ВМРО

[Ихтамнет]

Нека тук обсъждаме всичко около историята и дейността на организацията:

На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи – д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско – се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония – Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско.

ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която организацията си поставя е “извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско” съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: “Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището “прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи”.



Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така: “Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”.

По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на българските революционери от епохата на Възраждането. Ето какво казва Даме Груев за характера на организацията: “…Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината. Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.”, Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи. Първоначално е привлечена интелигенцията, а впоследствие масово се включват и другите социални групи, най-вече селяните. За кратко време, до 1896 г., Организацията се разраства и нейната мрежа покрива цяла Македония. През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и Гоце Делчев. Според него организацията се нарича Български Македоно – Одрински революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде “всеки българин, без разлика на пола”. Постепенно Революционната организация измества турската администрация и се превръща в реална, паралелна и легитимна власт в съзнанието на македонските българи. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища, селска милиция, поща и др., т.е със всички институционални белези на една функционираща държавност. Организацията ликвидира грабителските банди и турски аги, които тероризират и грабят местното българско население. Тя спомага и за подобряването на икономическото състояние на населението. Това издига нейния авторитет и народът разбира и усеща практическата полза от съществуването й.
Дейността на ВМРО получава широк международен отзвук. Редица западноевропейски и американски писатели, общественици и журналисти като Алберт Сониксен, Артър Смит, Хенри Брайлсфорд, Джеймс Баучер, Елена Стоун и др. стават дълбоко съпричастни на национално-освободителната борба на македонските българи. Някои от тях доброволно се включват в редовете на ВМРО.



ВМРО привлича редица патриоти от всички части на българските земи – Марко Лерински, първият военен инструктор на ВМРО, е родом от Котел; Христо Чернопеев, струмишки войвода и по-сетнешен член на ЦК, е от с. Дерманци, Луковитско; племенникът на легендарния Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, кукушки войвода, е от Сливен
Едновременно с революционната дейност Организацията съдейства и подпомага развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Тракия. Тя е покровител и защитник на единствената легитимна българска институция в Македония и Одринско – Българската екзархия.

ИЛИНДЕН 1903 Г.

Българското население е будно и революционизирано от пропагандата на ВМРО и като логично следствие от упоритата работа на Организацията се явява избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г.

Въстанието избухва на 20 юли (2 август) в Битолски революционен окръг и на 6 (19) август в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта, съпроводено с масови палежи на села, грабежи, убийства и насилия. Равносметката от потушаването на въстанието е: 201 опожарени села, 4594 души – мъже, жени, деца и старци, са избити и изгорени живи. Без дом остават 70 835 души, а 30 000 избягват в свободна България. По броя на участниците и по продължителността си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание.



“Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят… Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания… Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода.”
Христо Силянов, деец на ВМРО, написал знаменитата книга “Освободителните борби на Македония”

ВМРО 1904-1918 Г.

След Илинденско-Преображенското въстание ВМРО продължава своята дейност за защита и придобиване на национални права на българите в Османска Турция. През този период Организацията е изправена освен срещу турската власт и срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда, целящи насилствената асимилация на българското население. След Младотурската революция през 1908 г. в съответствие с възможностите на новите конституционни начала ВМРО прекратява революционната си дейност и се включва в политическия живот. Посредством създадените от ВМРО две партийни формации – Съюза на българските конституционни клубове и Българската народно-федеративна партия българското население е представено в турския парламент. В своите спомени създателят на еврейската държава Бен Гурион споделя отличното си впечатление от високото равнище и дейността на българските депутати. Съществуването на двете политически партии продължава до 1910 г., когато те са разтурени от турската власт. Легализирането на Организацията е за кратък период, тъй като младотурците започват широкомащабна акция за обезоръжаване на четите на ВМРО с цел унищожаване на Организацията. В този критичен момент, благодарение на Тодор Александров е възстановена старата организационна мрежа и започва изграждането на нови организационни структури в Македония.
В периода на Балканските войни от 1912-1913 г. и по време на Първата световна война от четите на Организацията и от доброволци се сформира войскова част – Македоно-Одринско опълчение на територията на Македония. То се включва като самостоятелно звено в подкрепа на българската армия и действа в тила на сръбската и гръцката армия по време на Междусъюзническата и Европейската война. Ето какво казва водачът на ВМРО Тодор Александров в разгара на военните действия през 1917 г. “Аз съм оръдие само за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял.”

НОВИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ

След войните Македония е разделена между три държави. Българското население и територия на Вардарската и Егейската част на Македония са дадени на Кралство Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство (наречено по-късно Югославия). Провежданата държавна политика от страна на сръбските и гръцките власти е насочена изцяло към асимилирането и унищожаването на българския етнически елемент в тези две области.
В Македония под сръбска власт са закрити 641 български училища с 1031 учители и 37000 ученици; 761 български черкви, 54 параклиса, 48 манастира с 6 митрополита и 855 свещеници.
В Македония под гръцка власт са закрити 340 български училища със 750 учители и 19 000 ученици. Затворени са също и 378 български черкви с 390 свещеници.

БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА. ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ – ЛИЧНОСТ И ДЕЛО



Това налага възстановяването на дейността на ВМРО през 1919 г., която единствена бе в състояние да се противопостави на сръбската и гръцката денационализаторска политика.
В това отношение решаваща отново е ролята на тогавашния ръководител на Организацията – Тодор Александров.
Вестник Times пише за него “Тодор Александров бе един от най-забележителните водачи на Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той бе типа на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел…”
Енциклопедия “Британика”: “Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър.”
В периода между двете световни войни българското национално- освободително движение в Македония под ръководството на ВМРО е принудено да прибегне до средствата на въоръжената борба като единствено възможната крайна мярка в отсъствието на каквито и да било граждански и политически права. Множеството атентати и въоръжени акции на Организацията срещу сръбските и гръцките поробители на Македония са логично следствие от насилствено наложения режим над македонските българи. Наред с това ВМРО развива и грандиозна по своите мащаби международна, културно-просветна и пропагандна дейност, която протича съвместно и в пълното взаимодействие с македонските дружества в България, студентските македонски дружества към академичните центрове в Западна Европа. Под нейно ръководство се печатат няколко периодични издания зад граница, най-значимите, от които са La Macedoine издаван в Женева на френски, немски и английски език и бюлетина на ВМРО на френски език Nouvelle Масеdoniene. На няколко пъти представители на Организацията поставят пред конференции на Обществото на народите проблема за малцинствените права на македонските българи в Югославия и Гърция. Всички постъпки, обаче остават без резултат. Организацията е принудена да води борба освен с гърци и сърби и с нечистите намерения на Комунистическия Интернационал, който се опитва да овладее нейния потенциал на най-масова революционна сила на Балканите и да я използва за чисто партийните си користни интереси. Трагичното убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. е следствие именно от интригите на враговете на ВМРО, които виждат в негово лице пречка за осъществяване на антибългарските си намерения. Александров ще заяви твърдо: “ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе”. Основата, която крепи ВМРО е народът, и в този смисъл Организацията е неунищожима, защото съчетава в себе си позитивната енергия на своя народ.



Чешкият вестник Аusiger Tagblat правилно ще отбележи: “Македонското освободително движение се изнася от самия народ и така само можа ВМРО да се издигне до едно тайно правителство, което открито се величае от народа”.

ВМРО СЛЕД 1924

Смъртта на Тодор Александров не успява да разстрои Организацията, тъй като верните му съратници начело с Иван Михайлов се организират и за кратко време унищожават враговете и предателите във ВМРО. На 6 конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. По повод на опитите на комунистите да подменят националните идеали на ВМРО с класови Михайлов ще заяви: “Няма за тях по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и накажем нашите врагове, дето и да са се скрили те. Ние доказахме това.”
Четите на ВМРО продължават борбата си срещу гръцките и сръбските поробители на Македония, както и срещу болшевишката агентура в България. Постепенно, обаче тактиката на ВМРО еволюира от масови четнически акции към изграждането на групи от “тройки” и “петорки”. Новата тактика на Михайлов е съобразена с новите обективни изисквания на модерното време, в което борбата с чети изисква голям човешки и финансов ресурс, и е по-слабо ефективна от невидимата ръка на всепроникващия терор. Наказани от Организацията са мъчители на народа в Македония-сръбски жупани, офицери и главорези. Американското списание New Republic от 31 декември 1930 г. ще анализира ситуацията в Македония по следния начин: “Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянна революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните”.
Жорж Суир, член на английския Кралски институт за международни отношения в интервю пред вестник Buenos Aires Herald от 15 май 1934 г. ще заяви “…Никой честен човек не ще остане нетрогнат от самопожертвованието и смелостта, които съществуват. Аз почувствах ентусиазма, който подхранва тези подвизи. Фактът е, че ВМРО остава най-мощната революционна организация в света… Днес Михайлов държи в Европа едно положение на извънредна важност, защото изглежда, че в неговата сила е да избере между мир или война на Балканите”.
И накрая австрийският вестник Tаgespost от 1928 г.: “Лозунгът на Организацията е: “Свобода или смърт”! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство… ВМРО е Дамоклевия меч на Балканите – тя не може да се хване, и където се слага въоръжената и ръка, там остават кървави следи. Тя е навсякъде и никъде.”

