Противоздушная оборона, войска ПВО и ПРО -обширная тема для различных прошлых, современных и перспективных вооружений, предназначенных в основном для обороны или завоевания стратегического превосходства в воздухе и в космосе.
Источник, занимающийся отслеживанием оповещений NORAD (Командование воздушно-космической обороны Северной Америки), сообщает, что 15 апреля 2020 года РФ будет осуществлен пуск неопределенной ракеты большой дальности.
источник предполагает, что испытуемым изделием станет противоракета с индексом 14А042 создаваемого в России противоспутникового комплекса 14Ц033 «Нудоль» способной осуществлять перехват цели на высотах до 500 км.
В качестве шасси для пусковой установки «Нудоля» выбран МЗКТ-79291
...
Источник, занимающийся отслеживанием оповещений NORAD (Командование воздушно-космической обороны Северной Америки), сообщает, что 15 апреля 2020 года РФ будет осуществлен пуск неопределенной ракеты большой дальности.
...
Испытания ракеты видимо были проведены.
Космическое командование ВВС США утверждает, что Россия провела в среду(15.04.20) испытание противоспутниковой ракеты прямого перехвата. "Российское испытание DA-ASAT (противоспутниковой ракеты прямого перехвата) показывает еще один пример, что угрозы космическим системам США и союзников реальны, серьезны и растут", - заявил глава космического командования американских ВВС Джон Реймонд.
В сообщении отмечается, что США готовы к "сдерживанию агрессии и защите нации", союзников и интересов США от враждебных действий в космосе."
Военный эксперт Виктор Баранец об противоспутниковом оружии.
► Виж съдържание
«Американцы не терпят того, что в мире появляется оружие, которое может снимать их боевые спутники с орбит, как мы снимаем сонных мух с потолка. Они вопят и традиционно играют в свои лицемерные игры. А я хочу им сказать, что у нас такое оружие есть, и, если, не дай бог, возникнет угроза со стороны американских спутников, то, конечно, мы их будем сшибать с орбит не по одному, а десятками», — добавил военный эксперт.
А освен суперлативи, има ли и технически данни за новото оръжие и за конкретния пуск?
Все пак и обикновените говорители могат да кажат суперлативи, а от експерта очаквах някак нещо по... детайлно.
Подробностей нет.
Но по данным США это был 8ой пуск ракеты этой системы.
Всего (по данным США) Россия ранее произвела 7 пусков.
Из которых 2 были неуспешными и 5 успешными.
1) Пуск 12 августа 2014 года - с полигона Плесецк - согласно данным министерства обороны США был неудачным, однако, согласно данным веб-ресурса planet4589.org, был успешным;
2) Пуск 22 апреля 2015 года - Плесецк - согласно данным министерства обороны США и веб-ресурса planet4589.org, был неудачным;
3) Пуск 18 ноября 2015 года - Плесецк - успешный;
4) Пуск 25 мая 2016 года - Плесецк - успешный;
5) Пуск 16 декабря 2016 года - произведен с "базы в центральной части России" (полигон Капустин Яр ?) - успешный.
6) Пуск 26 марта 2018 года - Плесецк - со штатной подвижной пусковой установки (предыдущие пуски производились с испытательных пусковых установок) - успешный.
7) Пуск 23 декабря 2018 года - Плесецк - со штатной подвижной пусковой установки - успешный
(ракета, запущенная с подвижной пусковой установки, пролетела за 17 минут 1864 мили (около 3000 км в пересчете с сухопутных миль).
Последна промяна от Eguo на нед апр 19, 2020 9:02 am, променено общо 1 път.
Что касается более "классического" ПРО/ПВО, то конечно мы ждём
С-500.
Было обещенно, что до окончания 2020 года мы уже увидим этот комплекс.
"...До конца 2020 года Вооруженные силы Российской Федерации получат новейшие зенитные ракетные системы С-500 «Прометей. С их появлением возможности российской противовоздушной-противоракетной обороны могут в корне измениться..."
"...«Прометей» может уничтожать цели на высотах почти до 200 км, он фактически является не только противовоздушным комплексом, но и противокосмическим оружием..."
