Български бойни маршове

[bukvite]

„Булаир“ е сред най-известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и официални военни събития на Българската армия.

Маршът е написан в чест на българската победа край Булаир през Балканската война. Нарича се още „Бойна песен на 22-ри тракийски полк“ - военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Маршът е бойната песен на 22-ри тракийски (самоковски) полк, чийто бойци отнемат знамето на 10-та низамска дивизия при Булаир. А маршът на 13-ти рилски полк се нарича „Рилци“.

Поручик Найден Андреев написва текста на марша през 1915 година, а музиката е композирана от подпоручик Владимир Гълъбов.

Кървава зора вестява

страшни боеве за мъст.

Рилците са веч готови

смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,

никой не е идвал там,

само ние славно бихме

анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,

рилците без страх вървят,

тях гранатите не стряскат,

безжалостно враг требят.

Бурно мятат се вълните

на Егея, Мрамора,

и повтарят на борците

гръмогласното “Ура!”

Врага свети с прожектори,

за да види де сме ний,

ала вижда си позора,

в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен

в своите крепости се скри,

нивга няма да помисли

да излезе срещу ни.

[thorn]

[bukvite]

"Прощание славянки"
В нашата армия беше известен като марша на уволнението (поне в Елхово го свиреха на уволнението).

Историята е интересна, писан е 1912 от от щабния тръбач Василий Агапкин на VII запасен кавалерийски полк. Поводът е впечатлението от събитията през Балканската война.
Нататък става още по-интересно, тъй като белогвардейците го припознават за свой химн, въпреки че автора се бие при червените.

Наступает минута прощания,
Ты глядишь мне тревожно в глаза,
И ловлю я родное дыхание,
А вдали уже дышит гроза.

Дрогнул воздух туманный и синий,
И тревога коснулась висков,
И зовёт нас на подвиг Россия,
Веет ветром от шага полков.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

Летят-летят года,
Уходят во мглу поезда,
А в них – солдаты.
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.
А в них – солдаты.
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

Лес да степь, да в степи полустанки.
Свет вечерней и новой зари —
Не забудь же прощанье Славянки,
Сокровенно в душе повтори!

Нет, не будет душа безучастна —
Справедливости светят огни…
За любовь, за великое братство
Отдавали мы жизни свои.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Не все из нас придут назад.

Летят-летят года,
А песня – ты с нами всегда:
Тебя мы помним,
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

[thorn]

Буквите, "Прощание Славянки" може и първоначално да е бил за Балканския съюз и балканската война, но все пак в момента е вероятно най-известния РУСКИ марш и вероятно все пак не е за тази тема.

[thorn]

Септемврийци. (Когато на Дунав се мръкне...)

Мисля, че след изминалите почти 30 години след 1989, вече може да пускаме и маршовете на "онази" власт като чисто исторически, без да бъдат считани за израз на някакви политически декларации.


На мен ми харесва музиката.

[thorn]

Партизан за бой се стяга.

На мен донякъде, като общо впечатление ми напомня прочутата Бела чао. Но в коментарите на клипа в тубата пише:

This is a translation of the original Albanian partisan song "Partizani luft po shkonte" of composer Dhora Leka.

Т. е. че оригиналът е албанска партизанска песен.

[bukvite]

Най-известният ни боен марш. Официално е по германската песен "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren".
Още след победата над сърбите в сръбско-българската война, въпреки популярността на войнишкия марш, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия. Правени са множество предложения за нов химн, но се оказва, че "българските овчари и орачи тръгват като железни срещу врага точно под звуците на Шуми Марица".
Накрая, в еуфорията на Балканската война лично Иван Вазов пренаписва текста, който е публикуван за пръв път на 4 декември 1912 г. във вестник „Мир“ (бр.3733) със следната редакционна бележка:

„ Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на „Шуми Марица“. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.

