Демитологизиране на митологизирани герои

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет сеп 14, 2018 11:09 pm

Да, терористи са. И двамата.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » нед окт 21, 2018 10:31 pm

Изображение

Никола Петков. Води се за една от невинните жертви на репресиите след 9 септември 1944 г., олицетворени от Народния съд.

Интересно, кой ли го е инициирал този народен съд?

Ами примерно някой си Никола Петков. Като министър в правителството е гласувал за Наредбата-закон за Народния съд. Пък и преди това е призовавал за такъв. В "позив", публикуван в бр. 1 на в. „Земеделско знаме" от 14 септември 1944 г., той изрично иска «Народен съд за всички, които са ограбвали, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа.»

При това не би могло да се претендира, че е имал предвид друг някакъв съд, защото Наредбата закон излиза само две седмици след този "позив" и той като министър е ясно, че е знаел за основните и характеристики.

Пък и активно си участва в Министерски съвет, който назначава главен обвинител и си е министър към момента на осъждането на смърт и разстрел на повечето стари политици.

Е, после и той е паднал под нож, т. е. вдигнал се е на въжето, но това не го прави "невинна" жертва.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет юли 18, 2019 10:18 pm

Изображение

Малко за Стамболов




По време на Въстанието, което е било следствие на неговата агитация, смело се е крил в едно мазе, а после храбро е избягал в Румъния. По време на войната е могъл да докаже своята храброст в Опълчението или поне в администрацията. Но авторът на "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари" предпочита точно пари да поизкара:
Същата година, през лятото, срещнах Стамболов в Търново. Бе се настанил при някой [164] евреин, интендант на армията, да му купува добитък. Мнозина приятели и познайници му завиждаха за голямата заплата, коряха го, виняха го, че бил отишел да служи на евреите, наместо да влезе в редовете на опълчението. Нали уж бил „народен“, „комита“?
Така, че "революционерството му" се изразява в жалката пародия, наречена Старозагорско въстание и в несръчната "подготовка" на "априлското въстание". Там той е бил "апостол" на главния - Първи окръг и толкова. В самото въстание не е участвал - не се е появил. Всъщност се крил при една мадама, по слухове негова любовница, а когато турците са се поуспокоили е духнал в Румъния.

За корупцията и далаверите в лично неговата полза и в полза на приятелчетата му по време на диктаторският му режим е писано достатъчно за да ми отричаш, че печалбарщината му и то гнусна, се е изчерпала с този епизод през войната.
Когато се събаряше Старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. [167] Тез парцели не можаха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на „свои хора“, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Динков намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.

Софиянци виждаха тез нареждания, едни завиждаха, други се възмущаваха.

Кога един приятел на Д. Петков му казвал, че не бие добре в очи на гражданите туй ползуване от властта за лични облаги, той му отговорил:

— Ако маломерните парцели пи купи вместо мен някой си Исак или Мордохай и общинският съвет нему предаде урегулирания парцел, ще бъде, по вашето разбиране, честно, а пък ако аз го купя и мене се предаде парцела — безчестно. Аз този морал не го разбирам.

Тъй оправдаваха себе си Петков, Стамболов и всички, които купиха маломерни имоти и получиха вместо тях урегулирани места.
Между старата София и софийската мера, наричана Юч-Бунар (сега Три кладенци), имаше бостани няколко десетки декара. Принадлежат на гръка Мимиди. Купува ги от него Стамболов, т. е. накарва Мими-ди да го признае за ортак и уговорва Петкова да прехвърли града зад тези бостани, та те да останат всред застроените места. В такъв случай, разбира се, цената на имота се удесеторява
Аферата с местата срещу Бори-совата градина, от лява страна на Цариградския път. Тез места, пак бостани, принадлежат на нуждающ се стопанин. Обръща се той към Ив. Ев. Гешов, тогава представител на Евлогиевата банкерска кантора, той да ги купи. Гешов се съгласява по 2 лева за метър да даде, но ако успее да уговори кметството да ги вкара в чертата на града, та да могат да се продадат за места. Кметството е Д. Петков, а Петков да улеснява печалбите на един опозиционер, какъвто бе Гешов, разбира се, не желае. Отива стопанинът на мястото при Стамболова. Тоз ги купува по един лев метъра. Свирчу ги вкарва в града, перцелира ги, обявяват се за продан.
Наистина Стамболов остави известни средства на семейството си, но тез средства не бяха от кражба, макар и не благоприобретени (лично придобити), както казват русите. Главният източник на богатствата му бе безусловният фонд. Понякога те бяха два, когато управляваше Външното и Вътрешното министерства. От тези суми той много малко отделяше за предназначението им. Каквото не похарчеше — оставаше негово.