Т.е "Прометей" теоретически тоже может хотя бы "царапать" космические объекты.
Между тем для "Панцирь" есть вот такой пакет, из 4 небольших ракет вместо одной побольше.
Вероятно для уничтожения БПЛА.
Что касается борьбы с беспилотниками с помощью пушки - то НПО «Прибор» разработал боеприпасы под 30 мм пушку с управляемым подрывом. Осколочно-фугасные снаряды на основе 3УОФ8 и 3УОФ23.
Под эти снаряды прицел ТКН-4ГА-02 На снабжение армии поступят уже в этом году
В продолжении темы
«чистильщики» ближнего космоса: «Тирада», «Нудоль» и «Контакт»
************
Контакт
Еще интересная информация про ракеты для уничтожения спутников.
Касательно 79М6 «Контакт» известно лишь то, что трехступенчатая ракета запускается с высоты 15-18 км и способна поражать цели на орбитах от 300 до 600 км. Время подлета составляет от 100 до 380 сек.
Отдавна се каня да напиша нещо малко по-подробно за ПВО на Ислямската република, но все не остава време. Предварително моля за извинение, че повтарям много от сложени вече тук снимки и информация. И в никакъв случай не съм изчерпателен – със сигурност съм пропуснал много неща по темата, така че ще съм признателен ако ме допълвате или коригирате.
Като че ли най-подробен по темата от достъпните източници е чудесният блог на Юрий Лямин, и по-точно обзорът му от 2012 г., който обаче е обновяван за последно през 2014 г., https://imp-navigator.livejournal.com/168763.html
и за който без бой си признавам, че е основата на този кратък обзор. За съжаление неговият преглед е леко остарял, но пък в по-нови постове Юрий качва доста единични информации за отделни по-нови системи.
Благодарение на потребителя в един друг форум Христо Спириев, вече знаем, че за въздушната отбрана на една страна, най-важното са „очите“. Затова започвам именно със средствата за откриване на въздушните цели, пък по-натам при възможност ще пишем вече и за другите „работи“ на ПВО.
Както няма да се изненадате, основните средства за откриване на летателните апарати са радарите, или казано научно – радиолокационните станции. Лямин е забелязал в Иран доста типове РЛС – руски, от САЩ, китайски, белоруски и ирански.
Към 2007 г. тогавашният блогър (и днешен сътрудник на Jane’s) Шон О‘Конър посочва 24 постоянни радиолокационни поста, без да навлиза в подробности за това какви модели радиолокационни станции са включени в тях:
Но стационарните позиции отдавна не са най-важното и единствено решение. Още от 70-те в Иран е имало и мобилни радарни системи. Без да спазвам някаква типизация, ще следвам изреждането на отделните системи както ги е споменал Юрий:
1Л119 "Небо-СВУ":
За първи път била забелязана в Иран през 2010 г.
Според мен е „скопена“ експортна версия. Антената изглежда доста по-малка от оригиналната руска. За сравнение, същата станция в Русия:
Работи в метровия диапазон, с активна ФАР (фазирана антенна решетка), и според Лямин имала голяма чувствителност и устойчивост на смущения. Работейки на 50% от мощността си, била в състояние да открие и проследява БЛА с ефективна отразяваща повърхност 0,1 кв. м. на разстояние над 100 километра. Както се вижда, антената се сгъва и станцията е сравнително мобилна.
Иначе може да открива цел с размерите на изтребител на разстояние до 360 километра, като разбира се то много зависи от височината на полета и наличието на прегради. Така самолет, летящ на 100 метра височина, бива открит само на 25 км, на височина 500 м – от 60 км, а на 10000 м - 270 км. РЛС се развръща от походно положение в работно и обратно за 30 минути, и може да проследява до 100 въздушни цели.
Matla ul-Fajr, Matla ul-Fajr-2 и Matla ul-Fajr-3
Мобилни РЛС в метровия диапазон, първата е се е появила около 2010 г., външно напомнят съветските П-12\18. Тогава ирански висш военен е заявил, че с тях са заменили американските стационарни AN/TPQ-88\100.
