ЩЕ ПОМНИМ ИМЕНАТА ИМ. ЩЕ СЛАВИМ ДЕЛАТА ИМ - Силвия Бояджиева

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
admin
Site Admin
Мнения: 76
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

ЩЕ ПОМНИМ ИМЕНАТА ИМ. ЩЕ СЛАВИМ ДЕЛАТА ИМ - Силвия Бояджиева

Мнение от admin » ср юни 13, 2018 9:59 pm

ЩЕ ПОМНИМ ИМЕНАТА ИМ. ЩЕ СЛАВИМ ДЕЛАТА ИМ

Една от любимите страници от историята на нашата родина, най-славната, е Освобождението на България. 140 години ни делят от онзи паметен ден, когато саможертвата, героизма са получили своя смисъл. 140 години от както можем да кажем "Вече сме свободни".
Ние сме се родили и живеем в свободен свят, приемаме свободата като нещо нормално, като нещо което ни се полага. Рядко се замисляме, че тя е дар. Дар, който сме получили и имаме дълг да пазим, за да има смисъл живота на хилядите предци. Днес е лесно. Не ни харесва тук и купуваме билет за един по-добър свят. Какъв шанс! Но преди 140 години българите не са видяли в бягството изход. Те са избрали друг път. А, ако не бяха? Замисляме ли се ако не бяха? Дали щеше да ни има и ако... Днес честваме, че някой преди 140 години е решил да ни има. За това трябва да помним имената им, както помним тези на нашите родители, за това трябва да ги почитаме, така както почитаме нашите родители, за това трябва да ги обичаме, както обичаме нашите родители.
„Тоз който падне в бой за свобода, той не умира“ е казал поета и революционер Христо Ботев. В днешният егоцентричен свят това са повече думи от учебника по литература, които бързо заглъхват след следващото произведение, а вероятно вече отпаднало от учебният материал. Даже няма къде да чуем повелята на бореца, безмъртната му песен. Нима ще позволим това?
Ние знаем, че душите им се скитат нейде из Балкана, тези невидими пазители на свободата пеят още своята хайдушка песен! От нас се иска само сърце и душа да я чуем, памет да съхраняваме и предаваме нататък. Не е трудно. От нас не се иска да оставим семейставата си и да нарамим пушка, да влизаме в битка. От нас се иска да помним имената им и да не забравяме делата им. Всъщност е толкова лесно! Да препрочитаме стиховете на Ботев, да си припомняме заветите на Апостола, да се изкачиме на паметника Шипка, да тръгнем по стъпките на Ботевата чета до връх Околчица, да посетим Плевенската епопея или Национален паметник-костница, намиращ се в град Русе.
Ако сте от Варна като мен, купете едно цвете и обиколете Алея на Възраждането и изчетете възпоменателни плочи, спрете за миг пред паметниците на борците за освобождение. Да, това е онази цветна и любима алея на която повечето от нас са проходили, тази алея на която имаме днес свободата да се разходим и да въздъхнем: Колко е хубав живота! И сякаш четиринадесете паметника на герои отново бдят над нас, сякаш продължават да пазят свободата ни след 140 години. Поставете цвете и се поклонете – те го заслужават!
Днес е празник! И като на празник ние трябва да си пожелаем да бъдем, да ни има! Да продължаваме съхраняването на нашето минало, сърцата ни да се изпълват с патриотичен дух и да почитаме героизма на нашите предци, загинали за свободата на България!

Отговори