На 29 юли(16 по стар стил), с указ на Императора до Сената е обявена частична мобилизация. Във връзка с международната обстановка и действията на Австро-Унгария, според мобилизационния план от 1910 година, на активна служба ще бъдат призовани запасните долни чинове, а също ще бъдат набавени каруци, коне, както и необходимите за тях хомоти и поводи от населението в губерниите Костромска, Московска, Владимирска, Нижегородска, Казанска, Калужска, Тульска, Рязанска, Орловска, Воронежска, Тамбовска, Пензенска, Симбирска, Киевска, Курска, Подолска, Полтавска, Харковска, Бессарабска, Херсонска, Екатеринославска, Таврическа и Астраханска . А също и в част от уездите на губерниите Вологодска, Вятска, Пермска, Уфимска, Самарска, Саратовска, Ярославска, Тверска, Смоленска, Черниговска, Волинска, а също и в Таганрогската област на Донското войнство, както и в Уралска област.
От други губернии като Петербургска, Новгородска, Псковска, Лифландска, Естландска, Витебска, Нюландска, Олонецка, Архангелска, а също и от Смоленска, Тверска, Ярославска и Волгодска, ще бъдат мобилизирани мъже за военноморските сили.
Призовани са Донски, Кубански, Терски, Астрахански, Оренбургски и Уралски казаци за формиране на частите, заложени в плановете за действие при военно време.
Мобилизирани са офицерските и по-ниските чинове от запаса на сухопътните сили и флота, а също и допълнителни запасни чинове, необходими за функционирането на учрежденията в реалностите на военното положение. Призовани са лекари, ветеринари, както и фармацевти от запаса, влизащи в първата категория на народното опълчение.
Правительствующий Сенат не оставит к исполнению сего сделать надлежащее распоряжение.
На подлинном собственною Его Императорского Величества рукою подписано: НИКОЛАЙ.
В 3 часа през нощта из Московските улици са закачени обявления от московския градоначалник, постановяващи мерките за действие при обявена мобилизация.
Урегулира се продажбата на алкохолни напитки, както и начина на работа на различните категории ресторанти, клубове и театри.
В същия ден фондовата борса в Петербург е закрита, а на немските търговски кораби е обявено да имат готовност за напускане на руските териториални води.
Идеята на темата е не толкова проследяването на военните действия, а самата мобилизация, военния живот, доброволците, така наречените деца войници, като Иван Казаков и други неща в този дух.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Екатеринодар, днешен Краснодар изпраща мобилизираните към фронта.
Офицерски призивен пункт в Петербург.
Другата страна на монетата, където нещата не са толкова лъскави, първите дни на мобилизацията в мордавското село Вечканово. Посещение в църквата и молебен преди заминаване.
На прощаване.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Между юли и август 1914 година, са призовани малко над 3 милиона души, които са добавени към тогавашния състав на армията, чиято численост е била 1,4 милиона, до края на годината призовки получават още 700 хиляди души, а също и 900 хиляди души, които формират народно опълчение, чиято цел е охрана на различни обекти в тиловите райони. Набавени са и над 1 милион коне.
През 1915 нови 3,6 милиона души ще бъдат задействани на фронта, а година по-късно ще се присъединят нови 2,5 милиона, по общи сметки, около 15 милиона души са задействани в армията, по един или друг начин.
За разлика с войната от 1941, която се превръща във война на физическо оцеляване, през ПСВ мотивите далеч не са толкова ясни, много войници тръгват за фронта с песен на уста, явление, разпространено по целия континент. Всички очакват бърза война, която ще приключи до няколко месеца, никой не си представя ужаса на окопите, артилерията и бойните газове, които ще продължат с години.
Радостни манифестации след обявяването на войната протичат из много градове на Империята, от Одеса до Петербург.
В руското общество отдавна е назряла идеята, че схватката между славяните и немците е неминуема, предрича я още Скобелев в знаменитата си парижка реч.
Борьба между славянством и тевтонами неизбежна... Она даже очень близка. Она будет длительна, кровава, ужасна, но я верю, что она завершится победой славян...
Победа на Русия и славянството.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Патриотичните манифестации заливат редица градове, тълпи от хора с флагове и портрети на Император Николай, скандират познатите лозунги - "За вярата, За Царя, За Отечеството"...
Киев.
Харков.
Одеса.
Вятка, днешен Киров.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Разбира се, далеч не всички приемат войната с радост и ентусиазъм, страшни сцени се разиграват из не един град. Различни картини се описват от някои гари.