И най-класическият начин за даване на подкуп - уж губят на комар от него:
Тъкмо да вляза в дома си, виждам Стамболов със стражари подире му. Той от година време беше взел да не излиза без водач. Покани ме да се разходим. Бил играл цяла нощ на карти, спечелил бил 1000 наполеона, не спал никак и сега излиза да вземе чист въздух.
Знаеш ли колко е 1000 наполеона? По сегашни цени - около половин милион лева. Повече от половин килограм злато. За една нощ, на карти. Егати и таланта, нали? За сравнение тогава пенсиите са били от типа на половин, един, два наполеона.


Уважаван държавник? Да, докато е бил на власт, някои са го уважавали. Други не. Имал е много врагове, разцепил е обществото, изтрил си е краката в претенциите за демокрация. Падането му от власт е посрещнато преобладаващо с облекчение и радост. Македонстващите естествено са го заклали, все пак това им е основно занимание чак до 30-те години.

Поет и преводач. Що не. Поети от неговия калибър по онова време дал господ.
Обичаше Стамболов хубавото в природата и хората. Обичаше песните, поезията, красотата на нашата хубава

земя. Съчувствуваше на ближния, на слабия, често бе готов да положи живот за унизения, онеправдания. Хуй обаче не го спираше да пълни затворите с приятели и врагове само по едно подозрение; да заповяда да осъждат и разстрелват или бесят без доказана вина. Казват човек, който обича музиката, песните, веселието, не бил способен на жестокости. Стамболов с целия си живот бе олицетворено опровержение на таз приета от мнозина мисъл.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет юли 18, 2019 10:18 pm

Цитатите са от "Спомени за княжеското време" http://www.promacedonia.org/dgs/dgs.htm#7

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет юли 18, 2019 11:06 pm

Още съвсем млада невеста преглъща публичния шамар, когато вестниците препечатват негово стихотворение, посветено на... проститутка. Стамболов го пише по време на Априлското въстание, когато в Търново се крие в дома на лека жена на име Мария, наричана от съгражданите й Гранда-Мола.
http://epicenter.bg/?p=article&id=22529 ... &sub_id=32

Ихтамнет
Мнения: 527
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Ихтамнет » чет юли 18, 2019 11:11 pm

Ако не се беше крил, със сигурност щеше да бъде убит или затворен, както останалите организатори на въстанието, той го прави и чак след като започват масови арести в Търновския окръг, просто не е имало друга възможност. А организацията в него е най-добрата от всички окръзи, освен Панагюрския. Организираните от него чети се бият храбро срещу многократно превъзхождащите ги османски войски. А освен това той е бил и председател на Гюргевския комитет, точно когато се взимат решенията за провеждането и организирането на въстанието- най-съдбовното решение за цялата ни освободителна борба.
И по онова време споменатите от теб практики не са ли били разпространени при всички правителства?

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юли 19, 2019 12:10 am

Ами скрил се е малко предварително. Може и да е имало опасност да го арестуват, ама за един революционер и ръководител на съдбоносно въстание не се предполага да е толкова загрижен за личната си безопасност, при положение, че призовава хората на смърт. И каква организация толкова виждаш? Априлското въстание е кървав и бездарен фарс, успял само защото отразяването на потушаването му е предизвикало до такава степен общественото мнение в Русия, че Александър II се почувствал да води една ненужна за страната война. Но това е стечение на обстоятелствата в Русия, за която въстаниците нямат заслуга. Иначе като "организация" е пълна трагедия - някакви аматьори с купища лъжи вдигат хората на смърт. Моля те, преди да възразяваш, направи си труд да прочетеш цялата тема отначало.

Колкото до практиките - да те са нормални за тогавашното и не само за тогавашното време, но целта на тази тема е да се развенчавам фалшивата идеализация на миналото и е задължително да ги спомена.

