Български офицери

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 397
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Български офицери

Мнение от bukvite » чет май 17, 2018 10:57 am

Изображение

ген. Асен Николов Николов е български офицер, генерал-майор, началник на 12-та пехотна дивизия по време на Първата световна война (май 1917 до септември 1918).

Асен Николов е роден на 15 май 1867 г. в Търново. През 1885 г. завършва военното училище, като на 6 септември е произведен в чин подпоручик. През 1900 посещава щаб-офицерски курсове.

Ген. Асен Николов е женен за Милана Стоянова от Русе – сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов. Негова внучка е оперната певица Милкана Николова, която живее и работи във Виена.

Военна служба и кариера:
• 1885 - 3-ти пехотен полк;
• 1886 - Служи във Военното училище;
• 1888 – 1901 - Командир на рота в 3-ти пехотен полк;
• 1908 - Началник на 31-во полково окръжие;
• 1911 - Командир на 19-ти пехотен полк;
• 1912 – 1913 - Командир на 3-та дружина от 34-ти пехотен полк;
• 1913 - Командир на 70-ти пехотен полк;
• 1913 - Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
• 1913 – 1915 - Командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк;
• 09.1915 - Командир на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия;
• 05.1917-09.1918 - Командир на 12-та пехотна дивизия;
• 09.1918 - Командир на 2-ра пехотна дивизия;
• 10.1918-12.1918 - Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
• 10.12.1918 - След Първата световна война излиза в запас.

Военни звания:
• Подпоручик (6 декември 1885)
• Поручик (18 юли 1887)
• Капитан (2 август 1891)
• Майор (1903)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор (15 август 1917)
Награди
Орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 2-ри клас и 4-та степен със знак за отличия;
• Орден "Свети Александър" 4-та степен с мечове по средата, 5-та степен без мечове;
• Орден "За военна заслуга" 5-ти клас на обикновена лента.

Военни кампании:
През Сръбско-българската война (1885) е младши офицер в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Трън, Сливница и Пирот. По време на Балканската война1912 – 1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. В Междусъюзническата война от 1913 г. Николов воюва срещу гръцките войски като командир на Седми пехотен полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916 – 1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област.
Генерал Асен Николов умира през 1928 в София.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 585
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Български офицери

Мнение от thorn » чет май 17, 2018 12:31 pm

В Бойна слава имаше подобна тема.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 397
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Български офицери

Мнение от bukvite » съб юли 07, 2018 4:13 pm

Изображение
На 7 юли 1891г. в София е роден Иван Вариклечков. Български офицер от флота, първият български адмирал. Командващ Българския военноморски флот.

Той е роден на 7 юли 1891г. в гр. София, България. Той е едно от четирите деца на семейството на полковник Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в София с артилерийска специалност.

По време на Първата световнавойна служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници. Командир на торпедоносеца „Смели“. След излизането на България от войната превежда френски части през р. Дунав. Награден е с френския Орден „Почетен легион“.

През 1931-1932г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот.

В периода 1933-1935г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935г. става флигел-адютант на цар Борис III, на когото е един от любимците, и изпълнява тази длъжност до 1937г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове.

На 10 октомври 1939г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се противопоставя категорично на плановете България да стане съюзник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Адмирал Вариклечков владее немски, френски, английски и руски език. Свири на цигулка. Женен е за Вилма-Луиза Отто, от която има син Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.

След 9 септември 1944г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Пенсията му е спряна. Не търси покровителство въпреки, че е близък роднина на армейския генерал Иван Михайлов. Умира през 1974г. на 83г.

На 7 юли 2011г. във Варна беше открита паметна стена, посветена на контрадмирала Иван Вариклечков. Тя се намира на ул. „Преслав” №16, на сградата на Щаба на флота.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 397
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Български офицери

Мнение от bukvite » ср юли 11, 2018 10:46 am

Изображение
На 11 юли 1939г. в София умира Стилиян Георгиев Ковачев. Български офицер (генерал от пехотата). От ранна възраст се включва в Ямболски революционен комитет, където помага на Георги Дражев, като се занимава с кореспонденцията на комитета. При избухването на Априлското въстание, четата на Георги Дражев се присъединява към отряда на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. При боя, който се води в Сливенския балкан, войводата Георги Дражев е заловен и по-късно, на 29 юни обесен. Младият Стилиян Ковачев обаче, успява да избегне бесилото. По време на Балканската война командва Родопския отряд, а след това - Четвърта българска армия. В началото на Междусъюзническата война за кратко е военен министър в правителството на Стоян Данев (1913).

Той е роден на 26 февруари 1860г. в Ямбол. Първоначалното си образование получава в Ямбол при даскал Атанас Кожухаров, по-късно учи в Сливен при Димитраки Хаджииванов.

След Освобождението, 18-годишният младеж, продължава обучението си, като кара педагогически курсове в Пловдив. По време на следването му е формирана Командата на волноопределяющите се и Стилян Ковачев, след успешно издържания приемен изпит, постъпва там. През ноември 1878г. командата е преместена в София, голяма част от състава ѝ, в това число и той, постъпва в новооткритото Военно училище. Завършва през 1879г., на 10 май е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция.

На 9 юли 1881г. е произведен в чин поручик. През този период се включва активно в организирането на т.нар. гимнастически дружества.

През 1882-1883 учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, но се разболява и е принуден да се завърне в България. След като се възстановява, през 1883 г. е назначен за командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция. На 7 март 1884г. е произведен в чин капитан, а през пролетта на 1885г. ротата му е изпратена в Родопите южно от Пазарджик, за да закриля местното българско население от набезите на турски и гръцки банди.

На 7 септември 1885г. със заповед №1 на майор Данаил Николаев Хасковската дружина е разделена на 3 дружини и Ковачев поема командването на 3-та хасковска дружина, което назначение е потвърдено и със заповед №4 на капитан Рачо Петров от 9 септември, като дружината е част от Търново-Сейменския отряд.

По време на Сръбско-българската война (1885) дружината, която командва е прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. Включил се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд (11 ноември) и Пирот (14-15 ноември). За заслуги във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886-1894). На 13 август 1887г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1892г. в чин подполковник. В периода 1894-1905 е последователно командир на 9-и пехотен полк, командир на 12-и пехотен полк, командир на 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия. На 1 януари 1896г. в чин полковник, през 1905г. в чин генерал-майор. В периода от 1905 до 1909г. е командир на 4-а пехотна дивизия, след което до 1912г. командир на 2-а пехотна дивизия. От септември 1912г. командва Родопския отряд.
В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд, извършил настъпление по второстепенното направление от Пловдив към Западна Тракия. След успеха на тази операция става командващ на новосформираната Четвърта българска армия, като на този пост провежда успешно отбранителната операция при Булаир и отбива десанта при Шаркьой.

На 1/14 юни 1913г., в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новообразуваното правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата ситуация остава на фронта като командващ Четвърта българска армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев. Поради несъгласие с цар Фердинанд I и започването на Междусъюзническата война, Ковачев е отстранен (28 юни/11 юли) от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса. Друга причина за отстраняването му от командването е обстоятелството, че по време на битката на река Брегалница дава заповед за отстъпление на армията, без позволение от главното командване.

След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916г. е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

След войната окончателно се уволнява от армията. На 6 май 1936г. е произведен в чин генерал от пехотата.

Отговори