"Процъфтяваща" България през 1935 г.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2219
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

"Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от thorn » чет дек 20, 2018 12:11 am

Публикацията от в. „Мир“ е от 1935 г., когато България, наред с другите победени в Първата световна война, все още е в икономическа криза.

Тази криза се усеща и в селата, но доста по-слабо и не под формата на явен глад и лишения.

Статистиката оборва твърденията за липсата на градска бедност, която да стане основа на комунистически пристрастия – такава има, макар и малка на брой.

Все още голяма част от населението на България е селско, изхранва се със земеделие и собствена продукция.

Когато през 50-те години започва колективизацията, и в селото вече са натрупани много проблеми.

За тях говори доц. Михаил Груев в книгата си „Преорани слогове: колективизация и социална промяна в Българския Северозапад“ и единият е скритата безработица.

Наличните земи вече не са в състояние да осигуряват нормална заетост на всички, имайки предвид големите родове и семейства.

Все пак земята и личните стопанства успяват поне да спасят от глад българското село и близките градове.

Можем да предполагаме, че през 1935 г. разделянето на земята на все повече и повече наследници не е толкова напреднало – запазена е традицията, особено в Северозапада, само синовете да наследяват.

За в-к „Мир“ трябва да припомним, че той е наричан „Българският Таймс“, съществува от 1894 г. до края на 1944 г., когато е закрит.

Орган е на Народната партия, която в част от времето е управляваща, затова „Мир“ често е наричан вестникът на управляващите.

След 1923 г. партията се влива към Демократическия сговор, но настава разногласие заради профашистките и пронационалсоциалистически възгледи на част от Сговора – тогава Мусолини бележи възход в Италия, а след него идва Хитлер в Германия.

И двете държави, подобно на България, са силно засегнати от войната и световната икономическа криза.

През 1934 г. в България са забранени политическите партии.

За жалост социологията на „Мир“ не дава отговори на въпроса как е проведено цитираното проучване, представителна извадка ли е и по какъв начин е изчислено, че България е точно 40% по-добре от други държави.

Данните са ценни, защото ни предлагат поглед за дохода и разпределението му в годините на големи социални и политически промени в Европа.

Оригиналът като факсимиле е публикуван от проф. Борислав Тошев в неговия „Белоградчишки лист“.

Тук пускаме леко редактирана и осъвременена откъм език версия, без да променяме фактите.

В кавички са дадени точни цитати от „Мир“.

Стопанското положение на нашето семейство
От Т.Тотев

Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:

– за квартира – 800 лв.

– за храна – 1200 лв.

-за облекло – 300 лв.

-за разни културни нужди – 500 лв.

Всъщност, според статистическите сведения около 95% от едночленните семейства в София живеят само с 1200 лв. месечно и доходът им не надвишава това число.

Тези пари се разпределят по следния начин: 400 лв. за квартира, 600 лв. за храна, 200 лв. за облекло и почти нищо не остава за културни нужди.

Разбира се, не всички едночленни семейства имат точно такъв доход.

При 68% от запитаните са доходът е под 1200 лв. ; 20% имат до 2000 лв.; а само при 12% надвишава 2000 лв.

Интересното е, че почти всички отделят някакъв дял от дохода си за издръжка на свои близки.

Едва 2% от домакинствата имат необходимия за жизнена издръжка минимум от 2800 лв.

Тези данни обхващат едночленните семейства.

По-интересен е въпросът по-големите семейства.

За преживяване на едно средно столично семейство от 4 души, при нормални условия, са необходими 7000 лв. Те се разпределят:

-1500 лв. за квартира от три стаи

-3000 лв. за храна

-1500 лв. за облекло

-1000 лв. за културни и други нужди.

Почти никое от семействата в София няма този доход – 99% разполагат с по-малко пари.

За 82% доходът на семейството е под 2000 лв., при 10% той е между 2000 и 2200 лв.; 7% имат до 3000 лв. и едва 1% разполагат с екзистенц-минимума от 7000 лв.

„При това фактическо положение ние много лесно можем да си представим съществуването на тези семейства.“

На ниските доходи се дължи и обстоятелството, че 20% от учениците не закусват сутрин, а 98% от родителите – основно бащите, не закусват преди да отидат на работа.

Имайте предвид, че през 1938 г. има много малко работещи градски жени – на пръсти се броят тези с професии, а сред младите има малко работнички и домашни прислужници.

Основната част са домакини.

Сред градските хора 90% не разполагат с по два чифта горни дрехи, 80% нямат бельо за преобличане, 84% нямат възможност да спят в отделни легла.

Цели 94% не разполагат с квартири, отговарящи на изискванията за кубатура, въздух и удобство, а 90% нямат по два чифта обувки.

92% не са абонирани за нито едно културно, литературно списание или вестник, а 99.9% от семействата нямат библиотека.

94% не ходят на театър, а 99.5% не ходят на курорти.

За 89% е проучено, че търпят „такива нужди и лишения, че не се подават на никакъв критически анализ“.

Положението е малко по-добре в провинциалните градове.

Там 47% от семействата разполагат с минималните средства за нормално съществуване.

Дължи се на факта, че 94% имат собствена квартира, дрехите и бельото им е по-обикновено, а културните им нужди са със 71% по-малки от тези на жителите в София.

Тук „Мир“ не обяснява какво означава по-малки културни нужди, вероятно имайки предвид по-малкото изкушения като кино и театър и евентуално – по-евтините билети извън София.

Най-важното за семействата от малките градове – те плащат по 500 лв., вместо по 1500 лв. за квартира на многочленно семейство.

Освен това 42% разполагат със собствена храна, за която не плащат.