Ихтамнет
Мнения: 527
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Ихтамнет » пет юли 19, 2019 10:50 am

Ами то точно затова е успешно, защото предизвиква намесата на Русия. Сам казваш, че ако не беше то, никой нямаше да дойде да воюва за нас. Не знам какви военни успехи очакваш, при положение, че империята мобилизира всичко налично срещу въстаналите, масово опожарява и избива хората във вдигналите се селища, срещу чети от няколкостотин души праща 10 000-хилядни армии. Няма как покорен народ като нашия, без никаква външна подкрепа да победи огромната империя, едва ли дори и организаторите на въстанието са го вярвали. Но както казах, именно то провокира намесата на Русия, съответно има директен и основен принос към освобождението на страната. Ако не се беше състояло, вероятно щеше да трябва да чакаме чак до разпадането на империята, а до тогава кой знае още колко зверства щяха да бъдат извършени срещу нас.

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 3571
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от jacksparrow » пет юли 19, 2019 11:00 am

Стамболов не си ли печели славата в Старозагорското. Иначе за априлското, ролята му наистина е спорна, добър организатор, но скатавка.

Според Захари, това е обща болест, във времена когато една диплома прибрана в пазвата чинила завод или поне воденица или държавна служба, да се мре точно тогава било трудно, затова и селяните основно се вдигат...
#BlackLivesMatter

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юли 19, 2019 12:18 pm

Чети назад темата.

admin
Site Admin
Мнения: 1115
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от admin » пет юли 19, 2019 12:51 pm

Ихтамнет написа:
пет юли 19, 2019 10:50 am
Ами то точно затова е успешно, защото предизвиква намесата на Русия. Сам казваш, че ако не беше то, никой нямаше да дойде да воюва за нас. Не знам какви военни успехи очакваш, при положение, че империята мобилизира всичко налично срещу въстаналите, масово опожарява и избива хората във вдигналите се селища, срещу чети от няколкостотин души праща 10 000-хилядни армии. Няма как покорен народ като нашия, без никаква външна подкрепа да победи огромната империя, едва ли дори и организаторите на въстанието са го вярвали. Но както казах, именно то провокира намесата на Русия, съответно има директен и основен принос към освобождението на страната. Ако не се беше състояло, вероятно щеше да трябва да чакаме чак до разпадането на империята, а до тогава кой знае още колко зверства щяха да бъдат извършени срещу нас.
Бенковски явно си го казва, не ми се търси точен цитат: Аз отворих кървава рана в сърцето на тирана и тя няма да бъде затворена.
А самото въстание е така замислено, че да провокира жестокости и да се стигне до Великите сили. В смисъл - жертвите са желани и търсени. В "Записите" има много интересни неща изтървани от Захари, особено как палят селата.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет юли 19, 2019 1:30 pm

Чети назад темата.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет авг 02, 2019 8:08 pm

Та по случай днешния ден, нещо за методите на ВМРО, дето не били изгаряли села.

Свидетелство за обратното от Спас Прокопов публикувано в книгата "Гоце Делчев, спомени, документи, материали", София, 1978 г., стр. 374

"....когато бил пратен с 90 души дружина да изгори някои доспатски турски села"

"доста неща разправя за изгарянето на село Рибново, в което земал участие и Васил"

Споменатият Васил е "востаник през 1903 година".

Та освен, че директно си казват, че са отишли да палят турски села, обясняват, че те са "доспатски", че и конкретно Рибново, т. е. българомохамедански, т. е. помашки.

Малко с други очи се гледа вече на мемоарите, на ВМРО, в които се обянява колко села са изгорили турците при въстанието, но не се споменава за нито едно изгорено от въстаниците.

Galahad
Мнения: 71
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Galahad » съб авг 03, 2019 11:11 pm

Демитологизирането на Стамболов сега малко мяза като да открием сега Америка. Все пак нали заслугата за демитологизирането на Стамболов е фундаменталното писмо на бай Ганя Балкански. Той тъй да се каже е демитологизирал и в двете посоки:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 84&Level=2

"Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениален вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон! O tempora, o mores! "Не, Ваше Царско Височество! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с човека, който е олицетворение на неговите стремления и идеали, на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално! Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества, които денонощно се, стремят да подкопаят основите на нашия държавен строй и да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака.
Ваше Царско Височество! Timeo Danaos et dona ferentes! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество. Ураа!"
- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
- Единадесет души - отговаря Михал.
- Толкоз ли бяха?
- Е, толкоз, бай Ганьо, правото - право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам.
- Калпав народ!... Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия... Н€, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Гуньо... Ако дойде други прокурор.
Гуньо се поизкашля...
- Дай хартията и калема - каза той тревожно. - Вий гледайте, аз ще пиша.
И той почна да пише: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!...
- Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?... Чакайте... Одобрявате ли така: "Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество."
- Само отечество много просто излиза - заявява бай Ганьо, тури "нашето мило отечество".
- И аз мисля, че без мило не чини - казва бай Михал.
- Добре, турих мило. По-нататък: "Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар"... Сега наопаки: "Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин." Съгласни ли сте?
- Да беше прибавил още "изчадие на пъкъла" - заявява бай Ганьо. - Ама нейсе, по-сетне.
- ..."който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон."
- Сега туй как да го обърнем?... Чакайте... Ето как: "И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този - о! има ли думи - най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон."
- Браво бе, Гуньо! - извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.
- Че ти как го мислиш Гуня? - ласкае Михал.
- "O tempora, o mores!"... Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото... "Не, Ваше Царско Височество!"... Да турим: "Да, Ваше Царско Височество!... Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека..." Сега вместо "няма да се раздели" ще турим "и ще изтрие от лицето на земята", а вместо "человека" ще турим "свирепия звяр".
- Не, по-добре тури "бясното чудовище" - поправя бай Ганьо.
- Аз пък мисля да турим "Геена огненная" - каза Михал.
- Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде "Геена огненная?" По-добре да турим "мръсния кръволок" - казва Гуньо.
- Ха, видя ли сега! Аферим! - одобрява бай Ганьо.
- ... "който е олицетворение на неговите стремления и идеали - на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално!" Сега да обърнем наопаки... "който е олицетворение на народното нещастие!... на всичко безчестно, вагабонтско, развратно, мракобесно и тиранско!" По-нататък: "Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества..." Как да го обърнем сега?... Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: "Позволете ни, Ваше Царско Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни патриоти, на тия образовани и възпитани държавни мъже... които денонощно се стремят да под-копаят основите на нашия държавен строй."
- Как така! Имаш грешка! - каза стреснато бай Ганьо.
- Сега ще го обърнем наопаки, така вместо ,,да под-копаят" ще турим "да закрепят". "И да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака."
- Хайде сега да видим - казва бай Ганьо. - Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против славяните, па току виж... хоп! - бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за "миризливия ботуш" да го изхвърлим...
- Е, ами какво да турим!...
- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така... "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците... Тю! Да ги порази господ!...
- Не, хич не уйдисва така! Какво е това "хем-хем"? Пред княз така ли се говори! - заявява адвокатствуващият Гуньо.
- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден... че ти ли на ум ще ме учиш?... Ти знаеш ли, че аз...
- Зная бе, бай Ганьо, как да не зная - оправдава се стреснатият Гуньо.
- Е, ами като знаеш, какво там таквозинаке... Нейсе, пиши там, както знаеш...
- Да напишем така: "... и да ни турят, ако не по-горе, то поне наред с великите европейски сили"...
- Нейсе, съгласен съм - одобрява бай Ганьо.
- ... "с великите европейски сили, като ни възвърнат към величието на Аспаруха и Крума."
- Съгласен съм. Добре.
- Сега по-нататък: "Ваше Царско Височество, Timeo danaos et dona ferentes!"... Вместо него най-добре е да турим: "Vox populi, vox dei." Съгласни ли сте?
- Най-сетне, нейсе, тури го. То не е съвсем българско, ама като трябва, какво ще му правим! - съгласява се бай Ганьо.
-... "Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански..." и прочее, туй може да си остане цяло докрай.
- Да ги оставим ли само 11 хиляди души, или да покачим за хатъра на новите още една-две хиляди? Да им подмажем колата?
- Доста са, бай Ганьо. В нашия град кьораво и кьопаво да събереш, надали ще излязат 11 000, ама хайде, нейсе, за хатър нали е!
- Съгласен съм... Ами туйнаке... наместо Ганьо Балкански не е ли по-салтанатлия да турим "господин Ганьо" и прочее? Да види княза, че не сме някоя долна работа хора, а?
- И аз тъй ще кажа - обажда се Михал.
- Ефендилер, късно стана. Хайде да ходим! - извика файтонджията турчин от прага на кръчмата.
Пътниците заминаха за София."

