Дългата война в Украйна и значението на търпението
Зеленски трябва да поддържа труден баланс и подчертава, че контранастъплението ще се нуждае от време.
Войните не се водят по политически график. В навечерието на контранастъплението на Украйна президентът Володимир Зеленски и неговите висши помощници се опитваха да обяснят тази реалност както на нервните съюзници, които нямат търпение за военния напредък, така и на собствения си народ, който няма търпение да започне голямата контраатака и да чуе добри новини от фронтовата линия.
В навечерието на дългоочакваната контраофанзива, която започна да се разгръща миналата седмица - по-късно, отколкото повечето очакваха - украинският министър на отбраната Олексий Резников се притесняваше, че очакванията са "определено прегряти". "Всички искат още една победа", каза той, като предупреди съюзниците да смекчат надеждите си, за да избегнат последващо разочарование.
Притеснението тук е, че неизпълнението на очакванията може да доведе до намаляване на международната военна помощ и подновен, често скрит натиск за ангажиране в преговори с Москва.
Но нетърпението за решителен удар срещу Русия произтича не само от емоции, но и от политически изчисления.
Една дълга война рискува да доведе до умора на Запада, до изчерпване на арсеналите и до ерозия на единството - особено след като Китай, Бразилия и Южна Африка рекламират съмнителни "мирни" планове. И въпреки публичните обещания да подкрепят Украйна „колкото е необходимо“, по-рано тази година официални лица от Вашингтон предупредиха колегите си в Киев, че трябва скоро да постигнат големи успехи на бойното поле, докато оръжията и помощта от САЩ и европейските съюзници все още са налице.
Те предупредиха, че с оглед на това, че САЩ се насочват към един вероятно изключително бурен и възпламеняващ се сезон на президентските избори - най-малкото - високото ниво на сигурност и икономическа помощ от Конгреса може да се окаже трудно за поддържане. А според украинските законодатели в неотдавнашните разговори с представители на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност на САЩ
запитванията относно бъдещите ангажименти и искания са били отклонявани, като отговорът често е бил: "нека да видим как ще протече контраофанзивата".
Бившият вицепремиер Ивана Климпуш-Цинцадзе заяви пред "Политико", че тези разговори са я накарали да се почувства обезпокоена относно "продължаването на същото ниво на американската подкрепа за Украйна след тази финансова година" - която за федералния бюджет на САЩ е през септември.
По подобен начин се наблюдават и признаци на военна умора и предпазливост в Европа, както сред политиците, така и сред обществеността, както тази седмица се оплака Михайло Подоляк, съветник в кабинета на Зеленски: "Разбирам, че седейки на хиляди километри от Украйна, можеш да говориш за "геополитика", "уреждане" и нежелателност на ескалацията в продължение на месеци. И да позволиш на "руския свят" да вилнее."
Показателно е, че дори в Полша - един от най-верните съюзници на Украйна - отношението към украинските бежанци се влошава. Според проучване на изследователи от Варшавския университет и Академията за икономика и хуманитарни науки през последните пет месеца делът на тези, които категорично подкрепят подпомагането на украинските бежанци, е спаднал от 49% на 28%.
Така че политическият часовник тиктака - и не е задължително да съответства на темпото на войната.
През последните седмици Зеленски трябваше да постигне труден баланс, като запази перспективата за нанасяне на решителен удар срещу Русия, за да укрепи доверието и оптимизма на Запада и да поддържа притока на оборудване и оръжия, като същевременно подчерта, че контраофанзивата най-вероятно няма да може да постигне зашеметяващия бърз успех на настъплението в Харков миналата есен.
Успехът в Харков, който предизвика каскаден срив на руската отбрана и повсеместно разгромяване, помогна на западните съюзници да останат на тяхна страна, но също така недобре оцвети очакванията, като допринесе за раздухването на настоящата контраофанзива, която Киев се стреми да успокои. Въпреки това украинските официални лица са наясно с опасенията на Запада за продължителна война на изтощение.
Но Украйна също така не иска да бъде тласкана към прибързани ходове, които биха могли да доведат до сериозни и скъпоструващи неуспехи, които след това биха могли да подкопаят военния морал или да сринат надеждите на Запада и да имат сериозни геополитически последици, заяви при условие за анонимност високопоставен украински военен служител пред "Политико". "Това не е като в Харков", каза той. "Трябва да бъдем предпазливи. Руснаците се учат и се подготвят, а отбранителните им линии са страховити - нямаме хора за пилеене, нито оборудване. Напредъкът ще трябва да бъде постепенен."
А постепенният напредък е новият девиз.
Във вечерното си обръщение Зеленски отбеляза в понеделник, че "битките са ожесточени, но ние се движим напред, а това е много важно. Загубите на врага са точно това, от което се нуждаем".
Въпреки че главните действия тепърва предстоят, както подчерта Зеленски, положението явно е тежко.
А неговият заместник-министър на отбраната Хана Малиар направи това още по-ясно, като заяви в Телеграм: "Противникът прави всичко възможно, за да запази завзетите от него позиции. Активно използва щурмовата и армейската авиация, води интензивен артилерийски огън. По време на настъплението нашите войски се сблъскват с непрекъснати минни полета, които са комбинирани с противотанкови ровове. Всичко това се съчетава с постоянни контраатаки на противниковите части по бронираните машини и масово използване на противотанкови управляеми ракети и дронове камикадзе."
"Сраженията досега бяха тежки", съгласява се Джак Уотлинг, анализатор в Royal United Services Institute. Уотлинг, който е извършвал оперативни анализи за Генералния щаб на Украйна, отбеляза, че Украйна е наясно, че не може да се придържа "към някакъв фиксиран график", и се опитва да бъде методична и да подмами "руснаците да ангажират резервите си, като преместят войски от третата отбранителна линия, за да подсилят секторите, подложени на натиск. След като тези войски бъдат изтеглени напред, ще стане по-лесно да се определят слабите места в руските линии".
След като тези слаби места се появят - ако се появят - според Уотлинг скоростта ще бъде от съществено значение. Когато Украйна увеличи максимално "вероятността за пробив", тогава ще може да започне основната атака и "настъплението или ще постигне пробив, или ще се провали". Въпросът тогава ще бъде дали Украйна ще може да насочи силите си бързо към пробивите, когато те се появят.
Украинците вярват, че могат и ще нанесат мощен удар с бригадите, обучени от военните на НАТО и снабдени от западните съюзници. А официалните лица в Киев вярват, че могат да се справят по-добре от "умерените териториални придобивки", прогнозирани от Пентагона, според изтекли секретни документи на американското разузнаване.
Но с разгръщането на вероятната продължителна офанзива те се нуждаят от търпение и от страна на съюзниците си.
https://www.politico.eu/article/ukraine ... ve-allies/ 
Сегодня в СМИ появилась любопытная новость, согласно которой Израиль впервые поставит на экспорт танки «Мерквава». Авторы утверждают, что их пропадут в две зарубежные страны, одна из которых находится в Европе.
Сразу оговоримся, что в передачу «Меркав» Украине мы не верим, пусть в публикации и говорится о некоей европейской стране. Даже если отбросить политическую составляющую, поставка ВСУ этих танков еще больше усложнит ситуацию с обслуживанием и эксплуатацией техники, вызванную зоопарком неунифицированных оружейных систем.
Есть и другой момент: сейчас на базах и в арсеналах АОИ находится большое количество разного старого вооружения — от минометов и БТР М113 до авиатехники.
Какво ли да очаквам като тръгнат челеджъри и абрамси... 
Харков -> Москва??? 
