Велики пирати

За дървени кораби и железни мъже
Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 568
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Велики пирати

Мнение от bukvite » ср авг 01, 2018 8:42 am

Изображение
Френския пират Оливие Ле Васьор (Ла Буз/Ла Буш)
(р.1688/1689/1690 ггг. (неуточнена дата на раждане) — у. 7 юли 1730 г., смърт чрез обесване на о.Реюнион)
Изображение
Оливие Ле Васьор (Olivier Le Vasseur) –
най-известният френски пират от «златната епоха на пиратството»; влиза в историята на морското разбойничество под псевдонима Ла Буз( в документите се срещат и други варианти на изписване на името му — Оливие де ля Буш, Луи Ла Буз, Лебюз, Лабюз). Неговите съкровища до ден днешен са търсени на островите в Индийския океан.
Изображение
На Оливие Ле Васьор се усмихва небивал късмет.Заедно със своя «колега», капитан Тейлър, той през 1721 г.недалече от о.Мадагаскар пленява португалския кораб «Ла Виерж дьо Кап».Съкровищата, превозвани от този кораб, позлатили всички без изключение участници в грабежа и се смята, че по-голямата част от него е дело на френския пират.

През 1730 г. Ле Васьор е арестуван и осъден на смърт чрез обесване.Но по време на изпълнението на наказанието, в последните си секунди, Ле Васьор хвърлил смачкан лист сред тълпата и успял да извика нещо от сорта на «който му стига умът да да разшифрова тази записка, ще стане несметно богат».За правдоподобността на тази история нека съдят изследователите на историята, но от този момент легендата за златото на френския пират се разнесла по целия свят — и досега около нея не утихват и най-разгорещените спорове.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 568
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Велики пирати

Мнение от bukvite » ср авг 01, 2018 8:47 am

Пиратът-капер Уилям Кид /р. 22 януари 1654 г. в кралство Шотландия — у. 23 май 1701 г. в кралство Англия/
Изображение

Уилям Кид (William Kidd) — един от най-прочутите пирати за цялата история.
Известен не толкова със своите пиратски подвизи, колкото със съдебен процес, в който има низ от странности и нелепости.
Наказанието превръща капитан Кид в легенда, два пъти го бесят, тъй като първия път въжето се скъсва.След смъртта му неговото тяло е поместено в желязна клетка, в която виси 23 год...

Изображение

В продължение на 200 години търсачите на съкровища безуспешно търсят това на капитан Кид, което може и никога да не е съществувало.
Изображение

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 568
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Велики пирати

Мнение от bukvite » ср авг 01, 2018 8:51 am

ЧЕРНОМОРСКИ ПИРАТИ
Василен Димитров
Изображение
Най-известният пират на Османската империя Хайредин Барбароса може и да е с българска жилка.
Той всъщност е християнин, а корените на родата му е нейде от Балканите.

Преди време едва разработил активите от намирането на мощите на Св. Йоан Кръстител, Созопол произведе нова бомба чрез археологията. Беше изровен скелетът на вампир, а за да бъдат още по-привлекателни останките за туристите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров предположи, че кръвопиецът вероятно е българският пират Кривич.
Кривия, наричан така заради патравите крака, е регистриран през 1287 г. във венециански архиви като морски разбойник.
Книгите съхраняват статистика за всички пиратски акции срещу техни галерии в Черно море.

През 1352 г. човек със същото име - Кривич, е управител на Созопол. Едва ли е случайно съвпадение - почти със сигурност става въпрос за внука на пирата. Не е изключено и дядото също да е бил управител на града, назначен от търновските царе.
Точно както знаменития пират Хенри Морган е посочен за вицегубернатор на Ямайка. И като него Кривич превръща пиратството в държавна политика. Той отказва да плаща такси и мита в нашите пристанища и е бил нападан. Крайната цел била подписването на спогодба с България.

Според Божидар Димитров на пръв поглед в Черно море липсват условия за развитието на пиратството в класическата му форма, познато още от антични времена – тоест държавата стои зад него. Такива като знаменития английски пират Франсис Дрейк, описван като най-добрият от моряците на кралица Елизабет I – б. а.), и френските капери.