По различни причини Стамболов никога не е бил представян едностранно - преди 1944г. защото сме имали истински партии и истински медии, като някои са ми били поддръжници, други противници. После откакто сме в сегашния социализъм - добро заради постиженията му и лошо, защото е буржоазен политик (иначе соц. медиите уж различни по име, а статиите им едни и същи).

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » ср авг 07, 2019 12:05 pm

Още малко за Ботев.

Съ напущание училището Ботевъ напуща и Одеса, и даже скришомъ, защото полицията го прѣслѣдвала: подлѣжало му да влѣзе въ затворъ заедно съ другитѣ хванати съучастници на едно нощно стълкновение. Той прѣминава въ Басарабия и става учитель въ българското село Знаменка.
Даскалъ Ботю събира всички пари, които има, и праща синътъ си въ Москва да учи медицина: той му прѣпорѫчва пѫть прѣзъ Цариградъ, защото подозира, че Влашко може да спре сина му отъ пѫтя на просвѣщението. Но синътъ самъ настоява за послѣдния пѫть, отива въ Влашко и замързва тамъ: университета е забравенъ, паритѣ сѫ изхарчени въ общество съ бѣдствующитѣ и гладни хашлаци, и Ботевъ е самъ хашлакъ и бунтовникъ.
Прѣдлагатъ му библиотекарско мѣсто, той го приема, но за десетина дни се убѣждава, че то не е за него. Сѫщо и приятели, които цѣнятъ неговитѣ способности, изработватъ му държавна стипендия въ медицинския факултетъ въ Букурещъ, но и тукъ Ботевъ остава само нѣколко мѣсеци и доброволно пакъ се върща въ своята пуста воденица.
И Ботевъ захваща террорътъ ; и не оня террорь на Левски, но сѫщински, принципиаленъ терроръ: проповѣдва комунизмъ и образува шайки за разбивание на каси и за грабежи. Всѣкадѣ водители му сѫ общечовѣческитѣ принципи за равенство и правда.

И пакъ чудно ! въ сѫщото това врѣме, когато той се подвизава по тъмни нощи да разбива чуждитѣ каси, като мисли че служи на човѣчеството, той е глухъ къмъ всичката оная борба, която кипи около него, къмъ приготовленията, които ставатъ за възстание.
Ний видѣхме, че до 1873 и въ началото на 1874 г., когато Ботевъ се прѣнася за послѣденъ пѫть въ Букурещъ, пада най-тъмниятъ периодъ на живота му. Два пѫти една само случайность го спасява, да не влѣзе и той, заедно съ своитѣ другари, по на десетина години въ влашката тузла. Но пакъ попада въ Фокшанския затворъ, и полицията е на пѫть да открие дѣлата му, които ще го осѫдятъ окончателно. Приятелитѣ му го смѣтатъ за изгубенъ. Но, по щастие, тѣ се окопитватъ и го спасяватъ; какъ е станало това спасявание, не опрѣдѣлятъ съ ясность ни Захарий Стояновъ, ни Заимовъ. Ботевъ е припрѣнъ до стѣната; трѣба да живѣе другояче, инакъ — нѣма исходъ. Той напуща Браила и Галацъ, кѫдѣто е придобилъ лоша слава, оттегля се въ Букурещъ и — ще не-ще — приема да тегли „хумотътъ" на Каравелова.
Заимовъ добавя, че въ врѣме на распрата Каравеловъ често е повтарялъ прѣдъ свои гости по адресъ на Ботева:

„азъ тозъ вагабонтинъ отъ милость го прибрахъ отъ букурешкитѣ улици, скрихъ го на таванътъ въ печатницата си отъ прѣслѣдванието на полицията.“

A жената на Каравелова допълняла :

„Голъ, босъ, гладенъ, обръснатъ пристигна отъ фокшанския затворъ и се скри на тавана на печатницата; полицията не е забравила още неговитѣ вагабонтлуци; азъ ще съобща на полицията, че беглецътъ отъ фокшанския затворъ се расхожда свободно изъ букурешкитѣ улици.“
той подучва Бенковски да убие Каравелова. Заимовъ употрѣбилъ „всичкото си искуство“ да разубѣди Бенковски отъ туй партизанско и нечестно убийство....
Цитатите са от:

