БАЛАДА ЗА ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ - Христина Въчева

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
admin
Site Admin
Мнения: 160
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

БАЛАДА ЗА ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ - Христина Въчева

Мнение от admin » съб авг 11, 2018 7:11 am

В слънчева и тиха юнска утрин
две момчета тръгнали и днес
овцете да пасат
в Гальово дере, южно от Белица –
Васил и Сава Кокарешкови
и двете умни – пораснали момчета.
Партизани там ги чакали на скрито
с добри надежди във очите,
лекарства и храна да занесат.
Поредна среща с тези батковци големи!
Така станало, че пратили Василчо за цигари.
Хукнало момчето с радост във очите
и добрите хора бърза пак да види,
тръгнали със злото да се бият,
за Васил и Сава, и за всички други,
бедни и ограбени от жестоката
фашистка власт .
Но зли веди от дяволския мрак
го срещнали като във черен ад студен
с предател зъл – кръчмарски син,
и започнала се страшната трагедия,
за двете момчета – страшна одисея.

2.
Попаднали във ада на проклетия
убиец кървав – изрода Николчев,
пред когото и слънцето немее.
А е било ден прекрасен
с въздух топъл, ясен,
и гората притихнала не мърда,
хората работели земята твърда.
Гората свела свойте клони
да погали малките юнаци,
че фашистите до смърт ги били.
И горските животни с тях завили,
а цветя и храсти от болка посивели.
Лъхнал вятърът и казал:„ Нищичко не
казвайте, момчета!“
Охладил болезнените рани.
И дошла голяма птица, водица
хладна им подала .
„Къде са партизаните и колко са?“-
крещял Николчев!
А момчетата стоели окървавени, неми
и за ден пораснали големи!
Върбите закрещели диво,
дрян изтръскал плод да ги нахрани.
На протест изправили се всички тръни,
никой да не се огъне!
С телца жестоко потрошени,
с държание нечувано, желязно,
с поглед гледащ смело, бойно,
и с едно мълчание достойно!

3.
А вятърът навънка си играел
с дечица малки на площада.
Майка носела на ръце си друго
и не знаела, че две момчета страдат…
- Следа от тях да не остане! -
извергът крещял.Но сбъркал!

4.
Малките герои мислели си някак,
с мечти за бъдещите дни,
и за живот човешки .
Дошла луната .Седнала до тях.
С поглед ги погалила и казала
да нямат страх –

и литнали с мечтите си със нея
над ширните полета.
А звездите им шепнели:
„ Вие сте герои, а не момчета!
Не мрат героите – снажни и щастливи,
че завинаги остават живи!“

5.
В гърненцето, с което носели храна,
изпратили на бащата отрязана ръчичка!
И чул се глас от старата рекичка :
- Живи сте! - казала им тя -
надолу из полето ще разказвам
на птици и цветя!
И всички хора вредом ще ви знаят!
А вие ще ги гледате
с каменни лица!
И няма да я има фашистката чума.
И ще бъдете със спомен горд,
от всички звани -
„Малките Народни Партизани!“

Отговори