Любопитно за Първата световна война

До края на Студената война
Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » чет май 16, 2019 2:10 am

Изображение

И през ПСВ са си представяли генерал Зима.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 9:58 pm

Изображение

Илюстрация, представяща германски пехотинци, опитващи се да се справят с танк.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 10:01 pm

Много пропаганда е имало. Това е от 1915 г.

Изображение

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 10:04 pm

Изображение

Германски престъпления.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 10:06 pm

Изображение

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 10:07 pm

Изображение

Армистис. Т. е. Примирието. 11 ноември 1918. До днес се празнува като официален празник.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет май 17, 2019 10:10 pm

Изображение

Наблюдателен пост.

Всички картини от обсадения танк насам са на Фортунино Матания.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » нед юни 16, 2019 1:07 am

Изображение

Сръбска батарея води огън. Готино магаре има командира.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » нед юни 16, 2019 8:13 pm

Изображение

admin
Site Admin
Мнения: 1243
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от admin » пон юли 08, 2019 8:56 am



Интересно филмче за битката при Дойран от британска страна. Чест им прави на англетата, че предават нещата правдиво и с известно уважение към нас.

Ихтамнет
Мнения: 786
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от Ихтамнет » вт юли 16, 2019 2:36 pm

Загиналите български командири на полкове по време на войната:

Българските офицери, участвали във войните за национално обединение нееднократно са се доказвали като достойни водачи. С личния си пример и себеотрицание, те имат безценен принос за успешния развой на голяма част от военните действия на българската армия. Това се забелязва особено по време на Първата световна война, когато не само взводни или ротни командири, но и командири на полкове, са били на първа линия, в огъня на битките. Щом смъртта ги е застигнала, те не се крият някъде далеч в тила. Напротив – делят опасностите наравно със своите подчинени и въпреки че длъжността им изисква друго, те без колебание жертват живота си. В следващите редове ще ви запознаем с героичния край на част от падналите офицери и ще ви разкажем за спомена, който оставят.

Нека открием нашия разказ с цитат на полковник Борис Дрангов от неговия труд „Помни войната – съвети за строеви офицери“, в който много точно е посочена водаческата роля на офицерите:

„Вождът е душата на войската – силна войска с войвода. Овци без овчар, на вълка са дар. Тя почита силата, обича водач твърд, предприемчив, упорен, готов да се жертвува за делото, в чието име я води след себе и способен да ѝ вдъхне пълно доверие, що му дава право да гледа, да мисли, да действува за всички.“



Както ще видим, Дрангов не оставя това да бъдат само празни думи. Обичан от войниците и възпитаниците си, той полага своя живот жертва пред олтара на Отечеството.

Веднага премиваме към историческата рамка. България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили на 1 октомври 1915 г. Започват военните действия срещу Сърбия. До края на годината западната ни съседка е разгромена и остатъците от армията ѝ се спасяват с бягство през албанските планини. Цяла Македония е освободена. Идващите на помощ на сърбите френски и английски войски са разбити (при Криволак и Костурино) и отблъснати на юг. Българската армия е спряна на границата с Гърция. През лятото на 1916 г. към Антантата е привлечена Румъния и така на 1 септември 1916 г. започва войната и на Добруджанския фронт. На 5 и 6 септември 1916 г. е превзета Тутраканската крепост – един от най-големите триумфи на българското оръжие. Нанесеният удар е възмездие за подлостта на Румъния, която напада България в гръб през 1913 г.

При завземането на Тутракан решаващо участие има 19-и пехотен Шуменски полк, част от 4-а Преславска дивизия. Полкът атакува най-добре укрепените фортове № 5 и № 6 от отбранителния кръг на крепостта. Жертвите от българска страна са тежки, но разгромът на румънците е пълен – завзета е за 2-3 дни една смятана от тях за непревземаема крепост, при което над 7 хил. техни войници и офицери са убити или ранени, а други 28 хил. са пленени.

След падането на крепостта започва преследването на отстъпващия на изток и североизток противник. На 13 септември 1916 г., при напредването си по пътя между селата Азаплар и Девенджикьой, 3/4 бригада (19-и Шуменски и 47-и полк) попада под силен артилерийски обстрел. Настъплението продължава, макар и бавно, когато 19-и Шуменски полк се включва в подкрепа на 47-и за завземане на най-високата част на хребета източно от Азаплар. Тук пада улучен от вражески шрапнел командирът на 19-и Шуменски полк полковник Антон Дяков.

Сп. „Отечество“ в една своя статия за тези събития ще опише този момент така:



„Бащата на полка убит! Тая черна вест се понесе от верига на верига. Цялата човешка маса изтръпна болезнено. Смъртта на командира беше същинска бойна тръба за борба на смърт или победа.“

Полк. Дяков умира три дни по-късно и e погребан в Добричкото военно гробище. Подвигът му обаче не е забравен и селото, за което той загива получава неговото име.

