Демитологизиране на митологизирани герои

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 7:56 pm

Пренасям тук постовете си от Феникс. Темата ще продължава тук.

Подтикнат от темата на Спириев с панегирика на ген. Колев се замислих, че образователната система и пропагандата така излъскват образа на някои исторически личности, че ги превръщат в едни нереални идеали. Даже по-скоро не идеали, а направо идоли. А Левски го превърнаха в светец и в буквален смисъл. Храбри, умни, смели, безкористни. Някаква сплав от Исус Христос, цар Леонид и Ян Амос Коменски.

Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници! :lol: :lol:

Създава се и още едно погрешно впечатление. Как, разбирате ли, всички тези личности са били едни титани, безкористни, влюбени в Родината, до пълно себеотдаванеи т. н., да не се повтарям, а сега, разбирате ли, всички са едни никакви, корумпирани, гледащи личен интерес, дребни човечета.

Каква Славна История е имала Милата ни Родина, а сега?! Сега - срам и упадък. :lol: :lol:


Така, че такава тема си е необходима за обективност. В нея ще има някои от обичайно премълчавани моменти от житиетата на "светците".


И така....

Изображение
Раковски.

Раковски харчи народни пари за гуляи и жени. Краде. Серийни лъжливи обещания за женитба.

Раковски си пада по разкошния живот и по жените. За което си трябват пари. И се налага да отклонява средства от "народните пари" и от дадените му грантове :)
помощникът му Иван Касабов открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разкошен живот - купил си файтон, два добри коня, направил си пищна униформа: "Отива например на разходка в Топчидере (Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!"
.
Ето какво разказва по този повод Симеон Радев в спомените си: "Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века.
......................
- Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!
Изненадан, Радев се обръща да види говорителя. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж, с ястъклия мустаци. Радев го пита:
- Ваша милост кой бяхте?
- Панайот Хитов - отвръща мустаклията.
Все едно че ми каза - Цар Симеон, разказва Радев, толкова далеч бе за нас тогава епохата на Раковски."
Съби Стойков има един момент в биографията си, когато става един проклет откупчик на данъци. В съдружие с богат турчин, който дава капитала ( от нашия човек - идеята). Бизнес начинанието се оказва оглушителен провал от който Раковски се измъква по "оригинален" начин. Завърта главата на дъщерята на своя бизнеспартньор, обещава и, че ще се ожени за нея. Естествено, за целта ще се потурчи. И след като мами доверчивите турци няколко месеца, накрая ги обира и изчезва.
През 1850 г. Раковски в съдружие с "Екмекчи-баши" Мустафа откупил за огромната сума от 800 000 гроша пловдивските ресумати и интизапа [данъците на пловдивския панаир]. Тази мащабна финансова операция претърпяла пълен крах. Заради натрупаните дългове Мустафа паша вкарал Раковски в затвора за три месеца, но това не помогнало да си върне парите от недобросъвестния си съдружник и го принудило да преследва длъжника си чак до Белград в 1861 г. Иван Адженов разказва, че за да омилостиви заемодателя си, който го заплашвал със съд, Раковски приел да играе главната роля в една галантна, почти невероятна история, която започва така:
Красивата дъщеря на Мустафа бей видяла Раковски, влюбила се в него и решително заявила на баща си, че ще се омъжи само и единствено за българина. Затова богатият лихвар предложил на Раковски да се потурчи и да се ожени за щерка му - само така щял да му опрости дълговете, като същевременно обещал да му издейства държавна служба в столицата. Раковски се съгласил, но при условие това да стане, когато приключи току-що избухналата Кримска война. Мустафа бей добросъвестно уредил бъдещият му зет да бъде назначен (заради перфектното владеене на източните езици) в турската войска като терджуманин [преводач] при Видинския паша или секретар в турския военен съвет. Всъщност тайното намерение на Раковски било да шпионира в сърцето на турския щаб в полза на руснаците. За нещастие обаче бил заловен след предателство и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил за Мустафа бей и тайно изпратил съобщение до "бабалъка си", като му припомнил споразумението им. Така пред султана наред с провинилия се пред държавата българин се изправил Мустафа бей (в други варианти - самият военен министър, а в трети - шанданджи-башията, т.е. началникът на осветлението в султанския сарай) и измолил за хатъра на дъщеря си гяурина, след което завел бъдещия си зет у дома си. Как Раковски е живял у тъста си, близо до младата ханъмка, не бихме могли да си представим. Нека само да си припомним, че и епископ Софроний Врачански е прекарал известно време в турски харем, за да спаси главата си!
Било по време на Рамазана.
За да увери Мустафа бей в искреността на намеренията си и да приспи бдителността на турските власти, Раковски, който още преди войната бил станал член на дервишката секта бекташи, редовно ходел на джамия, т.е. стриктно изпълнявал постулатите на праведния мюсюлмански живот и съвестно се подготвял да приеме правата вяра (хак-дини кабул едерим). Приготовленията за сватбата също вървели усилено в духа на източната разточителност, а "Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка."
Дошъл Курбан-байрам. Мустафа бей с домашните си отишъл на молитва, а когато всички се върнали от джамията, се оказало, че "шанданджинин гювеси" (зетят) е изчезнал заедно с много скъпоценности от къщата.
Неизпълнени обещания за женитба има и поне с една котленка и после с атинянката Фросо, дъщеря на прочутия хаджи Христо Българина.

http://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 8:11 pm

Изображение

Левски.

Васил Кунчев е провъзгласен за национален светец. В преносен смисъл. А единият от двата съперничещи си синода на "Българската православана църква" в стремежа си да спечели точки в борбата с конкурентния синод, взе, че го канонизира в буквален смисъл.

Изображение

Изображение

Какво можем да кажем в тази тема за него. Ами доста неща. Краде коня на вуйчо си, стреля по Раковски (не улучва), предлага да убият досадната жена на най-верния си ятак, опитва се да организира убийството на Христо Георгиев (чиито паметник е пред Университета), извършва доста обири на богати българи за да ги принуди да дават пари за организацията му ("революционен" рекет) и накрая убива слугата на един богаташ, на когото искал пари.

Лично аз не бих го оприличил на светец.
Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, коитр чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь.
Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание.
Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ
и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя
за с. Дѫбени
Трѣбва да ви кажа, че той гръмналъ върху Раковски но не можалъ да го улучи.
Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113].

Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ.
За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление.
Кѫщата на Бай Ивана се състои само отъ една стаичка, така щото онова, което той говорѣлъ и вършелъ съ Левски, бивало чуто и разбрано и отъ стопаницата на Бай Ивана. Тя знаяла вече Левски, кой е той и по каква работа ходи. Като майка на нѣколко дребни дечица, тя не можела да гледа хладнокръвно, какъ мѫжътъ ѝ остава своята работа и кѫщата си безъ ока брашно, та ходи подиръ страшния човѣкъ.
— Ти си намѣри другарь като тебе, безъ жена и безъ деца, — говорѣла тя на Левски и започнала да го ненавижда.
Да я очистимъ, — казалъ единъ день нашиятъ херой на Бай Ивана.
Съгласенъ съмъ! — отговорилъ той, безъ да изпитва на дълго причинитѣ.
дойде рано една зарань да извърши престъплението, а бай Иванъ по обикновено ще извика: — „Тичайте, съседи, нападнаха ни душмани!” Прилагането на тая мѣрка обаче, не се извършило на дѣло, по желанието на Левски, който билъ повиканъ, за да извърши друга по-важна работа.
За тая цель Левски намислилъ да взима насилствено пари отъ ония богаташи, които не давали съ добро.
— Гдето щѣха да ги взематъ турцитѣ, да се въорѫжаватъ съ тѣхъ противъ насъ, по-добре е да ги вземемъ ние, — говорѣлъ той.
Въ Карлово живѣелъ нѣкой си даскалъ Митко, човѣкъ не съ празни рѫце. Една прекрасна нощь Левски повелъ цѣла дружина, състояща се отъ Димитъръ Общи, Иванъ Арабаджията, Макавей Хайдутинътъ и Кузманъ Гатевъ, за да нападне даскалъ Митка. Д. Общия, който въ много случаи е развалялъ плановетѣ на Левски, и въ тоя случай побъркалъ работата, така щото нападението не можало да стане. Чрезъ подобни срѣдства, които ние напълно одобряваме, въ отношението на човѣкъ като Левски, той можалъ да събере достатъчно количество пари.
Лицемѣрнитѣ фарисеи, ония, които бѣлятъ свѣта презъ цѣлия си животъ, само отъ жажда за богатство, чрезъ разни спекули, безиргенлъци и фаизчелъци и които сѫ най-безсъвѣстнитѣ крадци, вѣроятно ще да възнегодуватъ отъ тая постѫпка на Левски. Да се не стрѣскатъ. Левски е събиралъ единъ видъ данъкъ много по-законенъ отъ обикновения. Той се е разчиталъ нощно време съ своитѣ данъкоплатци, само за това, че е билъ Левски, а не султанътъ. Освенъ това, оня, комуто вземали паритѣ, волю и неволю, ставалъ бунтовникъ, така щото две цели се постигали отъ единъ пѫть. — Който е противъ насъ и цельта ни, то нека нѣкой отъ вас се преправи на турчинъ и да му удари единъ бой, и работата е свършена, — говорѣлъ той. Тая мѣрка е била най-сгодното срѣдство за заспалитѣ роби.

Другъ единъ пѫтъ — въ Ловечъ, Левски отишелъ да иска пари отъ единъ богатъ българинъ, който се обещалъ на мѣстнитѣ работници, че само тогава ще пожертвува нѣщо и ще се запише работникъ, когато види съ очитѣ си бѫдещия български освободитель.

Левски не закъснѣлъ да му се представи.