„В това море няма острови, на които да търсят убежище за складирането на оплячкосаното съкровище. При нас има още една разлика – крайбрежното пиратство, тоест морските разбойници са действали от сушата”, разказва пред „Седмичен труд” Димитров, който се запалва по историята, гмуркайки се край родния Созопол за артефакти, а по-късно развива уменията си, за да стане републикански шампион във водолазния спорт.

Първите сведения за пиратство по родното Черноморие са от Ксенофонт

Атинският пълководец и политически деец пише, че през IV в. пр. н. е. гърците открили изгодите от търговията с племената по Черноморието. Хиляди гемии започнали да кръстосват морските пътища на сегашна България към големите градове Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър) и Аполония Понтика (Созопол). От богатите страни на юг те носели скъпоценности, медни съдове, луксозни платове. В замяна отплавали с жито, животни и др. В развихрилата се търговия стремглаво се разразило и крайбрежното пиратството. Траките чакали на брега, разделен на участъци от отделните родове, някой кораб да бъде изхвърлен от вълните или да пусне котва в защитен залив, за да го ограбят. Най-често това се случвало в Ахтополския или Царевския залив.

„Написаното от Ксенофонт най-неочаквано се потвърди от археологическа находка в Несебър от същата епоха. Стана ясно, че тракийските владетели получавали почетно място в театъра на гръцките държави и правото корабите им да влизат без мита срещу задължението да не ограбват плавателните съдове на елините”, продължава разказа си Димитров. От тогава в историята като

най-страшните свърталища на морски разбойници

у нас са останали заливите – Силистар, Листи и Кастрич – под Синеморец, Св. Параскева, Бегликташ – над Приморско, и Болата над Калиакра. Капитаните на търговските кораби предпочитали да плават с дни без да акостират, за да стигнат живи и здрави до северните скалисти брегове, брулени от коварните североизточни ветрове, които правят най-големият разгон на вълната. Малкото закътани заливи като Болата изглеждали изключително примамливи, но там дебнели морските разбойници.

„В римската епоха е невъзможно да има пиратство в Черно море. Империята укрепвала градовете с ескадри от по 20-30 бойни кораба. По-късно Византия също плаши със сериозни бойни сили. Флотата й е от 200-2600 бойни кораба. България пък поддържа ред по крайбрежието с войска и противодесантни валове”, казва още Димитров.

Повече сведения за морското разбойничество у нас има с намесването на новите играчи в Черно море – Венеция и Генуа. От територията на днешна Варна, Бургас и Балчик се товарят на корабите колосални количество жито, кожи, месо, риба, мед, злато, сребро и черен пипер. Те развиват търговски отношения с България, но са в постоянен конфликт помежду си и в стремежа си за превес на силите създават условия за държавно пиратство.

През 1277 г. отношенията с Венеция се влошават. Старата Митрополия (църквата „Св. София”), намираща се в центъра на Стария Несебър, е ограбена от флотата на италианската република, която отнася мощите на Св. Теодор, Св. апостол Андрей, Св. Сист и ръката на Св. Вартоломей. Реликвите били пренесени във Венеция - в църквата „Св. Салвадор”, където се намират и днес. България отвръща на удара чрез споменатия в увода Кривич Кривия, който нападнал венецианските галери.
Акт пиратство от българска страна е записан и в книгите на Генуа, когато в 1314 г. в пристанището Маврокастро, намиращо се в Белгород - днешна Украйна, е оплячкосана галера. Тъй като италианците прекрасно знаели, че държавата в лицето на

цар Тодор Светослав Тертер стои зад акцията

наложили жестоко наказание. Забранили на поданиците си търговията с нашите пристанища. Наложили на своите глоба от 5000 либри сребро (мярка за тегло равна на 0,5 кг) за влизане, а за Созопол имало допълнителна такса от 1000 либри. Позволили им да нападат и ограбват българите. Очевидно тогава Созопол е бил личен домен (наследствено поземлено владение на царя – б. р.) и доходите отивали директно при короната, а не в държавната хазна. С тази забрана са целели да ударят лично Тодор Светослав Тертер”, продължава разказа си Димитров.