По същото време се водят изключително тежките боеве в защита на току-що освободения Добрич от идващите от север руски, румънски и сръбски войски. На десния фланг на българските позиции се сражава 8-и пехотен Приморски полк. На 6 септември привечер неговият командир полковник Панайот Минков получава заповед да настъпи и да атакува противника там, където го срещне. Той решава да завземе отново изгубеното с. Геленджик и нарежда през нощта на 7 септември селото да бъде атакувано първо от щурмовата рота, а след нея сам повежда 4-а дружина от полка.

В завързалата се престрелка той е тежко ранен, но отказва да напусне строя. В селото са заловени пленници от 12-и и 73-и румънски и 243-и руски пехотен полк. Благодарение на решителните действия на 8-ми полк е осигурен десният фланг на добричките войски. Полк. Минков умира от раните си в София на 30 септември 1916 г. и е погребан в столицата. На него е кръстено с. Полковник Минково, общ. Добрич.

Настъплението на Трета армия в Добруджа продължава на север. Съюзените румънско-руски-сръбски войски, начело с генерал Андрей Зайончковски, при отстъплението си организират отбрана на линията Расово-Кубадин-Тузла. Битката, която ще се разгърне там по-късно ще стане известна като битка при Кубадин. Първата атака на тази укрепена линия на 18-19 септември е неуспешна. След привличане на тежка артилерия и повече резерви планът на командващия Трета армия генерал Стефан Тошев успява – решителното сражение се провежда от 19 до 21 октомври 1916 г.

Тук отново пламва звездата на 8-и Приморски полк, който в тези боеве е в състава на Сборната дивизия под командването на генерал Тодор Кантарджиев. На изток, покрай морето, напредва конната дивизия на генерал Колев. Сраженията за 8-ми Приморски полк се водят срещу отстъпващите руснаци последователно при селата Топра-Хисар, Осман-факъ, Омурча, Назарча. При последното от тези села – Назарча, на 23 октомври 1916 г. Приморци отново дават скъпа жертва – своя командир полковник Никола Свещаров.

„Започнал своята служба, като млад офицер в средата на Приморци, той се срастна с техния дух и традиции, закрепна и възмъжа в службата, преминавайки всичките нейни етапи, докато пое най-после и командването на полка. Обичан от подчинените си, той успя да внедри в ред поколения чувства на обич към Родината и съзнателна готовност да се пожертват при върховни изпитания за нейните идеали. Доблестен войн, той бе съумял да спечели сърцата на подчинените си, които води към победи при Селиолу и Караагач, при Чогора и Злетово, при Топра-Хисар и Узунлар. Той видя поражението на врага, дошъл от север и при Назарча, но тук, при преследването, той бе поразен от шрапнелен куршум и склопи очи спокоен, че неговите Приморци ще изпълнят своя дълг докрай.“

Пренасяме се към Северна Добруджа, където в края на ноември 1916 г. 16-и пехотен Ловчански полк отбранява голия, скалист масив на Бериш тепе, който се издава като език пред цялата позиция и образува нейният най-важен опорен пункт. С две свои дружини и по една от 35-ти и 36-ти полк, подпомагани от две полски и една гаубични батареи, той бляскаво изпълнява своята задача и на 20 и 21 ноември отблъсква атаките на цяла една руска дивизия. На 29 ноември 1916 г., след безплодните си опити да завладее Бериш-тепе, противникът изсипва ураганен артилерийски огън. Един снаряд попада в самия наблюдателен пункт и ранява смъртоносно командващият полковник Йордан Иванов, който умира на следващия ден в една от полевите болници край с. Кара-Мурад. Погребан е в Кюстенджа, а по-късно – във Военното гробище в Добрич. На него е кръстено село Полковник Иваново, община Добрич.

Докато в Добруджа и Румъния българската армия разгромява противника и до първите дни на 1917 г. очиства Северна Добруджа от врага, на Македонския фронт също се водят тежки сражения, които ще оставят неизличима следа в българската памет. През септември месец гори огъня на трагичната и величава епопея на Каймакчалан. Когато върхът пада на 30 септември във военната ни история се записват имената на Кенали, Завоя на Черна, Битоля.

Особено трагична и кървава е епопеята при завоя на река Черна. Местността не позволява изграждането на отбранителни линии окопи, обстрелва се от артилерията на противника, който вече владее склоновете на Нидже планина и Каймакчалан. На изток от реката 21-ви Средногорски полк се отбранява през ноември и началото на декември 1916 г. при височините наречени Еровете. Противниковият огън отдавна е сринал по-голямата част от телените мрежи, окопите и ходовете за съобщения. Притиснати от три страни Средногорци се отбраняват упорито 15 дни на тази позиция. На 3 декември, унищожаван от артилерийски огън, загубил по-голямата част от личния си състав, заплашен да бъде напълно отсечен, полкът отстъпва. Последен остава на позицията неговият командир полковник Климент Джеров, който пада поразен от сръбски куршум. Родом от Охрид полковник Климент Джеров оставя костите си в същата земя – погребан е в гробището на село Грунище.

В тези сражения земята се напоява с кръвта на хиляди български герои, но врагът е спрян. Плановете на Антантата за изкарване на България от войната и среща на французи, англичани, румънци, руснаци и сърби в София пропадат. Новата 1917 г. носи позиционната война и планове за нови битки.