В походно положение на парад:
През 2011 г. е забелязана и друга модификация, с доста по-развита антена:
Нарекли са я (без официално потвърждение на името) Matla ul-Fajr – 2.
През октомври 2016 г. е представен и третият модел от семейството:
Ето и една снимка от 2020 г.:
Била способна да проследява до 200 цели при максимален обсег 500 километра. За предишните модификации Лямин е открил твърдения за 300 и 480 км обсег.
5Н84АЭ "Оборона-14" (модификация на П-14 „Лена“)
Съветската двукоординатна РЛС е доставена от Русия през 90-те заедно със ЗРК С-200. Работи с дължина на вълната 2 метра. Антената е с ширина 32 метра и височина 11 метра. Станцията е разположена на шест фургона и времето за развръщането и е 24 часа, което не дава голямо основание да я наричаме мобилна. Обсегът на откриване е максимум 400 км, като за изтребител с ЕОП 2,5 м е 300 км. Сканирането е в два отделни сектора по височина, така че ако се следи въздушната обстановка и за високо летящи цели, и за малки височини, са нужни два оборота на антената, което при максималната скорост на въртене е 20 секунди. Освен главната радарна антена, има отделен радиозапитвач за опознаване на целите („свой – чужд“)
както и радиовисотометър:
Твърди се, че при такава дължина на вълната ефектът от стелт-технологиите не е толкова добър. Затова, макар и в последните години да не съм виждал снимки на развърнати такива РЛС, никак не изключвам вероятността те да продължават да се ползват или да стоят в резерв. Но не изключвам и да са го подменили с иранската Kayhan, за която според потребителя Piston се очаква да работи в същия честотен диапазон, а е далеч по-компактна.
39Н6Е "Каста 2Е2"
Съвременна дециметрова трикоординатна руска РЛС.
Предназначена е за откриване на нисковисочинни цели в условията на смущения. Юрий Лямин дава следните показатели:
Дальность обнаружения целей с ЭПР 2 кв.м:
при работе на штатную антенну:
высота цели 100 м - 41 км
высота цели 1000 м - 95 км
при работе с антенной на легкой перевозимой мачте высотой 50 м:
высота цели 100 м - 55 км
высота цели 1000 м - 95 км
Дальность обнаружения цели с ЭПР 0,3 кв.м., летящих на высоте 60 м:
при работе на штатную антенну - 30 км
при работе с антенной на легкой перевозимой мачте высотой 50 м - 44 км
Точность измерения координат:
по дальности - 100 м
по азимуту - 40 угловых мин.
по высоте - 900 м
Леката антенна мачта, за която се споменава, не съм я виждал развърната никъде. За сметка на това често РЛС се качват на специално насипани могили, от където „виждат“ по-добре. Според ирански каталог от преди две години, РЛС се произвежда и в Иран с името LA-ASR
Китайските JY-14
Според някои данни, трикоординатните РЛС са купени в края на миналия или началото на този век, но Юрий Лямин ги е забeлязал на снимка в Иран за първи път през 2012 г.
Обсегът е 320 километра, може да следи поне 72 въздушни цели. Работи в сантиметровия диапазон.
TM-ASR-1\Kashef-1 и Kashef-2
Тези РЛС се произвеждали в голямо количество в Иран още от 90-те години, напомнят на китайската YLC-6. Работят в сантиметровия диапазон и са двукоординатни (тоест мерят само разстоянието и азимута на целта, без да могат да дадат данни за височината на полета/ъгъла на място).
Kashef-1
Обсегът на първата модификация е 150 км, съпровожда до 100 цели и се развръща за 6 – 8 минути. Втората модификация е с нова сгъваща се антена и официален обсег 200 километра.
AN/TPS-43
Това е единствената щатска обзорна РЛС, която продължава да се вижда по парадите (по данни на Лямин от преди няколко години), ако не броим тези от комплектите на ЗРК. Пък и май не е показвана след 2013 г., но това не значи непременно, че е бракувана. Всъщност почти сигурно не е, защото се произвеждал и ирански клонинг.
