На 28 април 1945 г. сваленият фашистки диктатор Бенито Мусолини (известен като Дуче) и любовницата му Клара Петачи са разстреляни от гарибалдийските партизани. Точното място и обстоятелствата на екзекуцията все още не са известни - има няколко версии за това. След стрелбата тялото на Мусолини е обругано.
Бенито Мусолини губи влияние в Италия много преди края на Втората световна война. През юли 1943 г., на фона на изключително неуспешната военна кампания за италианската армия, той е отстранен от властта от собствените си съюзници във фашистката партия (PNF). Политическата криза е белязана от ареста на Мусолини, разпускането на PNF и изтеглянето на Италия от войната, пише gazeta.ru.
На 12 септември 1943 г. сваленият диктатор е освободен от ареста от германски парашутисти под ръководството на Ото Скорцени.
Морално съсипан и с редица здравословни проблеми, Мусолини иска най-накрая да се отдалечи от политиката. Адолф Хитлер обаче не му позволява да се пенсионира. По време на срещата им във "Вълчето убежище", фюрерът иска Мусолини да се върне в Италия и да създаде нова фашистка държава.
Още на 23 септември в окупираната от германците северна част на Апенинския полуостров е провъзгласена марионетната италианска социална република, по-известна като Република Сало. Тя се опира единствено на военната мощ на Третия райх.
Самият Мусолини, на 60 години, въпреки позицията на провъзгласен за държавен глава, вече няма независимост и е използван от нацистите само като параван за провеждане на определени решения.
На 25 април 1945 г. Република Сало престава да съществува. В същия ден в Милано, чрез посредничеството на кардинал Шустер, се провеждат преговори между фашистката делегация, водена от Мусолини и военния министър Родолфо Грациани, от една страна, и делегацията на Националния комитет за освобождение на Северна Италия.
Известният френски историк Марк Феро пише в "Седемте основни лица на войната, 1918-1945 г." следното: "Атмосферата беше напрегната, но изглежда, че въпросът стигна до споразумение. Мусолини не протестира срещу безусловната капитулация, но изиска гаранции за фашистките лидери и техните семейства. В този момент се появява префектът на Баси и обявява, че Съпротивата преговаря с германците и няма нужда да ги щади. "Те винаги са се отнасяли с нас като с роби!, възкликва Мусолини. - Връщам свободата си обратно."
С оглед на подобна реакция от страна на Дуче, лидерите на Съпротивата дават заповед за общо въстание. Самият Мусолини решава да замине за долината Валтелина, на север от Бергамо, и ако е възможно, да даде решителна битка. Той е наясно, че ако бъде задържан, ще бъде екзекутиран без съд, както решава Комитетът за освобождение на Северна Италия.
Мусолини, любимата му актриса Карла Петачи и най-близките му съратници, се намират в град Комо. Тук диктаторът за последен път се срещна със съпругата си Рейчъл, а също така разговаря с дъщеря Елена и сина Виторио. Той се тревожи и за съдбата на другите си деца - Анна и Романо.
Осъзнавайки, че германците се предават, а италианците, които са му останали верни, дезертират, Мусолини тръгва да бяга в Швейцария.
От приблизително 200 превозни средства, които първоначално го следвали, остават само няколко. Маршал Грациани избра да се предаде на американците, страхувайки се да не попадне в ръцете на гарибалдийските партизани.
В нощта на 26 срещу 27 април партизанска засада спира конвоя край село Мусо. Командирът на групата се съгласява да пусне германците, но в замяна за италианците. Нацистите се опитват да прикрият Мусолини, след като го преобличат в униформата на подофицер и го скриват в задната част на камиона. Един от партизаните обаче разпознава диктатора. След това германците го предават.
"По настояване на Кларета и Елена, Дуче се съгласява да сложи немска каска на главата си, въпреки че се съпротивлява, отбелязва Феро. - След като се дегизира по този начин, той успява да премине през пост, но е идентифициран от партизаните и скоро е изпратен в Милано. Между Комитета за национално освобождение на Северна Италия и съюзниците има споразумение за екстрадиция на фашистки лидери. Но все още не е ясно дали Мусолини е разпоредил на комитета подготовката и изпълнението на въстанието (повече или по-малко автономно) или операцията е извършена със съгласието на британските тайни служби, които се опасяват, че Дуче може да разкаже всичко за кореспонденцията си с Чърчил, в която последният призовава Мусолини да смени съюзниците."
