На днешния ден

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » вт авг 28, 2018 9:14 am

Изображение
75 години от смъртта на Борис III Обединител!

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » ср авг 29, 2018 10:06 am

На една и съща дата – днешната – през 587 година пр.н.е. и през 70-а година след Христа, Новохудоносор Втори и Тит Флавий Веспасиан разрушават Соломоновия храм.

Изображение

admin
Site Admin
Мнения: 217
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: На днешния ден

Мнение от admin » пет авг 31, 2018 2:08 am

На 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин е убит Тодор Александров-български революционер, легендарен водач на Вътрешната македонска революционна организация.

Той е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 година учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. След няколко години се връщат в Щип и продължава образованието си в родния си град, където завършва ІІІ прогимназиален клас. В 1895 г. постъпва в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1898 година с отличен успех. В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов.

През 1901-1902 г докато преподава в Кратово, Павел Шатев се опитва го привлече в кръга на гемиджиите, но Александров отказва.

Шатев пише за познанството си от този период с Александров:

" Той диреше пътища и методи на действие за да се организира масата и се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организаци и за изпълнението на известни революционни акции. Така той мислеше за създаването на една мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех само как ще можем да направим някой атентат."

През март 1903 гoдина Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. Това му попречва да участва в Илинденско-преображенското въстание. След 13 месеца през април 1904 година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. Александров е делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг.

След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

В края на 1907 година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов.

В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.

По време на войните за Национално обединение, под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.

По-късно е в щаба на 9 велешка дружина. Награден е с орден „За военна заслуга“.С избухване на войната между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции от Христо Матов да агитират за Независима Македония, ако това не стане за това Македония да влезе като автономна област в Албания или поне Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.

Преди да се самоубие един от най-големите български поети Пейо Крачолов Яворов изпраща прощално писмо:

“Драги Тодоре,

Прости ми ти, нека ми простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук.

Ще легна при моята мила Лора.

Целувам те, дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания. Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми приляга.

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!”

Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!

Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.

Целувам те. Сбогом

Твоя Пейо

В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те нареди да стане, както намериш за добре!

Същи”

През 1918 г. по повод 15-та годишнина от Илинденското въстание в освободеният град Крушово,Тодор Александров пише статия за българското възраждане:

"Възраждането – борбите за родна черква и училище – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая борба са взели живо участие българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип,Кукуш и др. се бориха като един човек за отхвърляне на омразното гръцко духовно иго и за сдобиване със свое родно духовенство и черква и с български училища.
Моравските българи, на първо място от градовете Ниш, Пирот, Враня и др., зеха активно участие в тия борби.
И Добруджа не остана надире в тая борба: тулчанските българи в своите уредени училища дълго време служиха за пример на останалите български градове."

След края на Първата световна война, през 1919 година. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.

ВМРО започва изцяло да контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев). През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат. В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници.

През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци.На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите „Спомени“ Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров. Погребан е един до друг с телохранителя си Панзо Зафиров при параклиса „Свети Илия“ до село Сугарево.

Всяка година около датата на смъртта на великият водач на ВМРО, на гроба му, край параклиса "Свети Илия" се събират, членове и симпатизанти на ВМРО-БНД, които отдават почит на този голям радетел на българщината в Македония. Поклон!
FB_IMG_1535670453091.jpg
FB_IMG_1535670453091.jpg (52.45 KиБ) Видяна 166 пъти

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: На днешния ден

Мнение от thorn » съб сеп 01, 2018 4:52 pm

Първи септември 1939..

Изображение

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1069
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: На днешния ден

Мнение от thorn » пон сеп 03, 2018 12:15 am

Втори септември 1945..

Изображение

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 910
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: На днешния ден

Мнение от Восток » пон сеп 03, 2018 2:38 pm

През 1914 година Руската войска влиза в Лвов.

Изображение
''С кем хочешь, но за Россию.''

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » пон сеп 03, 2018 10:13 pm

На 3ти Септември 1916 година 400 кавалеристи на генерал Колев размазват при Карапелит-Кочмар около 4000 Румънци.
Изображение

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » чет сеп 06, 2018 8:12 am

Днешният ден е специален. Единственото нещо, което сме направили сами и то на пук на Великите сили.
И най-вече - заедно, че на българите това им е основен проблем.
Честито ни Съединение!

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » чет сеп 06, 2018 12:30 pm

06.09.1991 г Ленинград е преименуван на Санкт Петербург.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 510
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » пет сеп 07, 2018 2:26 pm

Победата в Добричката епопея. Победоносният край на Добричката епопея, в която българските войски - 1-ва Конна дивизия, 6-та пехотна, Бдинска дивизия и на Варненският укрепен пункт разгромяват руско-румънско-сръбските войски.
Първото голямо категорично поражение на руските нашественици и сръбските им съюзници, доброволци, които няма да запомнят Добруджа с добро.
''Патриархът на българската литература'' Иван Вазов, който ще посвети лично на генерал Иван Колев стихотворението си ''Добруджанска конница'' е принуден да възкликне: "Една легенда в Добруджа умре!"…Да кажем по-добре: Там цяло минало загина". Там България ПОБЕДИ ВСИЧКИ.

Изображение

Отговори