Неудобната нация - СССР срещу Русия

[Восток]

Кажи си мнението за "голодомора". Бях ти писал на ЛС, ама може и да не си го видял. Съгласен ли си долу-горе с това, което съм изнесал в клипчето ?

П.С.
Съжалявам, че все те занимавам с глупости, ама много ми се дискутира с човек по темата "История на СССР".

Видях го, но нямах възможност да го гледам тогава. Като цяло глад е имало, съветското правителство е виновно без съмнение, но това, че видиш ли било целенасочено убийство на украинския народ е пропаганда. Същото нещо е и "Великия джут" в Казахстан, където по същото време гладуват, Сталин искал да умори етническите казахстанци, били намалели наполовина, ами ще намалеят, защото са номади и по време на колективизацията просто бягат в съседната степ или направо в Монголия и Китай, а удара го понася уседналото население от етнически руснаци. В Северен Кавказ и Повложието също гладуват, като в Кавказ например политическите затворници и изселените от онова време са много повече от тези от Украйна, от Кубан също изселват сума народ.

[Ivanov]

Кажи си мнението за "голодомора". Бях ти писал на ЛС, ама може и да не си го видял. Съгласен ли си долу-горе с това, което съм изнесал в клипчето ?

П.С.
Съжалявам, че все те занимавам с глупости, ама много ми се дискутира с човек по темата "История на СССР".

Видях го, но нямах възможност да го гледам тогава. Като цяло глад е имало, съветското правителство е виновно без съмнение, но това, че видиш ли било целенасочено убийство на украинския народ е пропаганда. Същото нещо е и "Великия джут" в Казахстан, където по същото време гладуват, Сталин искал да умори етническите казахстанци, били намалели наполовина, ами ще намалеят, защото са номади и по време на колективизацията просто бягат в съседната степ или направо в Монголия и Китай, а удара го понася уседналото население от етнически руснаци. В Северен Кавказ и Повложието също гладуват, като в Кавказ например политическите затворници и изселените от онова време са много повече от тези от Украйна, от Кубан също изселват сума народ.

А , голодомора в Полша и Румъния, пак ли Сталин го направи ?
https://interaffairs.ru/news/show/35330
https://ru-history.livejournal.com/1897847.html

[Восток]

Отразяването на украинизацията на руските земи в съветската преса.

Украинизацията - ударна кампания, скатаващите се ще бъдат гонени от работа.



Ще се украинизираме ли? В Мариупол вървят слухове, че града ще бъде предаден в състава на РСФСР и украинизацията ще спре. Комисията по украинизация заявява, това не е вярно, слуховете се разпространяват от противниците на украинизацията, същата ще се провежда сериозно и за дълго.



Отново Мариупол, за незнание на украински ще следва уволнение от работа, наказателна отговорност за неподчинение на комисията по украинизация.
Украинизацията на Бердянските профсъюзи, едва 3 са минали успешно процедурата, решено е да се организират кръжоци по изучаване на украински език, за да се забърза процеса.



Одеса е трудна за украинзиране, града бил дълбоко руски, но все пак е разработен план това да се поправи.



Отново Одеса, прието е да се украинизират руските имена, както и частично да се сменят, Николаев ще стане Миколаев, Желзняк - Зализняк, Афанасенко - Опанасенко.



Изпити по украински език, тези, които са били отрицателно настроени към украинизацията ще бъдат уволнени, тези, които не са успели да научат украински заради обстоятелства, независещи от тях, ще получат още 3 месеца, тези, които не са научили езика достатъчно добре без извинителна причина, ще бъдат уволнени за 3 месеца, докато се поправят.



Харков - не си научил украински навреме? Ще те изгонят от работа.



Отново Мариупол, критикува се системата по украинизация, не е достатъчно ефективна, учители по украински за всички села, и разбира се - не знаеш украински, няма да работиш.



Одеса, украинизацията трябва да се усили, украинската култура трябва да се пропагандира на работниците, да не се наемат на работа хора, които не знаят украински.



Парадокса е, че облагодетелстваните от този режим и от тези действия в момента са най-големите противници на съветското минало, а жертвите са най-големите му защитници, впрочем, единствените му защитници, ако не броим Беларус.

[Drunken Master]

ГОЛЯМ СИ !

[Drunken Master]

Восток, изгледай го...

[Восток]

Никога не съм чувал за езикови тройки, че е можело да те изхвърлят от работа заради донос няма съмнение обаче. Колко сведения има за това...