"Христо Ботевъ като поетъ и журналистъ. Критически опитъ

Димитъръ Т. Страшимировъ"
http://macedonia.kroraina.com/dshb/dshb_2.htm

admin
Site Admin
Мнения: 1115
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от admin » ср авг 07, 2019 4:19 pm

Добави, че е имал огнен поглед и е оправял всичко що се движи (ама и жените сами са се хвърляли в ръцете му).
Тия факти за Ботев никой не ги отрича.
Но той остави огнена поезия и тръгна с два номера по-малки чизми в през Дунава.
П.С. Аз затова се чудя на иконизирания образ на Левски. Няма как в ония времена и условия сите хъшове да си си били живи бандити, а той да е чист като ангел.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » пет авг 09, 2019 10:34 pm

Нормално за разни поети. Примерно Петьофи, Мицкевич, че и Байрон са същите.

Galahad
Мнения: 71
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Galahad » ср авг 21, 2019 10:44 pm

За Ботев не е имало кой знае какво идеализиране - заплодил жена без брак, като войвода едва дотътрил четата до Враца без да е наясно що ще дири там ... Като поет в днешно време е хвален, иначе от общата им стихосбирка със Стамболов са били предпочитани от хъшовете и въстаниците тези писани от Стамболов.

Левски си е революционер. За него беше почнало някакво странно демитологизиране, че убил едно чираче. Ами нали затова е революционер. Ако беше баничар и беше убил човек - друго нещо. Ама то дори и при рамбовците мине се не мине и някой стане жертва на приятелски огън, пък нищо, че днешните ракети поразявали с хирургическа точност.
Все пак трябва да отчитаме християнския морал от епохата на Левски. Каква е разликата с днешните правила на социалистическото общежитие ли - ами в Гърция не си заключват вратите, а у нас по три ключалки има и пак ги разбиват. Но това пък си е нож с две остриета, защото като е по-строг моралът и съвременниците са ги оценявали по-строго.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4905
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от thorn » чет авг 22, 2019 4:51 pm

На Левски въобще не му е това проблемът. Ставаше дума, че изглежда не той е контролирал организацията, че членове на много комитети са били записвани след заплахи и измами, че организацията е била аморфна, аматьорска и неефективна, че са се занимавали с рекет и измами на българи и практически всичките им жертви са също българи.

Galahad
Мнения: 71
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Galahad » чет авг 22, 2019 11:46 pm

Какво значи да е контролирал една организация при това нелегална? Той Сталин въпреки ГУЛАГ не е контролирал "бандитская Одесса", та какво остава Левски гонен от властите да може повече от него?
За записването на членовете очевидно не е вярно, защото си имаме доста мащабно въстание.
За въстанието трябват пушки, за пушките и барута - пари.
Парите се искат от българите, защото на тях пари не им се дава, но пък си мълчат, защото крайната цел - освобождение все пак им допада. Случаят с Арабаконак показа какво става като се опитат да вземат от турците.
Левски е направил нещо наистина внушително - създал е организацията от нищото. После е било лесно, защото вече наличните структури само е трябвало да се възстановят.

admin
Site Admin
Мнения: 1115
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от admin » пет авг 23, 2019 7:12 am

Е това се знае. Каравелов и изобщо БРТЦК са го натискали, натресли са му Кънчев и Общия за помощници, и като цяло не са разбирали идеите на Левски...

ToMaS
Мнения: 11
Регистриран: вт ное 26, 2019 11:40 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ToMaS » пон дек 09, 2019 11:17 pm

thorn, евала ти правя за тази тема!!! Отне ми цяла седмица да прочета всичко, което е написано и определено ми даде нова гледна точка, за която даже не съм се и замислял. Вижда се, че си положил доста труд и исках да ти кажа, че не е било напразно. 👍

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 2994
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Восток » чет мар 19, 2020 2:25 pm

Част от писмо на Император Роман Лакапин до Симеон.
Кажи ми, прочее, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи, когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело? Каква печалба си придобил, като си завзел насилствено нашата земя? Какви са приходите ти от нея? Какви са данъците, които ти се дават от нея? Напротив, ако би пожелал да погледнеш справедливо, след толкова убийства и опустошения за тебе не остава нищо друго, освен само владение на крепостите, от които ти се явяват не малко грижи за тяхното продоволстване и въоръжаване, а при това населението в тях се измъчва и гине.

