Между първобитните русофоби и крайните русофили има нещо много общо и то е СССР, докато първите го громят и обвиняват "Русия" за всичките му злини, то вторите го величаят, приемайки го за най- бляскавия период от историята ѝ. СССР обаче беше построен въпреки Русия, за сметка на Русия и в ущърб на същата тази Русия. Десетки милиони убити, милиони прогонени извън пределите ѝ, милиони квадратни километри площ, подарени на никога несъществуващи държави и нации, както и десетилетия на дискриминация, гнет и потискане на руския народ. Идеята на темата е именно да бъдат обсъдени и публикувани свидетелства за това колко антируски проект е СССР.
Статията, която пускам е от "Комерсант" - Гарвардский профессор — о «русском вопросе»
Книгата на професор Тери Мартин - "Империя с положителна деятелност. Нациите и национализма в СССР, 1923 - 1939", практически преобръща представите за "сталиновата империя", чийто образ години наред се гради от западни, а от края на 80тте години на миналия век и от "руски" историци. И докато в западния свят труда на професор Мартин все по- често бива цитиран и разглеждан, то в РФ той остава много слабо познат, въпросът е - защо?
Находките на Професора
Изобилието от документи, подкрепящи всяка теза в книгата ясно показват чудесния синтез на информацията, която Мартин е успял да добие от украинските и руските архиви. Книгата, наричана направо монография в статията, обхваща целия довоенен период на управлението на Сталин и всички националности на СССР, в основата ѝ обаче са взаимоотношенията между двете ключови републики - РСФСР и УССР, целейки ясно да покаже, че стабилността на съветския фундамент зависи преди всичко от отношенията между двете републики.
Основната "иновация" в труда на професора е съвременната формулировка, предаваща духа на старата партийна стилистика и превеждайки я на днешния политически език.
"Съветския съюз в качеството си на многонационално образование може да бъде определено като империя с положителна деятелност(Affirmative Action Empire)", термин, взаимстван от реалностите на днешната американска политика, използван, за да обозначи даването на привилегии на различните етнически групи.
От гледна точка на професора, СССР е първата държава в световната история, където са разработени програми в интерес на националните малцинства(познайте за чия сметка).
Тук не говорим за равенство, а именно за "положителна деятелност", концепция даваща преференции на малцинствата, професора обявява тези действия за историческа премиера и подчертава, че до ден днешен нито една страна не е настигнала съветите що се отнася до мащабност на въпросната политика.
През 1917 година, когато болшевиките завземат властта, те нямат никаква изградена последователност що се отнася до бъдещата националната политика. Присъства само лозунга - "право на самоопределение". Именно той разбира се спомага за мобилизацията на националните окрайнини и подкрепата, която те генерират за болшевизма, но разбира се, този лозунг е абсолютно невъзможен при управлението на многонационална държава в началото на 20 век.
Факта, че Полша и Финландия се отделят не е изненада за болшевиките, тъй като те така или иначе са били част от държавата на един вид федерални начала. Но за тяхна изненада, процеса по дезинтеграция не спира с тях, а продължава нататък, провокирайки националистически движения из голяма част от териториите на бившата Империя. В отговор, болшевиките предлагат нова национална политика, формулирана на 12 конгрес на партията през април 1923 година. Основавайки се на документите, професор Мартин я определя така - "максимална поддръжка на формите на национално устройство, които не влизат в противоречие с унитарната държава". В рамките на новата концепция, новата власт е готова да подкрепи всякакви признаци на националност като език, култура, национален елит и национални територии, автора определя всичко това с термина - "етническа териториализация".
Украинския локомотив
През целия период на управлението на Сталин, именно Украйна е в центъра на съветската национална политика. Съгласно преброяването на населението от 1926 година, украинците са най- голямата титулна нация в страната, представяща 21% от населението ѝ(руснаците разбира се не се вземат предвид, тъй като РСФСР не е национална република). Украинците съставят почти половината от неруското население на СССР, а в самата РСФСР са почти два пъти по- многобройни от всяко от останалите национални малцинства. Това е една от причините, с които професора обяснява огромните преференции, които УССР получава.
