Преименуването (покръстването)

Всякакви интересни истории, които са ви са се случили в казармата, а и не само
Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 298
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Преименуването (покръстването)

Мнение от bukvite » пет май 04, 2018 10:43 am

"Не беше покръстване, а преименуване". Така реагират всички, на които се опитам да разкажа тази история. Всъщност беше много повече. Ние сменихме не само имената им, опитахме се да сменим и самите тях. Не знам защо, но по темата упорито се мълчи. Само от време на време излезе някой роман, където авторът пише за неща, които е слушал да му разказва някой, който е слушал очевидци.
По стечение на обстоятелствата бях пряк свидетел на събитията през 1984, 1989, а и за нещата след тях.
Но да започна от далеч. Израснал съм в Шумен, до циганската махла и в нашия клас циганите и турците бяха преобладаващи. Никога не е имало проблем с това, най-добрите ми приятели бяха турци, а аз като всеки шуменец разбирах достатъчно и двата езика.
През есента на 1984 г. се озовах в родната казарма - първоначално в Елхово (прословутия триъгълник на смъртта), а оттам ме пратиха на школа в Сливен, към щаба на 3 армия.
Сега се замислям, но тогава не ми правеше впечатление, че в школата сме само българи. Ноември месец ВКР-то (представителят на Военно контраразузнаване в поделението) започна да вика все по-често различни хора при себе си. Някак си и отведнъж в поделението започна да се говори обидно за турците. Тогава научих думата "амуджа", която и до днес не знам защо трябваше да е обидна.
Едно-две момчета ги преместиха в нововъзстановените "Вътрешни войски". Всъщност - и двамата бяха сираци.
В началото на декември ЗАКПЧ-ето и ВКР-ето ни събраха и ни четоха дълга лекция защо се налага да се сменят (точният израз беше - "възстановят" имената на гражданите с турско самосъзнание). Аз бях преживял вече "преименуването" на циганските си познати и си мислех, че и това ще мине така тихо и мирно.
...
Беше през януари Вдигнаха ни рано сутринта по тревога и ни раздадоха по два пълнителя бойни патрони. В поделение към Щаба на армията, където за 2 години не се изстрелваха толкова, това беше събитие. Натовариха ни на камионите и ни закараха в някакво сливенско село. И до ден днешен не знам кое беше, никой така и не ни каза. Казаха ни друго - Имахме не разрешение, имахме заповед за стрелба.
- Само някой от тях да мръдне - викаше командира на поделението - стреляте веднага. Него го товарим в камиона, а на стрелеца разписвам веднага книжката за 10 дена домашен отпуск.
Въпреки изненадващото ни идване, явно новината беше изтекла отнякъде, защото хората ни посрещнаха подготвени - бяха блокирали шосето пред селото, в станалата класическа по-късно схема - жените и децата отпред.
Бяха издигнали лозунги - "Да дойде Станко Тодоров (тогавашния Министър Председател) да говори лично с нас.
Строихме се нерешително пред тях Беше ясно, че няма да стрелят и най-големите бабаити, които през целия път се заканваха как ще пречукат "рязаните".
Така стояхме близо час, докато дойде танкова колона, от свръхсекретните тогава Т72, които само преди месеци бяха пристигнали от СССР в съседния Танков полк.
Водещата машина даже и не спря. Само обърна купола и на пълна газ тръгна срещу къщите. Първо мина през един плевник, после през една къща, после вече не знам. Само се чуваше звука на срутваните сгради и отчаяните ревове на животните. Останалите танкове продължиха в прахоляха оставен от първата машина.
И тук нервите на хората не издържаха, виждайки как се руши съграждан с години имот. Разпиляха се с викове по посока селото, да запазят къщите си. После ни казаха, че в центъра ги чакало поделение от Вътрешни войски и подготвените списъци с новите имена.
Поне аз, не разбрах да е имало жертви тук. Съборените къщи не се брояха - да не са се опъвали.
Нас ни прибраха с камионите обратно.
Когато влязох в поделението в Елхово, на втория ден ни "облазваха" с танкове за да стане мъже. Но всъщност "мъж" станах именно на тези събития - тогава разбрах за колко празни неща съм се притеснявал.

...
Два дни по-късно ме вкараха в Гарнизонния арест - вече не помня точно за какво, ротния ми имаше зъб и търсеше начини да ми стъжни живота.
Там се срещнах с най-добрия си приятел от детинство, с който бях седял години на един чин. