"Процъфтяваща" България през 1935 г.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2648
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

"Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от thorn » чет дек 20, 2018 12:11 am

Публикацията от в. „Мир“ е от 1935 г., когато България, наред с другите победени в Първата световна война, все още е в икономическа криза.

Тази криза се усеща и в селата, но доста по-слабо и не под формата на явен глад и лишения.

Статистиката оборва твърденията за липсата на градска бедност, която да стане основа на комунистически пристрастия – такава има, макар и малка на брой.

Все още голяма част от населението на България е селско, изхранва се със земеделие и собствена продукция.

Когато през 50-те години започва колективизацията, и в селото вече са натрупани много проблеми.

За тях говори доц. Михаил Груев в книгата си „Преорани слогове: колективизация и социална промяна в Българския Северозапад“ и единият е скритата безработица.

Наличните земи вече не са в състояние да осигуряват нормална заетост на всички, имайки предвид големите родове и семейства.

Все пак земята и личните стопанства успяват поне да спасят от глад българското село и близките градове.

Можем да предполагаме, че през 1935 г. разделянето на земята на все повече и повече наследници не е толкова напреднало – запазена е традицията, особено в Северозапада, само синовете да наследяват.

За в-к „Мир“ трябва да припомним, че той е наричан „Българският Таймс“, съществува от 1894 г. до края на 1944 г., когато е закрит.

Орган е на Народната партия, която в част от времето е управляваща, затова „Мир“ често е наричан вестникът на управляващите.

След 1923 г. партията се влива към Демократическия сговор, но настава разногласие заради профашистките и пронационалсоциалистически възгледи на част от Сговора – тогава Мусолини бележи възход в Италия, а след него идва Хитлер в Германия.

И двете държави, подобно на България, са силно засегнати от войната и световната икономическа криза.

През 1934 г. в България са забранени политическите партии.

За жалост социологията на „Мир“ не дава отговори на въпроса как е проведено цитираното проучване, представителна извадка ли е и по какъв начин е изчислено, че България е точно 40% по-добре от други държави.

Данните са ценни, защото ни предлагат поглед за дохода и разпределението му в годините на големи социални и политически промени в Европа.

Оригиналът като факсимиле е публикуван от проф. Борислав Тошев в неговия „Белоградчишки лист“.

Тук пускаме леко редактирана и осъвременена откъм език версия, без да променяме фактите.

В кавички са дадени точни цитати от „Мир“.

Стопанското положение на нашето семейство
От Т.Тотев

Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:

– за квартира – 800 лв.

– за храна – 1200 лв.

-за облекло – 300 лв.

-за разни културни нужди – 500 лв.

Всъщност, според статистическите сведения около 95% от едночленните семейства в София живеят само с 1200 лв. месечно и доходът им не надвишава това число.

Тези пари се разпределят по следния начин: 400 лв. за квартира, 600 лв. за храна, 200 лв. за облекло и почти нищо не остава за културни нужди.

Разбира се, не всички едночленни семейства имат точно такъв доход.

При 68% от запитаните са доходът е под 1200 лв. ; 20% имат до 2000 лв.; а само при 12% надвишава 2000 лв.

Интересното е, че почти всички отделят някакъв дял от дохода си за издръжка на свои близки.

Едва 2% от домакинствата имат необходимия за жизнена издръжка минимум от 2800 лв.

Тези данни обхващат едночленните семейства.

По-интересен е въпросът по-големите семейства.

За преживяване на едно средно столично семейство от 4 души, при нормални условия, са необходими 7000 лв. Те се разпределят:

-1500 лв. за квартира от три стаи

-3000 лв. за храна

-1500 лв. за облекло

-1000 лв. за културни и други нужди.

Почти никое от семействата в София няма този доход – 99% разполагат с по-малко пари.

За 82% доходът на семейството е под 2000 лв., при 10% той е между 2000 и 2200 лв.; 7% имат до 3000 лв. и едва 1% разполагат с екзистенц-минимума от 7000 лв.

