Цар Фердинанд

[Ихтамнет]

Изборът на Фердинанд за княз:

Абдикацията на княз Александър I не разрешава дълбоката държавно-политическа криза в страната. Властта остава в ръцете на организаторите и извършителите на контрапреврата. Това е посрещнато от Русия резервирано и с недоверие към външнополитическите намерения на регентството и правителството.

Независимо от протестите на ген. Каулбарс откриването на Великото народно събрание е насрочено за 15 октомври 1886 г. в Търново. Поради натиска на Русия и изключително сложната политическа обстановка в страната събранието е открито 4 дена след определения срок. П. Каравелов отказва да участва в работата му, подава оставка от регентския съвет и се обявява против провежданата политика. На негово място Великото народно събрание избира Г. Живков. След това събранието единодушно избира за български княз принц Валдемар Датски, но по внушение на руския император той отказва да приеме избора. В същия ден сред дипломатическите кръгове започва да се коментира кандидатурата на грузинския княз Николай Дадиан Мингрели за български княз, издигната от Русия. Тази кандидатура не е приемлива нито за Великите сили, нито за политическите групи в България и след неколкомесечно инцидентно обсъждане е снета като неприемлива. В края на работата си Великото народно събрание избира тричленна делегация в състав д-р К. Стоилов, Д. Греков и К. Хаджикалчов, която да посети столиците на Великите сили и да изложи същността на българската криза и да поиска съвети как да се излезе от нея.

Регентството и правителството на д-р Радославов отказват да отстъпят пред руския натиск. Непримиримата им позиция се подкрепя активно от Англия и Австро-Унгария, които открито се противопоставят на руската политика на Балканите. Пред опасността от въоръжен конфликт, за който Русия не е готова, и след провала на мисията на ген. Каулбарс, руското правителство решава да скъса дипломатическите си отношения с България като последна мярка за натиск върху регентството. След инцидент с гавазина на руското консулство в Пловдив, на 6 ноември 1886 г. Русия отзовава дипломатическите си представители от България и скъсва дипломатическите си отношения с Княжеството. По такъв начин усилията на царското правителство да задържи България в сферата на политическото си влияние завършват с пълен неуспех.

Мисията на тричленната депутация започва на 20 ноември 1886 г. Българските пратеници посещават Белград, Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим и Цариград. Опитите да получат съгласие да посетят Петербург не успяват, поради отказа на руското правителство да ги приеме. Навсякъде депутацията е приета благосклонно, но сдържано, като съветите, които й се дават, са за тактичност и сдържаност на регентството към Русия и за избягване на предизвикателства. На 1 декември 1886 г. бившият офицер от австро-унгарската армия майор М. Лааба свързва членовете на депутацията с принц Фердинанд Сакс Кобургготски и той става кандидат за българската корона. Кандидатурата не остава скрита за дипломатическите кръгове, но официално не е обявена, а и австро-унгарското правителство не се произнася категорично нито за, нито против.

След потушаване на войнишките бунтове в Силистра и Русе регентите и правителството пристъпват по-решително към избор на княз с надежда, че с това ще се успокоят политическите страсти в страната. Задачата е да се намери кандидат, готов да приеме избора без предварителното съгласие на Великите сили, както постановява Берлинския договор. За тази цел през март 1887 г. за Виена заминава министър д-р Стоилов, чиято задача е да намери кандидат, готов да изпълни условието на регентството. По този проблем обаче възникват разногласия в правителството. Министър-председателят д-р Радославов и министърът на войната полк. Николаев се обявяват против регентите и искат връщането на княз Александър I на българския престол и заплашват с установяване на военна диктатура. Борбата за власт разцепва правителствения лагер: от една страна са министрите Радославов, Николаев и привърженици на княз Александър сред офицерството, а от друга – регентите и другите министри, между които Начович и д-р Стоилов.

Междувременно след продължителни преговори и след категоричен отказ на бившия княз да се завърне в България без предварително съгласие на силите, принц Кобург приема предложението да бъде избран за български княз. На 25 юни 1887 г. Великото народно събрание го избира за български княз. След нови, почти едномесечни преговори, новоизбраният княз приема избора и на 2 август 1887 г. в Търново официално е провъзгласен за български княз. С този избор, станал без предварително одобрение на силите, Русия претърпява ново поражение в България. Царското правителство отказва да признае законността на избора, с което политическата криза навлиза в нов етап.

Изборът на принц Кобург за български княз се приема по различен начин от политическите партии и групи в страната. Докато за управляващите кръгове този избор означава запазване на ръководните им позиции в управлението на страната, за част от русофилската опозиция, главно за съединистите в емиграция, краят на регентското управление се преценява като възможност за завръщане в България и за възстановяване на нормалния политически живот в страната. Друга част от опозицията обаче, преди всичко привърженици на Цанков и Каравелов, остава непримирима по отношение на новоизбрания княз и отказва да сътрудничи с него.

С избора на принц Кобург за български княз завършва периода на управление на регентството, на политическата криза и на първия и най-остър етап от кризата на монархическата институция в България. В острия сблъсък между двете политически течения в българския политически свят надмощие получават русофобите. Кризата на монархическата институция обаче продължава във външнополитически план и се изразява в стремежите на новоизбрания княз да бъде признат от Великите сили.
http://saedinenieto.bg/upravlenie-na-re ... ski-knyaz/

[Drunken Master]

Сълзи и сополи за един политически отпадък...
Тоя... само за случката с каретата и Цариград си заслужава, да бъде яростно критикуван в днешно време. А то това да бяха "греховете" му... с мед да го намажеш, дето се вика.

[Восток]

Изключително показателен беше репортажа, който гледах по бТВ, "Фердинанд Български", литургия с католически свещеник и правнук му, който говори на английски, а не на български, а също и другия внук с името Симеон-Хасан Муньос, няма такава пантомима като българската монархия.

[WHW]

Какво ще кажете за погребението му на българска земя миналата година и защо никой от историците ни, и мастити и не дотам, гък не казаха??

[Sanduka]

Проф. Стоянович е категоричен, че не е било възможно да имаме друг владетел, защото просто никой друг не е бил готов да дойде в България и да се жертва начело на тази държава. „Дали княз Фердинанд е подготвен да бъде български княз? Никой не е подготвен да бъде княз, освен ако не мине през един дълъг и много ясен етап на образование и подготовка“

[Drunken Master]

"Победителите пишат историята!" Изключително комично е, да не кажа тъжно, как в днешно време тая политическа измет е възхвалявана.

[Восток]

Проф. Стоянович е категоричен, че не е било възможно да имаме друг владетел, защото просто никой друг не е бил готов да дойде в България и да се жертва начело на тази държава. „Дали княз Фердинанд е подготвен да бъде български княз? Никой не е подготвен да бъде княз, освен ако не мине през един дълъг и много ясен етап на образование и подготовка“

Вероятно е така, имайки предвид, че се плюе на конституцията и оставят католик да управлява православна държава.