ИКОНАТА

[Илина Кирина]

И К О Н А Т А

НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ

Илина Кирина

От стената на малка опушена стая ,
Гледаш към мен, гледаш към Нея,
Сякаш онзи фатален ден
Е оставил една епопея.

Няма гняв, няма болка,
Няма дори обвинение.
Има само тъга
И едно кротко смирение.

Както Онзи, на който се бе дал,
Както Онзи, който търпеше
Бичът на своя палач, неразбрал,
Че страданието е утеха.

Твойта жертва, казват, е подвиг
голям,
Но любовта е тази, която
Лъха тихо от образа ням
И претопля сърцата.

Всеки скрил си е късче от теб ,
Скътал го е дълбоко в душата.
Бродим в твоя живот, ала вместо
хлеб,
Роним мечтата ти свята.

Нея я има, има ме мен,
Но това ли е твойта Родина -
Този клет народ, свит, угнетен,
или мечтата отмина?

Да, горчиво е нам,
Но нека преглътнем тъгата
И ако тази любов е все още там ,
Скътана нейде в дълбината
Дай ни, Боже, този свят плам,
та, ако щеш, изгори ни сърцата!