[Восток]

Лавров казва, че Донбас, Херсонска и Запорожска област били земи, усвоявани, развивани и застроявани от руския народ и руските царе, но се оказали в състава на украинската държава по волята на ръководството на СССР. Да оставим на страна, че това нещо важи за практически цялата територия, влизаща или влизала в състава на днешна Украйна. Щом това е така и е осъзнато, то каква държава е СССР и защо ръководителите ѝ, измислили 14 държави, наблъсквайки ги с територии, които те не са и сънували, продължават да имат хиляди паметници из цялата РФ, защо Ленин още е в центъра на Москва, защо първата работа на новата власт в Мелитопол, беше да върне паметника на Ленин? Докато в същото време, една мемориална плоча на Манергейм в Петербург предизвиква абсурден скандал, ангажиращ всички медии в страната...

https://vk.com/video-70034991_456250558

[Восток]

В началото на месеца в кадетския корпус на ДГТУ в Ростов, беше поставен паметник на генерал Пьотр Врангел, няколко дни по-късно, комунисти започват да надигат вой за премахването му.



Днес, паметника вече е свален, по каква процедура, с какви документи, не е ясно.

Афонин: КПРФ добилась демонтажа памятника Врангелю в Ростове-на-Дону

https://ria.ru/20231129/pamyatnik-1912701114.html

Афонин е практически втория човек в КПРФ, преди няколко дни, напълно в духа на болшевизма и комунизма, беше казал, че РФ не трябва да присъединява Украйна и да дразни украинците. Централната власт, в лицето на Путин не предприема абсолютно никакви мерки против постоянните антируски действия и изказвания на КПРФ, което е достатъчно показателно. Дори и днес, когато все повече хора разбират пагубното дело на комунистите, те продължават както винаги да се борят с историческата Русия...

"Не надо присоединять Украину, не надо злить украинцев", - говорит коммунист Афонин. Не последний человек в КПРФ.

В 1921 году, выступая на X съезде РКП(б) Сталин заявил:
"Украинская национальность существует, и развитие ее культуры составляет обязанность коммунистов. Нельзя идти против истории. Ясно, что если в городах Украины до сих пор еще преобладают русские элементы, то с течением времени эти города будут неизбежно украинизированы".

"На всей территории Украинской ССР, во всех гражданских и военных учреждениях должен применяться украинский язык наравне с великорусским. Никакое преимущество великорусскому языку недопустимо. Все учреждения, как гражданские, так и военные, обязаны принимать заявления и другие дела как на великорусском, так и на украинском языках, и за отказ или уклонение в приеме виновные будут привлекаться по всей строгости военно-революционных законов".

Тези хора до ден днешен не просто стоят по-високо в РФ от хора като генерал Врангел, но и се явяват практически господстващата идеология на страната...

[Drunken Master]

Тя армията на Врангел, когато е на наша територия, върши доста бели, да бъдем честни. Дори разстрелват един висш български офицер, който минавайки покрай тяхното поделение, не им е отдал военна чест.

А тоя аватар на Николай II, защо си си го сложил, един Бог знае... Уникално некадърен монарх е бил.

[Райнхард]

А тоя аватар на Николай II, защо си си го сложил, един Бог знае... Уникално некадърен монарх е бил.

Аз далеч не съм привърженик на Николай II, имам много резерви към него, но ако трябва да сме напълно честни, той е можел да се нареди до най-великите руски управници, ако не е била една стратегическа грешка в чисто военен план.

Става въпрос за следното. Годината 1916 е особено успешна за руската армия. Тогава се случва не само знаменитият Брусиловски пробив, но и руските успехи в Балтийско и Черно море, както и впечатляващите победни действия на Деникин на Кавказ, поставящи Османската империя на границата на военното поражение. Несъмнено Брусиловската офанзива е успех. Проблемът при тази операция обаче, както и при всяка друга, е че трябва да знаеш кога да спреш. След първите два месеца (юни и юли), които са особено успешни, започва да се изтощава настъпателния потенциал на напредващите руски части, както и да се достига до предела на морално-психологическите сили на руските войници. Офанзивата продължила и през август и септември, като грешката на царя била, че хвърлил своята "Особая армия", съставена от гренадирски полкове, от най-добрите си части в смели, но безплодни боеве в Припятските блата, в опит да се продължи с офанзивата, като вземат Ковел (което не се получило). Руските офицери от тази Особая армия давали личен пример, вдъхновявали и повеждали своите войнци в широки редове, под знамената и тържествения гръм на бойните барабани като показвали безпределна храброст, но дали много жертви. Дотук нищо фатално, война е, стават грешки (грешката да не усети кога трябва да спре една успешна офанзива, но вече загубила своя устрем и инерция, и да изчака преди следващата офанзива) По-сериозната грешка, е че не е изтеглил гранадирските, елитни части в тила, в столицата, за почивка и доукомплектоване.