И тъй, ако желаеш да се наричащ цар на ромеите, нищо не ги бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, ако и много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн1 на сарацините, за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен сина си, който наскоро след това починал. Ако наистина трябваше някой да се нарече цар на ромеите и на българите, то трябваше да се наречем по-скоро ние, които действително сме получили това от Бога и по негово доверие сме взели властта, отколкото вие, които се борите да добиете тази власт чрез кърви и кланета.

Но каква полза има от това, каква е придобивката и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите. Защото те не са прибягнали доброволно при тебе, но са заробени от вас насилствено и чрез война, бягат от вашата страна и бягат при нас като при едноплеменници. Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли. И тъй, нима поради това ние ще се наричаме царе на ромеите и българите? Да не дава господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители! Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите твърде добре знаеш какво мислят и говорят за тебе. И тъй, духовни ми брате, ако искаш да разбереш, повече слушай мене, отколкото своите лъжепророци и гадатели, които, облащавайки и измамвайки твоя разсъдък, изобличени са и ще се изобличават като лъжци, тъй като работите ти отиват зле. Но аз се боя да не би като се наричаш цар на ромеите, да се лишиш от собствената си власт и да не си спомняш по-после често за нашето благоразумие, което ти, надсмивайки се и шегувайки се, нарече коварство2, а сам оставаш сляп пред Светото писание; и наистина според премъдрия Соломон ние знаем, че коварството е мъдрост, поради което той е и казал да дасть незлwбнвымъ коварство,3 като загатва в този случай за коварството не в лош смисъл, а го сочи като разумно достояние; вярвайки това, ние не подразбираме под мъдрост едно, а под коварство друго, но знаейки, че то е едно и също, ние го отбелязваме с името коварство; ако пък се е породило у тебе някое друго коварство, то ти сам можеш да знаеш по-ясно.
Отдавна съм срещал мнения, че Симеон и Златния му век разказват играта на българските селяни, не бях срещал информация за избягали българи обаче, интересно, всъщност като се замисли човек, явно България изобщо не е усвоила териториите между трите морета...

Писмото е цитирано и тук, на 27 минута.

"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

Galahad
Мнения: 71
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Galahad » чет мар 19, 2020 9:14 pm

Военнолюбието на Симеон е силно преувеличено. Българските книжовници, вкл. свети Теофилакт Охридски (расъл сред константинополския елит) го описват кажи-речи нещо от рода на Борис и Петър.
Не е изключено "българите" в писмото всъщност да са сърбите след пленяването на княз Захарий. Константин Багренородни казва, че тогава Сърбия опустяла и останала така до Чеслав. http://ald-bg.narod.ru/index/knjaz_zakh ... _927g/0-22

Но не затова съм в темата, а заради една нова книга (представена е преди месец): Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски Доц. д-р Маргарита Златарева
http://ciela.bg/books/book/juridicheski ... evski/3122
Аз лично не съм я прегледал още, та информацията е на база на интервю с авторката. Авторката се е заела с този интересен въпрос, защото около процеса има доста небивалици - напр. че тогава само за убийство на човек се издавала смъртна присъда (това разбира се е журналистическа дивотия, но някои яко се вързаха).
Предполагам сте забелязали, че по принцип избягвам темите за Левски ,защото това е една много въртяна тема, а напоследък се обогати още повече в чалгаджийска насока - цървули, гробове, годеници ...
Що се отнася до процеса, то на пръв поглед е изненадващо, че подобно нещо не се е появило отдавна. Още повече, че през соца Лайпцигския процес и Левски бяха хитовете теми за училищни реферати, та поне за мен тези теми са нещо, като многократно превъртян хит, сиреч нещо доста омръзнало. Но всъщност няма нищо странно. Делото е попаднало у нас по една щастлива случайност с още няколко вагона документи. А през 2018г. бяха открити още някои документи, които пак наскоро бяха издадени в превод.
Тъй че сега се получава някакво двойно развенчаване - развенчаване на развенчаването на мита.

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 3571
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от jacksparrow » чет мар 19, 2020 11:46 pm

Щях да я поръчам, но утре първо ще се обадя да видя за колко време ще я доставят, интересни са ми такива книжки, въпреки, че като гледам малко внимание е обърнато на турското право и сравнителен анализ.
#BlackLivesMatter

Отговори