Безспорен връх в нелегалната борба на ВМРО срещу враговете на българщината в Македония е екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич извършено от Владо Черноземски в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Това е справедливото наказание на тиранина на Македония, който проля кръвта на хиляди невинни, за да направи от гордите българи край Вардара “южни сърби”. Атентатът в Марсилия бе техният отговор.
На територията на свободната Пиринска Македония Спомагателната организация на ВМРО развива благотворителна, културно-просветна, социална, патриотична и др. дейности. Подпомагат се бежанците от другите дялове на Македония, строят се училища, изграждат се водопроводи и се благоустрояват селищата. Забраняват се партийните борби на територията на Петрички окръг. Престъпленията, кражбите и корупцията практически почти не съществуват. Населението е организирано във въоръжени милиции, които бдят за реда и сигурността в областта и подпомагат борбата на братята си оттатък границата. Организацията издава вестника “Свобода или смърт”, който се разпространява в България и Македония. В средата на 20-те години ВМРО създава своя парламентарна група в българското Народно събрание, чиято задача е да информира българската и международната общественост по актуалното развитие на македонската борба. Създаден е и Македонският научен институт начело с академик Любомир Милетич и цяла плеяда високоуважавани и световно известни български учени с македонско потекло. От научни позиции се защитава българското историческо и политическо право над Македония.
По същото време македонската емиграция зад Океана е организирана в Македонските патриотични организации /МПО/ с клонове в САЩ и Канада. Нейният орган “Македонска трибуна” изразява справедливата кауза на македонските българи на американския континент.
Италианският вестник Secolo Sera от 22 декември 1933 г. дава отговор на въпроса “Какво е ВМРО?” “…Главната дейност на ВМРО се състои в непрекъсната борба против завоевателите и потисниците. ВМРО е тази, която поддържа жив пламъка на независимостта. Днес начело на ВМРО стои младия Иван Михайлов, човек с много твърд характер и доказана смелост”.



Цялата същност и истина за легендарното ВМРО като че ли най-добре е изразена в изказването на големия български историк Петър Мутафчиев: “Македонското освободително движение цели две десетилетия не престана да привлича в редовете си всички ония, който не можеха да се примирят с дребнавото всекидневие на живота в свободната част от българската земя. А тия люде малко мислеха за реабилитацията на едно загасващо минало, те живееха само с идеалите на бъдещето и решението за саможертва, на която се обричаха. Всекидневният подвиг на ония отвъд бе, който възпитаваше поколението тук и тласкаше към поробената земя избраниците”.
https://samokov365.com/%D0%BE%D1%81%D0% ... %80%D0%BE/

Какво смятате и за атентата в Марсилия? Според мен той бе много необходим, крал Александър беше изключителен сатрап.

[thorn]

ВМРО е била изключително вредна организация, която е съсипала българското "дело" в Македония и Одринско, има основна роля за възникването на съвременния македонизъм в сегашна Македония и нагледно е показала как целта не оправдава средствата.

Първи основен проблем - "В"-то. "Вътрешна" .Конкурентните гръцки и сръбски организации са били твърдо свързани с гръцките и сръбски армии и правителства и в крайна сметка при далеч по-лоши начални условия са постигнали повече. ВМК е бил по-адекватната форма. Самодейните "вътрешни", аматьорски изпълнения, при цялата им поетична красота са показали пълно безсилие пред държавните организации. Както съм писал - необходима е съвременна и силна армия, тероризмът стил ВМРО (моля да не се подскача на термина - самите вморовци са се гордеели да са "терористи") при тогавашвното спазване на "правата на човека" е било решим и то лесно решим проблем, което се показва особено от безсилието на ВМРО през 20-те и 30-те години на сръбска и гръцка територия. Единични акции стил Кадрифаково са били по-скоро вредни, доколкото са предизвиквали сериозни репресии и толкова.

Вероятно проблемът идва от твърде добрия PR, който Захари и Вазов правят на също толкова нефелната, безсилна и дилетантска ВРО на Левски и Каравелов.

[thorn]

Втори основен проблем - целта за "автономия". Може и негласно да е смятана за "преходен" етап преди съединение с България, но твърде негласно. Реално са се борели за независима Македония, независима и от България включително, развили са много мощна пропаганда за това и сами са си повярвали. ВМРО след ПСВ са сепаратистка организация.

Трети проблем - изключителна морална нечистоплътност. Безскрупулен терор, безскрупулни вътрешни борби, безкрайни убийства. Трудно е да се намери в дейците на организацията морално-поносима личност, но някои, като Яне Сандански и Ванче Михайлов предизвикват погнуса. За психопати и прости разбойници като Бърльо и Алеко паша, няма и какво да говорим.

[thorn]

Четвърто - опитите им да ръководят цялата българска политика. От "магарешките атентати" на Тодор Александров, вкарали България преждевременно във война и реално довели до две национални катастрофи, до саботиране усилията на всички български правителства след поражението в ПСВ за пробиване на международната изолация на България. На косъм са избегнати гръцка или сръбска интервенция в отговор на безотговорните им действия.

Пето - ужасяващият терор през 20-те и началото на 30-те години тотално е компрометирал организацията. По това врее са си терористи и мафиоти.

[Ихтамнет]

А между другото, измежду всичките им лидери, крила и личности няма ли поне някои, които да одобряваш или поне мнението ти да е по-добро, отколкото за останалите? Примерно основателите на организацията или ранните им четници и войводи?

