Страница 1 от 1

ТУК НОЩИТЕ СА СВЕТЛИ - Даниела Богоева

Публикувано: вт юли 03, 2018 10:40 am
от admin
ТУК НОЩИТЕ СА СВЕТЛИ

Оставих те, ти беше само бебе –
един такъв тримесечен вързоп.
Оставих те, а исках да съм с тебе
не днес и утре, а за цял живот.

Ухаеше на мляко. Беше птичка,
подслон открила в моите ръце,
и в този миг аз знаех – имам всичко:
любов и радост, слънце и небе.

За кратко бяхме заедно. Войната
със глас снаряден мен ме призова.
Родината болезнено проплака
и тръгнах аз по пътя на честта.

Окопи кални, вятър, дъжд куршумен,
другари мъртви, плъхове и глад,
кръв, болка, страх. О, спри се, свят безумен!
О, спри се, ти побъркан, болен свят!

Напред вървим. Край нас свистят гранати,
по пътя си оставяме могили,
във тях заровени са наши братя –
без време паднали, очи навек склопили.

За тях ще плачат майки и вдовици,
ще плачат синове и дъщери,
а те ще спят с угаснали зеници
и черната земя ще ги държи.

Тук няма нощ. Снарядите рисуват
стотици ярки, огнени слънца,
във въздуха те трепетно танцуват,
но имат смърт във своите сърца.

Такива са слънцата на войната -
не носят благодат и светлина,
със себе си те водят тъмнината
и болката, а също и смъртта.

Не ме е страх, нали за теб се боря,
за теб и зарад другите деца –
да имате небе, мечти и полет
и да растете в мир и свобода.

Сега е късно, пада вече мракът
връз моите угасващи очи,
куршумът вражески гръдта дочака
и от кръвта в устата ми горчи.

Но аз те виждам – ти си все пред мене,
безкрайно крехък, сякаш си перце,
забравата не ще да те отнеме,
та ти си част от моето сърце.


Ще те прегръщам с вятъра напролет,
гласът ми ще ти шепне от земята,
ще бъда птица, устремена в полет,
и сянката ти във горещо лято.

Ще идвам нощем с лунната пътека,
челото ти ще галя в тишината,
ще те целувам във съня ти леко
и ще си тръгвам после със зората.

Re: ТУК НОЩИТЕ СА СВЕТЛИ - Даниела Богоева

Публикувано: вт юли 10, 2018 3:40 am
от Илина Кирина
Покъртително ! Разплака ме...