"Когато започнаха да ни товарят във вагоните, се раздаде силен, сърцераздиращ вой, чуваше се плачът на жените, роднините и близките на мобилизираните. Трябваше да се скрия от всичко това навътре във вагона. Жените на мобилизираните късаха косите си, опитвайки да се вкопчат за вагоните. По надигащия се вой оставаше впечатление, че изпращат хората към гробищата."
"Жените задържаха влака с 2 часа, те просто губеха разсъдъка си. След третия звънец, някои от жените с причитание(траурна песен, оплакване) на уста се хвърляха под влаковете. Цялото уездно ръководство беше на гарата, изплашено и объркано, не знаеше как да реагира. Извикаха специална група конна полиция, която внимателно, на ръце изнасяше жените навътре в гарата, а те крещяха, сякаш ги колеха."
Друг селянин, тръгнал за фронта през 1915 година си спомня изпращането на фронта от Велики Устюг.
"Огромна тълпа от обикновени хора, мъже, жени и деца. От очите на мъжете, които дори и да опитваха да се сдържат, се лееха сълзи. Жените пък плачеха истерично, хлипайки с нечовешки глас, държейки се за мъжете си с две ръце. Те пък гледаха и тях, и децата, които оставят с мъртъв и празен поглед. Наблюдавайки всичко това, сам исках да завия по животински, безсилен пред този ужас, пред това огромно бедствие.
Разбира се, има и голямо количество доброволци. Тъй като по това време закона не предвижда приемането на такива, нещата са организирани в движение, доброволците биват записвани като "ловци", термин, който за пръв път се използва в такъв план, по време на Кримската война и по-специално, отбраната на Севастопол.
Предвижда се да се приемат мъже на възраст между 18 и 43 години. В новите части се приемат само такива, преминали през някаква военна подготовка, тези, които нямат такава се изпращат в запасните части на съответните уезди, за да придобият такава.
Не се допускат осъждани лица, или пък подсъдими, от друга страна на служба като доброволци са можели да постъпят мъже, които все още не са получили повиквателна, а също и такива освободени от мобилизацията по една или друга причина.
Доброволци от всички възрасти прииждат от всички краища на страната.
Така например, списание "Искри", пише за 104 годишен доброволец. На 2 август, 1914 година в град Кострома, към тълпата се обръща мъж с фамилията Двойников, участвал в отбраната на Севастопол, а също и в Руско-турската война от 1877-78, ранен няколко пъти и получил няколко медала, заявявайки, че също ще се запише във формиращия се отряд от доброволци.
Същото списание, но вече няколко месеца по-късно, съобщава за 60 годишен доброволец, оренбургски казак на име Иван Тимофеевич Труфанов, участвал в същата Руско-турска война, а също и във войната с Япония от 1905, ранен в битка с австрийците и изпратен на лечение в Петербург. Три пъти е награжданаван с Георгиевски кръст.
Има още много такива истории, разказващи за мъже на различни възрасти, впуснали се във войната. Такъв е бил и тогава ненавършилия 16 години, бъдещ маршал на СССР - Родион Малиновски.
Опиянен от историите за Отечетствената война от 1812 и с желание да воюва "както при Бородино", опитал да се запише като доброволец, но бил отхвърлен заради крехката си възраст.
Промъква се в един от ешелоните и тайно тръгва към фронта. Нарушителя е заловен в днешен Вилнюс, бива изправен пред началството и мечтата му се сбъдва. Зачислен е в картечна група на пехотния 256 Елисаветградски полк, първоначално носел патрони, после станал наводчик, а накрая и командирски картечар.
За първи път влиза в бой през септември 1914, а година по-късно, през март, получава и първата си награда - Георгиевски кръст 4 степен и звание ефрейтор. През октомври 1915 ще бъде ранен, след лечение е изпратен в Самара, а през 1916 в състава на руския експедиционен корпус пристига във Франция.
Въпреки че формирането на национални войскови части е забранено, по времето на войната се появяват и такива. Етнически латвийци формират едно от най-известните съединения от този принцип.
