ОСЪДЕН НА СМЪРТ - ДРАГНИ ДРАГНЕВ

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
admin
Site Admin
Мнения: 227
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

ОСЪДЕН НА СМЪРТ - ДРАГНИ ДРАГНЕВ

Мнение от admin » съб авг 11, 2018 12:07 pm

„Дотърчахме в България, искам да кажа, в Южната Добруджа, през 1884 г. заедно с Катя и малкия Сенка. Месец и половина път, денем и нощем, спираме колкото да напоим конете и другия добитък, да ги назобим и толкоз. Когато имаше сгода единият да подремне, само пътища сънува. Пътища зад нас и пред нас. Хванем единия, той стига до някое мочурище, завием и се местим на друг път. Ама караме все надолу, на югоизток, край морето, където са минали войските на генерал Дибич Забалкански да гонят турците. Сетне пък, нали знаете, повел сума българи към Южна Русия, да ги спасява от кланета и мор… Бързахме, бягахме, тъй да се рече, сякаш ни имаха зъб и ни преследваха разбойници и диви зверове… Затуй викам аз : дотърчахме в Южната Добруджа…”
Тъй разказва Пейсах (Петър) Габе, бащата на Дора Габе.
Че са ги подгонили в царска Русия като народоволци и хора с опасни идеи – не е лъжа. Отнася се и за Пейсах, и за Катя. А вече са женени и се ражда Сенка. И тогава той научава, че откакто е освободена от турско робство преди няколко години, България дава пустееща и евтина земя за работа на чужденци. С това подбуждение тръгват поначало и се заселват в Добруджа, в Харманлък, сетне пък се преместват в Кардам. Само те двамата с Катя си знаят колко грижи ги налягат още от първия ден. От съмнало до мръкнало – работа на полето, че и големи кахъри за всичко вкъщи. Нито ден за отмора – животът ги дърпа час по час да се трудят. В първите две-три години сами орат, сеят и жънат, пък и годините спорни, добър е урожаят, за техен късмет.
Дора Габе се ражда четири години след като се заселват в Харманлък (дн.Дъбовик). „Всичките си деца обичах – дума бащата, - но най-много на Дора държах, най-много сили и грижи дадох на нея. Да порасне, да се изучи, да стане човек, да бъде всякога на мястото си, да упражнява езици и да пише като Яворов, с когото се познавах лично. С Яворов я насърчавах да общува по-късно, когато се записа студентка в София, също и като отиде в Швейцария и Франция. Яворов пък ми пишеше писма, доверяваше ми чувствата си към нея. Но не се разбраха двамата, лоши хора се намесиха помежду им, завидяха на Дора и ги разделиха. А Дора взе много от Яворов, той й отвори очите за поезията. Тя го слушаше, обичаше го…”
През 1917 г. , след Междусъюзническата война, Петър Габе заминава в Добруджа за една анкета. Взема и Дора да му помага, той да разпитва, тя да записва какво думат хората за тригодишното румънско управление. Ходят двамата от село на село с един файтон, събират сведения, завъртяват се и из Добрич. Тогава той написва книгата „Анкета по уредничеството на Румъния в Добруджа, 1913-1916”. От тази книга румънците настръхват. Минава известно време и го осъждат на смърт в Букурещ, макар че не се явява пред съда. Конфискуват имуществото му в Кардам, всичко му вземат оттам – библиотеката, личния архив, къщата в Добрич, всичко… Две книги има Петър Габе за новите заселвания в Добруджа в началото на миналия век. Пише и по икономически и земеделчески въпроси, съчинява и една студия против онези, които колонизират Южна Добруджа и заграбват земите на българите. В 1905 г. в Добрич печата бележките си. Излага в тях възгледа си за необходимостта от железопътна линия Девня-Добрич. Настоява въпросът да се види и обсъди в Народното събрание…
През есента на 1908 г. Дора и Боян Пенев се сгодяват. „Тръгнах с шейна да посрещна Боян в Добрич, идва ни на гости в Кардам и да се венчаят – разказва Петър Габе. – Взех два големи казашки кожуха, отвътре с дълга вълна, овчарски кожуси, да топлят, да не хапе студът. Като го видях толкоз бледен и слаб, помислих, че е туберкулозен, направо се изгуби в кожуха. Катя и тя се учуди като мене и се зае да го поохрани, да си позачерви бузите, да замяза на човек. Той сияеше от възхита колко е хубаво на село при нас, каква красота, каква идилия цари наоколо. Тази картина му остана за цял живот и все я повтаряше при раздумка вкъщи… Много ми дотежа обаче, когато се разделиха с Дора и той си премести багажа. Боли ме, но тъй стана…”
През 1913 г., когато в Добрич навлизат и се настаняват румънците, семейството на Петър Габе се мести в София. Емигрират, един вид, понеже ги прогонват като неблагонадеждни. Купуват тогава къщата на Константин Величков на улица „Цар Борис”. Купуват я от наследниците му. Широка къща с голям двор. В новия си дом бай Габе, както му викали добруджанските селяни, пише книгата „Добруджанският въпрос в неговата същност” за обезземляването на добруджанския народ, а Дора превежда книгата на френски…
Дора и Боян Пенев често ходят по Европа, особено във времето от 1908 до 1915 г. Петър Габе винаги им помага с пари, макар че и двамата вземат командировки и хонорари. Когато се разделят, Дора изцяло се посвещава на Добруджа като баща си, само че по друг път, по друг начин. Ходи да изнася сказки и да говори в защита на Добруджа….
„Синът ми Сеня ми докара много главоболия – добавя Пейсах Габе. – Вироглаво момче излезе, падаше си по бохемския живот. Не му се учеше и със сто зора завърши гимназия. Давах ли му пари, харчеше всичко, до стотинка. Бях суров с него, често го хоках, натисках го лятно време да работи в стопанството, а и той се увличаше по техниката най-вече. Сетне го изпратих за Швейцария и си взе диплома за юрист. Беше и адвокат в Добруджа, но се разболя тежко и през двайсет и първа година се спомина скоропостижно…”
Един ден , в самото начало на 1927 г., Екатерина Дуел, майката на Дора Габе, отваря вратата на дома им на улица „Светослав Тертер” в София. Влиза някой си Фризику, аташе по печата в румънската легация. Петър Габе тогава е на легло, болен. Влиза наеженият румънски чиновник и не сяда, макар че Екатерина му слага стол, стои прав, оглежда стаята и казва:”Виждам, че сте зле във всичко, господин Габе… Дойдох с предложение да престанете да пишете повече против Румъния. В замяна на това ние ще ви простим всичко и ще ви върнем гражданските и политическите права, както и имотите в Южна Добруджа…” Вашето предложение за мене е унизително, господин Фризику, възразява Петър Габе. Когато върнете на всички българи Добруджа, тогава ще върнете и моето, добавя той. В същата година умира. Десет години по-късно умира и Екатерина Дуел.

Отговори