„При това фактическо положение ние много лесно можем да си представим съществуването на тези семейства.“

На ниските доходи се дължи и обстоятелството, че 20% от учениците не закусват сутрин, а 98% от родителите – основно бащите, не закусват преди да отидат на работа.

Имайте предвид, че през 1938 г. има много малко работещи градски жени – на пръсти се броят тези с професии, а сред младите има малко работнички и домашни прислужници.

Основната част са домакини.

Сред градските хора 90% не разполагат с по два чифта горни дрехи, 80% нямат бельо за преобличане, 84% нямат възможност да спят в отделни легла.

Цели 94% не разполагат с квартири, отговарящи на изискванията за кубатура, въздух и удобство, а 90% нямат по два чифта обувки.

92% не са абонирани за нито едно културно, литературно списание или вестник, а 99.9% от семействата нямат библиотека.

94% не ходят на театър, а 99.5% не ходят на курорти.

За 89% е проучено, че търпят „такива нужди и лишения, че не се подават на никакъв критически анализ“.

Положението е малко по-добре в провинциалните градове.

Там 47% от семействата разполагат с минималните средства за нормално съществуване.

Дължи се на факта, че 94% имат собствена квартира, дрехите и бельото им е по-обикновено, а културните им нужди са със 71% по-малки от тези на жителите в София.

Тук „Мир“ не обяснява какво означава по-малки културни нужди, вероятно имайки предвид по-малкото изкушения като кино и театър и евентуално – по-евтините билети извън София.

Най-важното за семействата от малките градове – те плащат по 500 лв., вместо по 1500 лв. за квартира на многочленно семейство.

Освен това 42% разполагат със собствена храна, за която не плащат.

Предполагаме, че тук се имат предвид дворовете и бахчите около градовете, в които се отглеждат зеленчуци, плодове, а много често кокошки и по-едри животни.

Още по-интересно е в селата – там 97% от хората разполагат с минималните средства за съществуване, съобщава „Мир“.

България е земеделска страна и нуждите на хората по селата са по-специфични.

За 84% статистиката сочи, че имат необходимите декари земя за изхранване, 10% се изхранват с търговия и занаятчийство и само 6% са с доходи под екзистенц-минимума.

По-зле са планинските села, където не се отглежда зърно.

В замяна на това интервенцията на държавата и на различни дружества ги снабдява с храна и замества нуждите.

Делът на „гладуващите села“ е едва 4%.

Традиционния поминък на планинските села до 50-те години на XX си остава скотовъдството.

В замяна на млякото и вълната се е купувало зърно за брашно.

Според проучването за цялата страна България е 30% по-добре от индустриалните държави Германия, Унгария, Англия, Америка.

Под „Англия“ вероятно се има предвид днешна Великобритания, която тогава е част от огромната Британска империя, а Америка, както и днес, се използва вместо САЩ.

Като 9% по-добре е оценено положението на българите в сравнение със земеделските държави като Южна Америка (вероятно се има предвид Бразилия и Аржентина), Полша, Русия, Австрия, Румъния.

Причината е, че 94% от българите разполагат с недвижима собственост – сгради, земя.

В индустриалните държави такава имат само 60% и по-малко от хората, а в земеделските – 40%.

При стопански кризи собствениците на имот са изложени на много по-малък риск, коментира авторът на текста.

Стопанското положение на българското семейство е определено като „задоволително“, макар да не е чак добро.

Задоволително е, тъй като общата криза е оценена на 40% по-голяма „навсякъде другаде“.

http://severozapazenabg.com/%D0%B1%D1%8 ... %B4%D0%B0/

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 1801
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Восток » чет дек 20, 2018 2:22 am

Ето още по темата:
В края на 20 век един от главните аргументи на противниците на социализма беше, че 1939г. е най-високият връх в икономическата история на страната и по равнище на живот тогава тя била сред най-развитите европейски страни. След 1944 г. социализмът, твърдяха те, довел България до икономическо „изоставане”. През 2005 г. дори известният шоумен Митьо Крика, в интервю пред вестник „Новинар”, заявява с непоколебима увереност: „1939 г. е върхът на страната ни. Оттогава хората са загубили умението да ценят земята”.