Всичко започва през април 1915 година, когато австро-немски сили настъпват, а над територията на днешна Латвия надвисва напълно реална заплаха от окупация. На този фон, група студенти от политехическия институт в Рига, предлага да формират отряди от разузнавачи и свръзочници. Настъплението на неприятеля било спряно, но латвийската интелигенция не изоставила идеята за създаването на подобни формирования. Въпреки юридическите проблеми пред въпросното начинание, Генералния щаб и военното министерство откликват положително на идеята. С помощта на Янис Голдманис, депутат от Думата се състои съвещание, на което присъстват различни обществени дейци от латвийски произход, там, на 19 май 1915 година е взето решение за създаването на организационен комитет, който да лобира по високите етажи на властта, за да бъде получено така необходимото разрешение и да започне набора на доброволци.
Една седмица по-късно, Голдманис внася молба към Върховния главнокомандващ, Великия княз Николай Николаевич, с помощта на Генералния щаб и по-специално полковник Косяков, а също на фона на новата заплаха, надвисваща над Рига, молбата е удовлетворена. Формирани са две доброволчески дружини, Първи Уст-Двинский и Втори Рижски(от Рига) стрелкови батальони. Голдманис пък официално застава начело на организационния комитет.
Главнокомандващия на армията, действаща на северозападния фронт, утвърждава устройството на новите батальони, формират се изключително от латвийци, а предназначението им е да бъдат използвани за съвместни операции с армията в Прибалтика. Разрешено е към тях да се прехвърлят етнически латвийци от другите войскови части.
Организационния комитет започва набора на доброволци с патриотични лозунги - "Съберете се под латвийските знамена", изложена е и главната им цел - "Латвийските части ще помогнат за освобождението и защитата на Латвия, за да може тя да продължи да процъфтява като неделима част от велика Русия."
Патриотичния порив на младите латвийци се оказва неочаквано висок, двата предвидени батальона се оказват недостатъчни за всички желаещи, организационния комитет изпраща молба за формиране на трети, която е одобрена, формиран е Трети Курземски батальон. Месец по късно се появява и Четвърти Видземски батальон, който обаче също не е достатъчен, доброволците са твърде много. Затова през ноември командването разрешава сформирането на още четири батальона, а също и един, който да остане в запас. По-късно в края на 1916, ще бъдат разгърнати в осем стрелкови полка, числеността на които е 38 хиляди души, а също и хиляда офицери, запасния полк пък ще бъде с численост между 10 и 15 хиляди, през декември същата година ще станат известни и като Латвийската стрелкова дивизия в състава на 12 армия, действаща на Северния фронт.
През есента на 1915, латвийците участват в тежки сражения на Рижския плацдарм(80 километров участък от днешния Бранкциемс до Борземюнд), проявяват изключителен героизъм, като до лятото на 1917 ще загубят половината от личния си състав...
Поантата на латвийците ще бъде отбраната на Рига през 1917. На 19 август немските сили форсират Западна Двина и започват да настъпват, тежките боеве продължават два дни. 12 армия и латвийските стрелци се бият храбро.
На един от участъците Пети полк, под командването на полковник Йоаким Вацетис, се оказва под натиска на цяла немска дивизия, при това на не напълно оборудвани позиции.
Сутринта на 20 август, след усилена артилерийска подготовка, немците атакуват, въпреки понесените загуби от артилерийския огън, латвийците успяват да отразят атаката, нанасяйки сериозни загуби на неприятеля. След повторна артилерийска подготовка, немците атакува за втори път, но отново претърпяват поражение. Това се повтаря няколко пъти, но латвийците устояват, запълвайки земята пред себе си с убитите немци. След няколко часа неспирни сражения, снарядите на защитниците започват да привършват, а загубите им да стават все по-големи, положението започва да става критично. Боевете се водели пред самите окопи на латвийците, а на места дори и вътре в тях. Въпреки това, Пети полк продължавал да се защитава срещу многочисления враг. Един от участниците в битката си спомня: "Бригадните резерви бяха изчерпани, можехме да разчитаме само на себе си, немските съединения се врязваха към нас непрестанно. В боевете участваше всичко, картечници, ръчни гранати, приклади, котли, камъни и юмруци. Именно тук демонстрирахме най-голяма храброст, на места, водени от офицерите отблъснахме немците далеч от окопите след щиков бой."
След като получават заповед за отстъпление, латвийците събират всички останали резерви, свързочници, охраната на щаба и с последни сили контраатакуват немците, след което успяват да отстъпят без да бъдат преследвани от тях.
Благодарение на смелите действия на Пети полк, Втори и Шести Сибирски корпус са изтеглени, спасявайки цяла 12 армия от обкръжение. За проявената храброст, 642ма мъже са наградени с "Георгиевски кръст".