Тези битки стават факт през март 1917 г., когато на Битолския фронт е предприета офанзива от войските на генерал Сарай. Главните цели на атаката са ридът Червената стена и масива на кота 1248 над Битоля. Червената стена е отбранявана от 15-ти пехотен Ломски полк. На 10, 11 март и в следващите дни противникът започва артилерийска подготовка, като са изстреляни хиляди снаряди. На 14, 15 март боевете се водят с непрекъснати атаки и контраатаки, при които окопите минават от един ръце в други по няколко пъти на ден. Силите са неравни, а противникът многократно превъзхожда по численост защитниците. Французите успяват да завладеят позициите по най-ниската височина на Червената стена – Куполната. На 26 март 1917 г. започва вторият етап от тази епопея с още по-силен обстрел. Окопите са сринати, голяма част от защитниците са избити, французите нахлуват в окопите. Тогава сам командирът на полка Стефан Илиев, като взема под команда поддръжките се обръща към тях с думите:
„Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Французите, които са нахълтали в окопите на 6-та рота, трябва да ги изгоним… Напред, момци, Бог е с нас!… С вас съм и аз, вашият полкови командир! Напред!… и ги повежда в контраатака…“

Французите са изхвърлени от заетите позиции с удар на нож, с бомби и с „ура”. Командирът е ранен няколко пъти, но остава, докато разпредели взводовете от поддръжката и се увери, че връзката между частите по позицията е възстановена. Вече се смрачава, но артилерийският и минен огън не престава. Късно в тъмнината намират полковник Илиев издъхнал, поразен от парче от снаряд.

Полковник Стефан Илиев е погребан в двора на църквата “Свето Благовещение” в Прилеп. След включването на Македония състава на Кралство Югославия, гробът е заличен.

Малко по-късно, в началото на май 1917 г., като част от същия план на Антантата за офанзива срещу българската армия на Македонския фронт, се подновяват сраженията при завоя на река Черна, на изток от Битоля. Там, на позиция при с. Арматуш, на запад от кота 1050 е разположен 9-ти пехотен Пловдивски полк. Негов командир от 18 март 1917 г. е подполковник Борис Дрангов. Трудно е да се опише с малко думи такава изключителна личност.

„Бъди възторжен идеалист, смел до безумие, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвувание. Военното дело се издига изцяло в самоотверженост, себезабрава. Който не може да отмести своята личност в името на делото, той никога няма да бъде честен войник, достоен и полезен офицер.” Това казва той, Борис Дрангов, любимецът на армията, кумир на младия офицер, имал щастието да го види и чуе.

Майските боевете при завоя на Черна започват на 5 май 1917 г., достигайки своята кулминация с атаката на противника на 9 май и постепенно затихват до 20 май. На 21 май генерал Сарай виждайки, че не постига никакъв успех на целия Македонски фронт, издава заповед за прекратяване на атаките.

Подполковник Дрангов загива на 26 май 1917 г., когато на предните линии, след като е излязъл укритието бива тежко ранен от избухнал наблизо снаряд. Има засегната артерия и започва да губи много кръв. Отказва да му бъдат поставени обезболяващи и казва „Каквото за всички войници, такова и за мен”. Умира вечерта на 26 май 1917 г. Последните му думи са били: „Колко много исках още да служа на България…” По заповед на Щаба на 2-ра Тракийска дивизия кота 702, където е загинал, се преименува в негова чест „Кота Дрангов”. Произведен е в чин полковник. Погребан е в родното му Скопие, в двора на църквата „Свети Димитър”. Години след това сърбоманите изравят костите му и ги преместват в нов гроб на градското гробище Бутел, където са и до днес.

Последната година от войната е изпълнена с предизвикателства за България. Едно от тях е при Добро поле – име на трагедия, място на героизъм. Оттам започва последната сцена на българската Голгота. През есента на 1918 г. срещу четири български полка на позиции в тази негостоприемна планина се изправят четири вражески дивизии; срещу стотина български оръдия – над петстотин.

Когато на 15 септември се разгаря най-жестоката битка за Добро поле, 53-ти пехотен полк е в поддръжка. Единствената първа линия на нашата отбрана не може да спре прилива на враговете. Падат един по един опорните ни пунктове – Гръцкия пост, Канарите, Скалистата, Котата, Томовата височина, Узуновата скала, Шейновец. Към тази височина – Шейновец, повежда свои две роти командирът на 53-ти полк полковник Константин Ламбринов. Противникът се спуска от Шейновец и заплашва да обходи един друг наш пункт, който все още се държи – Стояновата височина. Изненадата е голяма и от двете страни. Но и двете страни не се смущават. Едните и другите се развръщат в боен ред и нашите две роти, начело с храбрият си полкови командир, се хвърлят решително в атака на нож.

„– Юнаци, дойде и нашият ред… началници, нека да дадем пример…

Със спокойствието, което завладява пред голяма опасност, той зовеше за жертви, за дела. Той прочете в погледите на своите юнаци вярата в него и отсече:

– След мен!…

Какъв дълбок и велик смисъл има в тея две думи за всички ония, които искат да водят тоя скромен и храбър народ за подвизи в кървав бой или в мирен труд!…

Войниците се понесоха напред, надминаха своя водач, напреварваха се, прескачаха падналите, не виждаха опасностите… Черните синове на Африка обърнаха гръб. Шейновец бе пак наш!”