Оригиналът е доставен по времето на шаха през 70-те. Станцията е сантиметрова, трикоординатна, с обсег 450 километра.
Najm 802
За тази РЛС не се знае много, освен че може би е иранско копие или аналог на руската „Гамма-ДЕ“. Ясно е, че е с фазирана антенна решетка, сигурно е, че е трикоординатна. Ето един прототип, показан през 2011 г.
А за това се допуска, че е серийният вариант, показан на учения през 2017 г.
Има версия, че Najm 802 е разработена в Армения, но така или иначе се произвежда в Шираз, както и много други ирански РЛС. А през 2019 г. е показана станция с означение Najm-802B:
В наследство от Шаха, ПВО на Иран е притежавала и доставени от САЩ двукоординатни стационарни РЛС AN/FPS-100 (с цифров индикатор на целите),
както и споменатите AN/FPS-88 и радиовисотомери AN/FPS-89:
(Снимката е от Португалия, но за разлика от иранските кули, тук няма защитен купол, и добре се вижда антената).
Обсегът им за откриване на най-големите въздушни цели, като бомбардировачи и транспортни самолети, е бил от 320 до 426 километра за първия, и 400 километра за втория модел. Старите радарни кули си стоят, но не се знае дали същите радари са под защитните им куполи:
Така че не е сигурно дали твърденията за замяна на станциите с ирански са верни, и дали важат за всички РЛ-постове. Виждат се и големите антени на системата за тропосферна връзка, която е създадена още от американците за обмен на данните от радарните станции.
Восток-Э
Това е модерна мобилна белоруска двукоординатна РЛС, работеща в метровия диапазон. Обсегът на откриване на бомбардировач B-52 е 360 км., а на стелт самолета F117А – 57 километра, което не знам как са го изчислили. Снимката по-горе е скрийн от седмата секунда на този клип:
Каталожни данни: https://bte.by/katalog/tekhnika-protivo ... k-e-d.html
Fath-14
https://imgprx.livejournal.net/51a864aa ... AaEky6uXaM
Първата такава станция е показана в провинция Фарс, южен централен Иран, недалеч от Персийския залив, през 2014 г. През 2015 г. е представена официално на друго място в западен Иран, като се заявява максимален обсег на откриване от 600 километра.
Възможно е да има втори вариант, тук го наричат Fath-2, предположително на парада возят антената в разглобено състояние:
Вижда се, че мачтата е доста голяма, но снимки на развърната антена не можах да открия.
Hafez
Показанa е през 2014 г., когато почнало производството ѝ. Трикоординатна РЛС в сантиметровия диапазон, както се вижда - с фазирана антенна решетка. Обсегът бил 250 километра, можелa да съпровожда до 100 цели. На мен ми прилича на радарите на иранските зенитно ракетни комплекси.
Meraj-4
Нов ирански трикоординатен радар с активна фазирана антенна решетка, работещ в горния сантиметров диапазон (S-band, 2 – 4 гигахерца, дължина на вълната 7,5 – 15 сантиметра), за който вече съм писал по повод ЗРК Bavar-373. Обсегът е максимално 450 километра, следи до 200 цели едновременно. Спрягат го за станция за ранно откриване и сигнализиране на новите ЗРК, макар и да не е органична част от дивизионите им. Но от друга страна май го видях и като част от чисто „радиотехническия“ пост в планините западно от Бандар Абас (заедно със задхоризонтния Nazir, за който ще стане дума после). Иначе казано, този радар може да е част както от структурата на радиотехническите войски, така и да е интегриран в зенитно – ракетните войски на армията и Стражите.
Неразпознат радар
Юрий Лямин казва, че тази система му напомня руската 5Н87\64Ж6, ето я за сравнение:
Kayhan
Предполага се, че е двукоординатен радар от метровия диапазон. Би трябвало да е по-добър в откриването на стелт-самолети и крилати ракети.
Лямин изглежда смята, че и тази антена е част от комплекса, и той ползва бистатичния ефект:
В ляво:
BSR-1
Тази иранска РЛС е особено интересна. Ползва т. нар. бистатичен ефект, при който предавателят на радара и неговия приемник са отдалечени в пространството.
