беше много интересен прехода на ГДР към ФРГ. Тогава заредиха магазините в ГДР и първите три дни източногерманците ги опразваха. После чудото свърши. Те видяха, че магазините пак са напълнени и спряха да се запасяват. А днес точно обратното - много млади хора не могат да си представят празните магазини по Живково време, така както ние по Татово време не можехме да си представим пълните магазини през 1935г.

Както обаче посочих по-горе същественото е не как става времево, а пространствено. В смисъл как сме в сравнение с другите към един и същи времеви период.
Защото много от днешните ценности като компютри и мобилни телефони, тогава ги е нямало в никой дом.
1935г. (и околните) се взимат за базови, защото това е междувоенния период - не е започнала ВСВ, а трусовете от ПСВ са отминали. Формално ВСВ почва 1939г., но започва да мирише на война по-отрано. Тъй че някои ресурси се насочват към подготовката, което си дава отражение. Като цяло това е един относително благоприятен период за повечето държави, тъй че съревнованието е доста трудно и оспорвано. А в такава надпревара всякаква преднина е важна.

[thorn]

1935 е голямата депресия. "Относително благоприятен период" не е подходящо определение. Може и да е отминал най-лошия момент около 1932-34, но повечето страни са далеч от възстановяване.

[Ихтамнет]

Добре, според вас щеше ли да се развие страната по-успешно, ако не беше нахлувала червената армия и се беше запазил режима преди 9 септември? Щяхме ли да станем първенци на Балканите и да доближим стандарта в Западна Европа? Щеше ли да има индустриализация или населението щеше да остане главно селско? Стандартът и качеството на живот на хората по-добри ли щяха да са спрямо реално достигнатите? Дали щяха да ни се разминат репресиите?

Thorn, може ли дадеш годишниците със статистиката?

[thorn]

..
Thorn, може ли дадеш годишниците със статистиката?

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/bool-simp ... e=0&page=7

[admin]

Добре, според вас щеше ли да се развие страната по-успешно, ако не беше нахлувала червената армия и се беше запазил режима преди 9 септември? Щяхме ли да станем първенци на Балканите и да доближим стандарта в Западна Европа? Щеше ли да има индустриализация или населението щеше да остане главно селско? Стандартът и качеството на живот на хората по-добри ли щяха да са спрямо реално достигнатите? Дали щяха да ни се разминат репресиите?

Thorn, може ли дадеш годишниците със статистиката?

Ако Сталин беше разрешил да участваме в плана "Маршал' - да. Няма страна в Европа след войната, която да се е оправила сама. За индустрализацията можеш сам да си отговориш - в коя страна (на Европа) нямаше масова индустриализация?

[thorn]

Белоградчик, 1934 г. – Безплатна детска трапезария за 120 деца на бедни родители. Снимката е от личния архив на Иван Каменов Тодоров, съхранявана в „Държавен архив-Видин“

http://severozapazenabg.com/%D1%81%D0%B ... %82%D0%B5/

[Ихтамнет]

Ето някои интересни данни от годишниците:

► Виж съдържание

Ако някоя снимка не се вижда добре, я отворете в нов прозорец. Прави впечатление голямата инфлация, предизвикана от войните.

[Drunken Master]

Много мога да пиша по въпросната тема, понеже живо съм се интересувал за състоянието на страната ни през тридесетте години и пустият икономически напредък по време на едноличното управление на царчето. Причината е, че разказите на дядо ми (37-ми набор), изобщо не кореспондираха с дитирамбите за "шеста икономика в Европа", "лева бил конвертируем", "земеделието хранеше цяла Германия" и прочее. Държа да отбележа, че дядо ми е бил от кулашко семейство, прадядо ми е имал над 300 ДКА в Добричко преди да влезе в ТКЗС.