И така идва февруари 1917, когато в столицата на империята, вместо тези гренадирски полкове, се намират току-що мобилизирани войници, които до вчера били селяни, водени от също мобилизирани офицери, които във военнен аспект не били нищо особено, и които с възторг и въодушевление взели участие в уличните безпорядъци.

Недоволство и протести (и то огромни, породени от социални проблеми, инфлация, недостиг на храна и т.н) има и във Франция, Германия, Австро-Унгария, Англия, Италия през цялата 1917 и пролетта на 1918. В повечето страни има и много сериозни войнишки бунтове, например Франция през цялата 1917. Но се справят.

А проливите са били обещани на Русия, от Англия и Франция, в случай на победа.

[Drunken Master]

Аз не знам, да има сериозен историк, който да е казал нещо положително за него... Всеобщото мнение е, че Николай е бил некадърник.

[Восток]

Аз далеч не съм привърженик на Николай II, имам много резерви към него, но ако трябва да сме напълно честни, той е можел да се нареди до най-великите руски управници, ако не е била една стратегическа грешка в чисто военен план.

Става въпрос за следното. Годината 1916 е особено успешна за руската армия. Тогава се случва не само знаменитият Брусиловски пробив, но и руските успехи в Балтийско и Черно море, както и впечатляващите победни действия на Деникин на Кавказ, поставящи Османската империя на границата на военното поражение. Несъмнено Брусиловската офанзива е успех. Проблемът при тази операция обаче, както и при всяка друга, е че трябва да знаеш кога да спреш. След първите два месеца (юни и юли), които са особено успешни, започва да се изтощава настъпателния потенциал на напредващите руски части, както и да се достига до предела на морално-психологическите сили на руските войници. Офанзивата продължила и през август и септември, като грешката на царя била, че хвърлил своята "Особая армия", съставена от гренадирски полкове, от най-добрите си части в смели, но безплодни боеве в Припятските блата, в опит да се продължи с офанзивата, като вземат Ковел (което не се получило). Руските офицери от тази Особая армия давали личен пример, вдъхновявали и повеждали своите войнци в широки редове, под знамената и тържествения гръм на бойните барабани като показвали безпределна храброст, но дали много жертви. Дотук нищо фатално, война е, стават грешки (грешката да не усети кога трябва да спре една успешна офанзива, но вече загубила своя устрем и инерция, и да изчака преди следващата офанзива) По-сериозната грешка, е че не е изтеглил гранадирските, елитни части в тила, в столицата, за почивка и доукомплектоване.

И така идва февруари 1917, когато в столицата на империята, вместо тези гренадирски полкове, се намират току-що мобилизирани войници, които до вчера били селяни, водени от също мобилизирани офицери, които във военнен аспект не били нищо особено, и които с възторг и въодушевление взели участие в уличните безпорядъци.

Недоволство и протести (и то огромни, породени от социални проблеми, инфлация, недостиг на храна и т.н) има и във Франция, Германия, Австро-Унгария, Англия, Италия през цялата 1917 и пролетта на 1918. В повечето страни има и много сериозни войнишки бунтове, например Франция през цялата 1917. Но се справят.

А проливите са били обещани на Русия, от Англия и Франция, в случай на победа.

Всъщност гвардейските части се бият още от юни 1916, а блатата, за които говориш за уж специално подбрани, като уж несъвсем укрепени, въпреки съветите и на Безобразов, и на Алексеев, Брусилов изпраща всичките резерви на вече заетия плацдарм през Стоход, докато гвардейците измират около реката, накрая нито те пресичат, нито плацдарма е удържан.
Боевете са спрени с императорски указ на 20 септември, но впоследствие решават, че Брусилов ще има последната дума, пет дни по-късно атаките са възобновени именно по негово настояване, като се използва именно "Особената армия", която всъщност е 13тта, но заради фаталното число не е наречена така, спират чак на 8 октомври. А и основната задача на прорива е Ковел, главен транспортен възел на немците, в това отношение, той не е осъществен...

Иначе, на 27 февруари, тълпата сътворила метежа е около 400 хиляди души, тоест почти 20% от цялото население на Петербург, идеята, че някоя гвардия е щяла да ги спре е несъстоятелна за мен, както и дали биха били с 20-30 хиляди души по-малко например. Причините за февруарското предателство са много по-дълбоки и по-сложни, основната е играта на демокрация и любовта към народа, при Сталин всички тия бъдещи, потенциални метежници са избити години по-рано. Не вярвам, че през ноември 1941 година в Москва е имало същество, способно да напише вестникарско заглавие - "Да живее освобождението на Русия", след условното сваляне на Сталин да речем, както се случва на 2 март 1917. Да не говорим за разните Милюковци и изобщо всичките "прогресивни блокове" и други такива извращения, те в най-добрия случай щяха да са някъде между Ташкент и Бишкек, вместо да си играят на политици в такъв момент.