Ето една фотография, която може и да е само на една от машините в състава на РЛС:
Станцията работела в метровия диапазон, имала сектор на обзор 90 градуса, и обсег до 120 километра. Точността по азимут е малка – отклонението е до цели два градуса (или около 3,5% от разстоянието до целта), което не ме изненадва, при тази скромна антена на снимката и метода на работа. Времето за развръщане и събиране на станцията било 45 минути. Не съм сигурен, че показаното на снимката съоръжение е предавателния модул, допускам че комплексът има няколко приемни (и той е от тях) и няколко предавателни модула, като от вторите само част са в режим на излъчване, а други са в резерв. Така или иначе, други данни за тази система не открих, така че не е сигурно дали има други апаратни в състава ѝ. Възможно е показаният на снимката модул да ползва излъчванията на някои от горните модели активни радари, разположени по-назад в границите на държавата, поради по-голямата опасност от поразяването им. На теория, приемателният модул може да бъде по-труден за откриване от електронното разузнаване на противника, и поради това и за по-добър ефект да бъде изнесен на голямо разстояние пред излъчвателя, с което значително да се подобрят възможностите по разстояние на откриването. Не знае посоченият обсег спрямо кое е мерен – излъчващият или приемащият модул, а те може да са разположени доста раздалечено, както посочих.
(Бистатичният ефект е много интересен. Едно време всички радари са били такива, поради неспособността приемник и предавател да се обединят в едно общо устройство. Наличието на отделен пасивен модул създава условия за относителната му скритост заради много по-малките електромагнитни емисии. Твърди се, че в такива системи като активен сигнал може да се ползват даже и невинни предаватели като УКВ-радиостанции и телевизионни кули. В Иран обаче едва ли са го докарали чак до такива технически достижения. Друго предимство на бистатичния ефект може да се изведе от това, че стелт-апаратите са конструирани така, че да отклоняват повечето от радарния сигнал надолу, нагоре и настрани, което обаче не е толкова ефективно, ако приемният модул на радара също е встрани от ракурса към предавателя.)
____________________
*Бележка под линия: Технически не е възможно да се създаде „абсолютен приемник“, който да няма никакви емисии. Това е така, защото „трептящият кръг“, който представлява всяка антена, има известна „загуба“, отделя в ефира част от енергията си под формата на електромагнитно излъчване, дори и когато работи само като приемник. Така, ако мощността на приемния модул е няколко киловата, все пак ще има излъчване от порядъка на няколко вата или няколко десетки вата. Но на общия електромагнитен фон то може да бъде пропуснато или да не бъде разпознато.
ЗАДХОРИЗОНТНИ РАДАРИ
Тези устройства са рядко срещани, скъпи и големи, но пък виждат там, където нормалния радар не е в състояние да го направи, понякога на хиляди километри. Поради огромното разсейване на сигнала, и използването на особени електромагнитни ефекти, зависещи от състоянието на атмосферата, тези станции не са много надеждни и понякога имат огромни „слепи зони“.
Ghadir
Предполага се, че това е експортна модификация на руската ЗХРЛС Резонанс-Н. Както всички подобни станции, ползващи отразяване на сигнала от йоносферата, тя работи в декаметровия диапазон (от 3 до 30 мегахерца), което изисква и тези огромни антени.
Обсегът по далечина е 1100 километра, а по височина – до 300 км.
В Иран са изградени четири такива станции, като първите две на външен вид са почти пълно копие на руската Резонанс-Н, а други две имат малко по-различен антенен комплекс. Ето го „руския“ вариант:
а ето го и „поиранчения“:
Ефектът на отразяване на сигнала от йоносферата зависи от нейното състояние, и в някои случаи вероятно радарът е безполезен или с намалени характеристики.
Nazir
Това е вторият тип ирански ЗХРЛС, която ползва ефекта на отразяване от йоносферата. Антенният комплекс е по-малък от този на Ghadir, както и заявеният обсег – 800 километра.