През XIX в. Калиакра става столица на деспота Добротица, но и преди това е важно пристанище, твърде удобно за морските разбойници. Управителят използва пиратството за поддържане икономиката на владенията си. Добротица е първият наш владетел, създал собствен военноморски флот. Плавателните му съдове участвали в бойни действия срещу Генуезката република.
През XVI в. Черно море е затворено езеро в Османската империя и условията за пиратство са нищожни. Старото турско име на Тюленово - Калъч кьой (селото на сабята) подсказва, че то е свързано със специфичен занаят, практикуван от жителите на селището. Те палели в бурни нощи огньове по брега,

заблуждавайки корабите, че там има фар на пристанище

Според легендите, при опита си да акостират плавателните съдове моряците се разбивали в скалите, а местните разграбвали товарите им, избивайки спасилите се пътници и членове на екипажа.

През 1570 г. обаче в битката при Лепанто е унищожена османската флота. От ситуацията се възползват лазите - племена от източното крайбрежие на Черно море, които не са морски разбойници, а организират атаките си от водата към сушата. Голямата психоза по това време обаче всяват казаците – запорожки и донски. Те нахлуват по поречието на Днепър и Дон с бързите гребни лодки чайки, с един топ откъм кърмата, и връхлитат върху тежки търговски кораби на империята.

„Казаците превземат дори градове като Варна, Каварна, Созопол, Ахтопол, ограбвайки както мюсюлмани, така и християни. Това довежда до отдръпването на населението навътре в страната. Рязко изчезват цели селища, тъй като през 2-3 години те стават лесна плячка. Обезселеното и подивяло крайбрежие открива възможност за действие пред българските морски хайдути, които всъщност са си пирати. Техен най-ярък водач е Вълчан войвода, известен с набезите си в залива Св. Параскева край Приморско”, разкрива Димитров.
Изображение
Вълчан войвода е много популярен в народните предания в Странджа, Сакар, Източна Стара планина, но всъщност е историческа личност със солиден принос в народните борба през XVIII и XIX век. В неговата дружина от 70 души е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните). Родният пират обирал съкровища не само от османските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Всичко било с една цел - да бъде за освобождението на България.
Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да помагат и след Освобождението.

Марин Българина вилнял в Адриатическо море

Според исторически извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза българите са сред най-опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море в периода 1270-1350 г. Не се цитира нищо конкретно освен няколко думи за „прочутия пират Марин Българина”. Той живял в края на ХІІІ век и действал в Адриатическо море край нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия).
Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, но не знаем дали е работил за своя сметка или е бил на договор. През 1293-1294 г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменил пратеничества, които да съгласуват действията им против пирата.

Авантюристичните ни предци правят рейдове и по Средиземноморското крайбрежие. Арабския летописец Ал Масуди, пише през Х век, че „пиратските експедиции на българите разкриват поразяваща прилика с нападенията на викингите”.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1441
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Велики пирати

Мнение от thorn » ср авг 01, 2018 11:52 am

Пропуснато е пиратството на готи и херули през III век, а те са опустошили цялото Черноморие. Май са ползвали флотите на боспорското царство, поне отначало.

Стана ми интересно за привилегиите, които гръцката колония Месамбрия дава на тракиеца - корабите му да влизат без мито. Не се сещам за такъв надпис. Имам предвид засягащ кораби, иначе май имаше за някакъв дето м оказват почести като ходи на театър там.

Подръжката на ескадри от по 20-30 кораба в повечето черноморски градове по римско време е нереално. На империята просто не им е трябвало. Струва ми се по-реално да е имало примерно по един-два кораба (военни) и то малки. Евентално малко повече в по-големите пристанища.

Бройките на византийските флоти нищо не означават. Това, че империята е имала периоди с 200 военни кораба, не означава, че ги е завирала в Черно море постоянно. А 2600 кораба са еднократна и вероятно доста преувеличена цифра за поход на Константин V и включват маса от транспорти.