[thorn]

Доколкото и те са се борили за "автономия", обективно не ми допада дейността им, независимо от лични качества като смелост, жертвоготовност и т. н. Освен това дори и те са били твърде безскрупулни в подбора си на средства. Не е нормално масови отвличания за откуп да си приемат в реда на нещата, камо ли сериозно да се планира да отвлекат за пари даже българския княз.

[Ихтамнет]

Те са се борили за автономия, която после да бъде присъединена към България, както Източна Румелия, да, имало е и такива като Сандански, които са подкрепяли независимост или федерация, но далеч не всички са били такива. Относно методите им- не знам какво очакваш от революционери, само с мирни средства няма как да се извоюва освобождение от империя като османската. И тук важи и същото, като при болшевиките, които са продавали картините на Ермитажа- липсата на пари принуждава да се използват крайни средства за набавянето им. От отвличането на Фердинанд също се отказват, така че не виждам защо трябва да ги обвиняваме за нещо, което не са извършили.

[thorn]

- убийството на крал Александър.

[thorn]

Те са се борили за автономия, която после да бъде присъединена към България, както Източна Румелия, да, имало е и такива като Сандански, които са подкрепяли независимост или федерация, но далеч не всички са били такива. Относно методите им- не знам какво очакваш от революционери, само с мирни средства няма как да се извоюва освобождение от империя като османската. И тук важи и същото, като при болшевиките, които са продавали картините на Ермитажа- липсата на пари принуждава да се използват крайни средства за набавянето им. От отвличането на Фердинанд също се отказват, така че не виждам защо трябва да ги обвиняваме за нещо, което не са извършили.

Това го казват някои от дейците им, други не го казват. Тогава не е било очевидно, че автономията е стъпка към присъединяване и повтарящ се мотив в мемоарната литература на дейците от ВМОРО е необходимостта от разяснения по този въпрос. Така, че за ВМОРО не твърдете като нещо напълно сигурно, нещо което не е такова.

При зомби организацията на Тодор Александров и Ванче Михайлов вече няма съмнения. Те официално заявяват програма, предвиждаща ОТКЪСВАНЕ на вече присъединената част от Македония, но интересно, че това някак си се пропуска в съвременния дискурс, докато подобните намерения през 1944-1947 се третират като национално предателство.

[vassiln]

ВМРО е била изключително вредна организация, която е съсипала българското "дело" ...

Вероятно проблемът идва от твърде добрия PR, който Захари и Вазов правят на също толкова нефелната, безсилна и дилетантска ВРО на Левски и Каравелов.

Аз не бих бил толкова краен в оценката си. Без ВМРО вероятно българското дело би било съсипано поне в същата степен, ако не и повече. Пък и лесно се дават оценки от историческа позиция и през призмата на послезнанието.
А що се отнася до "нефелната и дилетантска" организация на Левски и Каравелов, май в крайна сметка тя е свършила достатъчно - да вдигне Априлското въстание с всичките му последици.
Не знам дали такова неглижиране е провокативно, но изглежда леко надменно.

[thorn]

Не опростявай "или ВМОРО или нищо". Ако нямаше ВМОРО, вероятно щеше да има друга организация в Македония, която обаче да бъде подконтролна на правителството на България или поне да се синхронизира с него, а не да бъде откровено враждебна като ВМОРО. Гръцката организация, подконтролна на генералния щаб и сръбската, директно контролирана от сръбските разузнавателни служби са били относително по-ефективни спрямо ограничените си ресурси в Македония. По-добрият вариант би бил дори ВМОК, но половината история на македонските борби преди 1903 е са братоубийствени сражения между четите на ВМОРО и тези на "върховистите" в които ВМОРО не позволява никой друг да се меси в "нейните" територии и още оттогава убива българи в името на "висши цели". Тогавашното ВМОРО е скарано с правителството на България, с Екзархията, с Двореца и с ръководството на армията. И помежду си се карат, а от един момент почват да се самоизтребват с нарастващо ожесточение, което самоизтребване е продължило в огромен мащаб чак до спасителната намеса на 19-майците, които прекратяват това нетърпимо положение и разгонват мафиотизираната михайловистка ВМРО. Поклон за което.

Пак казвам - ако не бяха прословутите магарешки атентати на напълно безотговорен фактор като Тодор Александров, България можеше да не започне катастрофално загубените Балкански войни през 1912 г.

И изобщо докато дейността на ВМОРО до 1903 може да е обект на спорове, а хаотичните мятания на организацията в следващото десетилетие да се счетат като резултат от напразното търсене на ефективни средства след провала на нелепото Илинденско въстание, то за възкресеното пост мортем ВМРО на Александров и Михайлов, една добра дума не мога да кажа.

[Ихтамнет]

- убийството на крал Александър.