[Райнхард]

Всъщност гвардейските части се бият още от юни 1916, а блатата, за които говориш за уж специално подбрани, като уж несъвсем укрепени, въпреки съветите и на Безобразов, и на Алексеев, Брусилов изпраща всичките резерви на вече заетия плацдарм през Стоход, докато гвардейците измират около реката, накрая нито те пресичат, нито плацдарма е удържан.
Боевете са спрени с императорски указ на 20 септември, но впоследствие решават, че Брусилов ще има последната дума, пет дни по-късно атаките са възобновени именно по негово настояване, като се използва именно "Особената армия", която всъщност е 13тта, но заради фаталното число не е наречена така, спират чак на 8 октомври. А и основната задача на прорива е Ковел, главен транспортен възел на немците, в това отношение, той не е осъществен...

Иначе, на 27 февруари, тълпата сътворила метежа е около 400 хиляди души, тоест почти 20% от цялото население на Петербург, идеята, че някоя гвардия е щяла да ги спре е несъстоятелна за мен, както и дали биха били с 20-30 хиляди души по-малко например. Причините за февруарското предателство са много по-дълбоки и по-сложни, основната е играта на демокрация и любовта към народа, при Сталин всички тия бъдещи, потенциални метежници са избити години по-рано. Не вярвам, че през ноември 1941 година в Москва е имало същество, способно да напише вестникарско заглавие - "Да живее освобождението на Русия", след условното сваляне на Сталин да речем, както се случва на 2 март 1917. Да не говорим за разните Милюковци и изобщо всичките "прогресивни блокове" и други такива извращения, те в най-добрия случай щяха да са някъде между Ташкент и Бишкек, вместо да си играят на политици в такъв момент.

Все пак не са малко критиките и към Алексеев, самият Брусилов има сериозен конфликт с него, тък като му провалят идеята за множество координирани атаки на различни участъци от фронта, което Съюзниците копират през август и септември 1918 на Западния фронт. Въпроси има и защо Брусилов не получава достатъчна и навременна подкрепа от ударната група на Западния фронт, а също и Северният фронт. По думите на Брусилов

Атака на Барановичи состоялась, но, как это нетрудно было предвидеть, войска понесли громадные потери при полной неудаче, и на этом закончилась боевая деятельность Западного фронта по содействию моему наступлению.

Никаких стратегических результатов эта операция не дала, да и дать не могла, ибо решение военного совета 1 апреля ни в какой мере выполнено не было. Западный фронт главного удара так и не нанёс, а Северный фронт имел своим девизом знакомое нам с японской войны «терпение, терпение и терпение». Ставка, по моему убеждению, ни в какой мере не выполнила своего назначения управлять всей русской вооружённой силой. Грандиозная победоносная операция, которая могла осуществиться при надлежащем образе действий нашего верховного главнокомандования в 1916 году, была непростительно упущена.

Отделен е въпросът дали все пак тълпата от 400 000 души е толкова организирана и сплотена. Например Наполеон стреля по цивилни протестиращи, а по времето на Първата световна война в много други европейски столици се стреля по протестиращи, след което протестите затихват. Все пак работниците нямат оръжия, и репресиите и употреба на груба сила бързо разгонва невъоръжена тълпа, както става навсякъде по Европа. Относно организацията на тълпата, то въпросът дали болшевиките имат пръст в това е дискусионен, но аз мисля, че е малко вероятно, защото повечето им лидери в този момент са или в изгнание, или в Сибир. Да демонстрации има, и това е необходимо условие за революция, но не е достатъчно. Бунтът на Петроградския гарнизон е повратният момент и помощта на войниците от него за стачниците при превземането на властовите центрове. Не бива да се подминава фактът, че войнишките бунтове и в Италия, Франция, Австро-унгария и дори Германия са наказвани изключително сурово и безкомпромисно.

А все пак тези демонстрации започват поради липсата на хляб и огромните опашки при минусови темперетури.

За себе си не съм сигурен дали не е могло да бъде избегнато това струпване на фабрични работници в Петроград, който по време на войната е основната индустриална база. Центърът на бурята е Виборгская сторона, огромно предградие от работнически жилища, металургични и оръжейни заводи, отделени от централните райони само от река Нева. Такава концентрация на работници, повечето работещи в металургията, толкова близо до центъра на града, към онзи момент няма световен паралел. Не само изхранването, а и настаняването им е проблемно. Пренаселеността в петроградските квартири надхвърля двойно тази в Париж, Берлин и Виена.