През цялата отбранителна операция латвийците се бият смело редом с руските части от Сибир, благодарение на действията на 12 армия немците са лишени от възможността за по-нататъчно настъпление към Петербург.
Латвийските стрелкови части дават над 5 хиляди убити, над 20% от всички загуби на 12 армия, именно Пети полк понася най-голямата тежест, около 80% от офицерите му са убити, сред войниците този процент е 67, две роти пък са напълно унищожени.
По-нататъчната съдба на латвийските стрелци е противоречива. След ликвидацията на РИА през 1918 и съответно създаването на РККА, около 18 хиляди латвийци се присъединяват към последната, образувайки Латвийската съветска стрелкова дивизия, командвана от същия Йоаким Вацетис...
През 2016 година, Латвийските доброволци получиха паметник в Санкт Петербург, но заради противоречията в руското общество, паметника беше демонтиран преди две години. https://rzhavin77.livejournal.com/144879.html
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Малко фотографии от Галиция. Известно е, че от септември 1914 до юли 1915 в Руската Империя се образува Галицийското генерал-губернаторство, след Горлицкия пробив, РИА отстъпва, а с нея Галиция ще напуснат около 100 хиляди души, общия брой на бежанците по време на "Великото отстъпление" ще надхвърли 5 милиона души...
Руски войници празнуват овладяването на Лвов, същия пада на 3 септември 1914, на следващите две снимки пък е запечатан момента, в който РИА влиза в града.
Няколко снимки от региона по онова време.
► Виж съдържание
През април 1915 Лвов е посетен и от Император Николай, на предпоследната снимка се виждат и двете му сестри, Великите Княгини - Олга и Ксения.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Малко снимки от санитарните вагони от времето на войната. Самите ЖП войски се появяват в страната през 1851 година, тогава с нареждане на император Николай Първи. В началото на 20 век в империята има 12 ЖП батальони, събрани в 4 бригади. Основната бригада, която отговаря за европейската част на страната, но също и за подготовката на личния състав на всички останали е базирана в Барановичи, днешен Беларус. Останалите три бригади са базирани в Ашхабад, Усурийск и Харбин(днешен Китай), който практически възниква вследствие на строителството на КВЖД, в което основна роля изиграва именно Заамурската ЖП бригада.
В началото на войната вече има изградени и добре оборудвани санитарни вагони, в началото са задействани 74 броя, а към декември 1916 вече са около 400.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Както беше споменато в началото на темата, по време на войната има голямо количество деца, които доброволно се опитват да попаднат на фронта, още в първите ѝ дни, децата масово се отправят натам. Вестникарските хроники от онези години разказват...
Псков, през септември 1914, от влаковете, отиващи към фронта са свалени над 100 деца.
Вилнюс, на 20 октомври на ЖП станцията са задържани над 30 деца доброволци.
Киев, между януари и февруари, 1915 година, полицията задържа 214 деца доброволци, сред които и 11 момичета.
Николаев, 23 октомври, 1915, 14 годишния Иван Калченко, ученик от висшето военно училище е избягал на фронта, последвали са го 13 годишния Иван Хесен, и работещия в завод "Навал", 16 годишния Виктор Головченко.
Разбира се, това далеч не се приемало с добро око сред обществото, но и сред военните. Вестник "Руско слово" споделя интервю с офицер от фронта, което бързо се разпространява из руските издания.
"Раните и смъртта им са безполезни, децата нямат място на война. Та нима не е странно, че Русия, която може да изпрати на фронта 16 милиона войници, слага децата си в редиците. Ако едно такова дете попадне в плен, немците веднага ще го използват, за да покажат на войниците си колко се е изтощила Русия, изпращаща децата на война..."
Жаждата за приключения, наивния романтизъм, желанието да станат разузнавачи, артилеристи и просто герои, ги подтиква към фронта, въпреки всичко. Възпитаниците на гимназии, семинарии, кадетски корпуси, специалните средни училища, често се обръщат към ръководството им, с цел да ги пуснат на фронта, "готови сме да помогнем на Родината", писали в обръщението си учениците от Омската семинария, "няма с какво друго да ѝ помогнем, освен с живота си, и сме готови да го пожертваме".