То това е едно от първите такива покушения, заснети на филм. Интересно, че след него обвиняват Мусолини, че е участвал в организирането му, но не знам дали има излезли доказателства за това.

[Franz]

А какво смятате за живота и делото на последните лидери на организацията Тодор Александров и Иван Михайлов, те днес са много почитани, но например Тодор Александров е извършил много спорни действия, докато е бил начело на организацията, той организира атентати, за да ни вкара в Балканската война и в Първата световна на страната на Германия, които войни знаем как завършиха за нас, също така участва в преврата на 9 юни и в убийството на Стамболийски, след това неговите чети потушават Септемврийското въстание, но после с подписването на Майския манифест си навлича гнева и на правителството на Цанков, което той е докарал на власт. След смъртта му пък привържениците му избиват всички леви дейци на организацията, тук е важно да се направи оценка и на наследника му Ванчо Михайлов, сега много го хвалят заради атентата в Марсилия, но реално той е избил всички свои съперници и конкуренти във ВМРО, включително и заслужилия ветеран на организацията генерал Протогеров. В линка на номер 22 има едно писмо на един от противниците на Тодор Александров, в което много го критикуват, но и там се споменава за тези неща. Пише също и за убийството му и се изказват много теории за това кой го е заповядал, директните организатори са Алеко Василев и Георги Атанасов и те са убити за наказание, но има и хипотези, че убийството е инспирирано от Коминтерна или от генерал Протогеров:
https://sitebulgarizaedno.com/index.php ... &Itemid=61

[Drunken Master]

Аз винаги съм се чудил, защо след като се забранява БКП, защо не се забрани и ВМРО!? Това е партия на главорези... Специално, от преврата срещу Стамболийски до атентата в "Света Неделя" у нас има над 200 политически убийства. Това е за период по-малък от две години. Почти всички тези убийства са извършени или от Военният съюз или от... ВМРО. Всичко това е ставало с одобрението на Иван Михайлов. Между другото, един уважаван професор от мен - Валери Колев доказа, че по време на юнското въстание БКП уж официално "запазва неутралитет", но фактически на места (в Лом и Видин) участва в "шпиц командите" срещу земеделците. Между другото, Людмил Спасов изкара доста интересни документи, заедно с един руски архивар (Виктор Козодой), от което стана пределно ясно, че зад преврата срещу Александър Стамболийски стои... руската гражданска война, която се пренася на наша територия.
Както и да е, връщаме се на периода между 9-ти юни 1923-та и 16-ти април 1925-та. Говорим за чудовищен, дяволски период, в който ВМРО и Военният съюз използват удобно момента за да се разправят с БЗНС и БКП. Специално БЗНС е направо обезглавена след тези събития. Между другото най-рано (още преди Стамболийски) е убит Александър Димитров - Брадата, отново от главорезите на ВМРО. Причакан е на някакъв мост на десетки километри от град Кюстендил и му режат гърлото. Носил е и голяма сума пари в себе си, за строеж на мелница.
Никола Генадиев от "Ново единство" е убит в краят на октомври 1923-та. Надали е случаен факта, че се сприятелява със Стамболийски в затвора и желае "сливане" на партиите. Но най-големият му "грях" е, че публично критикува "превратаджиите". Ако не се лъжа... след юнските събития защитава като юрист безплатно над 250 души от БКП и БЗНС, които са заплашени от смърт. Убит е по личното нареждане на генерал Иван Вълков.
В началото на ноември е убит и Спас Дупаринов, министър на правосъдието от БЗНС. Убит е докато пътува с влак. Вълков казва пред съда "Петър Станев го бута от влака и го убива..."
Сега, Септемврийското въстание е ясно, че е "хрумване" на Комунистическият интернационал и по-специално на "другарят" Йосиф Висарионович Сталин. Ясно е и че от БКП не са особено съгласни, понеже след преврата срещу Стамболийски се надяват, че ще вземат властта, понеже са втора политическа сила. Но как един народ ще се вдигне на бунт, ако у нас няма условия за да се случи това нещо !? Условия има... Както казва професор Николай Поппетров: "Стамболийски олицетворява селската маса. Погледнете кои въстават, и през юни, и през септември... Ами това са селяните преди всичко ! Защо ? Защото има нагласа за това, правителството на Александър Цанков идва по незаконен начин."
На 14-ти юни 1924-та на "Московска" е убит Петко Д. Петков отново от БЗНС, който настоява, да се направи разследване и да се установяват убийците на Стамболийски. Дори от трибуната на НС казва: "Убийците му стоят на министерската маса !"
От БКП пък поета Христо Ясенов е репресиран, вкаран е в затвора. После е пуснат предсрочно, заради протест на интелектуалци. Става неудобен, понеже е член на Комитета за подпомагане на жертвите от въстанията през юни и септември. Долу-горе по същото време БКП дава друга жертва - Михаил Дашин, журналист и бивш кмет на Самоков. Димитър Хаджидимов е третата жертва от БКП, убит е от Владо Черноземски от ВМРО. Никола Кузинчев е четвъртата жертва. Вълчо Иванов - секретаря на БКП е петата, убит е по нареждане на генерал Иван Вълков. Шестата жертва - Тодор Страшимиров, многократно заплашван от генерал Иван Вълков. Седмата - депутата Георги Харалампиев.
ВМРО по това време пък се разправя с проблемите си вътре в организацията, в резултат на което Тодор Александров е убит, а две седмици по-късно се извършва и прословутото "Горноджумайско клане" в Благоевград, където Ванче Михайлов и хората му получава протекция от Военният съюз (генерал Иван Вълков и генерал Иван Русев), в резултат на което е избито "лявото крило на ВМРО" - 193-ма души. ВМРО продължава да затъва в собствените си интриги - Владимир Ковачев също е застрелян... и пак от свои хора - Мирчо Керкедиков. Петър Чаулев пък е убит от Димчо Стефанов.
Да не забравяме и кой е арестуван на 23-ти януари 1925-та, това е Гео Милев заради "Септември". По същото време Георги Шейтанов (популярният анархист) убива Никола Милев ("Демократически сговор"). След два месеца... и самият Шейтанов ще бъде убит. БКП решава да затрие пък друг от "Демократически сговор" - Констатин Георгиев.