Освен вътрешния мотив обаче има и външен такъв, тъй като след Рижкия договор от 1921, милиони украинци се оказват в състава на Полша, а СССР иска да използва добрия пример с отношението към УССР, за да влияе на украинците останали извън границите на съветската държава. Така през 20те години на 20 век, съветите гледат на Украйна в духа на Пиемонт, надявайки се да послужи като притегателна сила за обединението на изгубените територии.
Това разбира се буди подозрение у другите държави, започва борба с болшевшиката заплаха, като много бързо етническия национализъм е обърнат срещу СССР и само няколко години по- късно, украинското население в Полша, Румъния и Чехословакия вече се разглежда като заплаха за съветската държава.
Украинския национализъм обаче създава проблеми и на домашната сцена, тъй като украинците, а след тях и белорусите, предявяват неспирни претенции за териториите, населени с диаспорите им вътре в съюза, което разбира се означава претенции спрямо РСФСР.
На практика през целия период до 1925 година се водят тежки вътрешни борби за територии между отделните републики, като на губещата страна винаги се оказва РСФСР, заключва професора...
Изучавайки постоянните промени на вътрешните съветски граници, Мартин отбелязва, че по цялата територия на СССР границите се чертаят в полза на националните малцинства и за сметка на руските региони в РСФСР, от това правило няма нито едно изключение. Това продължава до 1929 година, когато Сталин признава, че постоянното преначертаване на границите не спира етническите конфликти, а ги засилва още повече.
Коренизация на асортиментите
Продължавайки с анализа си, професор Мартин стига до парадоксален извод, разкривайки грешките на болшевишкия проект започнал с идеалите за "положителната деятелност", той пише: "Руснаците в съветския съюз винаги са били неудобната нация - прекалено голяма, за да бъде игнорирана, но в същото време и твърде опасна, за да ѝ бъде предоставен статус, подобен на този на другите националности". Поради тази причина, "бащите основатели" на СССР стигат до извода, че руснаците не трябва да имат нито пълноправна национална република, нито пък привилегиите, които са раздадени на другите народи в съветската страна. Руснаците например нямат дори своя собствена комунистическа партия в СССР.
Може да погледнете "Ленинградското дело", където редица високопоставени ръководители са обвинени в опит за създаване на руска комунистическа партия, мисля че този епизод може да се разглежда по- нататък в темата.
Практически се оформят два федеративни проекта, главния е съюзния, а второстепенния е руския, който чисто фиктивно е приравнен с другите републики. Фактически обаче се изгражда съвсем различен модел на управление, болшевиките "удържат" държавата като обвиняват бившата великодържавна руска нация за вековния гнет, налаган над новите национални окрайнини, именно това професора определя като главния парадокс. Това е идеята на болшевиките за удържане на властта и по републиките, и в самия център. Публикувам един цитат на Бухарин, който много ясно подкрепя горната теза, тъй като наистина тя сама по себе си звучи абсурдно, но болшевиките са наистина нелогични същества, те наистина са вярвали, че ще спечелят доверието на националните републики, дискриминирайки руската нация.
Тази стратегия ще се срине с гръм и трясък след няколко десетилетия в така наречения "парад на суверенитета" и противопоставянето между националните републики и съюзния център, тема, която също може да се разглежда по- нататък в темата.«Нельзя даже подходить здесь с точки зрения равенства наций, и т. Ленин неоднократно это доказывал. Наоборот, мы должны сказать, что мы [русские – Я.Б.] в качестве бывшей великодержавной нации должны идти наперерез националистическим стремлениям и поставить себя в неравное положение в смысле ещё больших уступок национальным течениям. Только при такой политике, …когда мы себя искусственно поставим в положение, более низкое по сравнению с другими, только этой ценой мы сможем купить себе настоящее доверие прежде угнетенных наций».
Именно затова на 12 конгрес на партията е обявена програма за приоритетно развитие на езиците и създаване на националните елити в отделните републики(тук също може да се обърне внимание на хора като Луначрски и ВЦКНА като цяло). Идеята на тези действия е да се покаже на народите в републиките, че съветската власт е тяхна собствена, а не такава, наложена от вън, от Москва или от Русия, именно това е прословутата коренизация, като в различните окрайнини ще бъде наречена "украинизация", "белорусизация", "узбекизация" и така нататък (краха на тази политика се вижда ясно на Декемврийските събития в Алмати през 1986 година).
В стремлението си да осигурят национални елити, болшевиките въвеждат задължителни изпити по местния език, без който е било невъзможно да се установиш на работа.
