АПОСТОЛСКИ ВЪПРОСИ - Тодор Билчев

[admin]

И пак съм в Карлово. В най-българския дом.
Коленичил, аз загрижено те питам:
„Ти, най-българският, който тук си родом,
днес, защо децата ни оттук отлитат?

Във плета защо цървула си заплете,
лъвски скок, когато, винаги си правил?
Как на зло във паяжина се оплете
народът ни, и за теб дори забравил?

Защо нямаш гроб, а с гробове е пълно?
И свободни се зовем, а е роб Духът?
Как някога за свобода ни ти кълна,
а с робство и злоба днес пълен е светът?...”.

Знам, че можеш, но сега не отговаряй.
То отговора времето ще ни даде.
С него, първо, Апостоле, разговаряй.
Че казал си – в нас то е...и…ние в него…Сме!!!