В този кръвопролитен ръкопашен бой противникът е временно отблъснат, но полковник Константин Ламбринов е тежко ранен и по-късно умира. Погребан е в с. Дуня. На негово име и в памет на героизма на 53-ти полк в Добричката епопея е кръстено село Полковник Ламбриново, община Силистра.

Списъкът, който ви представихме със сигурност не е пълен. Това далеч не са всички командири, загинали по време на Първата световна война. Някои от падналите офицери са известни и делото им се помни, а други вероятно просто са потънали в забравата. Наш дълг е да поддържаме жив спомена за едните и да възкресим спомена за другите.

Поклон пред всички тях и вечна им памет!
https://bulgarianhistory.org/zaginalite ... -svetovna/

Ихтамнет
Мнения: 786
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от Ихтамнет » чет юли 25, 2019 1:01 pm

Румънските зверства в Добруджа:

Румънската държава е решена да приложи тактиката на „изгорената земя“ в пряк и преносен смисъл на думата. Още в средата на август румънските административни власти в Добруджа издават поверителни заповеди до кметовете в отделните селища, с цел съставяне на списъци за отвличане на най-будните хора с нерумънски произход в областта, основно българи и турци. Мотивът по думите на силистренския окръжен управител Камарашеску е, че те са „подозрителни личности“ и могат да „принесат вреда на войската и държавата“. Отвлечени са кметове, духовници и селски първенци, които са откарани на север от Дунав. В същия смисъл има разпореждания и от другите румънски администратори.

За да се увеличи броят на отвлечените, румънците прибягват до лъжливи слухове – много добруджанци от всички етноси попадат в клопката. А тя е следната – от началото на Първата световна война в Румъния е въведен държавен монопол върху търговията с храни. На 21 август 1916 г. румънските власти пускат слух, че монополът е отменен и селяните могат свободно да търгуват, стига със собствен превоз да доставят зърно в Силистра. За да си набавят така необходимите за сносен живот пари, мнозина българи от Добруджа натоварват каруците си с жито и се отправят към крайдунавския град. Стигнали там, те са прехвърлени на отсрещния бряг в Кълъраш и са арестувани.

С навлизането на Трета армия на генерал Стефан Тошев в пределите на Южна Добруджа започват и първите неуспехи на румънските войски. Неспособни да се справят с българските войски в битка, под командата на офицерите си румънските войници изливат страха и омразата си върху беззащитното мирно население. Наред с отстъплението си те отвличат почти цялото население, много цветущи села се превръщат в призрачни пейзажи. Развилнелите се власи грабят, убиват, изнасилват и палят къщи и реколта. Почти нищо не остава от някога богатото село Баладжа (днес с. Стожер, Добричко), от 130 къщи остават само 20 незасегнати от пожара.

В руини са превърнати селата Бабук, Касъмкьой, Харманкуюсу, Карадурмуш, Небикуюсу, Сердимен, Дениклер, Хасъмдере, Баладжа, Настрадин, Калипетрово, Айдемир, Балтаджи Еникьой, Кара Омур, Сребърна, Татар Атмаджа, Кузгунлук, Български Косуй, Саръгьол, Старо Село, Сяново( днес с. Бабук, гр. Генерал Тошево, с. Кардам, с. Орлова могила, с. Ябълково, с. Стожер, с. Божурово, с. Калипетрово, с. Айдемир, с. Брадвари, с. Смилец, с. Сребърна, с. Сокол, с. Пожарево, с. Търновци, с. Старо село, с. Сяново) и т. н.

Опожарени са всички големи стопанства, модерна земеделска техника, а работният добитък – коне и волове – са отведени от румънците. По оценки на съвременници между 30 и 50 хиляди души са отвлечени, хиляди невинни хора намират смъртта си, а броят на изнасилите момичета е неизвестен. Над красивите добруджански полета се носят писъците на жени и деца, гъсти кълба дим се вият над някога заможни села. Добруджа никога повече няма да е същата.

Кръвта на калените в битки български войници и офицери се смразява при навлизането им в опожарените и обезлюдени села. На селските мегдани те намират камари трупове на местни жители, обезумели жени се щурат с гладни деца на ръце. Доста често румънските войници разбиват черепите на нещастните жертви с прикладите на пушките. Гледката е толкова потресаваща, че доктор Кале – немски военен лекар споделя:

"Аз съм възрастен човек, лекар, участвувал в множество колониални експедиции в африканските колонии. Обаче това, което видях с очите си да са извършили румъните, не са го вършели нито хотентотите, нито най-дивото и кръвожадно племе херерозите."

Неподчинението на българите да напуснат домовете си е наказвано жестоко. В село Бабук осемдесетгодишната баба Злата Драганова се грижи за умиращото си внуче и отказва да тръгне с румънците. Бият я с прикладите на пушките и започват да се гаврят с детето, карайки го да ходи. В село Каралез, Добричко, мъжете и жените са изведени от селото, разделени са и войниците се упражняват да стрелят по тях.