«Украинизация совершит объединение города и села» и «Знание украинского языка — только первый шаг к полной украинизации». Фамилия получателя также украинизирована
В днешна Украйна се извършват същите практики като от преди 100 години.
Проекта засича
Както обаче отбелязва професора, въпреки популярността на проекта при националните републики и поддръжката му отстрана на съюзния център, той се проваля почти навсякъде.
Както и целия съветски проект, така и тук нещата не се развиват според плана. В УССР например е поставена цел за пълна украинизация на управленческия апарат за година, срока неколкократно е увеличаван, а в крайна сметка целта така и не е постигната. Въпросната политика среща съпротивление и в много от слоевете на съветския апарат, тъй като те ясно си дават сметка, че изкуствената коренизация ще доведе до огромен брой уволнения в различните производствени, научни и градски структури на националните републики. Така например Емануел Квиринг, първи секретар на КПУ, изразява недоволството от програмата по украинизация, тъй като се страхува, че тя много лесно може да доведе до възраждане на идеите на Симон Петлюра.
За да пресече опасните практики, Политбюро изпраща в УССР Лазар Каганович, обявявайки го за генерален секретар на ЦК на КПУ. В духа на новата програма, партията се задоволява с украинизация, обхващаща между 50 и 60% от украинската номенклатура и на 1 януари 1926 обявява успешното завършване на коренизацията в републиката. Сред резултатите в съветските документи е записана "реукраинизацията на русофицираните маси", въпреки че тя не е пълна, тъй като както пише професор Мартин, "едва" 80% от населението е записано като украинско. Което фактически означава, че руснаците в УССР вече са малцинство, същото нещо предстои да се случи със злощастните руснаци и в БССР.
В УССР обаче това води до създаване и укрепване на един национално - комунистически уклон в управленческите структури на републиката, който се проявява с такива темпове, че води до притеснение у самия Сталин.
Във всесъюзните дълбини
Да, отново става въпрос за РСФСР. Болшевиките, отбелязва професора, не признават "нито асимилация, нито дори екстериториална националност", точно в този дух започват да строят съветската държава - за всяка националност - собствена територия. Разбира се, слънцето не изгрява за всички, въпреки че без особени усилия създават над 40 национални територии, съветската власт все пак се сблъсква с проблема на националните малцинства, които в РСФСР са като морския пясък. И ако за съветските евреи например се създава Биробиджанския автономен окръг, то циганите или асирийците нямат същия късмет.
Така болшевиките измисля нов подход, съветската национално - териториална система е разпространена и по най- малките национални райони, селски съвети и дори колхози. Така например в УССР се създава един цигански селски съвет и 23 цигански колхоза. Алгоритъма работи, на територията на РСФСР са нарисувани десетки хиляди национални граници, а за модел се използва именно украинската система на териториалните национални съвети, която е обявена за задължителна за целия СССР на Всесъюзния конгрес през май 1925 година.
И така, отчитайки, че в средата на 20тте години на 20 век в РСФСР живеят почти 8 милиона украинци, "украинския Пиемонт" разпространява влиянието си не извън границите на СССР, както са планирали болшевиките, а върху съветските региони, където до октомврийския преврат са се преселили огромно количество украински селяни.
Ефекта е изключителен, професора изчислява, че в РСФСР се появяват не по- малко от 4 хиляди украински национални съвета(част от тези територии са присъединени към УССР в ущърб на РСФСР), които в духа на съветските принципи бързо се заемат с украинизацията на заетите от тях територии. Разбира се, трябва да споменем, че руското малцинство в УССР няма създаден нито един градски съвет(да не се бърка със селски) в републиката, това е строго забранено, тъй като дори Харков би станал руски град.
И така, започва масовия експорт на учители от УССР към РСФСР, така например през учебната 1929 - 1930 година в руския далечен изток няма нито едно украинско училище, но само две години по- късно там вече има над 1 000 начални и 219 средни украински училища, през 1932 година пък над 5 000 учители от УССР преминават в РСФСР по собствена инициатива.
Именно на фона на тези факти, Сталин започва да се притеснява от случващото се. В крайна сметка грузинеца осъжда "пълзящия украински национализъм, който само се прикрива зад маската на интернационализма и името на Ленин". През декември 1932 Политбюро приема две постановления, критикувайки украинизацията, което според професора сигнализира за кризата на "империята с положителна деятелност", което води и до прекръщаване на политиката по коренизация.