...България през 1939 г. е заемала водещо място в Европа само по мизерия и изостаналост. Друго не би могло и да се очаква от страна, в която през 1939 г. 80 процента от населението се е занимавало с примитивно земеделие и по всички основни икономически и социални показатели е приличала на държавите от „третия свят”. По точната оценка на Георги Димитров, ние тогава изоставахме с 50-100 години от развитите страни.

На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.

Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
Но в едно отношение Митьо Крика е прав – 1939г. наистина е „върхът” на капитализма в царска България. Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.

Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. Т.е. всяка година социализъм удължаваше с още една година живота на хората в прекия смисъл на думата.
Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък.
През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, „процъфтяваща” в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция – над 2 пъти. Ето го икономическият резултат от смяната на социализма с капитализъм. За шестнадесет години след победата на социализма БВП на човек от населението се увеличи над 2 пъти, а за 16 години след реставрацията на капитализма се намали около 2 пъти. Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвеждал” доход, а социализмът само „преразпределял” доход. Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкрати значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. 5-6 пъти или 50-100 години.
Българският опит показва безспорното превъзходство дори на нашия, все още несъвършен социализъм, с всичките му недостатъци, над съвременния капитализъм, за развитието на икономиката, науката, техническия прогрес, културата, образованието и подобряване жизненото равнище на хората.
Представително за страната ни социологическо проучване (анкетирани са били 17 хиляди души над 18 годишна възраст) на агенция „Медиана” в края на 2007 г. сочи, че 37,9 % от българите искат да се върне социализма, а 54 % искат национализация на придобитото след 1989 г. имущество. Тези, които искат капитализъм, са едва 28,4 %. От тези данни могат да се направят следните изводи:
- Тези, които искат социализъм, са главно на възраст над 40-45 години, с други думи това са хората, които са живели при двете обществени системи и могат да направят сравнение не само под въздействието на пропагандата, а и от личен опит;
- Този резултат е постигнат в условията на продължаващото вече 18 години тотално промиване на мозъците на нашия народ с най-безсрамни клевети и пропаганда срещу социализма не само от всички средства за информация, но и чрез системата на образованието;
- Желаещите възстановяването на социализма са значително повече, въпреки че през последните 7-8 години се наблюдава временна стабилизация на капитализма у нас и икономически ръст от около 5 % годишно, което означава, че преди десетина години разликата в полза на социализма е била много по-голяма.
Но това което най-много поразява в тази анкета, е, че близо 40 % от българите днес (и доста над 50% в близкото минало) са искали и искат да се възстанови социализма, но няма нито една, представена в парламента на „демократична” България партия, която да представлява такъв огромен процент от избирателите. Нещо повече, няма нито една национална медия, която да защитава и пропагандира идеите на комунизма и историята на социалистическото строителство у нас. Трудно е да се намери друг пример, който да илюстрира толкова добре класовата същност на това, което днес се нарича „демокрация” и така наречените „свободи” на словото, печата, политическата дейност и т.н
«Наш орел, наследие Византии, — орел двуглавый. Конечно, сильны и могущественны и одноглавые орлы, но, отсекая нашему русскому орлу одну голову, обращенную на Восток, вы не превратите его в одноглавого орла, вы заставите его только истечь кровью…».

Потребителски аватар
Galahad
Мнения: 35
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Galahad » чет апр 04, 2019 9:58 pm

Ами то разликата между социализЪмЪ и това, което е било преди това я откривахме дори като деца, когато ни заведяха на поклонение на някое от "светите места" - родната къща на Георги Димитров, на Митко Палаузов или на патрона на пионерския отряд. Дори и пионерче може да открие, че къщата на бореца срещу капитализЪмЪ е по-голяма от жилището, в което семейството му живее в годините на социалистическо щастие.
Да не говорим, че по границите преди 1944г. не се е стреляло, ако някой се опитва да избяга от България.

