Хубава тема, бях пускал подобна в Криле, ето един от текстовете, които бях писал там за генерал Котляревски.
Пьотър Котляревски - (1782 - 1852)
Братцы! Вам должно идти за Аракс и разбить персиян. Их на одного десять, но каждый из вас стоит десяти, и чем более врагов, тем славнее победа. Идем, братцы, и разобьем!
Кровь русская, пролитая в Азии, на берегах Аракса и Каспия, не менее драгоценна, чем пролитая в Европе, на берегах Москвы и Сены, а пули галлов и персиян причиняют одинаковые страдания!
Кавказкия Суворов, генерала - метеор, така са наричали Котляревски приживе, самият Пушкин е писал стихове за него, наричайки го ''неудържима стихия''.За някои историци е не просто ''съперник'' на Суворов, но дори и го надминава в някои отношения.Той не просто влиза в бой с Персите, които го превъзхождат числено близо 12 пъти, но и ги побеждава...
Роден на 12 юни 1782 година в село Олховатка, Харковска губерния.Роден в семейството на местния свещеник, бъдещия генерал започва образованието си в Харковското духовно училище.
Военната му кариера започва благодарение на ... снежна буря.Пътувайки към Кавказ, подполковник Иван Лазарев е принуден да търси подслон в местната църква, за да се скрие от бурята, там се среща с 10 годишния Пьотър.Лазарев бил впечатлен от момчето и предлага на баща му да го вземе при себе си на военна служба, веднага след като той сам се установи.Година по-късно през 1793 година, сержант от Кубанския егерски полк пристига, за да заведе Пьотър в Моздок.По това време Лазарев командва 4тия егерски полк, където е зачислен и той.Четири години по-късно, вече сержант, Котляревски получава бойното си кръщене по време на щурма на персийската крепост Дербент.
През 1799 година получава звание подпоручик и е назначен за адютант на Лазарев, който вече бил генерал - майор.Лазарев бива убит от грузинската царица Мариам, която лично го намушква, разстроена от решението на Император Павел Първи да премахне грузинската монархия.Впоследствие новия командващ на Руските войски в Кавказ му предлага служба като негов личен адютант, но той отказва, оставайки в егерския полк.По-късно през същата година Котляревски участва в защитата на Тифилис от лезгински бунтовници.
С началото на Руско - Персийската война(1804 - 1813) името му за първи път отеква из целия Кавказ.
През юни 1805 година 40 хиляди Перси настъпват на територията на днешен Азербайджан.По това време Котляревски се намира в отряд, командван от полковник Карягин, защитавайки Карабах от Персите.Малкия отряд от около 450 души и 2 оръдия се оказва откъснат в лагера си.Руснаците се защитават храбро, въпреки че срещу тях са хиляди Перси, по-големите загуби идват след предателство отвътре, около 50 души, начело с поручик Лисенко дезертират, а жаждата и глада допълнително утежняват положението им.На фона на това, предлага дързък план, през нощта тайно или направо през Персийските войски да бъде превзет укрепения замък Шах-Булах и да се укрепят там, държейки до последно.Авантюрата завършва с пълен успех, проправяйки си път през позициите на врага, Руснаците стигат до крепостта, избивайки персийския отряд, наброяващ около 150 души и я превземат.Положението на отряда значително се подобрява.Персите решават, че няма да успеят да превземат крепостта с щурм и започват обсада.След 7 дни, Карягин получава сигурни сведения, че към крепостта са изпратени основните сили на Персийската армия.Преценявайки ситуацията и риска, Карягин и Котляревски решават да напуснат Шах-Булахе, и да се отправят към крепостта Мухрат.На път за крепостта биват настигнати от Персийски отряд, наброяващ около 1 500 души, но успяват да отблъснат атаката и да се установят в крепостта, където удържат персийските атаки в продължение на 8 дни, до пристигането на грузинския княз Цицианов.
С течение на годините генералът продължава да трупа боен опит и през 1807 година на 25 годишна възраст е произведен в чин полковник и застава начело на егерския полк.През 1809 година му е поверена отбраната на целия Карабах, под негово командване са 2 щаб - офицера, 9 оберофицери, 20 унтерофицери, 8 барабаниста, 380 егерей и 20 казака.
Така през 1810 година Пьотър Котлярески ще посрещне сина на Персийския Шах - Абас-мирза, който навлиза в местността с 30 хилядна армия.Един от водещите персийски отряди успява да завземе крепостта Мигри, намираща се на ключов кръстопът.Персите били напълно уверени във възможността си да удържат крепостта, двата пътя водещи към нея били напълно подсигурени, като освен стените и 2 хилядния отряд, крепостта разполагала и с естествени укрепления, благодарение на заграждащия я релеф и стръмни скали.
