Сръбските зверства спрямо българското население

[Ихтамнет]

Има много материал за такава тема. И след Междусъюзническата, и след Първата световна, и след Втората световна война българското население в загубените територии е било подложено на тежки репресии:

Сърбите са на страната на Съглашението в Голямата война. Този факт ги прави изключително неотстъпчиви при определянето на новите граници. Така Сърбия разбира победата си. Границата е прекарана през села, от едната страна на улицата къщите са в Сърбия, от другата – в България. Границата е прекарана дори през къщи – едната стая в Сърбия, другата – в България. Границата е прекарана дори през гробове – едната част в Сърбия, другата – в България. Но дори това не стига –страхът на сърбите от България е толкова голям, че с ангария на българското население е изградена огромна телена ограда, а зад оградата – бункери, картечни гнезда, постове, вълчи ями. Вълчи ями са изкопани и направо в гробовете. Български майки с черни забрадки коленичат пред оградата, за да се помолят за душите на децата си.
Семейства остават разделени – дете от майка, брат от сестра, мъж от жена. Сърбите стрелят „на месо“ по всеки, който се приближи до оградата. През август 1931 година дванадесетгодишно българско момиченце отива до телената мрежа да помаха на майка си – родителите му са избягали в България преди шест години. В момента, в който малкото момиче радостно поздравява майка си, сръбска картечница го убива на място. Тялото на детето е оставено четири дни в 40 градусова жега, никой не смее да отиде и да го погребе по християнски.

В София Анри Пози се среща с доктор Константин Станишев, председател на Националния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства, който информира французина за следните събития:

„В Сушица, един хълм между Скопие и Велес, Райна Недева, Мияна Танева, Виктория Андреева, Васа Митрева отказват да издадат къде са избягали мъжете им и са бити от сръбските стражари, а части от телата им са залети с газ и запалени. Миладина Тачева, 16-годишно момиче от село Добрево, е осъдена затова, че е пяла българска песен. Съблечена е гола и бита с камшик, след което е изнасилена от седем сръбски стражари. В Качаник Ефтим Атанасов, обвинен, че е укривал дейци на ВМРО, е бит и разпънат на кръст. В Ястремник Константин Дамянов, Иван Ангелов, Георги Стойчев, Илинка Иванчева, Мита Димитриева, Мирса Велинова са бити до смърт пред всички свои съселяни, след като са обвинени в помагачество на ВМРО. Това се случва в присъствието на злодея Жика Лазич, тогава началник на Обществената безопасност във Вардарска Бановина, след това заради „заслугите“ си той става министър на вътрешните работи на кралството.“

И завършва със следния скръбен, риторичен въпрос:

„Как би нарекла Вашата, френската общественост, подобни деяния, ако бяха извършени по време на немската окупация на Елзас и Лотарингия?“
Изнесените от д-р Станишев факти се потвърждават по време на обиколката на французина в Македония от очевидци. На територията на днешна Македония Пози обикаля и получава преки впечатления от управлението на Вардарска бановина, както е наречена тази част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Напълно наясно с българския характер на населението в областта, сърбите изпращат най-жестоките свои администратори и полицаи. В областта е концентрирана значителна военна сила, изпратени са сръбски духовници. Военните гробища на българските войници са заличени и поругани, затворени са българските училища, надписите на български в църквите са заличени, прогонено е българското духовенство, унищожено е голямо по обем материално и културно богатство.

Българският език е забранен под страх от най-строго наказание. На българите не е разрешено да носят имената си – наложено им е да сложат сръбски окончания на фамилиите си.

Анри Пози описва и следната случка в Битоля. В центъра на града, той се разхожда, когато чува викове и писъци от близко училище. То се намира на сто метра от полицейски участък в града. Шест момчета са завързани на чиновете, а учителите им сърби ги ритат и бият с линията. Момчетата плачат от болка, а учителите крещят:

– Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча сръбски!