Основният показател за икономическо развитие на една държава е съотношението градско към селско население, или иначе казано, колкото повече е градското население, толкова се преполага, че е по-развита икономически една страна. Причината е, че индустрията стъпва върху градското население, селското се занимава със селско стопанство. Къде сте виждали предприятия за автомобили в селата? България почти през целият период от Първата световна война до идването на комунистите и Отечественият фронт на власт е с преобладваща огромна селска маса. Над 75%... почти до 80. Сиреч... дори и на теория, не може и дума да става за някаква мощна икономически държава. Доколкото си спомням неиндустриалният износ през четиридесетте години е бил около 95%, което е доказателство за думите ми. Другото нещо. За каква развита държава, можем да говорим при епидемии от болести свързани с липсата на елементарна хигиена (туберкулоза, тиф, малария)? Имате ли представа, че до тридесетте години у нас, специално в Северозападна(ла) България е имало немалко хора, които са живеели в землянки!? Препоръчвам книгата на Румен Даскалов и Николай Поппетров "Българското общество", има доста интересни неща. Направо шокиращи...

Айде малко фактология... Данните са от "Статистически годишник на царство България за 1942-ра".

Население:
Към 31.12.1934 г. населението на България е 6,07 милиона души, обособени в 1,28 милиона домакинства, живеещи в 102 града и 4677 села. 76,6% от населението е селско. Активното население е 3,4 милиона (56,5%). Със земеделие, горско стопанство и риболов се занимават 79,8% от българите. В същото време (1930 г.) в страни като Великобритания, Германия, Франция, Швеция и т.н. в тези отрасли са заети между 50% и 70%. В Гърция (1928 г.) са 39,8%. Общо-взето, заедно с Албания сме първи на Балканите по селско население. Първи... сиреч последни.

Селско стопанство:
Към 1934 г. цялата обработваема селкостопанска земя е 43,1 милиона ДКА, разделена е на 885 000 стопанства с 11,8 милиона парцела. Едно стопанство било средно 49 ДКА. До 40 ДКА имат 52,4% от българите. Над 200 ДКА имат едва 1,5%. В "Българското общество" Румен Даскалов е стигнал до извода, че въпреки благородната почва, природата и прочее у нас... като цяло селскостопанската продукция в онези години била доста слаба, дължало се на немодернизираното и примитивно население.
Към 1934 г. земеделските стопанства разполагат с общо 1523 тракторни плужни комплекта, 3457 вършачки, 542 000 рала, 286 000 дикани, 727 000 плугове, култиватори, сеялки, жътварки и прочее. По брой трактори, вършачки и други важни селскостопански машини сме доста изостанали от развитите европейски страни, което е потвърждение на написаното от Румен Даскалов в книгата му.
Транспортът е основно на животинска тяга - 724 000 конски, волски и биволски коли, брички и кабриолети. Към 1944 г. тракторите достигат до 4500 като повечето от тях се използват за двигатели на вършачките.
Към 1939 г. домашните животни наброяват: 706 000 коне, мулета и магарета. 1,45 милиона говеда, 315 000 биволи, 9,4 милиона овце, 581 000 кози, 751 000 свине, 11,8 домашни птици.
Селскостопанската продукция на декар у нас през най-плодородната 1939 г. в сравнение с развитите европейски страни е от 2 до 3 пъти по-малка. По това време сме 15-ти по добив на пшеница и 20-ти по добив на захарно цвекло в Европа. 6-ти по добив на тютюн и 28-ми по добив на картофи.

Ако ви е интересно, бих и продължил. Мога много да пиша по темата. Между другото... Митьо Гестапото в "От 9-ти до 10-ти" дава много по-шокиращи данни, но не знам, откъде е черпил информация, понеже много историци участват във въпросната книга. Примерно... доколкото си спомням там пишеше, че 25% от семействата у нас нямали нито едно животно в къщата, а други 12% имали само по едно (куче или коте вероятно).

[Николай_KK]

... Митьо Гестапото в "От 9-ти до 10-ти" ...