ШУМИ МАРИЦА
окончателен текст Иван Вазов
първи текст Никола Живков
музика народна

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)

Припев

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)

Припев

Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)

Припев

Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)

[thorn]

А някой има ли стария текст, че не го намирам?

[bukvite]

А някой има ли стария текст, че не го намирам?

ЧЕРНЯЕВ МАРШ

юни 1876 г.

текст Никола Живков
музика Никола Живков по немски марш

1. Шуми Марица Окървавена,
Плаче вдовица Люто ранена. –

Припев:
Марш, марш, С генерала наш,
Раз, два, три. Марш, войници!

2. Напред да ходим, Войници мили,
Тимок да бродим. С всички сили. –

Припев:
3. Юнака донски Нам е водител,
С пряпорец левски Вожд победител. –

Припев:
4. Вижте, деспоти, Генерала наш,
Чуйте, запейте Черняева марш –

Припев:
5. Войници храбри След него летят,
Порят въздуха И громко викат –

Припев:
6. С кървав остър меч, Генерал напред
Възглася на сеч! Гръм, огън на вред –

Припев:

7. Тръба низ гора Зазвъни напред!
Хей, ура, ура! Ура на напред!

[thorn]

Интересно. Вазов е изстихоплетствал направо ново стихотворение

[bukvite]

Интересно. Вазов е изстихоплетствал направо ново стихотворение

Политическата ситуация се е променила...

[thorn]

Впечатлява ме това, че литературните качества не са особено по-високи.

[kramer]

Ломци на Чеган:

[bukvite]

Маршът "Бдинци, лъвове, титани" е написан на 25 март 1917 година по време на Първата световна война по текст на Никола Попов и музика на капелмайстора на полка Боню Кирчев.
Поводът е мартенските сражения през Първата световна война...Героизма в тези велики и чутовни битки, които водят нашите войници по време на войните е повод за написването и на други маршове...Картината на тези битки е описана в книга и представена във Видин през 1927 година...В тези боеве на 26 март, при контраатака към "Червената стена" намира гибелта си, героично и Стефан Илиев- тогава подполковник...


БДИНЦИ - ЛЪВОВЕ ТИТАНИ
(Марш на 3-ти Бдински пехотен полк, днес също и официален химн на гр. Видин)
Текст - Никола Т. Попов
Музика - Боню И. Кирчев

Бдинци - лъвове, титани!
Наша слава всепобедна,
що се носи от Балкана
и до хижата последна.

Вас ви Сливница познава,
от победата гръмовна.
За България тогава
храбростта ви бе чутовна.

При Чаталджа с лъвска сила
вражеската мощ сломихте.
А при Струма бистра, мила,
родний край с венци покрихте.

[valBo]

Мога да помогна с тази песнопойка

935578_662680200425278_1685172801_n.jpg (244.43 KiB) Преглеждано 10517 пъти

Ще взема да я сканирам тия дни

[bukvite]

ВЕСЕЛИ В БОЯ
музика: кап. Камен Луков
маршът е без текст

„Весели и в боя“ е боен и церемониален марш на Българската армия.

През Балканската война (1912-1913) 34-и Троянски пехотен полк участва в Чаталджанската операция и Обсадата на Одрин. На фронта е и полковия духов оркестър. Диригент е капелмайстор капитан Камен Луков.
В дните между боевете, адютанта на командира на полка храбреца капитан Цоко Коев, със завладяваща усмивка често провокира капитан Луков за написването на нов боен марш. В окопите при Чаталджа и Одрин капитан Луков написва нов марш. Посветен е на капитан Коев и е наименуван „Весели и в боя“. Изпълнен е по време на войната за пръв път от оркестъра на 34-и Троянски пехотен полк. След Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в гр. Ловеч. Тук марша е официално разписан за изпълнение с духови инструменти. Към него не е писан текст.