[Franz]

Тези убийства и намесата на ВМРО във вътрешната политика на България са по лична инициатива на Тодор Александров и на Ванчо, много други хора от организацията са били против това, включително и генерал Протогеров, който заради тези си различия с Ванчо е убит накрая, както и почти всички останали противници на тези негови действия. Но така или иначе днешното ВМРО няма нищо общо с оригиналното, че да бъде забранявано. Интересното е също, че атентаторът от Марсилия Владо Черноземски още тогава започва да организира атентати и убива двама от старите дейци на ВМРО- Димо Хаджидимов, който минава на страната на комунистите и Наум Томалевски.

[Drunken Master]

Тези убийства и намесата на ВМРО във вътрешната политика на България са по лична инициатива на Тодор Александров и на Ванчо, много други хора от организацията са били против това, включително и генерал Протогеров, който заради тези си различия с Ванчо е убит накрая, както и почти всички останали противници на тези негови действия.

Пич, това няма никакво значение. Те са направо като някаква политическа групировка за убийства. Над 200 убийства за по-малко от две години. Това е същинска гражданска война...

[admin]

Боже кви глупости сте писали тук. Това е 23 година, Сталин още никой! Преди 25 изобщо не го бройте за човек.
ТРОЦКИ! Всички идиотщини на Коминтерна са от Троцки. Другото не го четох.
"Македонците" в България са били нещо като Вагнер и затова са държани, докато са могли да бъдат управлявани.

[Drunken Master]

Боже кви глупости сте писали тук. Това е 23 година, Сталин още никой! Преди 25 изобщо не го бройте за човек.
ТРОЦКИ! Всички идиотщини на Коминтерна са от Троцки. Другото не го четох.
"Македонците" в България са били нещо като Вагнер и затова са държани, докато са могли да бъдат управлявани.

Ако визираш въстанието през Септември '23, преди всичко то е извършено по заповед на Сталин. По това време, той иска да докаже на света, че има втора революционна вълна в Европа. В Москва решават да вдигнат две въстания. Едното е на Германската комунистическа партия в Хамбург, а другото е в България. Първото, естествено е по-важно, понеже Германия е доста развита страна... Ясно е и че Димитър Благоев е бил "против", но кой го пита него. Ясно е и че Коларов и Димитров заебават бунтовниците и отиват в Югославия на курви и пиене.
Но, и едното, и другото въстание са доста свързани. Не само защото отразяват негодуванието на българският народ срещу свалянето на един законно избран министър-председател. Просто, гражданската война се пренася на наша територия.
Абсолютен факт е, че след Ньой, нещата са толкова тежки за страната ни, че имаме право само на "доброволческа армия", и то в размер на максимум 20 000 души. Самият Стамболийски се опасява, че страната ни е толкова натикана в ъгъла и толкова унизена, че момента е идеален за нашите съседи, да се възползват от ситуацията и... да ни нападнат. Затова и вика белогвардейците тук, барабар с Врангел. Един вид, опитва да си "върже гащите". Които се държат през цялото време изключително надменнно, има дори и убит български офицер от тях, понеже не им е отдал "военна почит". Дълга история...

[admin]

Боже кви глупости сте писали тук. Това е 23 година, Сталин още никой! Преди 25 изобщо не го бройте за човек.
ТРОЦКИ! Всички идиотщини на Коминтерна са от Троцки. Другото не го четох.
"Македонците" в България са били нещо като Вагнер и затова са държани, докато са могли да бъдат управлявани.