При друг случай малко момиченце е обвинено, че говори с другарчето си на български и е бито, докато кръстът и краката му се покрият с рани. Родителите му са предупредени, че ако детето им отсъства от училище наказанието ще се повтори. Ето думите на бащата на това момиче към Пози:

„Господине, Вие видяхте как се отнасят с нашите деца. Това, което правят с децата, го правят с всички. Една македонка, която влиза в полицейското бюро или жандармерина, я посрещат като проститутка; един тър­говец – македонец, който дава на кредит на сръбски чиновник, не получава никога парите си и ако рекламира вземането си, той е предварително разорен; нашите селяни се огъват под тежестта на данъците и ако закъснеят с един ден в плащането им, те биват изх­върлени на улицата.“

Може би най-разтърсващата част от разказа на Пози е, че част от настанените в Македония сръбски полицаи и жандармеристи не са женени. Мнозина от българските мъже са се присъединили към ВМРО и жените им са сами. Сърбите просто си харесват останали сами българки, а при отговора им, че вече са омъжени, сръбски свещеници им обявяват, че вече са разведени. След това започват да ги бият, докато се съгласят да се омъжат за сърбите.

Няколко години след една такава случка, Анри Пози минава през едно такова село и вижда как българката, насила омъжена за сърбин, гледа сина си от този брак как играе на улицата. Тя е много нежна с момчето, въпреки обстоятелствата. Спътникът на французина го осведомява какво се е случило с тази жена. Той, с помощта на спътника си, и разказва за учудването си от тази нежност. Загледана право напред, сякаш без да го чува и вижда, загадъчно усмихната, гордата българка отговаря така:

– Кажете му, че аз искам моят син да ме обича толкова, че самата аз, жива или мъртва, в деня на нашето освобождение, да насоча там, където трябва, куршума на неговата пушка.

Всеки опит на българите да отстояват честта на личността си, на семействата си, почти винаги завършва с мъчения или смърт. В Скопие вуйчо спасил 17-годишната си племенница от ръцете на сръбски полицейски началник, изчезва безследно – хвърлен е във Вардар, след като е застрелян в корема. Приятелката на момичето, която помага на вуйчото, е измъчвана дни наред от сърбите. Българите в Македония са подложени на варварски режим, нямащ нищо общо с човешките ценности и морал. Те са превърнати в безправни хора, в жертви на сръбския произвол. Излишно е да се споменава, че за тези жестокости няма съдебни разследвания, съдени и осъдени. Човешкият живот в Македония под сръбска власт се живее по милостта на „православните“ сърби.

https://bulgarianhistory.org/voinata-se ... estokosti/

[T-72]

Браво, много хубава тема!

[Восток]

Леко украсени ми идват някой от описаните случки, но както и да е. Всичко това са последици от действията и на едните, и на другите, а ако гения Стамболов беше приел плановете за подялба на Македония, много от тия събития щяха да бъдат спестени...

[Ихтамнет]

Е то подялбата е приета преди Балсанската война, но след нея сърбите заграбиха всичко. А и дори да имаше истинска подялба, пак българите, останали в сръбската част щяха да бъдат репресирани, но поне част от населението щеше да бъде спасена.

[Восток]

Аз говоря за предложението на Пашич от 89 година. Иначе през Балканската война и ВМОРО действа в подкрепа на сръбската армия, но после историята я знаем...

[Ихтамнет]

Те са подкрепяли българската армия, след като сме съюзници със сърбите е нормално да подпомогнат и тях в определени моменти. Но след това са организирали въстания срещу сръбската окупация.
Между другото, защо имаш негативно мнение за Стамболов?

[thorn]

Защо някой трябва да има позитивно мнение за Стамболов?

[Восток]

Те са подкрепяли българската армия, след като сме съюзници със сърбите е нормално да подпомогнат и тях в определени моменти. Но след това са организирали въстания срещу сръбската окупация.
Между другото, защо имаш негативно мнение за Стамболов?

Реално действат в тила на турците паралелно със сръбската армия...

Стамболов е диктатор, действа изключително репресивно срещу всички, които имат мнение различно от неговото, избива политическите си противници, вкарва ги по затворите в скалъпени процеси, репресира дори църквата, заплашва и притиска Екзархията, абсолютен сталинист, който се хвали и превъзнася поради факта, че е пословичен русофоб. Просто си задай въпроса дали щеше да е толкова митологизиран, ако действията му бяха с обратен знак, тоест по пример на политиката, към която щеше да тръгне страната, ако Деветоавгустовския преврат беше успешен.