Забравих да спомена пропускането на походите на руско-варяжките пирати през 9 век. Гаднички са били, но и най-големият им поход е бил разгромен от една импровизирана флота от остарели и бракувани вече кораби, а не от предполагаемите 200 редовни кораба в Черно море.

И освен това ми е крайно интересно сведението на Масуди. Не ми е известно и не ми и звучи особено достоверно.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 1441
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Велики пирати

Мнение от thorn » ср авг 01, 2018 11:56 am

„прочутия пират Марин Българина”. Той живял в края на ХІІІ век и действал в Адриатическо море край нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия).
Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, но не знаем дали е работил за своя сметка или е бил на договор. През 1293-1294 г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменил пратеничества, които да съгласуват действията им против пирата.
Може и да е бил българин, но е действал по време, когато там българска власт не са помирисвали от поне половин век.

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 568
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Велики пирати

Мнение от bukvite » чет авг 02, 2018 9:18 am

Сър Томас Кавендиш
/Sir Thomas Cavendish/ –
(р.19 септември 1560 г., близо до Ипсуич, Англия - у. май 1592 г., Острова на Възнесението, Атлантическия океан) —
английски мореплавател, изследовател, пират. Бил е приватир, капер, известен като «Навигатора» (англ.The Navigator).Втори в Англия и трети в историята на света околосветски мореплавател.
Прославя се със своите пиратски набези в Тихия океан.
Изображение

Младостта му преминава на служба в Английския флот.Томас води толкова бурен живот, че за кратко време пропилява наследството, което получава. А през 1585 г. напуска службата си и се отправя на пътешествие за своя дял, който му се полага, към богатата Америка. Връща се в родината забогатял. Леките пари и щастливият случай го заставят да избере именно пиратския път за прославяне и забогатяване.
Изображение
На 22 юли 1586 г. Кавендиш, оглавил своя собствена флотилия, се отправя от Плимут на експедиция в Сиера-Леоне.Експедицията имала за цел да намери нови острови, да изучава ветровете и теченията.Обаче това не попречва на Кавендиш и компания паралелно с експедицията да се занимават и с откровени грабежи. Още на първата спирка в Сиера-Леоне Кавендиш заедно със 70 от своите матроси ограбва местното население.«Сполучливото начало» му позволило да мечтае за грандиозни подвизи.
На 7 януари 1587 г. Кавендиш преминава Магеналовия проток, след което се отправя на север по протежението на крайбрежната ивица на Чили.Освен Кавендиш само един-единствен европеец е минавал по този маршрут - Френсис Дрейк. Испанците контролирали тази част от Тихия океан, наричайки я «Испанското езеро».Слухът за англичаните-пирати ги заставя да съберат гарнизони. Но и флотилията на англичанина понесла известни загуби – Томас си намерил малко и тихо заливче за ремонт на съдовете. Испанците не останали да изчакват, намирайки пиратите чрез хайка.
Обаче англичаните не само отблъснали атаката на превъзхождащия ги враг, но и го обърнали в бягство и така ограбили няколко местни съседни поселения.
По-нататък продължили вече с два кораба.
На 12 юни 1587 г. те достигат Екватора и до ноември те изчакват «ковчежния» кораб «Санта-Анна» със своя добив от мексиканските колонии.
Упорството им било възнаградено и и те пленили трюмове пълни със злато и скъпоценности. Но при деленето на плячката пиратите се скарали, и Кавендиш останал само с един кораб. С него той се отправя на запад, където при грабеж плячкосва товар подправки.
На 9 септември 1588 г. корабът на Кавендиш се прибрал в Плимут. Пиратът не само се превърнал в един от първите, осъществили околосветско пътешествие, но и още успял да го направи доста бързо – за 2 години и 50 дни. Към това капитанът се завърнал с 50 души от неговия екипаж. Този рекорд се оказал толкова значителен, че останал непобеден повече от 2 века.
Изображение

Отговори