Катеринината дупка

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
Momka
Мнения: 2
Регистриран: чет авг 30, 2018 5:21 pm

Катеринината дупка

Мнение от Momka » чет авг 30, 2018 6:33 pm

Катеринината дупка

Катя малко разсеяно слушаше веселите закачки на приятелите си. Обичаше тези почти ежеседмични излизания сред природата. Всъщност не винаги се забиваха из горите. Често ходеха на море или планина. През зимата пътуваха до близки хижи и хотели. Отначало тръгнаха двете двойки - тя, Вальо с когото живееше и приятелката ѝ от детство Веселка с мъжа си. После Катя привлече другата си приятелка Анелия, с която работеха в местен вестник. Трите двойки станаха основа на групата. Най-често към тях се прикрепяше братът на Вальо, Ясен с поредната си приятелка. Днес той беше сам, но бе дошъл един приятел на Симо, мъжът на Анелия.
Компанията сякаш бе минала през кастинг за красота и интелект Всички бяха стройни, мъжете симпатични, а приятелките ѝ направо красавици. Образовани, с престижни професии и добро заплащане, можеха да си позволят тези почивки.
Всичко това накъсано се стрелкаше из ума на Катя. Също като множеството светулки, които се щураха между палатките, джиповете и насядалите край огъня приятели. Бяха удивени. Никой не беше виждал толкова светулки от детството си. Те внасяха много романтика в атмосферата и двете приятелки на Катя бяха сложили по няколко в косите си. Но въпреки, че и на нея ѝ беше приятно и отпускащо, през целия ден някакъв неясен смут пълзеше из гърдите ѝ. Тя знаеше защо. Всичко идваше от това, дето колкото и да човъркаше из паметта си, не можеше да си спомни съня. Сутринта, когато я събуди Вальо, тя бе изцяло потънала в този сън.Само не ѝ беше ясно, защо така натрапчиво се върти из главата ѝ мисълта, че непременно трябва да си го спомни. И цял ден човъркаше…
- Но един от синовете на бея зърнал след полунощ как сестра му отива в градината зад къщата. – изтръгна я от унеса гласът на Мишо. Той ѝ подаде голяма чиния за еднократна употреба пълна с изпечени шишчета, наденички и зеленчуци. Катя се огледа. Тя отдавна усещаше апетитната миризма от към огъня, но не бе разбрала кога бе сервирано. До нея Вальо почти бе опразнил чинията си. Тя му прехвърли наденичката и част от шишчетата си.
- Няма да възразя, - засмя се той. - Днес изразходвахме толкова енергия да се катерим по сипеите и пещерите. Пък знае ли човек, може и през нощта да ми потрябва.
- Не съм сигурна, - подсмихна се и Катя. – След като цял ден се препъвахме в гущери и змии, аз ще спя в джипа. Пък ти, както искаш...
- Ами онзи големият и агресивен смок, дето го уби Мищо. А, не затварям палатката отвсякъде Свежият горски въздух ще влиза само през мрежестите прозорчета. - подкрепи я Веселка.

- Ако пък ми бяхте позволили да го одера и изпека, щяхте да видите колко е вкусен. - той примирено вдигна ръце, че се предава пред възмутените възгласи на жените. – Поне ме оставете легендата докрай да ви разкажа. Та, бях стигнал, дето един от братята й видял сестра си в полунощ да изчезва в градината. Викнал другия брат, двамата нарамили пушките. Абе, с две думи, искали да убият българина, но момичето се изпречило пред него и паднали двамата.На мястото избило изворче. Нарекли го „Ашъклар”, тоест „Влюбените” Утре сме там.Само за малко ще спрем на едно място да направя изненада на Катя. Ти си Катерина, нали?
- Даже съм Екатерина. Баба беше Ката, нейната баба била Катина и май от векове си го имаме това име в рода. Ох, изморена съм, отивам да се опъна в джипа.
- Всички сме изморени. Повечето от пещерите са нависоко и подходът към тях е стръмен, каменист, но за това пък преживяването бе чудесно. Чак да не повярва човек, че в уж равна Добруджа и на двайсетина километра от града се срещат такива чудесии. И аз отивам да легна. Яско, сам си в палатката, братко.
Катя бързо заспа, но след няколко часа се събуди. Обърна се леко, да не събуди свилия дългите си крака Вальо и се загледа през прозореца. Пълната луна осветяваше притихналия лагер, някак посребряваше върховете на дърветата и ясно подчертаваше тъмния вход на една пещера. Обзе я пак онова неясно чувство на нещо тайнствено и очаквано. Наблизо се чу плясъкът на крилете на нощна птица, някъде от далече вой на чакали, които сякаш плачеха като малки изоставени деца. Дълго съзерцава нощната гора, клонящата към залез едра луна и в нея все повече се усилваше чувството за нещо приближаващо. Някак знаеше, че не е нещо опасно, само изненадващо. На зазоряване се отпусна отново и сънува влюбените и убити българин и туркиня. И още вещо…
Когато багажът бе натоварен, а полянката почистена, Мишо каза:
- Към Ашъклар ще тръгнем по-късно. Сега се забиваме още навътре в гората, докъдето можем с колите. Нали ви казах, че сме в коритото на сухата река Табан!
- Няколко пъти, – плесна го шеговито по гърба Веселка.
Горският път бе много тесен и обрасъл. Все пак изминаха повече от километър, когато край пътя и потока се откри място, където да обърнат колите. Вече вървяха по пътека, а коритото на сухата река изведнъж се разшири. Вляво над върховете на дърветата се виждаха зелени хълмове, а на близо в дясно се издигаха отвесни скали. Мишо ги поведе към тях.
- Аз не си нося екипировка за катерене, - викна Анелия.
Мишо на се върза на провокацията, а продължи да ги води право към скалата. Катя, която вървеше след него, изведнъж застина, когато шипков храст му закачи тениската:
- Чакайте, ама аз сънувах точно това място. Шипката ме издра и кървави петна избиха на ръкава ми. И имаше още нещо.