В село Баладжа румънците застрелват двадесет души, между които една майка с бебе в ръце. Тя намира смъртта докато кърми бебето си. В село Настрадин на площада са разстреляни 34 души, а пред очите на възрастните им родители са убити 5 братя- Владун, Васил, Ради, Георги и Иван Христови, най-възрастният на 42, най-младият – на 22 години. Молбите и воплите на дядо Христо и баба Стоянка не помагат. Месец след това дядо Христо умира от мъка по децата си. В Добрич има случаи на нечовешки мъчения – има скалпирания и извадени нокти. До гарата в града румънците разстрелват 57 видни добрички граждани – българи и турци. Изнасилванията са повсеместни, като румънски войници изнасилват нещастните жени, където ги намерят – на нивите, по пътищата, в селата. В село Касъмкьой земевладелецът Тоню Василев е рязан парче по парче и хвърлен да изгори в запаления му чифлик. В село Балтаджи Еникьой са изнасилени всички жени.

За зверствата четем следните думи в доклада на един български дипломат до българския министър-председател от 27 септември 1916 г.:

"Жертвите разказват потресающи неща за преживените от тях сцени. Жени, срещани от войниците по шосето с кърмаче на гърдите, са били залавяни, детето е бивало захвърляно всред пътя, а самите те обезчестявани на открито."

Всичко това обаче бледнее пред случилото се в село Сребърна – мъжете са изведени на селския мегдан, където 70 души са разстреляни, след разстрела телата им са насечени с брадви, всички жени и момичета са изнасилени. В училището са събрани 12 деца и румънците го запалват, а опитващите се да се спасят от пожара деца са посрещани с куршуми от войниците. Всички деца изгарят живи.

Силистренският окръжен управител Камарашеску мъчи българите, а след като румънците изоставят Силистра поради настъплението на българските войски, руски ескадрон драгуни остава още два дни – руските кавалеристи секат силистренци със сабите си по улиците, изнасилват, грабят и палят. Изклани са и над 500 души българи, събрани в Силистра от околните села.

При защитата на Тутракан в румънските полкове има и мобилизирани българи. Румънските офицери дават заповед да бъдат избити от другите войници – между 1100 и 1300 млади българи се прощават с живота си. Погром е извършен и над мирното население на Тутракан, частите на генерал Киселов намират и съсечени деца. При превземането на града българските войници намират в окопите жени на възраст между 15 и 30 години – българки и туркини, които са били изнасилвани дни наред от румънски войници.

Когато българската войска влиза в Силистра и населението се събира да ги посрещне, от румънския бряг артилерията открива огън с бризантни гранати по тях. На парчета са разкъсани 38 души.

Нещастна е съдбата и на завзетите от румънците села по време на десанта при Ряхово. Те са ограбени и сринати със земята.

Частично обяснение на зверствата намираме в думите на румънски военнопленник, българин, който свидетелства:

"Преди преминаването на Дунава румънските офицери убеждавали войниците си, че земята, която ще завоюват сега от България, след свършека на войната, щяла да бъде раздадена на войниците, взели участие в тая експедиция. Затова те трябвало да изколят всичкото българско население, за да изчистят „своята” земя. Един от дружинните командири в своята реч към войниците си казал, че иска всеки негов войник да обезчести най-малко по 10 българки! Били са организирани специални команди от румънските войски за избиване на населението, даже специални оръдия били дадени на тях."

Ужасяваща е съдбата на неколцина жители на село Бабово. В зимника на дядо Тасе Василев са успели да се скрият 20 жени и деца, но румънците ги намират. От дядо Тасе те вземат всичките му пари, изнасилват жените пред погледите на децата. След това всички са заклани, а зимникът – подпален. Най-хубавата мома в селото е Марийка, 19-годишната внучка на дядо Тасе. Тя е заловена заедно с още три жени и малкото дете на една от тях. След като се съпротивляват, за да не бъдат изнасилени, те са вързани с въже, полети с петрол и запалени живи.
https://bulgarianhistory.org/okurvavenata-dobrudzha/

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » чет юли 25, 2019 6:51 pm

Гадна е била тази война. Българите са вършели подобни подвизи в Сърбия и Гърция, австрийците са извършвали потресаващи жестокости в Сърбия и Галиция, "изнасилването на Белгия" се превръща в нарицателно за зверствата на германците на запад, които обаче бледнеят пред тези които извършват на изток. Руското настъпление в Източна Прусия прилича на средновековно нашествие с разграбване на селища и опожаряване, а последвалата гражданска война поставя рекорди по жестокост. Впрочем гражданските войни в Германия и Унгария също са кървави. А на изток средновековната Османска империя освен обичайните средновековни жестокости, изнамира съвременния геноцид.