Ако визираш въстанието през Септември '23, преди всичко то е извършено по заповед на Сталин. По това време, той иска да докаже на света, че има втора революционна вълна в Европа. В Москва решават да вдигнат две въстания. Едното е на Германската комунистическа партия в Хамбург, а другото е в България. Първото, естествено е по-важно, понеже Германия е доста развита страна... Ясно е и че Димитър Благоев е бил "против", но кой го пита него. Ясно е и че Коларов и Димитров заебават бунтовниците и отиват в Югославия на курви и пиене.
Но, и едното, и другото въстание са доста свързани. Не само защото отразяват негодуванието на българският народ срещу свалянето на един законно избран министър-председател. Просто, гражданската война се пренася на наша територия.
Абсолютен факт е, че след Ньой, нещата са толкова тежки за страната ни, че имаме право само на "доброволческа армия", и то в размер на максимум 20 000 души. Самият Стамболийски се опасява, че страната ни е толкова натикана в ъгъла и толкова унизена, че момента е идеален за нашите съседи, да се възползват от ситуацията и... да ни нападнат. Затова и вика белогвардейците тук, барабар с Врангел. Един вид, опитва да си "върже гащите". Които се държат през цялото време изключително надменнно, има дори и убит български офицер от тях, понеже не им е отдал "военна почит". Дълга история...

Това е за тема майтапи.
1. За Сталин.
Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Ленин през 1924 г. Благодарение на това, че останалите ръководители от т. нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар – първо Троцки, а впоследствие и останалите – Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.
Сталин се отказва от провалилата се теория за перманентната революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна. След „литературна дискусия с троцкизма“ (1924), на ХІІІ конгрес Троцки претърпява съкрушително поражение и е принуден да напусне поста Председател на революционния военен съвет. С постигането на целта блокът на Сталин със Зиновиев и Каменев се разпадна напълно.
Казах ти - 23 е много рано, Сталин е избран за председател на компартията есента на 22, има лоши отношения с Крупская, а има и други неща. Тогава все още е никой. Перманентната революция е идея на Троцки - тогава все още ръководител на РККА.
Сталин е виновен за много неща, но преди 25 не е фигура. Чак на прословутия 14 конгрес декември 1925 успява да направи чистката и да вземе властта.
2. За въстанията през 23 - Юнско и особено Септемврийско, както и за взрива 25 - основно сръбски пари.
Като страна победител (нищо, че сме разбили армията им до ниво едноклетъчни) те са имали право при размирици да окупират България. И затова всички тези събития. Затова въстание има реално само в Северозападна България
Чети малко повече, преди пишеш в сериозните теми, че не ти е по-различно от това дето си постнал в майтапи.

[Drunken Master]

Специално за Юнското и Септемврийското, я ми дай документи, че парите са сръбски? И какво общо има Югославия с БКП? Ама ако ще ми цитираш пак някой като Стефан Цанев, по-добре недей. Аз не вярвам на някакви подобни. Вярвам само на историци, при това компетентни.
Ето ти цитат от академик Георги Марков...

„Това въстание е един връх на кръвопролитната гражданска война в България, в която загиват хиляди българи от двете страни на барикадата“ – казва историкът проф. Георги Марков. В интервю за агенция Фокус преди време той връща лентата на историческите събития: – „Преди всичко то е извършено по заповед на Коминтерна. По това време Сталин иска да докаже на света, че има втора революционна вълна в Европа. В Москва решават да вдигнат две въстания. Едното е на Германската комунистическа партия в Хамбург, а другото е в България.

Препоръчвам ти въпросната книга...

[admin]

Много ти е мътна историята на 20-те. Все Сталин ти в устата. А червеният терор в Русия и СССР изобщо не започва с него.
Фигурата на Троцки ти се губи и влиянието му в/у световната революция и прочее.
Няма да те опровергавам, но ми стана криво, щото едно сме ги водили тези разговори във форума на друго ниво.

[Franz]

https://offnews.bg/kultura/vanche-mihaj ... 16951.html
Ето един много интересен откъс от спомените на един от дейците на ВМРО, където се говори за Ванчо, казва се, че той е имал тайни връзки с военните и с разузнаването и те са му помагали да избива всички леви дейци, инакомислещи и противници на правителството в македонското движение, защото управляващите са ги подозирали, че симпатизират на комунистите, които са се опитвали да завземат властта. Това е било много изгодно и за Ванчо, защото така е елиминирал всички потенциални свои противници и съперници в организацията, тъй като той е искал да я оглави и да завземе пълната власт в нея, въпреки че е бил много млад и неопитен, затова той организира клането в Горна Джумая, където събира на едно място и избива всички хора от лявото крило на организацията, както и лидерите на легалната организация Илинден, дори са искали да убият и генерал Протогеров, но в крайна сметка са го пощадили, и всичко това са го оправдали че уж наказват убийците на Тодор Александров. Тогава старите войводи са били против това, но не са намерили сили открито да се опълчат на Ванчо, и след това той се обръща и срещу тях, за да получи пълна хегемония в организацията и избива повечето от тях, включително генерал Протогеров, както и Наум Томалевски, който е брат на автора, и отново е оправдавал убийствата, като е лъжел, че убитите уж са участвали в заговора срещу Тодор Александров.