Но главната причина за да излезе тълпата е гладът, а причината за липса на хранителни продукти, не е само лошата реколта, а и парализата на транспорта. Руските железници са били неадекватни дори и в мирно време, а сега страдали от недостиг на подвижен състав, който бил мобилизиран, а локомотивите за цивилни нужди били зле поддържани. Петроград и Москва се намирали на стотици километри от въгледобивните и зърнодобивните райони в Източна Украйна. А фурните прекратили работа именно защото няма гориво и брашно. И в пекарните няма хляб. Като капак на десетчасов работен ден, хората са губели и много време , редейки се на опашки в студа, и накрая пак няма хляб.

[Восток]

Все пак не са малко критиките и към Алексеев, самият Брусилов има сериозен конфликт с него, тък като му провалят идеята за множество координирани атаки на различни участъци от фронта, което Съюзниците копират през август и септември 1918 на Западния фронт. Въпроси има и защо Брусилов не получава достатъчна и навременна подкрепа от ударната група на Западния фронт, а също и Северният фронт. По думите на Брусилов

Атака на Барановичи состоялась, но, как это нетрудно было предвидеть, войска понесли громадные потери при полной неудаче, и на этом закончилась боевая деятельность Западного фронта по содействию моему наступлению.

Никаких стратегических результатов эта операция не дала, да и дать не могла, ибо решение военного совета 1 апреля ни в какой мере выполнено не было. Западный фронт главного удара так и не нанёс, а Северный фронт имел своим девизом знакомое нам с японской войны «терпение, терпение и терпение». Ставка, по моему убеждению, ни в какой мере не выполнила своего назначения управлять всей русской вооружённой силой. Грандиозная победоносная операция, которая могла осуществиться при надлежащем образе действий нашего верховного главнокомандования в 1916 году, была непростительно упущена.

Отделен е въпросът дали все пак тълпата от 400 000 души е толкова организирана и сплотена. Например Наполеон стреля по цивилни протестиращи, а по времето на Първата световна война в много други европейски столици се стреля по протестиращи, след което протестите затихват. Все пак работниците нямат оръжия, и репресиите и употреба на груба сила бързо разгонва невъоръжена тълпа, както става навсякъде по Европа. Относно организацията на тълпата, то въпросът дали болшевиките имат пръст в това е дискусионен, но аз мисля, че е малко вероятно, защото повечето им лидери в този момент са или в изгнание, или в Сибир. Да демонстрации има, и това е необходимо условие за революция, но не е достатъчно. Бунтът на Петроградския гарнизон е повратният момент и помощта на войниците от него за стачниците при превземането на властовите центрове. Не бива да се подминава фактът, че войнишките бунтове и в Италия, Франция, Австро-унгария и дори Германия са наказвани изключително сурово и безкомпромисно.

А все пак тези демонстрации започват поради липсата на хляб и огромните опашки при минусови темперетури.

За себе си не съм сигурен дали не е могло да бъде избегнато това струпване на фабрични работници в Петроград, който по време на войната е основната индустриална база. Центърът на бурята е Виборгская сторона, огромно предградие от работнически жилища, металургични и оръжейни заводи, отделени от централните райони само от река Нева. Такава концентрация на работници, повечето работещи в металургията, толкова близо до центъра на града, към онзи момент няма световен паралел. Не само изхранването, а и настаняването им е проблемно. Пренаселеността в петроградските квартири надхвърля двойно тази в Париж, Берлин и Виена.

Но главната причина за да излезе тълпата е гладът, а причината за липса на хранителни продукти, не е само лошата реколта, а и парализата на транспорта. Руските железници са били неадекватни дори и в мирно време, а сега страдали от недостиг на подвижен състав, който бил мобилизиран, а локомотивите за цивилни нужди били зле поддържани. Петроград и Москва се намирали на стотици километри от въгледобивните и зърнодобивните райони в Източна Украйна. А фурните прекратили работа именно защото няма гориво и брашно. И в пекарните няма хляб. Като капак на десетчасов работен ден, хората са губели и много време , редейки се на опашки в студа, и накрая пак няма хляб.

На западния фронт Еверт е категорически против всякакво настъпление, той държи на война по Кутузовски, което е напълно правилно предвид положението на армията, впрочем той е и човека, който практически спира немците, по време на Великото отстъпения. На западния фронт няма нито резерви, нито достатъчно снаряди за настъплението, проблема със снабжението също стои, а и Еверт вече се е окопал за отбрана, не за атака. През март атакува към Нарач, резултата са над 70 хиляди души ранени и убити. Така или иначе Брусилов също не е имал резерви да направи нещо повече от евентуалното превземане на Ковел, което само по-себе си нямаше да даде някакъв огромен стратегически успех, който да компенсира за чудовищните загуби.

На Северния фронт положението е същото, както е написано и в цитата, там командва Куропаткин, който има такава стратегия още от Японската война. За мен това е напълно правилно, особено на фона на случващото се и в тила, и във войската.