Предполагаме, че тук се имат предвид дворовете и бахчите около градовете, в които се отглеждат зеленчуци, плодове, а много често кокошки и по-едри животни.

Още по-интересно е в селата – там 97% от хората разполагат с минималните средства за съществуване, съобщава „Мир“.

България е земеделска страна и нуждите на хората по селата са по-специфични.

За 84% статистиката сочи, че имат необходимите декари земя за изхранване, 10% се изхранват с търговия и занаятчийство и само 6% са с доходи под екзистенц-минимума.

По-зле са планинските села, където не се отглежда зърно.

В замяна на това интервенцията на държавата и на различни дружества ги снабдява с храна и замества нуждите.

Делът на „гладуващите села“ е едва 4%.

Традиционния поминък на планинските села до 50-те години на XX си остава скотовъдството.

В замяна на млякото и вълната се е купувало зърно за брашно.

Според проучването за цялата страна България е 30% по-добре от индустриалните държави Германия, Унгария, Англия, Америка.

Под „Англия“ вероятно се има предвид днешна Великобритания, която тогава е част от огромната Британска империя, а Америка, както и днес, се използва вместо САЩ.

Като 9% по-добре е оценено положението на българите в сравнение със земеделските държави като Южна Америка (вероятно се има предвид Бразилия и Аржентина), Полша, Русия, Австрия, Румъния.

Причината е, че 94% от българите разполагат с недвижима собственост – сгради, земя.

В индустриалните държави такава имат само 60% и по-малко от хората, а в земеделските – 40%.

При стопански кризи собствениците на имот са изложени на много по-малък риск, коментира авторът на текста.

Стопанското положение на българското семейство е определено като „задоволително“, макар да не е чак добро.

Задоволително е, тъй като общата криза е оценена на 40% по-голяма „навсякъде другаде“.

http://severozapazenabg.com/%D0%B1%D1%8 ... %B4%D0%B0/

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 1621
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Восток » чет дек 20, 2018 2:22 am

Ето още по темата:
В края на 20 век един от главните аргументи на противниците на социализма беше, че 1939г. е най-високият връх в икономическата история на страната и по равнище на живот тогава тя била сред най-развитите европейски страни. След 1944 г. социализмът, твърдяха те, довел България до икономическо „изоставане”. През 2005 г. дори известният шоумен Митьо Крика, в интервю пред вестник „Новинар”, заявява с непоколебима увереност: „1939 г. е върхът на страната ни. Оттогава хората са загубили умението да ценят земята”.

...България през 1939 г. е заемала водещо място в Европа само по мизерия и изостаналост. Друго не би могло и да се очаква от страна, в която през 1939 г. 80 процента от населението се е занимавало с примитивно земеделие и по всички основни икономически и социални показатели е приличала на държавите от „третия свят”. По точната оценка на Георги Димитров, ние тогава изоставахме с 50-100 години от развитите страни.

На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.

Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
Но в едно отношение Митьо Крика е прав – 1939г. наистина е „върхът” на капитализма в царска България. Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.

Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. Т.е. всяка година социализъм удължаваше с още една година живота на хората в прекия смисъл на думата.
Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък.
През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, „процъфтяваща” в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция – над 2 пъти. Ето го икономическият резултат от смяната на социализма с капитализъм. За шестнадесет години след победата на социализма БВП на човек от населението се увеличи над 2 пъти, а за 16 години след реставрацията на капитализма се намали около 2 пъти. Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвеждал” доход, а социализмът само „преразпределял” доход. Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкрати значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. 5-6 пъти или 50-100 години.
Българският опит показва безспорното превъзходство дори на нашия, все още несъвършен социализъм, с всичките му недостатъци, над съвременния капитализъм, за развитието на икономиката, науката, техническия прогрес, културата, образованието и подобряване жизненото равнище на хората.
Представително за страната ни социологическо проучване (анкетирани са били 17 хиляди души над 18 годишна възраст) на агенция „Медиана” в края на 2007 г. сочи, че 37,9 % от българите искат да се върне социализма, а 54 % искат национализация на придобитото след 1989 г. имущество. Тези, които искат капитализъм, са едва 28,4 %. От тези данни могат да се направят следните изводи:
- Тези, които искат социализъм, са главно на възраст над 40-45 години, с други думи това са хората, които са живели при двете обществени системи и могат да направят сравнение не само под въздействието на пропагандата, а и от личен опит;
- Този резултат е постигнат в условията на продължаващото вече 18 години тотално промиване на мозъците на нашия народ с най-безсрамни клевети и пропаганда срещу социализма не само от всички средства за информация, но и чрез системата на образованието;
- Желаещите възстановяването на социализма са значително повече, въпреки че през последните 7-8 години се наблюдава временна стабилизация на капитализма у нас и икономически ръст от около 5 % годишно, което означава, че преди десетина години разликата в полза на социализма е била много по-голяма.
Но това което най-много поразява в тази анкета, е, че близо 40 % от българите днес (и доста над 50% в близкото минало) са искали и искат да се възстанови социализма, но няма нито една, представена в парламента на „демократична” България партия, която да представлява такъв огромен процент от избирателите. Нещо повече, няма нито една национална медия, която да защитава и пропагандира идеите на комунизма и историята на социалистическото строителство у нас. Трудно е да се намери друг пример, който да илюстрира толкова добре класовата същност на това, което днес се нарича „демокрация” и така наречените „свободи” на словото, печата, политическата дейност и т.н
«Наш орел, наследие Византии, — орел двуглавый. Конечно, сильны и могущественны и одноглавые орлы, но, отсекая нашему русскому орлу одну голову, обращенную на Восток, вы не превратите его в одноглавого орла, вы заставите его только истечь кровью…».

Отговори