През септември, 1914 година, от Ростов на фронта успява да избяга 14 годишния Константин Заполи, в края на ноември вече бил на първа линия, при река Пилица в Полша, между позициите на РИА и противника имало едва 200 крачки. Участъка, на който се намирала ротата на Заполи се прострелвал от немска картечница, разположена на добре замаскиран бруствер. Командата за унищожаването ѝ била поета от младия войник, през нощта, Константин допълзял до неприятелските позиции, открил картечницата, да я пренесе обратно обаче било невъзможно, все пак я вързал с въжето, което носел. Върнал се до своя отряд, дърпайки въжето със себе си, група разузнавачи, навлязла в ничията земя, издърпала въжето, картечницата била откачена от бруствера и бързо се понесла към руските позиции, събудилите се немци се опитали да я догонят, но били посрещнати от руски огън, който ги принудил да се върнат обратно. За действията си Константин бил награден с Георгиевски кръст 4 степен, впоследствие получил още един кръст.(Отклики войны//Нива, 1916, № 4, с. 3-4)
С отварянето на Югозападния фронт там се оказал и Николай Орлов, доброволец-гимназист от втора житомирска гимназия. Участвал в 11 сражения, отличава се това в Галиция при Золочев, днешна Лвовска област, подразделението му се оказало отрязано от своите, под огъня на австрийците, младия Николай успял да се добре до руските сили за подкрепление, за което бил награден с Георгиевски кръст 4 степен. На 20 септември 1914, по време на отпуск, бил тържествено посрещнат в училището му в Житомир.(Николаевская газета, 1914, 27 сентября)
10 годишния Степан Кравченко, доброволец в картечен отряд от 131 Тирасполски пехотен полк, получил две ранения, а за спасяването на картечница, бил награден с Георгиевски кръст 4 степен.(Огонёк, 1915, № 20)
От випускния клас на московска гимназия, през 1915 година като доброволец заминал и Леноид Крацели, след три месеца, за мъжество, показано в боевете, бил награден с три Георгиевски кръста, така започнала военната му кариера. През 1938 година бил репресиран "за шпионаж", реабилитиран през 1956 година.(Военный дневник//Наше наследие, 1990, № 4, с. 116-119)
Доброволеца Николай Смирнов, 13 годишен, носител на Георгиевски кръст и 2 медала, през 1915 година избягал от немски плен, а в следващите боеве сам пленил немски офицер.(Огонёк, 1915, № 20)
През лятото на 1915 година, от Югозападния фронт на лечение в родния си Николаев, пристигнал 13 годишния Павел Смоляной, удостоен с Георгиевски кръст 4 степен. Бил разузнавач в Модлинския пехотен полк, бягал от плен, неколкократно изпълнявал опасни нареждания от командването.(Николаевская газета, 1915, 11 июля)
Чудесни снимки(поне за мен )от албума на 8ми стрелкови полк.
Част от офицерския състав.
Фотографии, показващи военния бит, на последната снимка са се събрали за молитва преди раздаването на обяда, на четвъртата и петата пък видимо провеждат сутрешна физзарядка.
► Виж съдържание
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
На тази дата, всъщност, вече е вчера, през 1915 година се случва "Атаката на мъртъвците".
Действието се развива в крепостта Осовец, на територията на днешна Полша. Самата крепост е далеч от първокласна такава, има подсилени укрепления, но артилерията, която я прикрива по онова време, не е могла да се мери с немската. За сметка на това, разположението е било благоприятно за отбрана, разположена е на високия бряг на реката, обградена от непроходими блата, благодарение на което, пълното ѝ обкръжение е било изключително трудно. Благодарение на геройската отбрана на крепостта, немското настъпление на изток е забавено с почти 6 месеца.
Разположението е на река Бебра(Бебжа), на запад от град Белосток, на около 23 километра от тогавашната граница с Източна Прусия, основната задача пред Осовец е защитата на стратегическия коридор между реките Неман, Висла и Западен Буг. Блатата правят заобикалянето ѝ невъзможно, пътища в района почти няма, села също, а там, където ги има, транспорта се осъществява по малките рекички и каналите в близост. Според плана на руския генщаб, Осовец трябва да защити най-вече транспортния възел Белосток, който в случай на окупация, би открил пътя към днешен Вилнюс, Брест, Гродно и Минск, целта е немците да бъдат принудени или на дълга обсада, или да търсят заобиколен път. Давайки си сметка за артилерийската заплаха, тогавашното руско МО подсилва кирпичените стени на крепостта с бетон, а всички допълнителни укрепления и обекти са строени изключително от железобетон.