[Drunken Master]

https://offnews.bg/kultura/vanche-mihaj ... 16951.html
Ето един много интересен откъс от спомените на един от дейците на ВМРО, където се говори за Ванчо, казва се, че той е имал тайни връзки с военните и с разузнаването и те са му помагали да избива всички леви дейци, инакомислещи и противници на правителството в македонското движение, защото управляващите са ги подозирали, че симпатизират на комунистите, които са се опитвали да завземат властта. Това е било много изгодно и за Ванчо, защото така е елиминирал всички потенциални свои противници и съперници в организацията, тъй като той е искал да я оглави и да завземе пълната власт в нея, въпреки че е бил много млад и неопитен, затова той организира клането в Горна Джумая, където събира на едно място и избива всички хора от лявото крило на организацията, както и лидерите на легалната организация Илинден, дори са искали да убият и генерал Протогеров, но в крайна сметка са го пощадили, и всичко това са го оправдали че уж наказват убийците на Тодор Александров. Тогава старите войводи са били против това, но не са намерили сили открито да се опълчат на Ванчо, и след това той се обръща и срещу тях, за да получи пълна хегемония в организацията и избива повечето от тях, включително генерал Протогеров, както и Наум Томалевски, който е брат на автора, и отново е оправдавал убийствата, като е лъжел, че убитите уж са участвали в заговора срещу Тодор Александров.

Това, че старите войводи са били "против" е в сферата на догадките. Нищо чудно да са си измили ръцете. Не, че Иван Михайлов не е бил техен главатар, ама кой знае какви са били нещата тогава. Но това е поредното доказателство, що за боклук е бил тоя човек. Ръцете му са страшно оцапани с кръв. Огромна вина има за гражданската война у нас, в периода 1923-1944. Айде, кажи ми ти, защо НС забранява БКП, а не забранява и ВМРО?! Щото аршина им винаги е бил двоен, ето защо...

[Franz]

Е виж, реално никой не е забранявал БКП, БСП си съществува, има и разни малки комунистически партии, а ВМРО е много малка партия, че да бъде забранявана, а и тя няма нищо общо с оригиналната ВМРО, чиито войводи повечето са били избити от Ванчо. Но да, има много данни за него, че е нареждал и участвал в много убийства и кланета, но въпреки това днес много го възхваляват и даже кръщават културни клубове на него. Но реално още и предшественикът му Тодор Александров има вина за конфликта и избиванията у нас, още той започва война срещу правителството на Стамболийски, защото то не го е пускало да праща чети в Югославия, и започва да избива министрите му и дейците на БЗНС, и после участва в преврата и неговите чети убиват Стамболийски, после участват и в потушаването на Септемврийското въстание. После Алеко войвода, който Тодор Александров е пратил да се разпорежда в Петричко се самозабравя и решава да го убие, за да оглави той ВМРО, но после Ванчо обвинява за това старите войводи и левите дейци на организацията, за да оправдае жестоката разправа с тях. Между другото, както Михайлов е избил генерал Протогеров, така и Тодор Александров убива Гьорче Петров, който е друг от най-старите и заслужили дейци на организацията, като даже не се намира българин, който да се съгласи да го убие и затова той наема турчин, на който не му казва кого трябва да убие.

[Drunken Master]

Е виж, реално никой не е забранявал БКП, БСП си съществува, има и разни малки комунистически партии, а ВМРО е много малка партия, че да бъде забранявана, а и тя няма нищо общо с оригиналната ВМРО, чиито войводи повечето са били избити от Ванчо. Но да, има много данни за него, че е нареждал и участвал в много убийства и кланета, но въпреки това днес много го възхваляват и даже кръщават културни клубове на него. Но реално още и предшественикът му Тодор Александров има вина за конфликта и избиванията у нас, още той започва война срещу правителството на Стамболийски, защото то не го е пускало да праща чети в Югославия, и започва да избива министрите му и дейците на БЗНС, и после участва в преврата и неговите чети убиват Стамболийски, после участват и в потушаването на Септемврийското въстание. После Алеко войвода, който Тодор Александров е пратил да се разпорежда в Петричко се самозабравя и решава да го убие, за да оглави той ВМРО, но после Ванчо обвинява за това старите войводи и левите дейци на организацията, за да оправдае жестоката разправа с тях. Между другото, както Михайлов е избил генерал Протогеров, така и Тодор Александров убива Гьорче Петров, който е друг от най-старите и заслужили дейци на организацията, като даже не се намира българин, който да се съгласи да го убие и затова той наема турчин, на който не му казва кого трябва да убие.

За Юнското и Септемврийското въстание... купи си въпросната книга, дето я препоръчах на админа. Вече доста документи има по този въпрос.