Време е германската армия да се събуди от зимен сън

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 542
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Време е германската армия да се събуди от зимен сън

Мнение от bukvite » вт авг 14, 2018 7:01 pm

Изображение

За Германия армията е доста деликатна тема, особено от Втората световна война насам. Националното чувство за вина сред германците заради извършените от Третия Райх зверства някак потиска желанието за развитие на голяма и силна войска, която да пази границите на страната.

Допълнително с това гнездата на крайнодясна идеология в Бундесвера и присъствието на НАТО на световната сцена като защитен фактор определено спомагат темата за армията да остане на заден план в най-голямата европейска икономика.

Поне до момента, в който ролята на Алианса не беше оспорена от най-големия му член - САЩ. Президентът Тръмп с поведението си даде ясно да се разбере, че Америка вече не е този лоялен и всеотдаен партньор на Европа, който ще пази границите й от различните заплахи. И както самата германска канцлерка Ангела Меркел каза - време е вече Европа да вземе отговорността за собствената си сигурност в ръце.

Страната от години има изключително добра традиция в областта на разузнаването с добре развита мрежа в цяла Европа (особено на Балканите) и Близкия изток. Шпионите обаче не компенсират (или поне не изцяло) липсата на здрава и модерна армия.

Страната харчи годишно 1,13% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана - двойно по-ниско от заявените в НАТО стандарти за разходи за войската - нещо, за което страната отнася сериозни критики от САЩ. След последната среща на Алианса канцлерът Меркел се видя принудена да повтори обещанията си, че до 2024 г. тези стандарти ще бъдат постигнати.

Това ще започне още от догодина, когато се очаква в бюджета на страната да бъде заложено повишение на парите за военни разходи - общо 42,9 милиарда евро.

Истината е, че от края на Студената война насам, Бундесверът се е свил няколко пъти, особено след като през 2011 г. страната официално прекрати наборната си служба. Така от малко 585 000 щатни военнослужещи през 80-те години, сега броят на служителите в германската войска е паднал до под 179 000 в средата на 2018 г.

Нещо повече - около половината от настоящите членове на германската армия се очаква да се пенсионират до 2030 г., което отваря един сериозен проблем - липсата на кадри за Бундесвера.

Към настоящия момент свободните места в армията на Германия са 21 хил. Единият начин за попълване на редиците е връщането на казармата - нещо, което обаче среща твърдата съпротива на министъра на отбраната на страната - Урсула фон дер Лайен.

"Днес сме изправени пред нарастващи кибератаки, хибридни войни, асиметрични заплахи, пред необходимостта да се стабилизират застрашени страни като Мали или Ирак, за да не бъдат залети от хаос и насилие. За тези задачи се нуждаем от добре обучени и мотивирани експерти, от истински професионалисти", изтъкна наскоро Фон дер Лайен, цитирана от германския в. Bild.

"Вместо връщането на наборната военна служба бих искала да видя повече инвестиции и признание от обществото за мъжете и жените в униформа, които рискуват живота си за нашата свобода", изтъква министърът на отбраната.

И тук, както и в България, един от основните моменти, спиращи връщането на наборната служба, е преди всичко цената на цялото начинание. И от министерството на отбраната на Германия, и от партиите в управляващата коалиция наблягат на безспорния факт - парите за връщането на казармата биха дошли от бюджета за отбрана, който, от своя страна, е необходим за модернизиране на Бундесвера.

Но дори и казармата все пак да бъде върната, тя ще предоставя краткосрочно обучение на младежите в боравене с оръжие и строева подготовка, и то ако те не предпочетат да се запишат в службите за гражданска сигурност. Това не предоставя необходимия брой хора, които действително да запълнят една армия, която да има реален капацитет за защита на страната.

Затова интерес предизвиква и друго предложение - да се наемат чужденци, граждани на страни от Европейския съюз.

На фона на застаряващото население на страната и липсата на достатъчно желание сред младите германци да се включат във войската, това може да е ключов ход за запълване на празните места там.