В началото на войната, на южния бряг на Бебра, на 2 километра от ЖП моста, стои форт №1 "Централен", отбранителен обект, под формата на шестоъгълник, с площ от около 1 кв.км. Разполага с 16 метров вал, който практически е открита артилерийска позиция, външен вал с дебелина от около 50 метра оборудван със стрелкови позиции. Форта е обграден от ров, защитен с капонири и запълнен с вода от три страни. Във вътрешния двор на форта има казарми, снаряжение и гарнизонна църква.
На североизток от форта в Скобелевата гора е построен друг укрепен обект, стрелкови позиции с железобетонни укрития за пехотна рота, оборудвани с две бронирани наблюдателници, в северната част артилерийска батарея, а в средата, единствения по онова време в руската държава артилерийски дот с бронираната система "Gallopin" със 152мм оръдие, масово използвана при Вердюн.
На северния бряг на реката е построен форт №2 "Заречни", който трябва да защитава ЖП моста, размера му е 400 на 500 метра, обграден е с пълен с вода ров и отново капонири. На два километра от форт №1 е форт №3 "Шведски", той трябва да защити потонния мост, останал още от времената на Карл XIII от 1708 година. Състои се от един вал със стрелкови и артилерийски позиции. Форт №4 "Нов" се намира на 3 километра от форт №3, железобетонен, защитен от пясъчен вал със стрелкови позиции и отново с дълбок ров с вода, вътре има дълбоки подземия и казарми, а също и гробище, форта обаче не е напълно завършен, заради недостига на средства.
С началото на войната немските 8 и 10 армии, тръгват от Източна Прусия към Руската Империя, на пътя им е именно Осовец. 60 километровия фронт се държи от 28 батальона, 8 от които опълченски, 13 кавалерийски стотни и 26 полеви оръдия. Крепостния гарнизон се състои от пехотен полк, а също и два артилерийски батальона със 72 оръдия.
Немския блокаден корпус се състои от 40 пехотни батальона, което им дава числено превъзходство, немците имат такова и в артилерията. Разполагат с 4 оръдия 420мм, известни и като "Голямата Берта", 16 оръдия 305мм "Шкода", 16 оръдия 210мм, 20 от 150мм, а също и 12 оръдия 107мм.
Първия щурм
Първата сериозна немска атака започва през септември. Успяват да изтласкат руската полева отбрана, до там, че фортовете влизат в обхвата на вражеската артилерия, следват шестдневни обстрели, последвани от щурм, който обаче е спрян от руската артилерия. На следващия ден, руската армия контраатакува по фланговете, принуждавайки немците да отстъпят, което вкарва битката в позиционна форма. Следват нови руски контраатаки, които изтласкват немците допълнително, вследствие на което, под Осовец са дислоцирани обсадни оръдия от тогавашния Кьонигсберг.
Втория щурм
Започва на 3 февруари, отново се водят тежки боеве за първата руска отбранителна линия, руската пехота се държи в продължение на 5 дни, на 9 февруари отстъпват на втората линия, където руската отбрана се задържа през следващите 2 дни. Все пак обаче немците успяват да започнат нови тежки обстрели по фортовете. Огънят се води на всеки 4 минути, за седмица за изстреляни около 200 хиляди снаряди, 50% от общото количество, което е използвано по времето на битката за крепостта. Въпреки, че голяма част от снарядите попадат в реката и близките блата, над 30 хиляди от тях се врязват в руските фортове. Командването иска от защитниците да издържат още 48 часа, обещавайки подкрепления. На 25 февруари започва нова тежка серия обстрели, която продължава до 3 март. Основните цели са Скобелевата гора, форт №1 и №2. Руските позиции са силно засегнати, връзката е прекъсната, снабдителната линия е силно пострадала, окопите и картечните гнезда са унищожени. Околността е застлана в пепел и дим, тогавашните немски самолети също успяват да бомбардират позициите на руските позиции.
Руската артилерия успявала да отвръща на огъня, въпреки проблемите. Успяват да унищожат две от немските 420мм оръдия, въздушното разузнаване успява да ги локализира, а пристигналите от Кронщат 155мм оръдия да ги унищожат. Ударен е и склад с боеприпаси, което до голяма степен блокира работата на "Голямата Берта".
Въпреки обстрелите и тежкото положение, РИА не се предава, втората отбранителна линия също не пада. На 7 март, на фона на огромния разход на боеприпаси, немците намаляват интензитета на обстрелите. Битката отново се превръща в позиционна, немците започват да копаят окопи, стремейки се да се доближат максимално до руските позиции. Реката пък се разлива, напълвайки блатата с още вода, правейки крепостта дори по-непристъпна. Въпреки това обаче, руските сили също водят постоянна фортификационна работа, усилвайки позициите пред форт №2.