Просто тогава България се е сравнявала с европейските държави, а другото е било колонии. После се сравнявахме с третия свят, защото нямаше четвърти, дето по да ни е по мялка. А сравняването на някои показатели е направо нелепо - все пак имаме ГМО, нитрати и др. под. , тъй че реколтата става все по-голяма във времето. То е като да смятаме колко мобилни телефона и лап-топа е имало по Живково време. Втори е въпросът, че по Живково време магазините бяха празни, а на Запад - пълни. А колко души жадували сега за социализЪмЪ може да се види по броя на участниците в митингите на БСП и на тези срещу БСП. Колко покойници са гласували за социализЪмЪ на гъбена задушница определено не е фактор, от който да се правят изводи.

Достатъчно е да се погледнат само снимки от оня период и да се сравнят с неизмазаните къщи без дограма от социалистическия реализъм или олющените фасади на сградите от 1944г. до влизането в ЕС и старта на санирането, за да се види разликата.

antygon
Мнения: 343
Регистриран: съб май 19, 2018 6:07 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от antygon » чет апр 04, 2019 11:24 pm

Galahad написа:
чет апр 04, 2019 9:58 pm
Втори е въпросът, че по Живково време магазините бяха празни, а на Запад - пълни.
Леле :shock: ...Аз умирах от глад по времето на Живков.... пък да не знам. :roll:

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2648
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от thorn » пет апр 05, 2019 11:08 am

Галахад, смисълът на статията не е свързан с носталгичните настроения по социалзма в последния абзац, които са обясними.

Смисълът е в изясняване на реалното положение в ония години. Защото съм чувал много пъти как през 1939 България била на второ/трето/четвърто място в Европа по ниво на живота, което просто не е вярно. Но кое е било вярно е хубаво да се изясни. Със статистика доколкото може и със спомени.

Статистическите годишници ги има в нета, но в някакъв неудобен формат. Но имам някакви добри намерения, "като ми остане време" да ги разровя и да видя какво е отчитала статистиката на Царство България през онези години. При всички положения е имало и разлики - между града и селото, между София и други градове, между планинските и полските села, между положението на българите и положението на малцинствата.

Но примерно в моето село по онова време, което е било относително богато и населено полско село, не е имало елекстричество и водопровод, автомобили и мотоциклети. И трактори не е имало (но е имало вършачки). Дядо ми също е бил относително богат, но е имал 2 панталона -един празничен и един всекидневен. И къщата не е била измазана, а предполагам и че е била от непечени тухли.

Потребителски аватар
Galahad
Мнения: 35
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Galahad » чет апр 11, 2019 10:25 pm

Изображение
Опашка за хляб по Живково време. За съжаление не съм снимал празен щанд вътре в магазина, но предполагам сте се досетили щом сега пиша в нета.

Въпросът обаче не е в това. Жизненият и икономически стандартът са въпрос на време и място. Ще рече, че комфортът в САЩ сега е много по-голям от този преди 2 века. Това е времеви показател. Ако няма аномалии, като напр. войни, то обикновено в миналото комфортът е по-лош, а в бъдещето е по-добър. Едно е да си римски сенатор и за да идеш до Египет гемията да те лашка няколко дни, а съвсем друго е да си италиански сенатор в Рим днес и със самолет да идеш да Египет за няколко часа.
Съвсем друго е да си в САЩ през 1981-1988г. и да си по-същото време в България, което ще рече в единия случай да избираш между няколко вида хляб, а във втория да чакаш 1 час на опашка за хляб.

А както се вижда от това, което е в началото на темата, някой доста аристократично е определял какъв трябва да е доходът:
"Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:
– за квартира – 800 лв.
– за храна – 1200 лв.
-за облекло – 300 лв.
-за разни културни нужди – 500 лв."
Днешните български робовладелци ще получат удар, ако видят тези сметки. Иначе долу-горе това трябва да е доходът и днес в България.

Макар на пръв поглед писанията в тогавашните вестници да съдържат основно оплаквания , те показват доста високи мераци за стандарт. В смисъл производителността на труда е била много по-ниска и "необходимото" не е било достъпно за всеки дори в най-добрите за живеене държави. Просто тогава сме били от тях и сме имали същите мечти като тях. Сега е почти същото - българина мечтае да заживее в САЩ и да има същите мечти, като тамошното население. Дребната разлика е, че преди идеята е била да останат тук, на до живеят по тамошния стандарт.

