И К О Н А Т А
НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ
Илина Кирина
От стената на малка опушена стая ,
Гледаш към мен, гледаш към Нея,
Сякаш онзи фатален ден
Е оставил една епопея.
Няма гняв, няма болка,
Няма дори обвинение.
Има само тъга
И едно кротко смирение.
Както Онзи, на който се бе дал,
Както Онзи, който търпеше
Бичът на своя палач, неразбрал,
Че страданието е утеха.
Твойта жертва, казват, е подвиг
голям,
Но любовта е тази, която
Лъха тихо от образа ням
И претопля сърцата.
Всеки скрил си е късче от теб ,
Скътал го е дълбоко в душата.
Бродим в твоя живот, ала вместо
хлеб,
Роним мечтата ти свята.
Нея я има, има ме мен,
Но това ли е твойта Родина -
Този клет народ, свит, угнетен,
или мечтата отмина?
Да, горчиво е нам,
Но нека преглътнем тъгата
И ако тази любов е все още там ,
Скътана нейде в дълбината
Дай ни, Боже, този свят плам,
та, ако щеш, изгори ни сърцата!