- Нали ти казах да не се косиш, защото ще си спомниш. Давай напред, задържаш всички.
- Ами да, дърпах нагоре шарена козичка. На бели, черни и кафяви петна. На живо не съм виждала толкоз шарена.
- Това с козичката ме смая, - рече Мишо, като излязоха на наклонена камениста площадка. – Но и те ще се смаеш като влезем в пещерата.
- Само че пещерата ти май липсва. Край вас виждам само гладки или наклонени напред скали – въртеше глава във всички посоки Веселка.
Мишо я хвана за ръката и поведе групата към гъстите храсти в края на площадката. Разтвори ги и се откри овален отвор, разположен странично в една гънка на скалата. Преведе компанията през отвора, помоли ги до не светват с фенерчета и да се обърнат с лице към светлината.:
- Хайде сега, умници, кажете ми на какво ви прилича тая да я наречем врата.
- На голяма маслина, - бързо отговори Вальо, притиснал Катя.
- На заострена елипса.Или на извънземна чиния.
- Не видите ли, че той ви подтиква да речете на женски полов орган, - Ясен беше най-млад, но и най-нахакан.
- Всички улучихте - изръкопляска му Мишо. – И се нарича, как? Това е, извинявай Кате, но наистина се нарича Катеринината дупка.
Вальо, като усети, че Катя сякаш замръзва под ръката му.
- Виж, не съм искал никого да обида. Ще ви разкажа.
- Боже, пак ли легенди, - прекъсна го Веселка. - Искам регламент. На излизане по легенда. За тави неделя ми стигат влюбените. Моля ви, момчета, светнете са огледаме пещерата.
- Чакайте, - почти изкрещя с треперещ глас Катя, докато мъжете бъркаха по джобовете си за фенерчета. – Не светвайте още. Аз….аз познавам това място. Била съм тук. И искам да проверя нещо. Ето там вляво трябва да е нишата, като легло. А в дъното има изворче.
Три-четири лъча разбиха здрачевината и всички, включително и Катя, ахнаха. Пещерата представляваше почти кръгло помещение дълго около шест метра и високо към четири. На повече от два метра височина, в посоката, която показа Катя, се намираше голяма каменна ниша. Тя наистина наподобяваше легло. Разочарование бе само изворчето. Всъщност то липсваше, но от една цепнатина в скалата сълзеше вода и изчезваше в отвор надолу
- Видя ли? Напразно цял ден бе такава отнесена. Не само си спомни съня, но той май се оказа пророчески, е по-скоро ясновидски. Виж ти, три години живеем заедно и не съм усетил тази ти дарба. – Вальо я притисна по-здраво, защото тя цяла трепереше.
- Не е сън. Истина е. Аз май съм живяла в тая пещера. Да не би да излязат верни онези теории за прераждането? – тихо промълви Катя..
- Почти съм убеден, че е така - тихо каза до нея приятелят на Симо. – На тринадесет бях съвсем неориентиран професионално. И ако си спомняте в центъра имаше монтирано едно голямо чудовище.
Като си въведеш личните данни и пуснеш левче, то ти изплюваше напечатано на листче какъв си бил и каква е кармата ти. Та тогава на моето листче пишеше, че преди 200 години съм бил жена, търговка в днешна Канада и че пак ще се занимавам с търговия. Завърших английска гимназия и за изненада дори на себе си кандидатствах икономика, с профил търговия.
- Хей, хора, идвайте – викаше ги от входа Анелия. – Мишо не иска да разказва без Катя.
- Катерина е една юначна и много красива българка, живяла по тези места. Вероятно е било някъде по време на войната водена он Иван Дибич Забалкански.. След изтеглянето на руснаците турците се много озлобили. Катерина криела половината си лице под забрадката и не смеела дори за вода да иде сама. Всички виждали как един от синовете на бея като я зърне, спира коня си и дълго гледа след нея. Веднъж мъжът й не се завърнал и го намерили близо до дома им с прерязано гърло. Тя останала сама с двете деца. Момиченцето било на 11, а момченцето на 9 години. Една вечер бейският син, се обзаложил, че ще вземе Катерина, ще я потурчи и направи своя трета жена. Още не било се добре сгъмнило, той разбил вратата и нахлул в къщата ѝ. Децата, които белели картофи за вечерята, писнали и се скрили