В тези дни преди 74 години на 13 срещу 14 февруари бе извършено престъпление срещу човечеството!
Англо-американски бомбардировки с невиждана жестокост, без никакъв военен ефект, нанесени единствено за да стреснат победената вече Германия. Всъщност не да стреснат Германия, а СССР. Вижте какво са направили, в името на тая цел "великите демокрации".
53 дена преди капитулацията на фашистка Германия!
...
Резулатът:
- около 178 000 жертви /за сравнение при другото престъпление
срещу човечеството, сътворено еднолично от САЩ - бомбардировката над Хирошима, жертвите са около 70 000/.
...
Малко подробности:
Ето какво пише за това варварство роденият в Дрезден, авторът на "Антон и Точица" - Ерих Кестнер:
"Дрезден вече не съществува. С малко изключение той изчезна от лицето на земята. Изтри го Втората световна война за една нощ с едно махване на ръката. Стотици години беше създавана с нищо несравнима красота. Само няколко час трябваха, за да се превърне всичко в прах. Това стана на 13 февруари 1945 година. Тази нощ той беше разрушен от англо-американската авиация. Осемстотин самолета хвърлиха фугасни и запалителни бомби.
И остана пустиня".
...
Тази бомбардировка в самия край на Втората световна война в стил "На умряло куче нож вади" е ни повече, ни по-малко с една, единствена цел да сплаши победоносната Червена армия, намираща се на 60 км. от Дрезден, както и германската нация. Не, не фашистите, а обикновените германци - стожера на континентална Европа.
Показателни са документите на ВВС на Великобритания, сочещи планирането на авиоударите, същите са насочени не дори към промишлени предприятия /там войска и военни обекти не е имало/, а по жилищните квартали и изключително ценния в културно отношение център на града.
В заповедта на Чърчил се казвало:
"Дрезден — седмият по големина град на Германия, остава най-голямата застроена територия, неподложена още на бомбардировки... Целта е да се порази врага там, където ударът ще се окаже най-чувствителен за него, градът да стане непригоден за обитаване и заедно с това да се продемонстрира пред руснаците, настъпващи към Дрезден, на какво е способно командването на бомбардировъчната ни авиация".
Още малко описание, извинете, но искам да пресъздам жестокостта и цинизма на военното престъпление:
Когато първите сигнали за тревога ознаменували началото на 14-часовия ад, дрезденци послушно се разпръснали по своите убежища. Без всякакъв паника, предполагайки, че тревогата е лъжлива. Техният град никога не бил атакуван от въздуха. Много от тях никога не биха повярвали, че такъв "велик" демократ, като Уинстън Чърчил, заедно с другия велик демократ Франклин Делано Рузвелт, ще решат да екзекутират Дрезден с тотална бомбардировка. Хората едва си отишли от бомбоубежищата, когато над града в 22 часа и 9 минути на 13 февруари 1945 година била хвърлена първата бомба. Атаката продължила 24 минути. За тези минути градът бил превърнат в море от огън.
След първия рейд имало три часова пауза. Затишието измамило хората. За да се спасят от смъртоносната горещина, хиляди се отправили в Грос-Гарден, чудесен парк в центъра на Дрезден. Но палачите пресметнали всичко. В 1 часа и 22 минути започнал вторият рейд. Небето се покрило с два пъти повече бомбардировачи, те трябвало да убият тези, които все още не били убити. "Успехът" на англо-американците бил пълен. В течение на няколко минути огнената полоса пресякла тревата, обхванала дърветата на парка и запалила всичко, което имало в него.
Епилога бил в 10,30 часа сутринта на 14 февруари над града била хвърлена последната порция бомби. Това вече било садизъм.
Англо-американските самолети летели много ниско и разстрелвали всичко, което се движело, включително колоната на спасителните автомобили, които прибирали живите.
...
Снимката, която съм постнал е направена две седмици след бомбардировката. Тя казва много.
А вижте някакъв швейцарец как я описва наживо:
"Аз видях откъснати ръце и крака, обезобразени тела и глави. На площада телата лежаха така плътно, че трябваше да се предвижваш с определена предпазливост".
