Демитологизиране на митологизирани герои

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 12:49 pm

Капитаните от Сливница. Паметникът им е една от местните забележителности, стоят на караул пред него, почитат ги.

Изображение

https://landforce.armf.bg/O-balgarskata ... :2525.html


Капитаните от паметника са Анастас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов.



Всички те впоследствие стават предатели и изменници на България.



За последните двама няма какво особено да се каже, освен че са екзекутирани две години след Сливница за участие в русофилските бунтове. (Атанас Узунов не е вече споменавания хасковски предател, а само негов съименник). Т. е. екзекутирани като предатели и изменници.



Но първите трима са по-интересни.



Да вземем примерно капитан Анастас Георгиев Бендерев. Или както е известен през по-голямата част от кариерата си - Анастас Федорович Бендерев. За него може да се каже, че не толкова е български офицер, колкото руски офицер с дългогодишна кариера, с кратък епизод в началото и, в който не е бил на руска служба. Или ако трябва да сме по-точни - до 1885 макар и на руска служба, пак е бил под руско командване.

Та този същия Анастас Федорович, след участието си в заговор срещу загубилия благоволението на руския император български княз Александър, бяга в Русия и продължава там военната си служба. Като руски офицер. Кариерата му като такъв продължава 33 години и там той се издига до генерал-лейтенант от Руската императорска армия. Не се съгласява на предложението на Фердинанд да се върне в България. Командва разни руски части, участва в дипломатически мисии, и като венец - участва в Първата световна война първоначално като началник-щаб на корпус, с което очевидно не се справил добре и след това командва бригада и дивизия. Участва и в Гражданската война и чак след нея се зваръща в България, но не по свое желание, а в състава на разбитите войски на Врангел. И доживява чак до 1946 г.!

Да обобщя:

През 1916-1918 воюва на страната на противник на България в състава на въоръжените му сили и то като висш офицер. От българска гладна точка - предател и изменник. Не точно като приятеля си Радко Димитриев, има смекчаващото обстоятелство, че е прекарал почти целия си живот там и вероятно се е чувствал почти руснак, но фактът си е факт - той, българинът, воюва срещу България.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 12:53 pm

Таню войвода. Неговата чета е много малка - 26 души. Няколко от тях са виновни за грозен въоръжен грабеж с убийство:
* Имала право румънската полиция, за да бъде строга по онова време. Таню войвода, който едновременно премина с Ботйова Дунава на Тутракан, някои от момчетата му удариха пощата между Александрия и Мъгуреле, като убиха куриера, жандарина, конете и пр. и задигнаха всичките суми, които били значителни. Сумата се предала на българина М... в Мъгуреле, уж за обща полза, а авторите на обира с пет наполеона в джеба задигнаха си пушките и минаха Тутракан, та измряха. М... знае що е станала сумата.
По Захари Стоянов.

Впрочем Боилад твърди, че този грабеж бил опроверган с официални румънски документи, но нито подробности, нито доказателства. Да сме му вЕрвали :)

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 12:56 pm

Изображение

Радко Димитриев.

Героят от Съединението и Сръбско-българската война, от Лозенград и Люлебургас.

А също организаторът на преврат, инспириран от чужда държава, човекът, атакуващ с голи саби и стрелба мирно БЪЛГАРСКО население на сватба, с десетки убити, човекът със странни разпореждания през двете балкански войни, оценявани от някои като груби грешки, а от други като съзнателни предателства и най-вече, човекът, който като дипломат изоставя родината си и воюва като висш офицер в армията на страна, воюваща срещу неговата.



През 1886 той е от главните ръководители на преврата срещу Батенберг, укрива се в руското консулство, бяга в Русия и на следващата година участва в русофилския бунт след който пак бяга в Русия и минава на руска служба. На нея той посвещава 11 години, става подполковник и се връща в България през 1898 г. Напредва в кариерата, става генерал.




През 1910 е така наречената "кървава сватба" в Русе. 16 годишна туркиня се залюбва с българин и иска да се венчае с него. В онези диви времена брачните въпроси са в компетенцията на религиозните ведомства и вместо да се реши проблема с граждански брак е трябвало единият от съпрузите да смени религията си за да се ожени. Емине решила да стане православна. Местните турци, включително семейството и побесняли и започнали протести и размирици. Девойката е на 16, формално непълнолетна и полицията я връща на семейството и, а после за по сигурно я премества в полицейски участък. На сирни заговезни тълпата я освобождава оттам и започва да празнува сватбата. Окръжният управител иска намеса на армията. 100 конници и 50 пехотинци под началството на Радко атакуват сватбарите с извадени саби и стрелба. 24 убити, 70 ранени. Измежду жертвите има деца на 11 години. Дори в онази брутална епоха, това не е особено нормално. (А младоженците все пак успяват да си се оженят).

Изображение
ковчезите с трупове

https://www.24chasa.bg/Article/4817362

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 12:59 pm

Вината на Радко Димитриев за почивката след Люлебургас, за провала на атаката на Чаталджа и за действията му в Междусъюзническата война е обект на спорове. Трудно може да се каже дали тези грешки са заради сравнително средните му качества като полководец или са съзнателно предателство (не ми се вярва).

През 1914 е назначен за пълномощен министър в Петербург и през 1915 той зарязва българската си дипломатическа служба (при това един от въобще най-важните дипломатически постове) и минава на служба в руската армия. Обаче има и нещо много съществено от гледна точка на оценката - приема руско поданство. Така, че към момента на началото но войната между България и Русия Радко Димитриев или по-точно вече руският генерал Радко-Дмитриев е руски, а не български поданик.

Както и да е - командва руски армии, с променлив успех, поне не е на българския фронт, през 1917 след провал на настъплението в Прибалтика Временонто правителство го праща в резерв и той отива да се лекува в Пятигорск, където го заварва Революцията и след това и развихрилата се гражданска война в която намира смъртта си. Взет за заложник от едни "червени" и заклан със шашка.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:05 pm

Изображение

Коста Паница. Най-неприятният от всичките. Наистина гадна фигура. Но и той има и паметник, и улици на негово име. Че даже и с две звания - улица "Капитан Коста Паница" и улица "Майор Коста Паница" :lol:

Подбудител и съучастник в убийство във въоръжен грабеж с убийство. Аферата с костите на Раковски.

През 1885 Коста Паница замисля с Филип Тотю грабеж. Жертвата е богат румънски българин - Христо Калъпов. Тотю, заедно със съучастника си - някакъв румънски касоразбивач Жоржеску, убиват Калъпов, отварят касата му и открадват от нея злато, брилянти и ценни книжа.
Възниква въпросът как да ги пренесат в България. Решението е по своему гениално - в ковчега на Раковски! Организират тържествено пренасяне на костите му от букурещкото гробище в България, отварят го и слагат вътре плячката от обира!

Коста Паница по това време е военен прокурор, което не му пречи и да е криминален престъпник. Аферата се разкрива, когато двама от съучастниците му са заловени във Виена при опит да осрубрят крадените ценни книжа, станал огромен скандал и се наложило господин военният прокурор скоростно да се спасява с бягство в съседната държава. Т. е. в Пловдив. А костите ги зарязали на тавана на църквата Света Неделя.

За участието му в Сръбско-българската война през 1885 според Добри Ганчев. Изнасилвач.
Майор Паница тогава бе взел командата на един доброволчески отряд. В тоз отряд участва и друг пияница и негодяй, русинът Неболсин. Воюването им бе кокошарство. Пиянстваха,. развратничестваха,.В с. Старопатица бяха изнасилили много моми и невести. Паница сам давал на сподвижниците си пример на разврат и разпътство. Селският свещеник бе дал на кн. Александра оплакване за изнасилване на дъщеря му от бълг. майор.”
https://www.24chasa.bg/novini/article/5305750

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:07 pm

Продължаваме с още по-гнусните епизоди от биографията му.
По време на режима на Стефан Стамболов, Паница е един от основните поддръжници на диктатора и изпълнител на едни от най-грозните сцени в това богато на подобни извращения време.
........ в затвора влиза самият Каравелов. Арестуван е през 1887 г. като подбудител на русофилските бунтове в Силистра и Русе. Тикат го в Черната джамия, чието истинско име е Имарет джамиси. .. [по това време използвана за затвор].Пак Добри Ганчев свидетелства: “Когато последният бе затворен в Черната джамия, Паница влиза в затвора, придружен от друг като него негодяй, от македонеца Робчето, съдържател на шантан, влиза и започва да бие нещастния затворник. Бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата. Хвалеше се по-после Паница, че бил накарал Робчето да содомиса бившия държавник.
По това време Паница е главен военен юрист!!!