За тази книга
ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ
ли става въпрос? Ако - да, не вярвай на написаното без проверка на данните.
Прочетох внимателно част ІV. Индустрията, глава 4. Дулата и понеже съм работил последователно във "ВМЗ" - Сопот и "Металхим - Холдинг" (остатъка от ДСО "Металхим"), съвременник съм на някои събития, описани в главата и по стечение на обстоятелствата запознат с някои не до там публични данни мога да заявя, че във въпросната глава има доста лъжи или неистини (както предпочиташ). Сред авторите фигурира името на покойния Илия Гунчев - бивш шеф на ДСО "Металхим", който няма как да не е участвал или изцяло написал въпросната глава. Та лицето или задника илия гунчев няма как да не знае, че не всички съветски лицензи за военна техника бяха безплатни. Много от тях си бяха платени в преводни рубли, като най-фрапиращия случай е именно ПЗРК 9К34 "Стрела-3", която си беше неуспешна съветска разработка. Но въпреки това "братушките" ни набутаха да купим лиценз и едва след това ни продадоха лиценз за хибрида 9К310 "Игла-1". Сори за офтопа, но той е само бегла илюстрация на това доколко може да се вярва на написаното в книгата.

[Drunken Master]

Аз пак повтарям... доста историци са участвали в книгата. Надали самият той е писал въпросните данни, той по-скоро би бил специалист по темата за Възродителният процес и ролята на турските тайни служби. Примерно, един от участващите в книгата е академик Георги Марков, не мисля, че такъв авторитет като него би си позволил да лъже и маже. Както и да е, данните са от "Статистически годишник на царство България от 1942-ра", там не може, да бъда упрекнат в комунистическа пропаганда. Общо-взето мизерията е била пълна... Тоя Galahad не знам откъде ги вади тия данни, че България "тогава" се е сравнявала с европейските държави. Това е пълна тъпотия, откровена лъжа. Аз пак ще го повторя... започнах живо, да се интересувам, когато слушах глупостите на Стефан Софиянски, че лева бил конвертируем (което също ще докажа, че не е така) и че земеделието ни тогава било хранило цяла Европа (пак лъжа). Тотално не кореспондираха с нещата, за които дядо ми ми е разказвал, при това от позицията на дете на кулак. В последствие дядо ми се превърна във върл комунист, който и до ден днешен си гласува за БСП, понеже смята, че имат нещо общо с Тодор Живков.

[Николай_KK]

В уроците по История, като ученик и в лекциите по Политикономия на социализЪма се споменаваше 1939г. като връх и база са сравнение в производството на селскостопанска продукция. Обаче тук има един нюанс. Германия се е готвела за война и е изкупувала всичко. У нас селскостопанската продукция се купувала "на зелено" и е логично всички ниви да са били засадени, след като има сигурност, че произведеното ще бъде продадено. Така, нарушавайки сеитбооборота се изкривява статистиката. При нормален сеитбооборот няма как да се произведе толкова.

[Drunken Master]