Атаката на мъртъвците
През юли немската армия започва ново широкомащабно настъпление, чиято цел е все още стоящата крепост Осовец. Немците решават, че ключа за падането ѝ е овладяване на позициите между селата Сосня и Бялогронди и форт №2. Приготвени са 14 пехотни батальона, с численост над 7 хиляди души, батальон сапьори и 30 оръдия. Този път има и ново оръжие, 30 батареи или около няколко хиляди балона отровен боен газ. В края на месеца, на 200 метра от началото на руските отбранителни позиции при Сосня, немците закопават газовите балони, в очакване на попътен вятър.
Въпросния черен ден идва на 6 август, тази сутрин при Сосня се намират 5 роти от 226 пехотен Землянски полк и 4 опълченски роти. Три роти се намират във форт №2, те няма да успеят да достигнат до Сосня, заради артилерийския огън на немците.
В 4 сутринта немците започват масиран артилерийски обстрел, пускайки и газовете. Тъмнозеления облак от хлор и бром се разлива над руските позиции в рамките на 10 минути. Газовата вълна достига до 8 километра ширина и се простира на над 20 километра дължина, фронта е широк едва 3 километра. Всичко живо в този радиус започва да умира, окапват листата на дърветата, тревата почернява и се свлича на земята като отрязана, оръдията са покрити с хлорен окис, всичко, без херметическо покритие е отровено. Руските части понасят огромни загуби, целия личен състав на 9, 10 и 11 роти загива, от 12 рота оживяват 40 души. От трите роти, защитаващи Бялогронди, оживяват 60 души. Отровния газ се затаява из гората, низините и около водните ровове, вторичното отравяне също водело до смърт, крепостната артилерия също понася големи загуби. Хората, намиращи се в казармите, убежищата и домовете в района, успяват да се спасят, затваряйки и изолирайки вратите и прозорците, поливайки ги обилно с вода.
След газовата атака, 14 немски батальона тръгват в атака, за да превземат изгорените позиции. Стигайки до руските окопи, немците се изправят срещу руска контраатака, полуживите, едва стоящи на краката си войници от 8 и 13 рота, малко над 100 души, контраатакуват "на щик", викайки, или по-скоро хрипайки "ура". Видът им бил ужасяващ, изгорените от газ лица, кървавите превръзки и кашлящи кръв, комбиниран с абсолютно неочакваната атака, докарала немците до абсолютен шок.
Три немски пехотни полка, дружно били обърнати в бягство, буквално прегазвайки се едни други, остатъците от руската артилерия също открила огън по бягащия неприятел, артилерийските удари достигнали и първата линия от вече превзетите от немците руски окопи, която последните също изоставили. Към 11 часа всичко било свършило. Позициите около Сосня били напълно изчистени от немското присъствие, а крепостната артилерия обстрелвала немските окопи, довършвайки започнатото.
Така завършил и газовия блицкриг, който трябвало да доведе до падането на крепостта. Бойния газ доказал, че може да се конкурира и с най-мощните артилерийски снаряди, но немците така и не се решили да атакуват крепостта отново, въпреки благоприятната обстановка, предвид щетите, които били нанесени на руските защитници.
6 август показал и пълната беззащитност на Осовец срещу евентуалните газови атаки, времето за вземане на мерки обаче вече било изтекло. РИА отстъпвала от Конгресна Полша, което правело удържането на крепостта безсмислено.
Евакуацията започнала на 18 август, в съответствие с плана. Всичко, което не можело да бъде взето, било взривено, на 22 август крепостта била напусната от последния си обитател, коменданта - генерал Николай Бржозовский, който впрочем, бил участник в Руско-турската война от 1877-1878 година, лично той натиснал копчето, с което били взривени и последните остатъци от укрепените позиции.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Малко фотографии на руските бронемобили от времето на ПСВ. Марката разбира се е "Руссо-Балт", проектирани са за няколко месеца, веднага след успешното им използване от немците. Екипажа се е състоял от петима души, командир(офицер), шофьор и трима картечари. Въоръжени са с три картечници "Максим", а пълния им боекомплект е 9 хиляди патрона. Цялата тежест на машината с пълно снаряжение е била малко под 3 тона.
Видео с модерна, полска реплика.