Ихтамнет
Мнения: 786
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от Ихтамнет » чет юли 25, 2019 7:33 pm

Да, така е. Но все пак зверствата не са ли по-малко в сравнение с Втората световна война (с изключение на геноцида на Османската империя и Руската гражданска война)? Вероятно спомага и факта, че няма толкова много окупирани територии, както през ВСВ. Интересно, че немският лекар описва румънците като по-жестоки дори от племето Хереро, но пък самото племе е изклано от германците в началото на века.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » чет юли 25, 2019 8:21 pm

Ами спорно е. Гадости с разстрел на заложници е имало и през първата и през втората, нещастната Сърбия си го отнася ужасяващо два пъти за четвърт век, Русия също. Но втората е много по-мащабна и адът не се е ограничавал до ивицата от по десетина километра от двете страни на фронта. Повече разстрели, повече концлагери, повече изгорени села.

Потребителски аватар
T-72
Site Admin
Мнения: 3526
Регистриран: пет май 04, 2018 7:50 am

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от T-72 » чет юли 25, 2019 10:28 pm

thorn написа:
чет юли 25, 2019 8:21 pm
Ами спорно е. Гадости с разстрел на заложници е имало и през първата и през втората, нещастната Сърбия си го отнася ужасяващо два пъти за четвърт век, Русия също. Но втората е много по-мащабна и адът не се е ограничавал до ивицата от по десетина километра от двете страни на фронта. Повече разстрели, повече концлагери, повече изгорени села.
Нещастна Сърбия ли?
Доживях това да го чуя от българин...

Ихтамнет
Мнения: 786
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от Ихтамнет » чет юли 25, 2019 10:55 pm

Съдбата си знае работата- 1885, 1913 и зверствата им в Македония не останаха безнаказани.

Потребителски аватар
T-72
Site Admin
Мнения: 3526
Регистриран: пет май 04, 2018 7:50 am

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от T-72 » чет юли 25, 2019 11:39 pm

Ихтамнет написа:
чет юли 25, 2019 10:55 pm
Съдбата си знае работата- 1885, 1913 и зверствата им в Македония не останаха безнаказани.
Oстанаха, кой наказа зверствата след 1944-та година?Наказани ни бяха в пълна степен зверствата, убийствата, преследването на Българите не само в Македония след 1913 г. ? 80 години близо хората там се страхуваха да се нарекът Българи...
Тъкмо сега чета "Последните български владици в Македония" , на Лизбет Любенова.
"Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912–1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията."

https://iztok-zapad.eu/poslednite-balga ... makedoniya

"Ликвидиране на българската културна и религиозна идентичност на българите в Македония и Тракия през Балканските войни
Пелагонийска българска метрополия
Велешка българска метрополия
Воденска българска метрополия
Дебърска българска метрополия
Драмска българска метрополия
Костурска българска метрополия
Одринска българска метрополия
Охридска българска метрополия
Скопска българска метрополия
Кумановско архиерийско наместничество
Тетовско архиерийско наместничество
Солунска българска метрополия"

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет юли 26, 2019 10:31 am

T-72 написа:
чет юли 25, 2019 10:28 pm
thorn написа:
чет юли 25, 2019 8:21 pm
Ами спорно е. Гадости с разстрел на заложници е имало и през първата и през втората, нещастната Сърбия си го отнася ужасяващо два пъти за четвърт век, Русия също. Но втората е много по-мащабна и адът не се е ограничавал до ивицата от по десетина километра от двете страни на фронта. Повече разстрели, повече концлагери, повече изгорени села.
Нещастна Сърбия ли?
Доживях това да го чуя от българин...
ПСВ

Потери Сербии составили 1 264 000 человек — (28 % населения). Кроме того, 58 % мужского населения страны остались инвалидами.
https://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/1865649

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет юли 26, 2019 10:32 am

T-72 написа:
чет юли 25, 2019 11:39 pm
Ихтамнет написа:
чет юли 25, 2019 10:55 pm
Съдбата си знае работата- 1885, 1913 и зверствата им в Македония не останаха безнаказани.
Oстанаха, кой наказа зверствата след 1944-та година?Наказани ни бяха в пълна степен зверствата, убийствата, преследването на Българите не само в Македония след 1913 г. ? 80 години близо хората там се страхуваха да се нарекът Българи...
Тъкмо сега чета "Последните български владици в Македония" , на Лизбет Любенова.
"Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912–1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията."

https://iztok-zapad.eu/poslednite-balga ... makedoniya

"Ликвидиране на българската културна и религиозна идентичност на българите в Македония и Тракия през Балканските войни
Пелагонийска българска метрополия
Велешка българска метрополия
Воденска българска метрополия
Дебърска българска метрополия
Драмска българска метрополия
Костурска българска метрополия
Одринска българска метрополия
Охридска българска метрополия
Скопска българска метрополия
Кумановско архиерийско наместничество
Тетовско архиерийско наместничество
Солунска българска метрополия"
Гръцките митрополии на територията на България също са били унищожени, църквите и манастирите конфискувани.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет юли 26, 2019 10:33 am

Ихтамнет написа:
чет юли 25, 2019 10:55 pm
Съдбата си знае работата- 1885, 1913 и зверствата им в Македония не останаха безнаказани.
Съдбата?

