На днешния ден

admin
Site Admin
Мнения: 1063
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

На днешния ден

Мнение от admin » пет май 11, 2018 12:04 pm

Днес е 11 май, празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
Църковният празник го пропускам като обяснение, интересен за историята е другия.

За пръв път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » чет май 17, 2018 7:22 am

На днешния ден през 1913 г е сключен Лондонския мирен договор
Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война (юни 1913).
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0 ... %80_(1913)

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » съб май 19, 2018 7:52 am

Днес е 19 май. Денят на един от най-известните преврати в историята ни.
Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в България, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0 ... 0%B0%D1%82

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » вт май 22, 2018 8:52 am

Изображение
На този ден през 1877 година, Самарското знаме е връчено на Българското опълчение
На днешния ден през 1877 година, на официална церемония до град Плоещ, Румъния, изработеното в руския град Самара знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир подполковник Павел Калитин.

Създаденото от монахини в Иверския манастир знаме първоначално е било предназначено за Априлското въстание от 1876 година, но по решение на местната власт в Самара е предадено година по-късно на Българското опълчение.

На специална церемония в Плоещ на 6-ти май по стар стил (18-ти по нов) делегация от руския град тържествено връчва трикольора в червено, бяло и синьо на Трета опълченска рота с командир щабс-капитан Попов и Трета дружина, предвождана от подп. Калитин. За знаменосец на новия флаг е определен Антон Марчин. Знамето е заковано на дръжката със златни пирони, последният от които е поставен от старият поборник и войвода дядо Цеко Петков.

Знамето участва в сраженията край Стара Загора, където последователно загиват трима знаменосци. При риска флагът да бъде пленен, командирът подп. Калитин героично жертва живота си, за да не попадне знамето в ръцете на врага. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група и в последствие участва в битките при Шипка и Шейново.

Днес оригиналното Самарско знаме може да бъде видяно в Националния военноисторически музей, където то се съхранява при специални условия от 1946 година насам.

Eguo
Мнения: 2178
Регистриран: нед май 13, 2018 2:05 pm
Местоположение: Русия

Re: На днешния ден

Мнение от Eguo » вт май 22, 2018 9:45 am

Интересно.
не знал, что такие цвета у Самары. (как у Голландии :) )
Специально проверил - вот современный флаг Самары.

Изображение

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 2963
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: На днешния ден

Мнение от Восток » ср май 23, 2018 2:30 pm

Поредна годишнина от смъртта на Евгений Родионов. Преди 22 години е убит от чеченските терористи, защото отказва да свали кръста и да се откаже от Православието.

Изображение
Той избра кръста
https://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8 ... %82%D0%B0/
"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » пет май 25, 2018 9:07 am

Днес е Денят на пешкира. Всеки взема бял пешкир под ръка и чака летяща чиния да го отведе.
Всъщност на днешния ден почина Дългас Адамс, оставил ни незабравимия 'Пътеводител на галактическия стопаджия".

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » пон май 28, 2018 10:35 am

На днешната дата, през 1588 г., Великата армада започва да напуска пристанището в Лисабон - 130 кораба и над 30 000 войници потеглят на поход по море срещу Англия. Последният кораб напуска пристаните на Лисабон на 30 май. Армадата е сред най-значителните по брой съдове и размер на самите кораби военноморски ескадри в историята на Европа.

Изображение

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » пон май 28, 2018 11:45 am

През 1905 г., на този ден, завършва битката при Цушима - едно от най-сериозните поражения в историята на руските военноморски сили.

Значително по-многобройният японски флот (общо 89 съда, от които 5 бойни кораба, 21 крайцера и 27 разрушители) прихваща и потапя голяма част от руския Балтйски флот, който обикаля голяма част от земното кълбо за да се включи във военните действия срещу Япония. Руските сили, командвани от адмирал Зинови Петрович Рожественски, губят 27 от общо 38-те кораба, с които разполагат. 14 съда са потопени, а други 13 са пленени или разоръжени. Руснаците губят около 4 400 убити и 6 000 пленени, докато японските загуби са по-малко от 150 души.

С победата си, Япония циментира своя цялостен успех във войната. Шокът за имперска Русия е значителен и води до тежки външни и вътрешно политически сътресения за Петербург.

Изображение

Изображение

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » вт май 29, 2018 3:46 am

213 години от рождението на легендарния Ильо Войвода
Изображение

На 28 май преди 213 години е роден легендарният Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо. Той е един от малкото поборници за българската свобода който участва в почти всички въстания за независимост и доживява Освобождението на България. В народната история е определян и като "последния хайдутин".

Роден е през 1805 в град Берово . Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук. През 1850 след скарване с Ильо, беровския Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти, Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово. Байрактар е сестра му Мария Попгеоргиева. По време на Кримската война (1853-1856 г.) четата му нараства до 70 души. През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща “хабер”, че турската махала ще се изравни със земята, с което спасява българите.