Ако говорим за "връх в производството на селскостопанска продукция по време на монархията", да... Има един период в ония години, който е под диктовката на Георги Кьосеиванов (1935-1940), където се забелязва известен възход. Той пак си е крайно авторитарен, няма особена промяна между тогава и това, което се случва 20 години по-рано, но има нагласа за благоприятни промени, които се започват от Кимон Георгиев, между другото, преди да бъде отстранен от царят. Има една серия от преименуване на местности, турските имена се заменят с български. Превъоражаване, модернизиране на армията, тотален монопол върху производството и търговията. После... царят малко по малко го отдалечава от властта, понеже става неудобен и слага Филов на негово място, който чисто и просто има само някакви официални функции. Той е една най-обикновена пионка, каквито са и всички в НС, всички по министерските кресла и т.н. Няма какво да се лъжем. Общо-взето абсолютно еднолично управление на Борис III, дори им е писал на листчета "днес ще се занимаваме с железниците", "утре ще вдигнем данъците". Аз съм чел дневника на един от неговите съветници (Любомир Лулчев), ако знаеш по какъв начин са се назначавали депутати и министри в ония години, ще ти се изправят косите. Ако искаш да влезеш в НС те пращат при Лулчев, той по почерк, по портрет и чрез астрология/нумерология преценява колко си умен. Дори те пипа и по главата... за да установи умственият ти багаж. Това Милен Русков го пишеше и в "Чамкория 2", между другото... а той е взимал доста материали от тогавашните вестници.
Свобода на словото фактически не съществува, всички вестници са проправителствени, пишат каквото трябва. Партиите и организациите са забранени, дори ако кандидатстваш на държавна работа, трябва да декларираш, че не си бил никога член на забранените организации, иначе... Понеже отношенията с Румъния, Гърция и Турция са доста обострени се прави стъпка в подобряването на отношенията с Югославия, което е нож с две остриета, понеже много добре знаем, какво се случва с хората с българско самосъзнание в тия предели.
Изобщо... има много неща, за които това управление, да се атакува, да се критикува и прочее. Особено по отношение на евреите и антисемитското законодателство. Аз съм върл противник на тезата, че сме спасявали евреите. Ние приемаме антиеврейското законодателство във време, когато страната ни не е съюзник на Третият Райх. Фактически не можем, да кажем, че Адолф Хитлер ни е притискал по този въпрос или нещо подобно. Николай Поппетров в един анализ на събитията казва, че Борис искал да го направим доброволно, че да не се налага по-късно швабите да го правят. Е, добре, де... ама я да видим какви хора са на "горните етажи" на властта в ония години? Ми Александър Белев, който е откровен антисемит е оглавил "Комисарството по еврейските въпроси"?! Какво повече да коментираме, по дяволите? Петър Габровски е министър на железниците, той също е член на "Ратник". Христо Луков е министър на войната в правителството на Кьосеиванов, до момента, в който ще се скара с царя и ще бъде отстранен. Той е ръководителят на легионерите. Не съм много сигурен, ама и Петър Кьосеиванов беше от "Ратник".

[Drunken Master]

Реших да продължа темата с разни извадки от "Българското общество" на Румен Даскалов и Николай Поппетров. Книгата е доста обширна, засяга доста теми, та ще се спра на една от тях, която смятам, че ще е най-интересна. Свързана е с населението, здравеопазването, урбанизация и прочее...

Население
Съотношението градско към селско население е растяло непрекъснато. През 1880 г. е 19% на 81%, а към 1940 г. е вече 23% на 76%. Градовете в България след Съединението били 74, а към 1912 г. са вече 80. Към 1920 г. са 92, а към 1934 са 97. В сравнение с други Балкански държави като Сърбия и Румъния, това е относително голям брой. Населените места били сравнително малки. През 1887 г. имало 25 населени места с население 5 000 - 10 000. А към 1934 г. вече са 62, 20 имали население 10 000 - 20 000, 5 имали население 20 000 - 30 000 и 7 имали население над 30 000 жители. София специално... през 1887 г. била с население 31 000 жители, а към 1934 г. вече са 287 000 жители.

Домакинства
Числеността на броя домакинства също се променя многократно през годините. През 1900 г. на едно домакинство се падали средно 5,65 членове. През 1910 г. - 5,60 членове, през 1920 г. - 5,28 членове, през 1926 г. - 5,00 членове, през 1934 - 4,7 членове. Данните за преброяванията отчитат, че при градското население домакинствата с по-малък брой членове са по-силно застъпени, отколкото при селското. Друга семейна структура е "голямото семейство" - т.нар. челядна задруга, с нейните разновидности - "голямо неразделно семейство". Според първите преброявания особено многочислени домакинства били съсредоточени основно в Софийски, Кюстендилски и Търновски окръг. През 1910 г. имало 1216 домакинства от 20-30 членове (БАХ МААМУ!), през 1920 г. те намаляват до 990, а през 1934 г. те вече са 244.

Възрастов състав
България започва съществуването си с много млад възрастов състав на населението поради високата раждаемост дълго преди и след Освобождението. Така през 1880 г. и 1887 г. населението от 0-15 годишна възраст било цели 40% от цялото население, а според преброяването от 1905 г. то е 39%. Само за сведение през 1946 г. то е 27,9%. Общо-взето през годините се наблюдава известно застаряване. Съответно и средната възраст на българите се променя - през 1900 г. тя е 25,7 години, през 1934 г. тя е 27,3 години. Друг показател за застаряване на населението е броят на лицата над 60 годишна възраст, които се падат на 1000 души от населението. Той нараства от 84 души през 1900 г. на 96 души през 1946 г.

Eтнически състав
Относителният дял на етническите българи в населението нараства, естествено най-голямото етническо малцинство са българските турци. 68,8% от населението са българи през 1880 г. а през 1934 г. вече са 83,8%. Според Даскалов... след Освобождението турците били концентрирани географски в Североизточна България (Добричко, Тервелско, Провадийско, Разградско). Мангасарите били между 1,6% и 2,8% от населението, гърците прогресивно намалели от 2,2% през 1880 г. до 0,18% през 1934 г. Помаците (българите-мохамедани) били 20 000 към 1880 г. а през 1910 вече са 21 143 души. Евреите били под 1% през целият период.

Разводи
Относно разводите в периода 1933 г. - 1936 г. имало средногодишно по 2,9 развода на 10 000 души православно население. В градовете били повече (средно 5,8), отколкото в селата (2,1). Там явно повече се хойка, затова... Основните причини за разводите били (несходство в характерите... ебавам се) "пиянство", "прелюбодеяние", "избягване от семейство".

Раждаемост
Наблюдавало се и известно нарастване на извънбрачните раждания. 16 на 1000 били през 1910 г. а към 1938 г. били 61 към 1000. Но общо-взето страната ни била на първо място по раждаемост в Европа след Освобождението. Подобен коефициент имала само Русия. Естествено до краят на монархическият период започнала доста да спада. Към 1900 г. били 42,2, а към 1940 г. вече е 22,2.

Смъртност
По отношение на смъртността в демографската история на България се набелязват два ярко различни периода - от краят на 19 век до 1920-1925 г. характерен с висока смърност и след 1925 г. когато настъпва постепенно намаляване на смърността. Равнището на смърността през първият период било между 20 и 25 на 1000 за мирновременни години, което представлява доста висок показател. След 1925 г. равнището на смъртността започва да спада постепенно - на 16,2 през 1930 г. до 13,4 през 1940 г.
Изменя се и относителният дял на умиранията по възрастови групи, както и медианната средна възраст на умрелите. Така през периода от края на 19 век до 1925 г. повече от половината от умрелите били на възраст до 15 години, а само около 17% от общият брой умрели били на 60 или повече години. В периода след 1925 г. настъпват постепенни промени. Общият брой на умрелите лица постепенно спада, и то въпреки увеличаващият се брой на населението. През периода 1941-1945 г. броят на умрелите до 15 годишна възраст вече бил спаднал до 33,6% от общият брой на умрелите, а на умрелите над 60 години се увеличил до 35,4%. Като цяло, смъртността в селата бил по-висок от този в градовете, характеризиращо се с по-високо жизнено и културно ниво, по-добри хигиенни условия и по-добро медицинско обслужване.
Детската смъртност се дефинира като умрели през първата година на 1000 живородени деца. Данните за статистиката за нея, стават по-надеждни едва след 1920 г. В цифри общата детска смъртност намалява от 155 на 1000 живородени за периода 1921-1925 г. до около 143 на 1000 през 1936-1940 г. и 130,4 на 1000 за 1941-1945 г.
Причините за смъртността зависят от възрастовият състав на населението. Там данните са непълни, понеже започват да се водят статистики от 1920 г. нататък и то само за градовете. Общо-взето туберкулозата през част от междувременният период била най-смъртоносната болест, а после в хода на 30-те години на ХХ век, заемала твърде голям, но спадащ дял на умиранията (в градовете). По обобщени данни за смъртността за градското население най-много смъртни случаи дали болестите на кръвообръщението (сърдечни и сърдечно-съдови), на второ място инфекциозните (туберкулозата отговорна за 13% от умиранията в онези години), а на трето място са болестите на дихателните органи (отравяния), трите дали около 59% от умиранията.