С помощта на местни водачи, успява да премине през тежкия терен и да се доближи до крепостта незабелязан.Следва залъгваща атака по единия фланг, последвана от същинската такава по другия, атаките на няколко вълни принуждават Персите да отстъпят от крепостта.Самият Котляревски бил начело на атаките и бива ранен в лявата ръка.Два дни по-късно Персите провеждат няколко разузнавателни атаки, които завършват без успех и английските съветници на Персите осъзнават, че фронтална атака към крепостта би била лудост и отстъпват към Аракс.
Да ги остави да се измъкнат току така обаче не е било в стила му.Редом с малка група местни доброволци генерала - метеор тръгва след отстъпващите Перси, настигайки ги близо до реката през нощта.Силно отстъпващи на врага по численост, Котляревски издава заповед пленници да не се взимат.400 срещу хиляди, Руснаците атакуват Персите ''на щик'', съпътствани от тъмнината, отряда на Котляревски буквално стопява шокираната и неподготвена Персийска армия.
За тази операция получава орден свети Георги 4та степен, златна сабя ''За храброст'' и командването на Грузинския гренадирски полк.
Година по-късно през 1811, Руската Империя отново воюва на два фронта, биейки се с Османци и Перси.Котляревски трябва да спре настъплението на неприятеля към Ахалцих, за целта решава да овладее крепостта Ахалкалаки.Взимайки два батальона от своя полк и 100 казаци, прави 3дневен преход през заснежения и стръмен терен, щурмувайки крепостта през нощта.
Османците очакват атаката от юг, където терена е много по-благоприятен, но получават удар от север.Поредната нощна акция на бъдещия генерал е успешна, хванати неподготвени, Османския гарнизон е почти напълно унищожен, въпреки отчаяната съпротива.До сутринта овладяват крепостта напълно, давайки едва 30 жертви.За тази си операция е произведен в генерал - майор.
През 1812 година Абас - мирза отново нахлува в контролираните от Руската Империя територии.Малочислените руски сили не успяват да удържат целия район и Персите успяват да завземат няколко стратегически места.Този път генерал - майор Котляревски получава пълна свобода на действие, като целта е да възстанови загубените позиции.Разполагайки с 2 200 мъже и 6 оръдия се изправя срещу 30 хилядната армия на Персите.
Пресичайки река Аракс, границата между Персия и Руската Империя, генерала атакува при Асландзу на 19 октомври и удържа победа, като успява да превземе и крепостта по-късно през нощта.За тази победа е повишен до генерал - лейтенант.
Следва крепостта Ленкоран, обградена от блатист терен и пазена от 4 000 персийци. Котляревски пристига на 26 декември, без тежка артилерия, пет дневния обстрел на крепостта се оказва безполезен.С намаляващи боеприпаси за оръдията и с вестта за наближаващи персийски подкрепления, взима решение да щурмува крепостта. В навечерието на щурма Генералът казва - ''-Отстъпление няма да има или ще вземем крепостта, или ще умрем, не чакайте сигнал за отстъпление, такъв няма да има!''.Самият той отлично знаел в какво положение се намира Империята в момента, цялата ѝ сила била хвърлена срещу Наполеон и всяка грешка тук, щяла да бъде непоправима за много дълго време.
Настъплението започва на 31 декември, настъпващите Руснаци биват посрещнати с яростен огън.Особено тежки били загубите сред офицерите, които водили отпред.Предната линия обаче не удържа, когато пада подполковник Ушаков, водещ една от колоните, мястото му е заето от самия Котляревски.
Смелия генерал вдъхновява войниците си и сам ги повежда към стълбите, но бива ранен в крака, което все пак не го спира и започва да се изкачва към стената.На върха обаче е ранен в главата и пада.Разярените Руски войници обаче взимат крепостта, а персите биват преследвани из цялата крепост.
Генерала - метеор обаче оцелява като по чудо, намират го сред телата на загиналите Руски войници.
Падането на Ленкоран решава и изхода от Руско - Персийската война, подписан е благоприятния за Руската Империя Гюлестански мирен договор.
Награден с орден свети Георги 2ра степен, но заради получените ранения се пенсионира.Установява се в родната Малорусия(днешна Украйна), отдава се на уединение и дори отказва поканата на Император Николай Първи да оглави армията по време на войната с Персия през 1826, заради лошото си здраве.
Пьотър Котляревски умира през 1852 година.