Стъкмистиките на др. Димитров са едно. Но ако се погледнат снимките на стара София, тя в много отношения прилича на Виена и Париж, макар и в умален вид.
Изображение
София
Изображение
Париж

admin
Site Admin
Мнения: 381
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от admin » пет апр 12, 2019 8:40 am

Само да те поправя - снимката е от така наречената Луканова зима, сиреч 89/90. Преди 89 (66 набор съм все пак) точно опашки за хляб нямаше, вярно го караха 2-3 пъти дневно, нямаше постоянно, но такива опашки нямаше.
Всъщност истински опашки за хляб имаше единствено 97 година и то е защото се изнесе огромно количество зърно. Тогава живеех във Варна и ги гледах как се товарят корабите един след друг.
Като цяло магазините през соца не бяха празни, имаше стоки от първа необходимост - в смисъл нямаше да остане гладен и жаден. Но липсваха много други неща.

Потребителски аватар
Galahad
Мнения: 35
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Galahad » вт май 28, 2019 9:55 pm

Опашки за хляб имаше, но за разлика от други стоки в крайна сметка човек можеше да си взема хляб. Да, докарваха го по 2-3 пъти и можеше да се получи да се редиш 1-2 пъти и да вземеш на третия. Просто използвах тази снимка, която е много популярна.
И тъй като все пак темата е за публика интересуваща се от историята, то Лукановата зима е тъй да се каже връхната точка на реалния социализъм. Сиреч имаме икономически и исторически процеси, които се развиват относително бавно. Ще рече, че в годините на ранния социализъм още е била инерцията от военните и довоенните години, а Лукановата зима е резултат от самия социализъм. Сиреч някъде докъм 1960г. пак е Преход.

Та в славните Живкови години беше много интересно когато старите хора разправяха как в периода около 1935г. месото висяло на ченгели в магазините и можело да си избереш откъде да ти отрежат (разбира се на съответната цена). Тогава дори не можехме да си представим днешната реалност - че може при сегашните заплати и цени в магазина да остане месо, шпеков салам и луканка.

Беше много интересен прехода на ГДР към ФРГ. Тогава заредиха магазините в ГДР и първите три дни източногерманците ги опразваха. После чудото свърши. Те видяха, че магазините пак са напълнени и спряха да се запасяват. А днес точно обратното - много млади хора не могат да си представят празните магазини по Живково време, така както ние по Татово време не можехме да си представим пълните магазини през 1935г.

Както обаче посочих по-горе същественото е не как става времево, а пространствено. В смисъл как сме в сравнение с другите към един и същи времеви период.
Защото много от днешните ценности като компютри и мобилни телефони, тогава ги е нямало в никой дом.
1935г. (и околните) се взимат за базови, защото това е междувоенния период - не е започнала ВСВ, а трусовете от ПСВ са отминали. Формално ВСВ почва 1939г., но започва да мирише на война по-отрано. Тъй че някои ресурси се насочват към подготовката, което си дава отражение. Като цяло това е един относително благоприятен период за повечето държави, тъй че съревнованието е доста трудно и оспорвано. А в такава надпревара всякаква преднина е важна.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2648
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от thorn » ср май 29, 2019 12:19 am

1935 е голямата депресия. "Относително благоприятен период" не е подходящо определение. Може и да е отминал най-лошия момент около 1932-34, но повечето страни са далеч от възстановяване.

Ихтамнет
Мнения: 16
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: "Процъфтяваща" България през 1935 г.

Мнение от Ихтамнет » пет юни 14, 2019 10:53 pm

Добре, според вас щеше ли да се развие страната по-успешно, ако не беше нахлувала червената армия и се беше запазил режима преди 9 септември? Щяхме ли да станем първенци на Балканите и да доближим стандарта в Западна Европа? Щеше ли да има индустриализация или населението щеше да остане главно селско? Стандартът и качеството на живот на хората по-добри ли щяха да са спрямо реално достигнатите? Дали щяха да ни се разминат репресиите?

Thorn, може ли дадеш годишниците със статистиката?

Отговори