Едва ли изригването на супервулкана Тоба преди около 70 000 години е причинило генетичния ефект на "бутилково гърло" за древните хора.
Преди около 70 000 години супервулканът Тоба на индонезийския остров Суматра направил грандиозно изригване, за което се смята, че е най-силното на планетата от 2.5 млн. години. Приблизително по това време се предполага и така нареченото "бутилково гърло" за древните хора, т. е. рязко намаляване на генетичното разнообразие, което говори за рязък спад в популацията им.
Преведено на човешки език, това означава, че в момента хората са необичайно близки помежду си генетично, значително по-близки отколкото би могло нормално да се очаква. Обяснението е, че в някакъв период на историята броят им рязко е намалял (повечето са загинали) и множество съществували към онзи момент генетични вариации просто не са останали в потомството (изчезнали са). Нещо подобно се е случило с гепардите. Те в момента са толкова близки генетично, че се вероятно са потомци едва на няколко екземпляра живели преди хиляди години.
Според една от основните хипотези, именно изригването на Тоба е довело до тази масова гибел на древните. В тази връзка се споменаваха и подробности като метри от вулканични наноси от пепел в източна Азия и т. н.
Обаче още преди повече от година беше показано, че това изригване не е оказало очакваното силно влияние в Африка, където по онова време са обитавали основната част от хората. Популациите в днешно Малави са си процъфтявали независимо от вулкана и явно не са били сериозно засегнати.
Праисторическото изригване на супервулкана Тоба, което учените смятат за най-мощното през последните 2.5 милиона години, не е довело до намаляване на числеността на човешката популация, предаде Би Би Си.
Преди се смяташе, че изригването, което е станало между 77 000 и 69 000 години преди нашето време, по време на последната ледникова епоха, е довело до плавно намаляване на броя на населението с не повече от 2000 души, както и до глобално застудяване.
Наскоро проведени разкопки в Южна Африка показват, че човешките общности не само са преживели изригването, но и са процъфтявали след него.
Резултатите са аналогични с тези от по-ранните разкопки по дъното на езерото Малави. Изследователите се надяваха да открият там следи от глобална климатична катастрофа, но не намериха нищо подобно.
Международната експедиция в южната част на ЮАР откри доказателства за човешка дейност преди и след природния катаклизъм.
https://news.bg/disasters/izrigvaneto-n ... ostta.html
А сега проучване на Крис Кларксън от университета в Куинсланд показва, че изригването не е довело дори до унищожаване на популацията в Индия. Разкопките на екипа му в Мидъл Сон в басейна на Ганг показват, че в периода от около 80 000 години пр. н. е. до около 40 000 години пр. н. е. са използвани каменни оръдия, сходни с африканските, кото са датирани и отпреди и от след изригването (а, виж, подробно обяснение на датирането не би било излишно).
Т. е. не само, че хора са живели в Индия след изригването, ами очевидно се е запазила приемственост между населението преди и след него. В това отношение въпросът дали тези оръдия са принадлежали именно на сапиенси и второстепенен, доколкото каквито и да са тези древни хора, те не са избити до крак от вулкана.
https://naked-science.ru/article/anthro ... pervulkana
Интересно на какво би могло да се дължи тогава бутилковото гърло? На епидемия?