Изселвания
От 1880 г. до 1940 г. от България са се изселили близо 570 000 турци, в същото време у нас са се заселили 698 000 българи, а именно 203 000 от Турска и Гръцка Тракия, 308 000 от Югославска Македония, 96 000 от Северна Добруджа, 15 000 от Западните покрайнини, 21 000 от Бесарабия, 44 000 от Румъния и Банат, 11 000 от Мала Азия. Имало и 29 000 руснаци заселили се от Южна Русия емигрирали с армията на Врангел, както и 20 000 арменци избягали от клането в Турция.
В същото време обаче 125 000 българи са емигрирали за задокеански страни, главно по икономически причини, също около 200 000 в други страни или общо са се изселили 957 000 души (с българските турци и гърците от Несебър и Созопол). С други думи баланса заселени лица (806 000) и изселени (957 000) е негативен.

Здравеопазване
Наследството от Османската империя било нищожно. В империята имало само дворцова и военна медицина с нищожен брой лекари. В ония години населението се обръщало към съмнителни лечители (самозвани), биляри, аптекари с претенции, че лекуват. Особено впечатлявали хората с познанието на хинина като средство против малария, което държали в тайна. Създавали си авторитет, като се заобикаляли с мистериозност и експлоатирали невежеството и суеверието на населението. Общо-взето се използвали едни и същи лекарства за всички болести, като ги смесали. Предлагало се лекарство "за уши", "за сърце", "за глава", заедно с наставленията как да се взима "срещу петък", "на пълен месец", "преди петли да пеят" и т.н.
След Освобождението устройството на медицинската част у нас се опирали на руското здравно законодателство. Примерно, ако искаш да си откриеш аптека, тя трябвало да се завежда от фармацевт, но и да се вземе разрешение от МС. На фармацевтите било забранено да пишат рецепти.
Статистичките данни за ония години дават някаква представа за здравното дело от Освобождението до войните. Броят на лекарите у нас през 1877 бил 27, през 1878 - 71 (53 българи и 18 чужденци), през 1903 - 559, през 1909 - 632.
В началото на ХХ век един лекар се падал средно на 7449 души население. Установени лекари имало в 96 населени места, 74 града (от общо 79) и 22 села (от общо 3849). Общо-взето 20% от селищата имали лекар, а останалите 80% нямали. В София имало най-голяма концентрация на лекари (664 на 1), а най-ниска концентрация имало в Търговище (8925 на 1).
През 1903 г. у нас имало 116 аптеки с 214 аптекари и 136 аптекарски помощници, 573 мед фелдшери и 131 акушерки, както и 27 дипломирани зъболекари.
В края на 1912 в страната ни имало общо 670 лекари (15 на 100 000 души) от тях на частна практика имало 193, военни лекари - 120. Имало 440 фелдшери, 224 санитарни агенти, 230 акушерки, 39 мед сестри. Аптекарите станали 247, а зъболекарите 170.
Болниците били няколко вида - първостепенни, второстепенни, третостепенни, според броя на леглата (съответно със 100-150, 40-50 и 10-20). Първостепенните били в големите окръжни градове и в тях имало някои специализирани отделения. През 1898 г. имало 9 първостепенни, 15 второстепенни и 22 третостепенни болници. Александровската болница в София е открита от руското гражданско управление през 1879 г. на базата на руска военна болница. Тя се развила като най-важното медицинско заведение и база за обучение на лекарите.
През 1912 г. страната разполагала вече с 63 държавни, 3 общински и 5 частни болници, 5 приюта за душевноболни и един санаториум за гръдноболни, два диспансера и една клиника.
Естествено основният проблем на болничното дело в ония години бил недостатъчният персонал, лошите сгради, старото медицинско оборудване и недостига на лекарствени средства. Поради недостиг на лекари, един лекар съчетавал няколко длъжности.