Руската армия също е стреляла в цивилни, 1916 по време на размириците в Туркестан след указа за тиловиците, но в Петербург е съвсем различно. Цялата атмосфера е друга, практически вече няма разлика между хора като Милюков и Шулгин, риториката им е една и съща, въпреки че са уж на коренно различни страни. В продължение на години войската е разяждана и заливана с отровата на РСДРП. Не напразно Кирпичников впоследствие влиза в Петросъвета. Няма вече войска, която да стреля в тъплата, особено в Петербург, между другото Еверт също си е давал сметка, че изобщо не е ясно как би действала войската, ако изпратят от фронта в тила в Петербург, дали ще изпълнява заповеди или ще последва примера на Волинския и впоследствие на Преображенския полк. Пак казвам, социалистическата пропаганда вече напълно е изпила мозъците на поголовна част от военните, все е тая дали Ленин е в Петербург или в Швейцария. Депутатите от Думата абсолютно не си дават сметка за последствията от действията им и вярват, че със смяна на строя, всички проблеми ще изчезнат, въпреки че при цялата ситуация и войната, да вярваш, че можеш да смениш целия модел на управление току-така е просто абсурдна.

За мен хлебните бунтове са изключително преекспонирани от съветската историография и пропаганда, действително има проблем със снабжението заради лошото време, въпреки че забележката за работата на железниците е вярна, не само като локомотиви и вагони, а и изобщо като пропускателна способност. Сложеницин е писал за конкретната ситуация с хляба през февруари 1917. Това не е дори една стотна от проблемите и глада от 1941 нататък, но хлебни бунтове в СССР няма и то на фона на в пъти по-катастрофалното положение на фронта. Според мен основната роля за случилото се през февруари носи първо социалистическата пропаганда и безумното късогледство на така наречения политически елит, който впоследствие си плаща всичко с лихвите.

[Райнхард]

На западния фронт Еверт е категорически против всякакво настъпление, той държи на война по Кутузовски, което е напълно правилно предвид положението на армията, впрочем той е и човека, който практически спира немците, по време на Великото отстъпения. На западния фронт няма нито резерви, нито достатъчно снаряди за настъплението, проблема със снабжението също стои, а и Еверт вече се е окопал за отбрана, не за атака. През март атакува към Нарач, резултата са над 70 хиляди души ранени и убити. Така или иначе Брусилов също не е имал резерви да направи нещо повече от евентуалното превземане на Ковел, което само по-себе си нямаше да даде някакъв огромен стратегически успех, който да компенсира за чудовищните загуби.

На Северния фронт положението е същото, както е написано и в цитата, там командва Куропаткин, който има такава стратегия още от Японската война. За мен това е напълно правилно, особено на фона на случващото се и в тила, и във войската.

Руската армия също е стреляла в цивилни, 1916 по време на размириците в Туркестан след указа за тиловиците, но в Петербург е съвсем различно. Цялата атмосфера е друга, практически вече няма разлика между хора като Милюков и Шулгин, риториката им е една и съща, въпреки че са уж на коренно различни страни. В продължение на години войската е разяждана и заливана с отровата на РСДРП. Не напразно Кирпичников впоследствие влиза в Петросъвета. Няма вече войска, която да стреля в тъплата, особено в Петербург, между другото Еверт също си е давал сметка, че изобщо не е ясно как би действала войската, ако изпратят от фронта в тила в Петербург, дали ще изпълнява заповеди или ще последва примера на Волинския и впоследствие на Преображенския полк. Пак казвам, социалистическата пропаганда вече напълно е изпила мозъците на поголовна част от военните, все е тая дали Ленин е в Петербург или в Швейцария. Депутатите от Думата абсолютно не си дават сметка за последствията от действията им и вярват, че със смяна на строя, всички проблеми ще изчезнат, въпреки че при цялата ситуация и войната, да вярваш, че можеш да смениш целия модел на управление току-така е просто абсурдна.

За мен хлебните бунтове са изключително преекспонирани от съветската историография и пропаганда, действително има проблем със снабжението заради лошото време, въпреки че забележката за работата на железниците е вярна, не само като локомотиви и вагони, а и изобщо като пропускателна способност. Сложеницин е писал за конкретната ситуация с хляба през февруари 1917. Това не е дори една стотна от проблемите и глада от 1941 нататък, но хлебни бунтове в СССР няма и то на фона на в пъти по-катастрофалното положение на фронта. Според мен основната роля за случилото се през февруари носи първо социалистическата пропаганда и безумното късогледство на така наречения политически елит, който впоследствие си плаща всичко с лихвите.