Защо съветския народ така и не се случи
Съветската политика по националния въпрос започва с една утопична идея, която в течение на 15 години се оказва напълно налудничава. Проекта на интернационалните нации се оказва уникален в световен мащаб, такова "братско" предаване на територии, население и ресурси от една нация към друга, не се е случвало никъде другаде по света. Прецедент за цялото човечество така и не се случва, също както не се случва и световната революция, съветите сами прекрояват националната си политика в края на 1932 година. И все пак, защо съветския народ така и не се състоя, въпреки че десетилетия наред, този термин звучеше от вестници и доклади? Професор Мартин стига до следния извод: опити за създаване на съветска националност е имало, те са били подкрепяни от почти пълното мнозинство на партията, но в началото на 30тте години идеята е зачеркната от Сталин, вярвайки, че не може да има интернационализъм без нации.
Дори и заложената в трета конституция на Брежнев, правовата теза за "общността на съветските хора" е просто една празна карикатура, представяща желаното за действително, което наистина доказва, че Сталин е бил прав, вярвайки, че реалността не може да бъде променена от партийните директиви.
Много интересно изказване има академик Сахаров, коментирайки първите междуетнически конфликти на постсъветското пространство, той казва, че вярването, че СССР се е разпаднал на Украйна, Грузия и Молдова е грешно, той просто се разпадна на по- малки съветски съюзи. Роля изиграва и идеята на болшевиките, че за всичко са виновни руснаците, тъй като дори и след промяната в политиката от 1932, след разпада на съветската държава, "големия брат" е виновен за всички несгоди на новите държави. Професор Мартин обаче демонстрира невярността на тези твърдения, чуващи се все по- силно днес от Прибалтика, Украйна и Грузия. През 1923 година заедно с изработването на националната политика, болшевиките създават дотационен фонд за развитие на съюзните републики. Дейността му е разкрита едва през 1991 година в доклада на премиера Ивана Силаев за тогавашния президент Борис Елцин. Когато разходите по него се приравняват по текущия валутен курс(1 долар за 63 копейки) се оказва, че ежегодно към съюзните републики се изпращат по 76.5 милиарда долара. Фонда се формира изключително за сметка на РСФСР, като от 3 изработени рубли за РСФСР остават 2. Така се оказва, че в продължение на почти 70 години, всеки гражданин на РСФСР отделя за своите "братя" по 209 рубли годишно - повече от средномесечната си заплата.
Съществуването на въпросния фонд чудесно обяснява как потреблението в Грузия е 3.5 пъти по- голямо от това в РСФСР, разликите с другите републики е по- малка, но и те успешно догонват "великодържавната" нация десетилетия наред, дори и по време на перестройката.
Заключенията на професора са събрани в няколко цитата тук.
Болшевиките практически превръщат РСФСР в колония на съюзните републики. Има още много свидетелства за дискриминацията срещу руснаците от страна на комунистите, които се надявам да бъдат развити в темата нататък.«Одним только русским не было предоставлено собственной территории, и только у них не было своей коммунистической партии. Партия потребовала от русских примириться с их официально неравным национальным статусом, для того чтобы содействовать сплочению многонационального государства. Таким образом, иерархическое различие между государствообразующей нацией и колониальными народами было воспроизведено, но на сей раз воспроизведено в перевернутом виде: теперь оно существовало в качестве нового различия между ранее угнетавшимися национальностями и бывшей великодержавной нацией».
Може да се изпише много и за осъждането на Бялото движение в днешната РФ, която се явява наследник на РСФСР и която изповядва същите ценности и следва същия модел в същия дух, зададен от комунистите. Лично аз винаги съм смятал, че в СССР настина са живеели над 100 нации и народности, липсваше само руска нация, тя беше унищожена и превърната в съветска, населението на РСФСР беше единствения съветски народ в СССР, като тук разбира се визираме руския народ, чеченците са си чеченци, татарите са си татари, те и днес си имат свои знамена и президенти.
Тепърва може да се обърне внимание на теориите на Солженицин, на перестройката на Горбачов и защо тя беше обречена на провал, ако ще и да нямаше икономически колапс. Може да се говори много и за Смоленската декларация и за още много други неща.