Извинете за повторението, но за прегледност слагам картата на обхвата на иранските задхоризонтни радари от двата типа, като на нея липсва само построеният неотдавна втори Nazir:
Липсващият горе радар е в планините на северозапад от крайбрежието на Ормузкия проток, ето го:
Подсолнух-Э?
Последният модел иранска ЗХРЛС очевидно ползва друг електромагнитен ефект – този на повърхностната вълна. Вероятно е Подсолнух-Э, експортна версия на руската Подсолнух.
За сравнение – руската оригинална РЛС:
Намира се източно от Джаск, ето я в картата на Гугъл: https://www.google.bg/maps/@25.6916591, ... !1e3?hl=en
Обсегът на подобна система може да е между 200 и 500 километра, и е способна да открива кораби и сравнително ниско летящи ЛА. Секторът на обзор бил 120 градуса.
ДРУГИ СИСТЕМИ ЗА ОТКРИВАНЕ
Дойде време и за нерадарните сензори. Два от тях не съвсем точно ги наричат „пасивни радари“, а може би правилното е „средства за радиотехническо разузнаване“ .
1Л122 "Автобаза"
Руската система откривала самолетните РЛС, както и радарите за въздушно разузнаване и тези, които се ползват за полет със следване на релефа. Обсегът бил 150 километра. Системата е доста одумвана, но обективни данни за представянето ѝ май няма.
Alim
За иранската радиоелектронна станция се знае малко. Спряга се обсег на откриване 250 – 300 километра.
Освен изброеното дотук, вероятно аятоласите разполагат и с други средства за ранно предупреждение, като: шпиони в или около авиобазите на евентуалните противници, звукови детектори и мрежа от наблюдателни постове. Както би станало дума в евентуални следващи части на този преглед, в зенитноракетните войски има електронно-оптични системи за откриване и проследяване на въздушни цели. Не е изключено такива да има и в състава на системата за ранно откриване и проследяване на целите.
СТРАТЕГИЯ НА ВЪЗДУШНОТО НАБЛЮДЕНИЕ
По време на Студената война изглежда се е предполагало, че самолетите на потенциалните противници едва ли ще действат на малки височини. Така или иначе, първите модерни за времето си стационарни РЛС са разположени линейно – по крайбрежието на Персийския залив, и по границата със СССР. Явно се е очаквало или да се бори агресия от север, или да се налага защита по южните морски граници и контролиране на небето над Залива и нефтените полета. Каквото и да е, през Ирано – Иракската война фокусът се измества на запад, и юг. А след окупацията на Афганистан от НАТО, се налага да се обърне внимание и на това направление. В крайна сметка според мен на иранските военни и „стражи“ се налага да избират какво да се опитват да прикрият. И те понастоящем сякаш избират да се съсредоточат генерално в три важни зони. Югозападът на страната (Абадан – Ахваз – Бушер), където са разположени АЕЦ и важни обекти на нефтената и газовата инфраструктура, западно – централния регион (Шираз, Натанц, Исфахан, Техеран), и района на Ормузкия пролив и Бандар Абас. Предполагам, че за тези най-важни в стратегическо отношение райони, се опитват да поддържат плътно радиолокационно покритие дори за малките височини. За останалите части на страната, примерно севера, североизтока и югоизтока, изглежда опитват според способностите си поне някакво (по-рехаво) радиолокационно наблюдение на средни и големи височини. Но там няма критично важни военно-икономически обекти, и тези направления може да са важни само като пътища на влитане на въздушния нападател към важните зони.
Проблеми и критика
Въпреки че стационарните и мобилни РЛС на РТВ са стотици, сложният релеф силно влошава плътността на радиолокационното покритие на страната на всички височини, и особено на средни и малки. Самолетите и крилатите ракети на противника могат да се движат на няколко десетки или стотици метри над терена, и шансът им да избегнат системите за ранно радиолокационно откриване се увеличава значително. Отделно, едни по-интензивни мерки за радио-електронно противодействие може чувствително да свият контролираната от РЛС част от територията на страната. Особено ако се съчетаят със ползването на самолети, крилати ракети и дронове с ниска ЕОП. Нали обърнахте внимание, че по-горе се сочи, че далечината на откриване с един и същи радар на голям нормален самолет може да е 400 км, а на стелт-изтребител – 57 километра. Всичко това означава, че на малки височини, при сложни условия и особено с ползването на летателни апарати с малка ЕОП, радиолокационното покритие при сегашните възможности и състав няма как да е достатъчно.