Да, и Ставката и Временното правителство са се надявали да канализират революционния импулс, да яхнат революционната вълна за да не ги помете тя самата. Действително няма какво да се добави, само един малък щрих. Още преди абдикацията на Николай II , на 1 март Петроградския съвет издава Армейска заповед №1, която предвижда във всички части -от ротно до полково ниво, да бъдат избрани войнишки комитети, които да контролират оръжието и техниката. Тази заповед сериозно разклаща авторитета на офицерите и значително отслабила царския офицерски корпус. По това време дезертьорите са 100 или 150 хиляди, но от огромна армия от 7,5 милиона, но тези войнишки съвети започнали да контролират дейността дори и на старшите командващи офицери. Това е пагубно за дисциплината във всяка армия и път към рухване на реда.

Интересен паралел може да се направи с бунтовете в Торино през август, които удивително приличат на руските. В този град имало огромно струпване на военни заводи, най-вече тези на Фиат. Подобно на Петроград и тук работниците мигранти живеели при отвратителни битови условия и тежка работна седмица (до 75 часа), при полувоенна дисциплина. Искрата отново дошла от недостига на хляб. Започнало като протест на жените, движението обхванало и работниците и след като полицията открила огън, били издигнати барикади. Точно тук свършват аналогиите. Италианската армия се подчинявала на заповедите и използвала картечници и бронирани коли за потушаването на продължилите пет дни безредици, в хода на които били убити 35 протестиращи. Бунтовете не се разпространили в Рим и властите се справят и с пръснатите провинциални протести.

В района на Виена например януари 1918 има стачка от 750 000 души, след като австрийското правителство намалява хлебните дажби и недоволството започва от заводите на Даймлер във Винер Нойщад и се разраства до тези 750 хиляди души.

В Германия също малко след това. На 28 януари 1918 около 200 000 души започнали стачка в Берлин като след седмица протестиращите достигнали 500 000. Властите отказали да преговарят, разпръснали митингите, забранили вестника на ГСДП, арестували лидерите, поставили заводите под военно управление и мобилизирали над 50 000 стачници в армията. Военните започнали да придвижват войски към Берлин. Така след около седмица движението колабирало, без да постигне нищо. Неговото поражение затворило устата на германското работническо движение чак до есента (за разлика от Виена , където през май последвала нова стачка).

Като цяло колкото и да са много протестиращите работници, освен да издигнат барикади за няколко дни, друго не могат да направят. Стига армията да изпълнява заповедите и тези заповеди да са безкомпромисни. Във Франция също има сериозни протести на работници, и даже в Англия, и то многочислени. Отделно във Франция цялата 1917 има даже войнишки бунтове, но те са наказани сурово в редица случаи.

[Восток]

Много е сложно да се каже кой на какво точно се е надявал. Ситуацията силно напомня на 1991 и разпада на СССР, всеки е гонел някакви свои цели, кой власт, кой лична изгода, кой пък е действал от чисто личностна неприязън. С тази разлика, че поне тези по върховете на властта от 1991 са знаели какво точно искат, целейки се в създаването на незаконните си държави на фона на разлагащия се съюзен център. Докато тези от февруари 1917 са абсолютни глупци в огромното си мнозинство, един Чхеидзе например, който вместо да е разстрелян или поне изпратен в Сибир, бидейки радикален марксист, е депутат в Думата. Отказва да стане министър във Временното правителство, въпреки че е дефакто един от лидерите на есерите, идва Ленин, той е категорично против идеите за взимане на властта, бяга в Грузия, осъжда октомврийските събития, обявява Грузия за независима, но се обявява против борбата с армията на болшевиките, последните влизат в Грузия, той бяга и накрая се самоубива, какво точно и как е мислил един такъв човек, който е сред лидерите на случилото се през февруари...

Същото е и с другите, искали са смяна на система, но нито са имали представа как да се направи, нито какво точно трябва да се случи. Пантомимата, която се разиграва в Псков също е показателна. Гучков и Шулгин отиват да изискват отречение, давайки си сметка, че при отрицателен отговор вероятно ще бъдат задържани в най-добрия случай. Ясна юридическа рамка няма, очакват отречение в полза на Алексей, а то идва в полза на Михаил, реакция няма никаква, защото никой не знае и не разбира какво се случва. Към Псков се движат военни колони, Рузки пита Шулгин какви са тия хора, от кой са изпратени, Шулгин не знае нищо. В същото време дома на присъстващия във вагона барон Фредерикс в Петербург гори, вследствие на действията на хората, които уж Шулгин и Гучков представляват.
Шулгин слиза в Петербург и обявява пред тълпата, че е настъпило ново време, и практически обявява Михаил за император, след половин час Милюков му казва, че това отречение не става, че са нужни промени, абсолютен цирк по време на война и напълно разложена армия, чийто морал вече е на дъното... Мнозинството от тия хора са били потомствени дворяни и аристократи, а поведението и действията им са били по-жалки от тези на Елцин например...