През 1856 Скопският паша започва преговори с Ильо войвода да се върне към мирен живот. Не след дълго от Цариград пристига известие да не се преследва войводата, ако се върне към мирен живот с дружината си. Чрез кюстендилския митрополит Авксентий Велешки на Ильо войвода е дадено писмено тържествено опрощение. Заедно с верния си другар Нико Камбера, той слиза в Кюстендил, където властите го посрещат тържествено и му разрешават да носи оръжието си. Ильо войвода се връща в Берово, но разкрива тайния замисъл на група местни турци да го убият. Заедно с Нико Камбера избива заговорниците и отново хваща планината. Подгонен от голяма потеря, е принуден да търси убежище в Света гора и Солун. От 1860 г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а през 1861 г. се включва в Първата българска легия на Раковски. Тук той става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легистите.

По-късно взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в Сръбско-турската война от 1876 г. В края на войната, при село Делиград, в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери. В следствие на раната от сръбския куршум на Ильо войвода са извадени две ребра и той остава сакат с дясната ръка. За показаната храброст във войната е награден със сръбския “Татковски” орден за храброст.

Руско-турската война от 1877-1878 г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на опълченска чета. Води отряда в Ловешко в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на Юрий Задерновски, началник дивизион на 4-ти улановски харковски полк, със задача преследване на турците по посока Радомир-Кюстендил. На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878 г. – Дупница. На 11 януари 1878 четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. На 12 януари, поради настъплението на многобройна турска войска откъм Крива паланка, са принудени да се оттеглят. На 17 януари един силен руски отряд, начело с генерал барон Майендорф и четата на капитан Ильо повторно освобождават Кюстендил. По заповед на коменданта на града поручик Н. Савойски, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата.

Дори и в свободна България войводата не спира да работи за освобождението и на други ббългарски територии, отстанали във властта на султана. По настояване на митрополит Натанаил и Стефан Стамболов разработва план за освобождението на поробените части. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като води чета по десния бряг на р. Струма. По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с.Извор. Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпуснатата от княз Обренович пенсия.

През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода с интерес следи събитията и поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му го превръщат в истинска егенда още докато е жив. Възпят е в множество народни песни.

Издъхва в Кюстендил на преклонна възраст през 1898 г., а погребението му се превръща в събитие от национален характер.
Поклон пред паметта на Този Бележит Български Патриот 🇧🇬💓🕯💓💓💓

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4477
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: На днешния ден

Мнение от thorn » вт май 29, 2018 9:42 am

На 29 май 1453 г. орките превземат Гондор.
Изображение

Алюзията с произведението на Толкин дава представа за начина, по който събитието е възприето в християнския свят.

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 3085
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: На днешния ден

Мнение от jacksparrow » вт май 29, 2018 10:54 am

Пада, защото венецианците предават императора за търговски права със султана и си взимат корабите в решителния момент, за да правят сечено на генуезците. Даже са имали и някакъв неутрален аутпост до Констатинопол, но са разрешили на турците да си разположат там оръдията и да обстрелват стените, противно на всякакви правила. Имаше хубава книга ама не мога да се сетя сега.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » вт май 29, 2018 10:56 am

jacksparrow написа:
вт май 29, 2018 10:54 am
Пада, защото венецианците предават императора за търговски права със султана и си взимат корабите в решителния момент, за да правят сечено на генуезците. Даже са имали и някакъв неутрален аутпост до Констатинопол, но са разрешили на турците да си разположат там оръдията и да обстрелват стените, противно на всякакви правила. Имаше хубава книга ама не мога да се сетя сега.
Те, венецианците и за първото превземане на Констатинопол са виновни...

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4477
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: На днешния ден

Мнение от thorn » вт май 29, 2018 11:59 am

jacksparrow написа:
вт май 29, 2018 10:54 am
Пада, защото венецианците предават императора за търговски права със султана и си взимат корабите в решителния момент, за да правят сечено на генуезците. Даже са имали и някакъв неутрален аутпост до Констатинопол, но са разрешили на турците да си разположат там оръдията и да обстрелват стените, противно на всякакви правила. Имаше хубава книга ама не мога да се сетя сега.
Джак, моля те, недей. Всяко изречение, което си написал, е лъжа. Аутпостът е Пера, той е генуезки и остава неутрален. Но говорехме за венецианците. От 26 кораба на бранителите - 8 са венециански, командирът на целия флот е венецианец, командирите на три от отбранителните участъци на стените са венецианци, по брой от чужденците в силите на защитниците, венецианците отстъпват само незначително на генуезците. Загиват 68 патриции само от знатните родове. Венеция макар и със забавяне и интриги, но съоръжава значителна ескадра от 25 кораба, която обаче не пристига навреме.

Така, че, въпреки че като цяло Венеция има главна вина за разгрома на империята като цяло, то конкретно за 1453 - няма.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » вт май 29, 2018 12:44 pm

И една алтернативка от Манол Глишев
"29 май. Теофил Палеолог огледа бойното поле. Решаваща беше позицията на братовчед му Константин, разбира се. Най-храбрият сред храбрите. Той се бе поставил в челото на контраатаката, заедно с отрядите на Сфранцес и Джустиниани или по-скоро с това, което бе останало от тях, и им бе наредил да напредват по пътя към Анастасиевите стени. Когато се сблъскаха с османците, кир Теофил затаи дъх. Беше сигурен в последиците от заповедите на Константин - той за няколко минути бе решил съдбата на десетки хиляди души. Наслаждавайки се на чувството, Теофил заоглежда с любов стегнатите гръцки и венециански редици, бледата зеленина на горичката отвъд стената, тъмните хълмове. Господи, каква прекрасна битка!