[Ихтамнет]

Прав си за репресиите, но все пак залитането към преврати и еднолични режими започва още преди него. Иначе мисля, че той става русофоб заради тогавашната ситуация, преди това пък е бил част от русофилската партия и е сътрудничил на Русия.

[thorn]

Той има още много трески за дялане и издигането му в култ през последните години е нелепо.

Колкото до репресиите - чел съм книгата на Пози няколко пъти. Изглежда ми преувеличена. Всъщност може би не е е преувеличена, може би случките са верни и напълно допускам, че е така. Но това е версията на едната страна, а съдейки по остротата на пропагндната война на Балканите, оставам с едно наум.

[Ихтамнет]

Жестокото потушаване на Охридско-Дебърското въстание:

Сръбската власт обвинява българската държава, че изпраща офицери, които да ръководят бунта. Коренно различната гледна точка, от която изхождат нашите съседи става причина за кървавото потушаването на въстанието, което надминава всичките им жестокости в Македония до този момент.

При потушаването на въстанието гръцки войски се притичат на помощ на сръбските и близо две седмици след началото на сраженията, българските чети отстъпват и Охрид. Над 100 села са опожарени, а над 30 000 българи и албанци бягат в Албания. Дебър е почти сринат с земята. Според Карнегиевата анкета Охрид са убити трима свещеници, 5-ма учители, около 150 български граждани и 500 турци и албанци.

Сръбската окупация на Вардарска Македония приключва с обявяването на война от страна на България на 14-ти октомври 1915 година и българското настъпление по Поморавието и към Вардарска Македония. За този 3-годишен период равносметката е над 10 000 убити и над 150 000 българи, прогонени от родните им места. След излизането от Първата световна война на България през 1918 и напускането на окупираните от българската армия райони, политиката на дебългаризация в района продължава.
https://bulgarianhistory.org/ohridsko-d ... -vustanie/

[Ихтамнет]

Сръбските зверства по време на Тиквешкото въстание

Петре Камчевски, директор на Музея в Кавадарци:
Причина за въстанието са насилията, извършвани от сръбските административни и военни власти в тиквешкия край. Те са изгонили всички свещеници от Тиквешко и на тяхно място довели сръбски свещеници. Изгонени са били и всички учители и са заменени със сръбски. Тези, които искали да останат, трябвало да отидат на курс в Белград да изучат сръбски език. Извършили са и много насилия - убит е един младеж - името му е Александър Видов, защото, когато го попитали как се чувства - дали като сърбин или не, той отговорил отрицателно, че не се чувства сърбин. Била е убита и майката на Димитър Пинджуров - Наса Пинджурова. Изнасилена е една млада невеста, Мария Тодорова, на втория ден след нейната сватба от един сръбски поручик, казва се Милан Крекович. Зарко Илиев от Ваташа са пребили и много други жители на Тиквешко.
Сформиран е щаб на въстанието от видни революционери от Тиквешко, които са участвали още в Илинденското въстание - Дончо Лазаров, Коце Сеизов, Тодор Камчев, около 20 видни македонски революционери - воеводи.
Началото на въстанието има голям успех. Изгонени са сръбските чиновници и писари от Кавадарци и на сградата на общината е било поставено тиквешкото революционно знаме от 1903 година.
След седем дни дошла голяма войска на Василе Тръбич, Йован Бабунски и други. Отсъствала помощта, която трябвало да окажат българските военни сили, които са били от другата страна на река Вардар. Въстаниците - около 200 на брой - са били оставени сами на себе си, заедно с четите на Христо Чернопеев и на Петър Чаулев. Те не можели да се справят с голямата сръбска войска. За кратко време само в Кавадарци са убити, простреляни, около 25 души, във Ваташа – 37 души... и е имало 545 убити от Тиквешко.
След това пристига Карнегиевата комисия от видни европейски учени, професори, барони от САЩ, Австрия, Германия, Франция, Великобритания и други. Те са установили, че бройката на загиналите в Тиквешкото въстание е била много по-голяма – предполага се, че над 1000 души са загинали в Тиквешкото въстание. Може би около двеста от тях, много от тях са били хвърляни живи в урвите. В село Кривовац имало кръв до глезените в чакалнята на железопътната гара... Толкова много. Телата на убитите са хвърляни в река Вардар.
http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15125/

[Ихтамнет]

Клането в Босилеградско:

Преди 100 години, на 15-16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край, което е характеризирано като военно престъпление. Първоначално паравоенното формирование атакува жп линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както и бежанци от Македония.