Идеята не е нова. Предложението, чужденци да могат да служат в Бундесвера, не е ново. В началото на 2011 година бившият министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг разработи програма за интегрирането в армията на местни жители без германски паспорти, годни за военна служба.

През 2016 г. тя отново беше извадена от военния министър Фон дер Лайен в разработената "Бялата книга на Бундесвера за политиката на сигурност". Нейната идея е да се прокара в парламента промяна в Закона за военната служба, с който да бъде олекотена забраната за чужди граждани да служат в германската армия, позволявайки на граждани на ЕС да се бъдат зачислявани към нея.

Основният момент тук е, че службата в армията ще позволи преференции за съответните чужденци ако искат да получат германско гражданство в един момент - тактика, използвана и от други държави при мащабна кампания за набиране на военнослужещи.

И двете управляващите партии подкрепят идеята. Социалдемократите обаче изпитват някои резерви към нея.

Пред в. "Аугсбургер Алгемайне" военният експерт на Социалдемократическата партия Карл-Хайнц Брунер посочва, че може да допусне в представите си европейци да служат в германската армия, но предупреждава, че войник, който се сражава за Германия, трябва да е получил обещание да стане германски гражданин. "Ако бъдат приети граждани на други държави, без обещанието да получат германски паспорт, Бундесверът рискува да стане наемническа армия".

Реакцията на крайнодясната "Алтернатива за Германия" е очаквано срещу. Оттам дори обявиха, че управляващите са си загубили ума и посочиха, че единственото адекватно решение в случая е да се работи към връщането на наборната войска.

Дори и да бъде прокарана идеята този път, това не означава, че веднага цялата армия ще се напълни с чужди граждани, желаещи да получат германски паспорти.

Експертите коментират, че ще с приемането на промените ще бъдат назначени специални комисии, които да проверяват "годността" на желаещите. Това включва проверка на биографията на кандидатите, психотестове, изпити за издръжливост и т.н.

Идеята за промяна в Закона за военната служба и позволяването на негерманци да служат в армията е особено деликатна тема в момент, в който самото германско общество се сблъсква отново с идеята за расизма след появата на немския вариант на #MeToo, който обаче засяга расизма. Самата мисъл за преосмислянето на новата германска идентичност извън етническото "арийско" еднообразие е социален проблем, пред който страната се изправя и идеи като тази за промяна в армията само наливат масло в огъня.

Разследванията за насаждане на ксенофобия и нацистки идеи в Бундесвера не доведоха до особени промени, но темата остана да виси някъде във въздуха. Сега потенциалното вкарване на чужденци само я разпалва отново.

Но дори да се остави това настрана, пред германската армия има все още много промени. Оборудването и техниката са може би най-сериозният.

През последните години се появиха доклади за недостиг на всичко, от което може да се нуждае една армия - от бронежилетки до танкове. Германските войски в чужбина са затруднени от повредени или неправилно функциониращи оръжия и съоръжения, а липсата на резервни части оставя някои оръжейни системи неизползваеми.

Съобщенията за нефункциониращи изтребители и недостатъчното обучение за пилоти повдигат въпроси за това дали Германия може да изпълни своите отговорности към НАТО. Към края на 2017 г. всички германски подводници са били извън експлоатация, а флотът като цяло се е борил за изграждането на кораби и разработването на стратегия за развитието на тази част на армията.

Според някои експерти причината за всичко това е в самото германско общество - то просто не иска да мисли за армията. От една страна, тя се свързва малко или много с нацисткото минало на страната и с Втората световна война, а от друга - германците просто не се чувстват заплашени.

Поне това беше ситуацията преди. Сега светът е променен и срамните истории за състоянието на Бундесвера започват да будят все повече реакции, особено на фона на терористичните атентати от последните няколко години и промяната в посоката на вятъра за НАТО.

Сега Германия отново започва да осъзнава малко по малко колко важна е армията за бъдещето на страната и на Европа, защото ако Берлин иска да е лидер на Европа, той трябва да приеме и отговорността да носи не само икономическата тежест, но и тази на сигурността. А за това се изисква стабилна и добре въоръжена войска.

Отговори