КАПРИЗ НА ВЯРАТА - Валентин Ангелов

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
admin
Site Admin
Мнения: 1116
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

КАПРИЗ НА ВЯРАТА - Валентин Ангелов

Мнение от admin » нед авг 26, 2018 4:51 pm

"... моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав
живота по-мъдър"
Никола Й. Вапцаров


Защо ли мъст да дирим обругани в зачатието сиреч уродливо?
Ранимата ни орист ни вещае друг подвиг ненаситен и безмерен,
пророк на собствената ни надежност.
Злощастието няма да ни върне утехата в злъчните ѝ форми
и с восъка възкръсналите първи, не ще винят облога ни сърдечен.
О, светлина..
Защо ли любовта е път далечен след сенките на грозната ни същност,
облечена в призрачния шемет на злостната продажна неизвестност?
Какво е всъщност грях или омраза, едва ли е възможно да се скрият?
Те, всички те ще идват на талази, безчувствени, жестоки и гневливи.
Ще палят и ще газят гордостта ти, изгубили човешкото си име,
нечувано, но ето че го има, тъй сякаш двойнсвено в свойта диагноза.
А може би е само тежка криза на този скъп, но грозен реализъм?
Но как?
Прокуденият гняв е лоша мисъл, проядена от времето себичност,
изгубила латентната си мисъл в мотото на своята практичност.
О, да...
Разрухата е със своите капризи, катарзисът е само лека лудост.
Прокуденото его е митичост в салоните облечени с мундири.
И всяка мъст е минало начало, пораснало дете със лошо име,
с пожарите на време натежало след всички тях и нас ще наредиме.
Защо ли мъст да дирим обругани?

Отговори