След това около 200-250 четници, предвождани от Печанац, проникват в довоенните предели на Царство България. Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през селата Горна Любата и Долна Любата. В двете села са заклани и разстреляни 25 души, сред тях и деца. Изнасилени са и няколко жени. Част от жертвите са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячкосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожава се движимо и недвижимо имущество.

Достигайки Босилеград, четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убити са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си, защото другите са предупредени да избягат. След това четниците се насочват към селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречилите се на пътя им селяни, палят се много къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават пъкленото си дело. Българските военни части реагират бавно, отпор дават въоръжени местни селяни. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят във вътрешността на Сърбия.

В резултат на този разбойнически поход са убити 32 души, изгорени са 2 деца, унищожено е имуществото на 317 домакинства.

http://www.glasove.com/categories/novin ... e-sa-zhivi
Този Печанац има много интересна съдба, уж е сръбски националист, а през Втората световна война става колаборационист на германците, в крайна сметка е убит от хората на Дража Михайлович.

[Ихтамнет]

Репресиите срещу българите, отказали да служат в сръбската армия:

В тези години готовността да се гине за българското име е особено силно изразена в отказа на българската младеж от Македония да служи в редовете на сръбската армия. Неявяването в армията или дезертиранията от нея бяха масово явление. Младежите или се криеха по градовете и селата, или избягваха в четите на възстановената революционна организация, или пък прибягваха в България, за да се поставят на разположение на българската армия като доброволци и да попълват новоорганизираните революционни чети, изчакващи събитията, за да тръгнат в авангарда на българските войски в очакваната война.

Най-внушаваща по своето българако родолюбие проява на македонските младежи – новобранци, е случаят в сръбския град Крагуевац. Неуспели да се укрият или забегнат, няколкостотин младежи от Щипско, Радовишко, Кочанеко, Св. Никола, Пехчевско и Тиквешко били под конвой откарани към казармите в Сърбия. На 21 март 1914 г. те се озовали на гарата във Велес, пред влаковата композиция, която ще ги отвлече в непозната посока. Видели се в такъв внушителен брой от няколкостотин души, младежите запели "Шуми Марица". Никой не бил в състояние да ги спре. Когато били подканени да влязат във вагоните, те единодушно заявили: "Не искаме да служим в сръбската армия! Ние сме българи!" Докараната войска от гарнизона обсадила гарата и ги принудила да влязат във вагоните. За да се получи някакъв ефект на благосклонност към тях, властта наредила тържествено посрещане с топовни салюти, музика, хор и празнично облечено гражданство, любопитно да види "новоосвободените сърби". Но младежите при маршировката слисали народа с българските си песни: "Край Босфора шум се вдига... Ето Симеон пристига..." и "Тих, бял Дунав се вълнува".

Сърбите преглътнали горчивия хап и разпределили новобранците по частни квартири, където патриотични сърби се опитвали поединично да ги убеждават да служат на Сърбия. Но безрезултатно. Какво е станало след това, узнаваме от следния разказ:

"На 30 март те били събрани в казармите и облечени в нови войнишки дрехи. От 1 до 5 април при тях всеки ден дохождали офицери и учители да ги обучават във военен дух и агитират, че досега те са били заблуждавани от българите. Към 10 април дадена им била за разучаване войнишката клетва. На 14 вечерта били предупредени от командирите, че на другия ден ще се заклеват. На 15 април заранта всички новобранци били построени в казармення двор. В присъствието на граждани от Крагуевац и цялото духовенство начело с митрополита, с музика и знамето на полка дадена била заповед войниците да оставят пушките и и да се построят в кръг. Свещеникът между войниците е готов да почне клетвата и когато офицери и граждани – всички със затаен дъх, чакат новобранците да повтарят клетвата, която той произнася, отвсякъде се чуват гласове: "Ние сме се клели вече, втори път не се кълнем!" Всред настъпилото между офицерите и присъстващите недоумение из гърлата на новобранците се изтръгва продължително "Ура!"...Свещеникът едва изговаря името на крал Петър, а новобранците го заглушават с непрекъснато ура" и "да живее България!" Тогава обезумелите от яд офицери се залавят за голите си шашки, втурват се срещу новобранците и започват да удрят кой къде завърне. Но и новобранците изкарват ножовете от пушките си и са готови за самоотбрана. Посред настъпилата паника... посред звънтенето на изпотрошени шашки и капеща кръв, по заповед на полковия командир Данаило Калафатович туря се край на тая кървава саморазправа. В тоя момент майор Божидар Загорич тича от един новобранец на друг и с треперяш от яд и злоба глас пита всекиго: "Ти приемаш ли?", на което всеки отговаря: "Не!" – Последва отделянето на селяните новобранци от гражданите.
Селяните, запитани кой им е внушил да не дават исканата клетва, отговорили, че те се считат вече обвързани, като са дали еднаж клетва като българи, затова не могат да дадат втори път. По-будните от тях тикват в затвора, а останалите – в казармата. Гражданите са били разпитвани поотделно. Търсили агитаторите между тях, за да бъдат изпратени в България. Десетдневен нечовешки арест не е установил никакви агитатори. Тогава сърбите изкарали арестуваните граждани от Радовиш на отделно мяето и им предложили: "Който иска да иде в България, да излезе 5 крачки напред". Пръв излиза Христо Кошевец, който, козирувайки, казал: "Аз съм българин и искам да ида в България". След него същото направили и Ангел Андреев, Мильо Спиров, Коце Клисаров, Кирил Сарамандов, Иван Темкин. Останалите всички извикали задружно, че са българи.. Първите шестима били отделени, след което веднага изпратени на военен съд в Ниш, а всички други били подложени на казармени наказания. Така постъпили сърбите и с новобранците от другите места: гражданите и по-будните селяни – в тежък арест, а останалите – на казармени изтезания. Патилата на затворниците били грозни. Всеки затворник бил поставен в отделна килия, в която не е било възможно нито да се лежи, нито да се седи. За храна им се давало на 2 дни по малко хляб и вода, Ежедневно е идвал в затвора офицер, който е запитвал всеки затворник: "Ще се кълнеш ли?" И ежедневно е бил даван все краткият отговор: "Не!" Това е продължило 18 дена. Една вечер – това е било през една тъмна нощ – всички затворници са били изкарани вън от града и заставени да изкопаят един дълъг ров. Когато ровът е бил приготвен, един взвод войници с натъкнати на пушките ножове застанал срещу изправените мъченици, а един офицер, командуващ взвода, отправил за последен път заплашително въпроса: "Ще се кълнете ли?" Изправените пред гроба новобранци и тоя път произнесли непоколебимо: "Не! Убийте ни, има кой да ни жали и кой да търси сметка за нас!" Но офицерът нямал заповед да убие непреклонните ... "

Безследно изчезнали са общо над 100 души, а 22 са пребити до смърт. От спомените на тогавашните новобранци може да се открият малко данни за съдбата на някои от тях, доколкото е било възможно да се знае. Ето списък на 15 от тях:

1. Константин Гр. Ангелов.
2. Стоян Манев Буюклиев – най-веселият, изчезна безследно.
3. Стойко Алексиев Рабушчилски.
4. Христо Веселинов – изчезна безследно.
5. Владе Бабадостин.
6. Йордан Йосифов.
7. Илия Ордев – почина в Крагуевац.
8. Тасе Панев Велков.
9. Ване Бойковски.
10. Гьоше Лазаров Чакаров.
11. Пано Христов Неманички.
12. Димитър Христов Драката.
13. Коне Лазов Шанин – изчезна безследно.
14. Костадин Тричков.
15. Тоде Серимовски – изчезна безследно.

http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn13_d.html

[T-72]

Препоръчвам:
https://iztok-zapad.eu/poslednite-balga ... makedoniya
Последните български владици в Македония