Потребителски аватар
T-72
Site Admin
Мнения: 3526
Регистриран: пет май 04, 2018 7:50 am

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от T-72 » пет юли 26, 2019 12:19 pm

thorn написа:
пет юли 26, 2019 10:32 am
T-72 написа:
чет юли 25, 2019 11:39 pm
Ихтамнет написа:
чет юли 25, 2019 10:55 pm
Съдбата си знае работата- 1885, 1913 и зверствата им в Македония не останаха безнаказани.
Oстанаха, кой наказа зверствата след 1944-та година?Наказани ни бяха в пълна степен зверствата, убийствата, преследването на Българите не само в Македония след 1913 г. ? 80 години близо хората там се страхуваха да се нарекът Българи...
Тъкмо сега чета "Последните български владици в Македония" , на Лизбет Любенова.
"Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912–1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията."

https://iztok-zapad.eu/poslednite-balga ... makedoniya

"Ликвидиране на българската културна и религиозна идентичност на българите в Македония и Тракия през Балканските войни
Пелагонийска българска метрополия
Велешка българска метрополия
Воденска българска метрополия
Дебърска българска метрополия
Драмска българска метрополия
Костурска българска метрополия
Одринска българска метрополия
Охридска българска метрополия
Скопска българска метрополия
Кумановско архиерийско наместничество
Тетовско архиерийско наместничество
Солунска българска метрополия"
Гръцките митрополии на територията на България също са били унищожени, църквите и манастирите конфискувани.
Ааааа демек това, че в големият си процент преди падането на България под османско владичество, те са били български, теб това не те интересува?

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет юли 26, 2019 1:19 pm

Би ме интересувало, ако беше истина, но не е. През 14 век македонските епархии и тези в югозападна България са към Охридската архиепископия, а впоследствие към ипекската сръбска патриаршия, а земите на Видинското царство, Влахия и на Добруджанското деспотство се подчиняват на константинополския патриарх. Патриархът в Търново има ограничена власт само върху земите, подчиняващи се търновския цар.

Освен това въобще не ставаше дума за това. Порочен е самият принцип, че на земята на една териториална държава може да има само една църква. Какво е пречело да си има български епископ на Варна и гръцки епископ на Варна, сръбски епископ на Ниш и български такъв, сръбски на Скопие и български на Скопие? Българската държава е действала точно по същия начин като другите, унищожавайки останалите православни църкви на контролираната от нея територия.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5435
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от thorn » пет авг 02, 2019 4:02 pm

Изображение

Ихтамнет
Мнения: 786
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Любопитно за Първата световна война

Мнение от Ихтамнет » пон сеп 16, 2019 5:45 pm

Опитът ни за сключване на уния с Албания и поставяне на княз Кирил на престола ѝ:

След началото на Балканската война през 1912 година албанците обявяват своята независимост от Османската империя, но с това далеч не се изчерпват заплахите за тях. В условията на война, съдбата на Албания остава неясна, а апетитите към нейната територия се засилват, както от някои съседни държави, така и от Великите сили.

Най-силно застъпени по адриатическото крайбрежие са интересите на Австро-Унгария и Италия. Затова те се обявяват за самостоятелна албанска държава в противовес на държавите в региона, които планират да разпределят албанската територия помежду си. Сръбското кралство се стреми към излаз на Адриатическо море, а Гърция проявява претенции Северен Епир в южната част на новоосвободената страна. В този дух и някои българи се застъпват за присъединяване на източните региони, населени с българи.

На 30 май 1913 година Лондонският мирен договор признава международно новата държава. Границите на Албания остават неопределени, а България настоява те да се запазят във вида от Цариградската конференция, т. е. най-западните точки на Вардарска Македония да не попаднат в евентуалните границите на Албания. В тази тежка ситуация, на 21 февруари 1914 година, княз Вилхелм цу Вид заема албанския престол.

Хаосът във външнополитически план не може да не даде отражение на местно ниво. Само седмица по-късно Северен Епир обявява автономия, а през октомври, в хода на Първата световна война, е окупиран от Гърция. Германският княз абдикира след само шест месеца на албанския престол, не съумявайки да се справи с настъпилата безизходица.

В този съдбовен за бъдещето на региона момент честолюбивият български цар се опитва да заздрави разклатеното си достойнство. Затова в хода на преговорите за присъединяване към Централните сили, българската страна поставя въпроса за лична уния, която да превърне Фердинанд в албански монарх. Личната уния представлява разширяване на монархическата власт над повече от една страна при запазване на техния държавен суверенитет.

Въздигането и угасването на Фердинандовия план за лична уния с Албания се развива в много кратки срокове през лятото на 1915 година, тъй като разгарянето на Първата световна война превръща времето в ресурс от първостепенна важност. Дипломатическите преговори, които България води за влизане във войната на страната на Централните сили с Германия от една страна и с Австро-Унгария от друга, поставя албанския престол като основна точка от българската версия на проектодоговора за присъединяване към военния съюз.

