Самуил и Биляна - Цветан Войнов

"Фондация "Буквите" и военноисторически форум "Историята" (istoriata.net) обявават конкурс за разказ на военноисторическа тема под надслов "Българио, за тебе те умряха".
admin
Site Admin
Мнения: 227
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Самуил и Биляна - Цветан Войнов

Мнение от admin » вт юли 03, 2018 10:39 am

Самуил и Биляна

Всеки човек на този свят е виждал място, което така се е вглъбило с неповторимите си прелести в съзнанието му, че не би било възможно, да го забрави во веки веков.
Едно такова вълшебно място на този свят е брегът на Охридското езеро, там дето планината Галичица плакне фустите си в югоизточните брегове на езерото в ситните вълни накъдряни от лекия есенен бриз. Там дето са изворите на река Цръни Дрин и градините на манастира Св. Наум е едно от най-райските кътчета на цялата земя.
Възрастната, закръглена, с все още запазена красота госпожа, подпирайки се на масивния си чадър, облечена в червено палто с яка обрамчена с лисица, се обърна на към групата: „Ходете, ходете, разходете се из манастира, аз ще ви почакам тук, до брега на езерото“, подмахна грациозно с пръсти и запристъпва бавно и полека към водата, миеща на бавни талази пясъчния бряг.
Опипа с дясната ръка кока си. Загледа се в синеещите се планини на отсрещния албански бряг. И той е бил някога на Самуил, великият български цар. Сега, там на далечния синеещ се планински фон, до брега на езерото се съзираха кокетно наредените белите сгради на модерни туристически комплекси.
От тази, близката ѝ страна, от ляво се намираше манастира на Св. Наум.
Водите миещи кея пред стените на манастира правеха вълнички, които се отправяха към кожените боти на възрастната госпожа.
Тя порови с върха на чадъра из пясъка, обиколи с поглед брега на огромното езеро, подаде единия си крак към прииждащите вълнички и заговори:
– Ех, Самуиле, Самуиле, къде си ти сега - да видиш какво са направили с целия свят след теб? И къде е твоята любима Биляна…
Към нея, през зелената площ, откъм алеята с кафетериите, забързаха двама здрави младежи, явно разтревожени.
– Гòспожо, да нѐмой да се фрълате у вòдата? Вòдата е студена и не пристàнува за дàвенье!
– Нема да се удавя! - погледна ги кокетно възрастната госпожа. - Просто си говоря с езерото, говоря си със Самуил, Биляна… А вие знаете ли кои са Самуил и Биляна? По говора ви познавам, че сте от тука.
– Е, па ка да не знаеме? Самуил е царот наш, а горе в градот се наогят Билянините извори, там дека е плàтно белѝла.
– А знаете ли историята на Самуил и Биляна? За тяхната любовна история…
– Па знаеме я пѐсната „Биляна платно белеше и кайче веслаше“…
– Не, не. За любовната история между царя Самуил и бедната красива девойка Биляна, ви питам.
– Ееее - засмяха се младежите - па тòа нѐ го знàеме! Знàеме дека е бил нашиот най-вѐлик цар, па дека се е тепал с гръчките окупатори и отбрàнувал тая зѐмя…
– Не, не, за любовната история между царя и красивата бедна девойка.
– Па ние сме от тука, ама нѐ сме слушнали тàква история, гòспожо.
– Тя, Биляна, след смъртта на дядо си воденичаря, е живеела сама с баба си в малка сиромашка къщичка, в оня квартал дето е близо до изворите на Биляна. Един ден, когато е ходела със стомните да напълни вода от извора и се е връщала по тясната уличка, срещнала царя придружаван от свитата си. Щом я зърнал, сърцето му подскокнало от неземната ѝ красота и той безумно се влюбил в нея. Където и да ходил после - на север и на юг по държавни дела, той копнеел винаги да мине от тук, да се срещне с девойката, да приседнат под сянката на някое дърво на брега и да споделят думи като най-близки хора. Часовете и дните отминавали неусетно с нея. Дори когато мълчали, очите им говорели.
И знаете, както при всяка любов, момата забременяла и родила едно момченце, нарекли го Давид. Тогава царят я отвел в новопостроения град Преспа.
Но законната му жена - гъркинята Агата - зла усойница, пратила братята си да я прострелят с лък и до края на живота си тя се влачила крива и хрома. Успяла да избяга от царските палати с помощта на прислужницата си и се скрили в малка колиба, ей тука над нас, дето са високите баири на планината Галичица. Не желаела вече по никакъв начин да вгорчава повече живота на царя и се обрекла на самота.
Никой не знаел дълги години къде са се скрили. Какво ли не правил Самуил, къде ли не пращал хора, но не я открили. След близо двайсет години някой му съобщил къде е убежището ѝ. Изкачил се Самуил в планината, взел я в прегръдките си и я изнесъл на слънце. Там тя вдъхнала от свежия въздух, огледала цялото езеро и починала така в скута му.
След много години тяхното момче станало войник в редиците на цар Гаврил Радомир - първият син на Самуил и заедно воювали срещу ромеите.
Вие чели ли сте романа на Димитър Талев и знаехте ли я тази история?
– Нѐ сме я слушнале ваа история, ама е прѐубава история гòспожо! Фала!- засмяха се момчетата. - Сѐга веке знаеме дека нѐма да се фрълаш у вòдата. Айде се убаво! И благодариме за се! Свàка ти чест! - и момчетата дори се поклониха с глави. - А отдека си ти, гòспожо? - сети се да попита едното.
– Аз съм от далеко на изток. Живея отдолу под самия връх Пирин - засмя се и възрастната госпожа.
– Ааа, ама ти си наша.
– Всички сме наши! - помаха им с ръка възрастната дама и момчетата се отдалечиха към кафетериите.

Отговори