От друга страна, при оптимално разполагане на РЛС и другите сензори и наблюдателни постове, и като се има предвид сравнително дълбокото разполагане на най-важните стратегически военни обекти (Натанц, Шираз, Арак и ракетните бази), сякаш има възможности за достатъчно ранно откриване на всяка въздушна атака. Дори и опонент да са USAF, несъмнено най-мощните в света военно-въздушни сили, в съчетание с пасивната защита (фортификация) на обектите и тяхната разпръснатост, достатъчно бързото им поразяване може да се окаже сериозен проблем. Но това мисля да го обсъждам, като дойде време за тактиката. Що се отнася до другите потенциални противници, например ОАЕ и КСА, макар и да не може да осигури пълно наблюдение на въздушното пространство, радарната система на ПВО покрива надеждно всички важни зони на Иран. Все пак това са противници, които не разполагат с крилати ракети с голям обсег, нито със стелт-апарати.
Особен е случаят с Израел. Вече има (или скоро ще има) дузини низкозабележими изтребители F-35, които могат да влязат дълбоко в територията на Иран, ползвайки гънките на релефа за прикритие. Тук обаче възникват тактически проблеми, като възможността едновременно да се запази ниска ЕОП на самолета, и да се носят достатъчно могъщи боеприпаси. Отделно, задхоризонтните РЛС, ако се вярва на публикациите, имат по-адекватна видимост към стелт-самолети от обикновените дециметрови и сантиметрови радари. А изглежда, че най-мощните такива ирански станции са концентрирани в западната част на страната, и покриват Ирак, Кувейт, Турция и Саудитска Арабия.
Какво липсва?
Със сигурност много, много липсва AWACS – въздушно базиран радар за ранно откриване и насочване. Единственият такъв самолет – бившият иракски Аднан-1 на базата на Ил-76, се разбива през 2009 г. Учудващо е, че досега не са се опитали да създадат собствена версия на същата платформа (имат достатъчно такива) или на нещо по-малко като Ан-72. Няма данни и за никакви РЛС, качени на аеростати. От друга страна, тези устройства биха били доста скъпи и сравнително уязвими цели за крилатите и балистичните ракети на главния противник, без сериозни възможности да бъдат скрити или защитени. Пък и почти липсва част от най-важното им приложение – да насочват изтребителната авиация. Но за това мисля да се пише отделно.
Благодаря за добрата дума, но да се знае, че не съм експерт, може някъде да съм сбъркал техническите детайли или проблематиката. Освен това потребителят Piston от един друг форум също има известна заслуга. Разтълкува ми какво е Kayhan.
Снимката всъщност е от Афганистан. Поразил ракета, пусната по района на щатската амбасада.
На други места пък се твърди, че въпреки C-RAM една ракета е паднала в Зелената зона, имало един ранен иракчанин.
Сирия и Иран били подписали някакво споразумение за сътрудничество във военната сфера. Иран щял да оправя сирийската ПВО.
Блогърът Амир, който качва новината, изглежда не е особено ентусиазиран. Надява се, че това ще се прави, едва като свърши войната.
По въпросът за евентуална иранска ПВО в Сирия по-рано се е изказвал и Юрий Лямин. Смята, че ползата от отделни станции и комплекси ще бъде почти нулева. И аз съм на същото мнение. Така че очаквам да са договорили изграждане на цялостна система, а не просто доставката на няколко РЛС и ЗРК. И това ще се готви от сега, но ще стане факт след няколко години.
Освен това, Иран произвежда свои ракетни комплекси сравнително от скоро. Тепърва имат да ги щамповат, докато запълнят собствените си потребности.
Другия вариант е да са се договорили да вкарат пробно някои от мобилните си комплекси, да ги тестват на сирийска земя срещу израелските ВКС.