► Виж съдържание
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Интересни снимки от затворите по време на ПСВ. Дори затворниците са мобилизирани, за да работят за общата цел, пекат хляб и перат бельо за армията. Всички са съсредоточени и работят в захлас, дори рецидивистите и равнодушните към целия свят сега работят и допринасят за работилницата, в която се е превърнал затвора. В статията дори е отбелязано, че не играят на любимата си игра "телефон", която се състояла в това, че когато арестантите останели без надзор, хващали някой от "новобранците", сваляли му якето и го омотавали на главата му така, че ръкава да виси като хобот, след което говорели в него, сипвали вода и супа...
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Усмивки от Кавказкия фронт... 10 януари, 1916 година, започва Ерзурумската операция, зимното настъпление на РИА в Кавказ. Под командването на генерал Николай Юденич турската Трета армия е напълно разбита, превзет е град Ерзурум. 134 хилядната турска армия дава около 80 хиляди убити, ранени и пленени. Числеността на руската кавказка армия е 180 хиляди души, а убитите заедно с ранените са под 10 хиляди. Пленени са 9 турски знамена и 323 артилерийски оръдия. След Ерзурум е превзет и важния по това време пристанищен град Трапезунд(Трабзон), благодарение на това снабдяването на РИА в Кавказ вече може да се извършва и по море. След неуспешен опит за турско контранастъпление, генерал Юденич успява да превземе и Ерзинджан.
Деветте пленени знамена, доставени в Царско село.
Две фотографии от Иран, на първата виждаме руски военни в Керманшах, годината е 1917, месеца е август. На втората снимка руски и британски офицери инструктират иранската полиция от онова време, действието се развива в град Рещ, близо до Каспийско море.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
С Височайши указ през юли 1914 година е обявен призива на ратници от опълчението в 1 разряд. През периода от 1914 до 1917 година се формират 769 пехотински дружини, редица стрелкови и невъоръжени работни дружини и роти, 3 конни полка, 140 конни сотни(ескадрони), 88 леки батареи, сапьорни и етапни роти(създават се във военно време, задачата им е да охраняват войските или пленените по време на дислокация). Части от опълчението се съединяват в бригади, дивизии и корпуси, при които се формират лазарети и други медицински подразделения.
Като такова, опълчението се заражда през 17 век, като тогава е известно като временна войска, свиквана по време на войни. По един или друг начин съществува при Екатерина Велика по време на бунта на Пугачов, по време на императорите Александър Първи и Николай Първи, поради нашествието на Наполеон и Кримската война съответно, по време на войната с Япония, а също и по време на ПСВ и ВОВ.
В опълчението участват лица от 21 до 43 годишна възраст, освободени от служба в редовната армия. Първата категория(призив) се използва за попълнение на армията, като е разделена по възрастови групи. Тъй като се появява противоречие между последните две изречения, трябва да се уточни, че в Руската империя, демографския потенциал е много по-голям от нуждите на армията, затова действа призивна система на основата на жребий, който се тегли между годните за служба, "загубилите" отиват в армията, а другите в запаса.
Втората категория от опълчението, включваща в себе си по-слабите физически лица, отива в тиловите части. По устава за военна повинност от 1873 година, опълчението е зачислено в сухопътните сили на РИА, дословно то се формулира като държавно опълчение, съставено от цялото мъжко население, което не се числи в кадровата армия, но е способно да носи оръжие, влизащо в рамката на определената възрастова граница. Като от призив в редиците му не се освобождават и лицата, уволнени от запаса, ненадвишаващи горната възрастова граница.
Част от опълчението участва във военни действия на фронта, осъществява охраната на ЖП линиите, транспорта, както и ремонтно-строителните дейности в тиловите райони на фронта.
Съществуват и особени работни, невъоръжени дружини, обединени в Кавказката бригада, които се занимават със селскостопанска работа в тила на Кавказката армия.
С напредването на войната някои части на опълчението са преформатирани, някои пехотни дружини са превърнати в пехоти полкове, а някои батарейни формирования са превърнати в артилерийски дивизиони. Разформирани са през 1918 година.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
Така е изглеждало известието, което са получавали семействата на загиналите в ПСВ.
Верный Божий воин пал героически в славной борьбе за Царя и Родину.
Он отдал свою жизнь за честь и славу своего Отечества.
Святая Церковь не забывает его в своих молитвах —
она молится Всемилостивому Господу, чтобы Он утешил вашу скорбь
и поспешил простить все его согрешения
и даровать ему Царство Небесное.
"С нами тот, кто сердцем Русский! И с нами будет победа!"
)от албума на 8ми стрелкови полк.