След войните, БЗНС изготвили проект за нов закон за здравеопазването в съответствие със своите възгледи - разширяването на безплатната медицинска помощ, профилактична насоченост, децентрализация на здравното ведомство и т.н. След дълги борби бил открит и медицински факултет през 1917 г. който започва да функционира година по-късно.
След преврата от 1934 г. авторитарният режим пристъпил към въвеждане на нов ред в здравното дело, под знака на централизация и държавна регулация. Наредбата-закон за задължителната служба и частна практика на лекарите в селата от 22 март 1935 г. целяла увеличаване на броя на лекарите в селата. Общините били задължени да им осигурят безплатно жилище и амбулатория. Броят на селските здравни служби (амбулатории) нараснал, въпреки че младите лекари избягвали да се застояват на село.
По времето на Цанков (1924 г.) се приема и нов закон за обществените осигуровки въвеждаща задължително осигуряване на всички работници и служители в държавните, обществените и частните заведения за злополука, майчинство, болест, инвалидност и старост. Създава се фонд "Обществени осигуровки". Всъщност... по-малко от половината подлежащи на осигуряване работници и служители (общо 400 000 - 500 000 души) се осигурявали в действителност, особено лош платец бил държавата, която внасяла малка част от полагаемото и дължала на фонда големи суми. Нещо повече, злоупотребявайки с управлението на фонда, тя дори заемала от него средства за съвсем други цели, връщането на които после се бавело. Това обуславяло слабостта на фонда и дефицитите, с които приключвали някои негови сметки. Естествено, това подкопавало и доверието на хората (осигуряващите се), както и самите лекари, които не желаели да работят с фонда. Това положение на нещата стои в основата и на широко дискутирания тогава въпрос за правото на свободен избор на лекар от страна на осигуряващите се или за назначени при фонда лекари. Общо-взето назначените от фонда лекари били смятани за по-лошокачествени, и то от мнозинството. На свой ред държавата пък била обвинявала лекарите при системата на свободен избор в разточителство за сметка на фонда. Отначало (след 1924 г.) избора не лекар бил изцяло свободен, но за сметка на фонда работели главно млади лекари и доктори без клиенти. С изменения в закона от 1929 г. системата за свободен избор се регулирала така - съставя се списък на лекарите, работещи с фонда, веднъж избраният от пациента лекар не може, да бъде сменен в продължение на година, приема се таблица за лекарско възнаграждение за отделните медицински дейности, определя се списък и на лекарствата. През 1932 г. държавата отменила свободния избор на лекар и преминала към система на фондои лекари (на твърда заплата), предизвиквайки масови протести и масово напускане на осигурените. След преврата от 9-ти май 1934 г. свободният избор бил решително премахнат и заменен със система от назначени лекари на месечна заплата, на служба към фонда.

[Drunken Master]

Честита втора годишнина откакто Киев трябваше да бъде превзет за 3 дни, а Варшава за 16 мин.!
Равносметката:
Швеция и Финландия в НАТО.
"Москва" потънала, щабът на Черноморския флот в Севастопол в руини.
Не измряхме от студ без руски нефт и газ.
МОЧА демонтиран.

Ти я ми обясни, откъде си взимал данните, че през монархията сме се сравнявали с "европейските държави"... Да не е оная простотия от Бодил, дето са постнали статистиката за БВП на глава от населението... а колко са верни е отделна тема.