Офицерския корпус е силно разхлабен от състоянието на армията преди всичко, Екстен е убит на 26 февруари, Лашкевич на 27, състоянието на войниците вече е било извън рамките на всякакви закони, клетви и други хвърчащи листове...

Дезертьорите всъщност са много повече от 100 хиляди, много трудно обаче може да се даде точна оценка, на места стигат и до 2 милиона, но къде е границата между съветската пропаганда и истината е трудно да се каже. Мисля, че само по официални данни задържаните дезертьори в тила до към март 1917 са около 200-300 хиляди, нещо такова... Но за това причините са комплексни, впоследствие по време на гражданската война е същото, дори и болшевиките имат около 800 хиляди дезертьори при милион и половина сухопътна армия, без резервите.

[Drunken Master]

"Несъстоятелна теза е, че Украйна я е измислил Сталин. Целта на тези изяви е да се оспори правото на украинския народ на независимост. Царство България признава независимата Украинска народна република на 9 февруари 1918 година". Това заяви пред БНР Анна Тертична, доктор по история и зам.-посланик на Украйна у нас. Под нейно съставителство излиза фототипния сборник от броевете на списанието на украинското посолство в София от периода 1919 - 1920 г. Тя е съавтор на монография за украинско-българските отношения между двете световни войни.

Еми...

[Восток]

"Несъстоятелна теза е, че Украйна я е измислил Сталин. Целта на тези изяви е да се оспори правото на украинския народ на независимост. Царство България признава независимата Украинска народна република на 9 февруари 1918 година". Това заяви пред БНР Анна Тертична, доктор по история и зам.-посланик на Украйна у нас. Под нейно съставителство излиза фототипния сборник от броевете на списанието на украинското посолство в София от периода 1919 - 1920 г. Тя е съавтор на монография за украинско-българските отношения между двете световни войни.

Еми...

Анна Тертична знае ли, че образуванието, чиято независимост признава България е дело на гетман Скоропадски, който се обявява за създаване на нова всеруска федерация? Руското офицерство и цялата интелигенция, бягащи от болшевиките са намирали убежище в държавата на Скоропадски. Държавата, която България признава е унищожена от селяните на Петлюра, чиито наследници се явяват днешните украински управници. За днешната Украйна Скоропадски би бил предател, колаборант и враг.

Ж. Указ гетмана Скоропадского с призывом создать Всероссийскую Федерацию

Киев, 14 ноября 1918 года[16]

Заключено соглашение о прекращении огня между Германией и странами Антанты. Самая кровопролитная война завершилась, народы мира стоят перед трудной задачей создания основ новой жизни.

По сравнению с другими регионами России, долго переносившими беды и лишения, Украине досталась судьба более благоприятная. С дружественной помощью центральных держав ей удавалось до сих пор поддерживать закон и порядок. Сопереживая своей дорогой великой России, на долю которой выпали большие несчастья, Украина делала все возможное, чтобы помочь своим братьям. Она оказывала им всяческое гостеприимство и поддерживала их в борьбе за восстановление стабильной государственной власти в России.

Мы сейчас стоим перед новой политической задачей. Союзники по Антанте всегда были друзьями старой единой России. Сегодня, вслед за периодом потрясений и распада, России придется принять новые условия своего будущего существования. Прежняя мощь и сила Российского государства должна быть восстановлена на основе другого принципа — принципа федерализма. Украина должна играть ведущую роль в этой федерации, поскольку именно Украина показала пример законности и порядка. Именно в границах Украины граждане прежней России, подавленные и униженные большевистским деспотизмом, обрели свободу и безопасность. Украина проявила инициативу в укреплении дружбы и сотрудничества со славным Великим Доном, славными кубанскими и терскими казаками. Эти принципы, которые, надеюсь, разделяют союзники России — Антанта — и к которым не могут не отнестись сочувственно все народы, не только в Европе, но и во всем мире, должны стать основой будущей политики Украины. Украина, таким образом, должна возглавить создание Всероссийской Федерации, главной целью которой должно быть восстановление великой России.

Осуществление этой цели обеспечит не только благосостояние всей России, но также дальнейшее экономическое и культурное развитие украинского народа на основе национальной и политической независимости. Глубоко убежденный в том, что любой другой курс приведет лишь к краху Украины, я обращаюсь ко всем, кого беспокоит ее будущее — столь тесно связанное с будущим и счастьем всей России, — объединиться вокруг меня в деле защиты Украины и России. Верю, что этот благородный патриотический курс искренне и энергично поддержат граждане и казачество Украины, а также другие слои населения.

Вновь сформированному кабинету поручено немедленно заняться выполнением этой грандиозной исторической задачи.

Павло Скоропадский