Ударът ги свари неподготвени, горките нещастници. Отрядът на Сфранцес стана на пух и прах, като стъклена бутилка, хвърлена срещу стена, но редиците, командувани от Константин и Теофил, не се разкъсаха. Венецианските моряци атакуваха и помитаха всичко по пътя си. Османските части изчезваха една подир друга от лицето на Тракия. Султанът нямаше избор и бе принуден да отстъпи, а Теофил прати малките резерви от кавалерията да блокират отстъплението към Адрианопол. После, бавно и уверено, сам нанесе последния удар. Тук съотношението ромеи срещу турци беше четирима към трима. Мехмед бе почти свършен, оставаше му минимален шанс за спасение. Теофил Палеолог се усмихна широко изпод шлема си и махна приятелски на далечната фигура, която представляваше Константин. "Знам как се чувстваш", помисли си той. Султан Мехмед и оставащите му няколкостотин смелчаци бяха обкръжени и скоро щяха да се предадат или да загинат. Императорът току-що бе направил невъзможното. "Спаси, Господи, Своя народ..." Учебниците по история можеха да вървят по дяволите."

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 2963
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: На днешния ден

Мнение от Восток » вт май 29, 2018 1:17 pm

thorn написа:
вт май 29, 2018 9:42 am
На 29 май 1453 г. орките превземат Гондор.
Алюзията с произведението на Толкин дава представа за начина, по който събитието е възприето в християнския свят.
В коя част от християнския свят, потомците на тия от април 1204 едва ли са жалили толкова...
"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

Потребителски аватар
jacksparrow
Мнения: 3085
Регистриран: вт май 08, 2018 12:24 am

Re: На днешния ден

Мнение от jacksparrow » вт май 29, 2018 1:35 pm

Имам предвид дожовете, не обикновените венециански наемници, офицерите и дори Джустиниани , те са дали своя дан, били са се с орките до самия край, даже са ги запалили в една кула, която отказвала да се предаде. Политиците и техните алъш вериши, било им е все едно с кой ще въртят търговия, с Мехмед или с теофилите пък и мемет е давал повече и е имал и повече пристанища в БИ. След падането на Констатинопол нямат проблеми да си развиват търговията.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 4477
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: На днешния ден

Мнение от thorn » вт май 29, 2018 2:22 pm

Cъжалявам, просто не е така.

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 2963
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: На днешния ден

Мнение от Восток » ср юни 06, 2018 4:28 pm

На тази дата през 1799 година е роден Александър Пушкин, днес се отбелязва и деня на руския език.

"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » чет юни 07, 2018 1:06 pm

Изображение
На 7 юни е 1988 г. е изстрелян е съветския космически апарат Союз ТМ-5, сред чийто екипаж се намира втория български космонавт Александър Александров.

Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.

Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега доктор).

През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.[1]

Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на Съветския съюз.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » съб юни 09, 2018 8:35 am

9 юни. Преврат сваля правителството на Стамболийски и реално чак до 35 следват вълни от червен и бял терор.
Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението "да царува, без да управлява".

Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т.нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922, завършил със страхотно поражение, което накарало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.

Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии, припомня знам.бг. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда и пр. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Ал. Стамболийски и др. земеделски дейци и министри, с които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. Повод за преврата били силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др.

В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност. Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният преврат не бил тайна за българската общественост, известието за неговото извършване било посрещнато със слисване в страната. По-значителна съпротива му оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » съб юни 09, 2018 8:38 am

И следват интересни събития. Първо БКП не подкрепя земеделците (две буржоазни партии се бият за властта), даже нарочно спира въстанието в Плевен, където работите са били сериозни. После идва депеша от Москва и се прави Септемврийското въстание и после почва една - шпицкоманди, червен терор, атентата в Св. Неделя, Цанков и какво ли още не... Интересно е, че навремето се премълчаваше за участието на ВМРО в тези неща. После се разбра, че всъщност са имали основна роля.

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 2963
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: На днешния ден

Мнение от Восток » вт юни 12, 2018 1:44 pm

По повод днешната дата:

"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 760
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: На днешния ден

Мнение от bukvite » чет юни 14, 2018 5:53 pm

Днес е роден Че Гевара. Някога го имах за герой. Сега не знам вече. Но продължава да ми харесва като личност.

admin
Site Admin
Мнения: 1063
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: На днешния ден

Мнение от admin » съб юни 16, 2018 9:51 am

На 16 юни 1913 година България обявява война на Сърбия и Гърция, с което започва Междусъюзническата война. Ден останал в българската история с прозвището "Денят на престъпното безумие".

Отговори