Аферата Драйфус

До края на Студената война
Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 568
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Аферата Драйфус

Мнение от bukvite » пон сеп 10, 2018 4:54 pm

Изображение

Септември месец 1894г.

Майор Юбер Анри от френското контраразузнаване получава от свой агент в немското посолство в Париж бележка с имената на секретни френски документи. Бележката представлява бордеро с цени срещу имената на всеки секретен документ. Майорът предава информацията на началника на Статистическия отдел ( с това безвредно име се кръщава френското контраразузнаване) Жан Сандер.
Така започва една от най-известните афери на ХХ век. Бележката се превръща в повод за разследване. Следва бързо разследване изпълнено с пропуски и фалшификации. Пресата научава за издирването на националния предател и се включва с тендециозни статии. Атисемитски настрояния обвземат страната, определяйки Драйфус за виновен. Вестник ”Свободна дума” – антисемитски ежедневник от Дрюмон настоява да бъде изцяло изяснено „предателството на един евреин”.
За автор на бордерото е „определен” артилерийският капитан от еврейски произход Алфред Драйфус. Той е от Елзас, френска територия отнета от Германия с Договора от Франкфурт от 1871г. Драйфус завършва Военния Еколски политехнически университет в Париж. Годините след Френско-Пруската война от 1871г. френската армия се модернизира и либерализира, като военни от Еколския политехнически университет се конкурират успешно с военните от главната военна академия Сен-Сир. Това поражда вражда в старите офицери от Сен-Сир, които смятат, че новите от политехническия им пречат в кариерното развитие.
Такъв е случаят и с Жан Сандер, началникът на контраразузнаването, той и Драйфус са съграждани от Мюлуз. Сандер обаче е възпитаник на Сен-Сир, французин, воювал срещу немците, антисемит. Драйфус е единствен евреин в Генералния щаб, възпитаник на политехническия, без боен опит, млад.
По-малко от три месеца след получаване на бордерото Драйфус е вече обвиняем по обвинения в шпионаж. Воененният съд открива заседанието си на 19.12.1894г., заседанията са тайни, обвиняемият и неговия адвокат - майор Пикар нямат право да се запознаят с доказателствата по делото. След три дни съдът взима решение, че Драйфус е виновен, като го осъжда на разжалване и вечно заточение във Френска Гвиана.
Случаят противопоставя обществото. От една страна са яростните католици, про-военно настроените и антисемитите, докато от друга страна са републиканците, не толкова релегиозните, хората на изкуството. Правителството остава пасивно, мислейки си, че нещата ще отшумят сами. Еврейската общност във Франция също остава пасивна, опасявайки се, че ново гледане на делото ще се отрази отрицателно върху всички евреи.

Скандалът тепърва предстои!
Защитата за Драйфус идва очаквано от чужбина. Белгийският евреин Бернар Лазар публикува собствено разследване, с което оневинява Драйфус и разкрива фалшивикации във френския генерален щаб, както и антисемитските настроения сред военните. Лазар е сигурен, че Драйфус е осъден единствено, защото е евреин. Той търси подкрепа във Франция. Намира я в лицето на скандалния писател Емил Зола, който пише статията „Аз обвиняем!”, като я предава на набиращия популярност политик Жорж Клемансо. Клемансо помества статията на първа страница на издавания от него вестник „L’honor”. След публикуването на статията се развива истински скандал, в много провинциални градове избухват антисемитски бунтове, като се ограбват и разбиват еврейски магазини. В Париж настроенията са на другия полюс, хората в столицата започват демонстрации срешу армията и църквата като рушители на обществото.
През 1896 година Сандер е сменен от подполковник Пикар – бивш адвокат на Драйфус, който ревизира делото. Той открива тайна телеграма от немския посланик Шварцкопен до френския офицер от унгарски произход Естерхази. Намира и тайна кореспонденция между Естерхази и Шварцкопен, като установява, че почеркът от бордерото, за което се твърди, че е на Драйфус и за което е осъден, всъщност е на Естерхази. Естерхази е имал достъп до документите в бордерото, почеркът е същият – Пикард съобщава на Генералния щаб, че Драйфус е невинен и Естерхази трябва да бъде подведен под отговорност. От Генералния щаб заявяват, делото е решено, предателят е Драйфус. Пикар е преместен в Тунис, Естерхази, който се оказва бивш агент на контраразузнаването и със силни връзки в Генералния щаб е оправдан. Пикар предава материалите на приятелите на Драйфус – Бернар Лазар, Зола и братът на Драйфус Матийо. Започва журналистическа кампания за преразглеждане, която правителството се постарава да предотврати. За да успокои общественото недоволство, ген.Кавеняк – военен министър, прочита един документ от „тайното досие” от трибуната на Камарата. Речта му, която потвърждава безспорната вина на Драйфус, е закачена на видно място във всички общини на Франция. На другия ден обаче се разбира, че документът е безспорен фалшификат.
Следват оставките на началника на Генералния щаб, на военния министър Кавеняк – кризата става политическа. Пикар обвинява от Тунис Юбер Анри в лъжесвидетелстване. Пикар е арестуван, Анри се самоубива. Съдът разрешава повторно гледане на случая Драйфус.
През 1899 година съдъд намалява присъдата на Драйфус на 10 години затвор, като не го оправдава напълно. След намаляването на присъдата френският президен Емил Лубе помилва Драйфус. Едва 1906г. съдът връща и капитанското звания на Алфред Драйфус. Драйфус служи в Първата световна война, участва в битката при Вердюн, достига до чин подполковник.
Пикар става военен министър в правителството на Клемансо (1906-1909г.)
Мнението за Аферата Драйфус остава разделено в оценката си за „предателството“ на Алфред Драйфус, като поддръжниците на неговата невинност го считат за жертва на антисемитска кампания, а онези, които го намират за виновен, са на мнение, че делото постфактум, и то под медиен натиск и кампания, е манипулирано.
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1441
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Аферата Драйфус

Мнение от thorn » пон сеп 10, 2018 8:27 pm

École Polytechnique на френски означава политехническа школа. "Школите" във франция са висши учебни заведения, които се различават от унивеситетите и в общия случай са по престижни. Особено прочутата École nationale d'administration чиито възпитаници масово стават висши държавни служители и която е най-правилното учебно заведение ако целта ти е да си министър или президент на Франция.

Съответно "еколски" е неприятна грешка.

Колкото до антисемитизма, вероятно той във Франция, поне до края на ВСВ той е бил поне толкова влиятелен и разпространен, колкото и в Германия, ако ли не и повече.

А конкретно аферата Драйфус е съчетана с кастовостта и чувството за превъзходство на армейските офицери, особено висшите, съчетано с масовото тъпашко овчо преклонение пред тях, което е характерно за цяла Европа тогава. И което слава богу е преодоляно през ПСВ.

Отговори