Мусолини прекарва последната си нощ в селска къща в село Донго. Там той е предаден на един от лидерите на Миланската съпротива - Уолтър Аудио, известен като полковник Валерио. Според една от версиите той заловил Дуче с измама, след като заявил, че уж е изпратен да го освободи.
Мусолини и Петачи се качват в кола. Виждайки място, подходящо за изпълнение, Аудио нарежда на водача да спре. Според една версия това се е случило в покрайнините на село Мецегра.
Разстрелът на диктатора, неговата любовница и няколко други високопоставени фашисти, става в 16.10 часа местно време.
Френският професор Пиер Милца, директор на Центъра за изследване на историята на Европа на 20 век, в книгата си "Последните дни на Мусолини" пише, че обстоятелствата около смъртта на диктатора все още не са изяснени.
Полковник Валерио говори за събитията от 28 април 1945 г. в мемоарите си, които се появяват след смъртта му и пише следното:
"Накарах Мусолини да слезе от колата и го спрях между стената и вратата. Той се подчини без ни най-малък протест. Той все още не вярваше, че трябва да умре. Все още не беше наясно какво се случва. Сега той отново се превърна в уморен, несигурен старец. Походката му беше тежка, напрегната, той леко влачеше десния крак. Тогава Петачи слезе от колата и по собствена инициатива набързо застана до Мусолини, който послушно спря гръб на стената на посоченото място. Мина минута и изведнъж започнах да чета смъртната присъда за военен престъпник: "Със заповед на доброволческия корпус на свободата ми беше възложена задачата да изпълня народното правосъдие..." Струва ми се, че Мусолини дори и не разбра значението на тези думи: с широки очи, пълни с ужас, той гледаше картечната пушка, насочена към него. Петачи сложи ръка около раменете си. И аз казах: "Махай се, ако и ти не искаш да умреш." Жената веднага разбра значението на това "също" се отдалечи от осъдения. Що се отнася до него, той не произнесе нито дума: не спомена нито името на сина си, нито на майка си, нито на жена си."
Според друг източник за смъртта на Мусолини, напротив, диктаторът е гледал палача си директно в очите и е казал: "Цели се право в гърдите ми".
Петачи в последния момент се опитва да предпази Дуче и пада първа покосена, държейки се за ръката му. Тогава автоматът на Аудио дава засечка, а към екзекуцията се присъединява Микел Морети, давайки на командира личното си оръжие. Много години по-късно Морети дори твърди, че лично е убил Мусолини.
Телата на Дуче, Петачи и петима други фашисти, са откарани в Милано, където са били окачени за краката близо до площад Лорето. Това е акт на отмъщение, защото година по-рано там са екзекутирани 15 партизани. Хората започват да проклинат мъртвите и да хвърлят камъни по телата им.
Трупът на Мусолини, който е обект на изключителни подигравки, падна на земята. Въпреки присъствието на жени, няколко мъже се облекчават върху него. В резултат на това лицето на Дуче е обезобразено до неузнаваемост. След като са разрязани въжетата, телата са оставени да лежат известно време на улицата.
Американците, които пристигат в града, нареждат телата да бъдат изведени и отведени в градската морга за аутопсия.
След медицински преглед на 1 май 1945 г. Мусолини и Петачи са погребани в гробището Музоко в Милано в анонимен гроб на място за бедните. През 1946 г. тялото на Дуче е отвлечено от трима фашисти под ръководството на Доменико Лекиси.
Останките са намерени през август, но поради политически различия остават непогребани дълги години. В крайна сметка тялото е поставено в семейната гробница в родния град на падналия диктатор Предапио.
"Съществуват редица истории за самата екзекуция. Известно е със сигурност, че Петачи е получила разрешение от охраната си да се присъедини към Дуче, за да умре до него, но все още се води дебат за това къде и кога са били убити: след като са напуснали колата, в която са били транспортирани до Милано, близо до Мецегра, или пред решетките на вилата Белмонте, или дори в различно време. Телата са закарани до ъгъла на площад Лорето в Милано, а след това окачени за краката на напречната греда на гаражна врата. Тълпата, разбрала за това, се стича да хвърли яростта си върху Дучето, довчера обожаван, а днес поругаван, защото е сключил съюз с Хитлер, защото стои в основата на страшната гражданска война след създаването на Република Сало, чиято полиция, подобно на колегите им във Франция, си е сътрудничи с германските нашественици и убива много партизани", обобщава историкът Феро.