Бѫдещиятъ работникъ билъ отъ оная категория хора, които желаятъ да се запознаятъ съ нѣкого или да се научатъ нѣщо само отъ просто любопитство. Когато дошло време да брои опредѣленото количество, то нему се не щѣло, и за това отложилъ за другия день. На уречения день Левски се явилъ пакъ при него въ кѫщата му; но жадниятъ за пари богаташъ прибѣгналъ до хитрости. Той поставилъ слугата си да пази на двора съ порѫчение — че като се яви такъвъ и такъвъ човѣкъ, да му каже, че нѣма никой и да не го пуска да влѣзе.

Левски върви напредъ и не иска да слуша, що му говори слугата. Тоя последниятъ, додето говорѣлъ най-напредъ както се следва, захваналъ да вика на високо: „Вънъ! и по-искалъ да се хвърли върху оногова, който билъ неприкосновенъ за цѣло едно царство.

Левски пламналъ, но не искалъ да повдигне шаеченото си палто, подъ което се криели револвера и кама. Глупавото момче, възползувано отъ неговото смущение, продължавало да вика още по-силно. Тогава Левски стисналъ дръжката на своята остра кама и забилъ острилото ѝ въ гърдитѣ на момчето, което рухнало на земята, прегънато на два ката. Хитриятъ господарь, който до това време гледалъ презъ прозореца, излѣзалъ на двора и изревалъ като заклана крава:

— Дръжте го!
http://macedonia.kroraina.com/zs/index.html

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 930
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от jacksparrow » чет май 31, 2018 8:30 pm

Левски се е захванал с голямото дело, прощават се доста неща, а коня не го е откраднал, а си го е приспаднал насрещно задължение, чичото му е дължал и повече. Това за жената, май е от книгата на Ботев, той е обичал да украсява :) На мен ми е интересен Джендо,описва се като овчар, а стига до масон, накрая го отравят масоните в Париж, защото им издава тайните.

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 930
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от jacksparrow » чет май 31, 2018 8:32 pm

Поправка Захари, но не ми дава да си променя мнението.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 8:33 pm

by bukvite » Wed Aug 02, 2017 8:07 am

Иконизирането на революционерите започва по време на соца. Целтта е най-вече те да се представят като нещо възвишено, като хора много различни от нас. Т.е - ние не ставаме за революциониери. Всъщност е по-дълбока идеята. Тия откъси са песничка. При Левски особено е мазано много яко. Ако почнем с това, че Левски не пиел и пушел. Има няколко снимки на които се вижда как ръката е държала цигара. Е цигарата е махната, но жеста си стои... А с пиенето - как виждате да се основе комитет и това да не се комква. Сега не сме религиознии и тоя обичай ни се губи, но тогава са вярвали, че това е христовата кръв, която скрепя делото...
Иначе са си били Хъшове в пълния смисъл на думата. Пиесата на Морфоов ги показва много добре.
Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж ... стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.

Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.

Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 8:34 pm

Изчакайте да си преместя всичките постинги и ще продължим.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 8:35 pm

Хора като Филип Тотю, Панайот Хитов, Ильо Войвода, Гаврил Хълтев (Бенковски), са си нещо много близко до днешните мутри отвсякъде. А от мутра лесно се става национален герой. Справка - Аркан и Захарченко.

Колкото до това, че единствено Вазов е "виновник" за култа - не е само той. Щяло е да се намери кой да пише стихове, вероятно даже още по-бездарни, но и тях е щяло да ги учат в училище. Национализъмът тогава е тренд, създаването на национални идоли - обществена поръчка.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 8:39 pm

Интересното е, че произведенията на Захари Стоянов и на Вазов идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, ставата национални идоли.

И интересно - и двамата автори са в емиграция в чужбина, докато в Княжеството е най-проруският режим в историята.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 9:23 pm

Малко за целта на темата - историята не е подраздел на митологията. Тя е наука, която се стреми към истината, а ако истината не се харесва на някого-толкова по зле за него.

И ако някакви исторически събития или герои се описват изопачено, имаме пълното право да се опитваме да търсим и ние истината, а не да се задоволяваме с изкривени и силно фризирани версии. Отдавна сме пълнолетни и не смятам, че фактите могат да са неприлични или неподходящи.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет май 31, 2018 9:27 pm

Получих обввинения, че Левски е почитан като национален герой и колкото и да ме е яд, ще продължава да бъде почитан.

Аз не се и съмнявам че е почитан. И не ме е яд. Става дума за това, че го обявяват буквално за светец (че даже в религиозен смисъл, което е вече отвъд всякаква граница) и твърде старателно излъскват образа му.

Това, което почитат е някакъв пи ар продукт, редактиран, цензуриран и едва ли не фотошопнат. И в този "продукт" се губят чертите на истинския Васил Иванов Кунчев.

А на мен ми е интересен истинския. Човека, роден в Карлово. И живял на Балканите. През ХIХ век.

Пък някои ако си падат по рекламни диплянки - е, всеки си има страст. Моята е историята. Тяхната очевидно - не е тя.

Отговори