Предложението за лична уния е зададено като отговор на сръбското проникване в Албания, което може да пресече нежелания от Централните сили развой на събитията. Така Фердинанд се опитва да извлече максимална полза както за себе си, така и за царството, поставяйки това амбициозно условие към бъдещите си съюзници. Тъй като очаква по-силна съпротива на тази идея във Виена с оглед балканските владения на Австро-Унгария и интересите в Албания, министър-председателят Васил Радославов предприема проучване на нагласите в Берлин по поръчение на Фердинанд.

Първоначалната германска реакция е позитивна, но с две условия – Австро-Унгария да няма нищо против и албанският народ да припознае Фердинанд като свой монарх.

На 17 юни пълномощният министър на Германия в България Георг фон Михаелис изпраща до Външното министерство в Берлин доводите си да подкрепи личната уния, отбелязвайки традиционно добрите отношения между двата народа. Друг аргумент в нейна полза е сближаването на България с друга страна членка на Централните сили: България ще е принудена с оглед на силния мохамедански елемент в Албания да положи своята политика на основата на едни трайни добри отношения спрямо Турция.

Крайното заключение на Михаелис е Германия да подкрепи унията, стига Виена да не се противопостави. Становището е изпратено от Берлин във Виена от германския посланик Хайнрих Леонхарт фон Чиршки унд Бьогендорф, където австрo-унгарският министър-председател и външен министър Ищван фон Райец Буриан също първоначално не изказва негативно мнение: Ако България сама иска това парче от плячката, тя може да го направи.

Изхождайки от споменатите от Михаелис традиционно добри отношения между българи и албанци, сходните национални интереси на двете държави, както и от връзките между ВМРО и албанското национално-освободително движение, които чрез Охридско-Дебърското въстание през 1913 обединяват усилия срещу сръбската окупация на Вардарска Македония, българите виждат предпоставки за обединението на двете държави чрез общ монарх.

В първоначалния вариант на проектодоговора, изготвен от българската страна, унията с Албания заема основно място. В хода на преговорите обаче двете държави започват да изказват несъгласие с конкретни мерки. Ако враждебното германско отношение към Сърбия не пречи на личната уния с Албания, то обещаното на Гърция запазване окупирания Северен Епир в замяна на гръцкия неутралитет противоречи на българските изисквания. Внезапно, държавният секретар Готлиб фон Ягов нарежда този вариант на договора да бъде отхвърлен като неприемлив.

Германската страна поема ангажимента да предостави свой договор, по който преговорите да продължат в София. Такъв договор е предоставен още на следващия ден. С германската редакция според Ягов въпросът за личната уния на практика отпада и остава в проектодоговора, само за да задоволи българските претенции на хартия.

В Австро-Унгария вече не приемат дори и германския вариант за проектодоговор, настоявайки въпросът за Албания изобщо да отпадне. Началникът на генералния щаб генерал-полковник Конрад фон Хьотцендорф предупреждава, че една голяма България, опряна на три морета (между Балканските и Първата световна войни България има излаз на Бяло море) ще представлява пречка за балканската политика на Виена.

Така в официалния проектодоговор, връчен на Радославов от Михаелис на 28 август, клауза за Албания липсва. Фердинанд и Радославов се съгласяват с липсващата точка, но за сметка на това разширяват териториалните си претенции до Вардарска Македония, Поморавието, Югоизточна Албания, Северна Добруджа и територията между билата на Шар планина и Черна гора.

Междувременно без Кобургите да се отказват от албанския престол, идеята за лична уния е заменена от български протекторат в Албания, който също би осигурил престола на династията. Започват неофициални срещи, на които трябва да разберат нагласите на албанските първенци към българския княз Кирил.

В хода на войната българските и австро-унгарските войски напредват бързо. Знаейки, че военната окупация е един от основните фактори при разпределение на територии, България настъпва дълбоко в Косово и Албания, а цар Фердинанд отказва да ги изтегли, каквито изисквания поставят австро-унгарците. В крайна сметка с посредничеството на Германия, на 1 април 1916 година, двете държави постигат договорка да си поделят завладените територии – България да изтегли войските си от Елбасан и Дяково, а Австро-Унгария – от Прищина и Призрен.

Тези договорености губят своята стойност в следващите месеци, когато благоприятният изход на Балканския фронт за Антантата изглежда все по-възможен. Така основна тема между съюзниците стават не разпределението на завладените територии, а отстъпките, които те са склонни да направят при сключване на мир. Радославов заявява българската позиция: Ние не предявихме претенции за Албания и няма да го направим. Поради това кандидатурата на принц Кирил от България, за когото ставаше дума, няма да се вземе под внимание. Австрия настоява, както преди, Албания да бъде зависима от нея. Мога да се ангажирам с това.

С тези събития дори и малкото останали шансове Кобург да седнe на албанския трон се изпаряват.

Дори през 1918 година, с подписване на Брест-Литовския мирен договор, когато вниманието на българската държава се насочва към вътрешните противоречия в съюза за съдбата на Северна Добруджа, членовете на албанския задграничен комитет в Лозана не се отказват от възможността княз Кирил Преславски да стане княз на Албания, въпреки официално декларирания отказ от българското правителство.
https://bulgarianhistory.org/albania-bu ... chna-unia/

Отговори