През 1890 Паница е разстрелян заради подготвян държавен преврат. Три години - още от 1887 г., той заговорничи с руски дипломатически предствители, предоставят му се значителни суми от тях. Договаря в България да дойде руски императорски комисар, на когото де факто ще се предаде властта, а начело на армията да застанат руски офицери. Само че, не спазва никаква конспирация, разправя намеренията си на всеки срещнат и закономерно го осъждат.

Престъпник си е.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:09 pm

Захари Стоянов за подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Взломна кражба.

ЧЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Най-после организаторите на четата, като видели, че по почтен начин не ще да можат да се въоръжат, прибягнали до други средства. Те се съгласили, както казах вече, с две момчета, слуги при една чокойка, да вземат една от двайсетте торбички със злато, които нейна милост имала в касата си. Момчетата от най-напред дълго време се противили, но като им се казало, че тия пари ще послужат за придобивание свободата на България и който краде за подобни неща, не е безчестно, то двамата наши приятели се съгласили. Взетата сума била около хиляда жълтици. тия пари се купило 75 пушки добри чифтета, матари и други бунтовнически принадлежности.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:10 pm

Какво казва Боилад за виновността на четниците на Таньо за въоръжения грабеж и убийство:
С една дума обирджиите са заловени, цялата сума е върната и в случая не са намесени нито хората на Таню, нито Мишайков, а поредната басня на Захари и шурея му е разобличена. Като тука го има и тънкия момент, че след Освобождението Мишайков е цанковист, а сега се сети имат ли мотив наш Джендаки и шурето му да го клеветят.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:10 pm

Замислям се с кои герои да продължа. Проблемът е, че не са останали кой знае колко "митологизирани" личности.

Безспорно Стамболов, но за него още събирам материал. Драган Цанков, където обаче даже прословутият махзар не е толкова буквално предателски, но да, ще се пише за него. Безспорно ще трябва за македонците, но там ще има още много да чета. Съмнявам се да има нещо особено смущаващо за Гоце и Даме, за другите е ясно, че не са цвете били, но напоследък се опитват да канонизират Тодор Александров и Ванче Михайлов, а за тях също има доста да се пише.

От военните - двамата генерали Георги и Владимир Вазови - нищо особено за отбелязване, освен че победителят при Одрин е върл русофил, Колев за него също нищо особено лошо, но безспорно е излишен панегирика му в началото на темата. Дрангов, незнайно защо идеализиран с макиавелистката си книжка.

После май няма идеализирани. Малинов? Относително свестен. Никола Петков - и за него нищо особено. Борис? Той има късмета да се радва на относително балансирана оценка. Разни хора на изкуството? Те не са интересни, по-точно за тех има множество интересни клюки, но те са чисти жълтини за който им се радва. Важни са онези, които са били с политическо влияние. Значи ще трябва да се пише за Вапцаров. Но не за това, че е комунист, а за това, че е македонист.

За комунистите няма смисъл. Тях ВЕЧЕ не ги идеализират и от повече от 30 години куцо, кьораво и сакато ги демитологизира и образно казано "кърти сребърния обков на иконата". Така, че тука няма да кажа нищо неизвестно.

Ако отвреме навреме изпадат неща за вече споменатие, ще ги добавям.

Ако някой има предложения или направо се включва в темата - ще се радвам и ще ми бъде интересно.

Чудя се за Дан Колов, Асен Йорданов и Джон Атанасов. Те по принцип са интересни, но не са политически фигури и въщност са трима американци, така, че смятам да ги пропусна.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1427
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юни 01, 2018 1:14 pm

Някои се опитват да направят разграничение между отделните герои на темата спрямо признака "русофили". Т. е. те са предатели и т. н., защото са русофили.

Добре, какво ще кажете за генерал Георги Вазов. Покорителят на Одрин. И досега по разни сайтчета и сураттефтерчета се дава като пример и т. н.

Ами той по нищо не се различава. Активно е участвал в събитията през 1886, и той е емигрирал в Русия, бил е на руска служба. И нещо много по интересно. Напуснал е армията поради политически различия - искал е или неутралитет, или участие на страната на Русия и въобще не е участвал в Първата световна. Не поради възраст - през 1915 е на 55, за един генерал това е разцвета на силите. Бил е в тила.

Та него как ще го характеризирате?

Отговори