Марша придобива огромна популярност в частите на Българската армия. Музиката внушава енергичност, смелост, храброст и непреклонност. Под неговите звуци по време на война често се провеждат страховитите атаки „На нож“. Бързо се превръща в любим марш на войниците.
Изпълнява се неизменно от оркестрите на полковете от Българската армия на полковите празници, строевите прегледи и пред гражданите в населените места. След Първата световна война е приет като официален церемониален марш на Българската армия. Под неговите звуци започва парадът на армейските части на Гергьовденския военен парад посветен на Деня на храбростта (6 май).

[bukvite]

Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран през 1916 г. по време на Първата световна война край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев.

По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.

За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 г.

Оригинален текст на химна
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

[bukvite]

Подпоручик Никола Блажев и неговия безсмъртен марш „Ечи ти горди наш Балкан“

Една песен, пред която никое българско сърце не може да бъде равнодушно! В кратко време през Балканската война, тя си спечелва такава популярност, каквато никоя друга българска песен.

При започването на Балканската война Никола Блажев е призован като редник от 44 пехотен полк, и взима участие във всички походи на полка от Силистра до Чаталджа.
На 8 януари 1913г. на една случайна другарска вечеря в с.Субатчую,в чест на майор Н.Янакиев- началник на щаба на I ва бригада от 4та Преславска дивизия, самият Янакиев проявяващ се като поет, издекламирал стиховете на „Ечи ти горди наш Балкан”, стихове които създал под впечатление на победата при Ески Полос и Петра. Стиховете се понравили на всички, а Блажев се обадил: ”Г-н майор, аз падам малко музикант и, ако обичате, дайте ми стихотворението, да се опитам да му създам мелодия”. Майор Янакиев с готовност предоставя на Блажев стихотворението и след две седмици го получава обратно, нотирано на два гласа. В кратко време целият 44ти полк научил песента, а сетне и цялата Преславска дивизия и даже цялата Трета армия я запява при Чаталджа. Пеят я и при Одрин. След свършването на войната този марш се подема и запява широко от цялата войска, от целият народ. На един концерт на школниците от Княжево, даден във Военният клуб, маршът бива централен номер, като авторът на текста и авторът на музиката биват поздравени от министъра на войната и много други висши офицери. Присъствуващият Иван Вазов казва:”Този марш изразява духа на българина през тази епоха”.

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!

Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде Лозенград!
На нож ний взехме и с „Ура”
Караагач и Чонгора.

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!

В развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!

[bukvite]

Смята се, че първия бележит композитор на български бойни маршове е Александър Морфов (1880-1934г). Той е възпитаник на 24 випуск на ВНВУ. Морфов създава 22 марша. 12 от тях са по негов текст, а останалите от проверени автори. Маршът „Ний ще победим“ , който композитора написва за своя 24ти випуск се превръща в маршова класика. Той написва също така маршовете на 41ви и 42ри випуск, с което утвърждава традицията всеки випуск да си има марш. Връх в творчеството му е „Марш на македонските революционери“ известен още като „Изгрей зора на свободата“

Изгрѣй, зора на свободата,
Зора на вѣчната борба.
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата
На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха
Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани
Отъ бойни пѣсни и ура,
Сноватъ борцитѣ-великани
Навредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живѣемъ день за день...
Свещени сѫ горитѣ наши,
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...

[Galahad]

За българските маршове излязоха няколко книги.

Ехо от гърма на победите
Петър Иванчев
Книгата "Ехо от гърма на победите" съдържа текстовете на 77 български военни и патриотични маршове и накратко, но вълнуващо разказва както за живота на творците, създали маршовете, така и за историята на самите творби.

https://www.book.store.bg/p194941/eho-o ... nchev.html

Бойните маршове на честта и славата на България + CD
https://www.book.store.bg/p182725/bojni ... zunov.html
Книгата и музикалният диск "Бойните маршове на честта и славата на България" са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни.

Имаше и двутомник с мелодиите, ама не се сещам за името сега.

Тук също има списък с няколко:
http://edinzavet.org/projects/marches/

Траурния марш по текст на Покойници (по текст на Вазов, Новото гробище на Сливница)