в ъгъла. Катя мълчаливо се борела, защото къщичката ѝ била в края на селото и знаела, че няма кой да я чуе. Насилникът започнал да къса дрехите ѝ и Катя безсилно отпуснала ръката, с която го удряла и драскала. Момичето пошушнало нещо на брат си, писнало и хукнало навън. Турчинът се обърнал след него, а в този момент момчето плъзнало ножа в ръката на майка си. Катерина веднага се възползвала и го забила във врата на турчина. И макар,че едва не я удушил, тя успяла да го наръга още няколко пъти в гърба. Изчакала, докато престане да мърда и кръвта намалее, покрила трупа с рогозката и повикала децата. Пратила ги в другата стая да събират дрехи и храни, отвила рогозката и преместила трупа на нея. Повлякла го към едно близко дере и го търкулнала на долу. Натоварила децата според силите им, сама метнала на рамо тежките дисаги и поели към гората. Пещерата ѝ показал мъжът ѝ докато бил жив. Разтоварили, дала на децата да хапнат и като си починали, пак тръгнали към къщи. Третият път оставила капналите деца да спят и се върнали сама. Вече заедно с багажа, повела и козичката след като подпалила къщичката си.
В гората прекарали почти половин година. Като свършили храната ядели каквото намерят – костенурки, охлюви, гъби. Намерили ги двама мъже от селото над скалите, тръгнали да търсят лешници. Децата били из лещака, хукнали, но нали са деца право при пещерата ги завели. Там ги посрещнала Катерина с брадва в ръце. Като видяла, че са българи и нямат лоши намерения, пуснала децата да излязат. Сълзи избили в очите ѝ, когато видяла .как лакомо лапат дадения им от мъжете хляб.
По- младият от мъжете много харесал Катерина. На следващия ден дошъл сам, разказал ѝ, че току-що се е върнал от гурбет, две години те о нямало в селото. През това време жена му починала, а детето му гледали в семейството на чичо му. Искал я да му стане жена, като най-вече наблягал на това, че идва зима.
Тя се съгласила, защото и сама много се страхувала през зимата децата ѝ да не умрат от студ и глад сред камънаците. Родила му още две деца и отгледали всичките. - Страхотна история за сълзливите старчески вестници, - рече Анелия. – Само не ви казвай, че не е легенда.
- Не е, - възрази Мишо. - Преди две години,като събирах материал за дисертацията си, тук ме доведе един към 90 годишен, но още държелив старец. Каза ми, че много от селяните познали Катерина, макар да ѝ викали Катина, но никой не я издал.Възторгвали се на смелата българка, дето за децата си, честта и вярата, се осмелила поганец да затрие. Доживяла Освобождението, но вече била стара и болна. Като усетила, че ѝ идва времето, събрала деца и внуци и им заръчала винаги в рода да има Катерини и Ивановци. Самият старец се казваше Иван и твърдеше, че е пра-пра и не знам кой пра внук на Катерина, защото и двамата ѝ мъже също били Ивановци. И след смъртта ѝ в нейна памет, нарекли цялата местност така. Разказах историята на професорката, моята научна ръководителка, тя се порови из турските архиви и намери. В онова село, дето вече го няма до 1830-та година има при данъците Иван и Катерина. Пише примерно така: Иван и Катерина, данъкът е пет овце, десет крини жито, осем крини царевица. През следващата година ги няма в списъците. А в това село над скалите се появяват Иван и Катина. Професорката ми поръча непременно да ида и да запиша стареца, но за съжаление той бе починал.
- Направо потъвам в тая история, - каза Анелия. - Какво ли не помни тая наша златна земя: възход и робство, любови и омрази, раждания и смърти. Може би е така плодородна, защото е често заливана с кръв и посипвана с кости.
Приятелите мълчаливо осмисляха чутото. После Катя колебливо продума:
- Ако онзи дядо Иван е бил пра-пра внук, аз каква съм? Защо всичко ми е така познато и като че ли преживяно? Дали съм пра-пра – пра внучка, или пък съм самата преродена Катерина?
- Просто си моето прекрасно момиче, - притисна я и я целуна по бузата Вальо.

Момка Чумпилева

Отговори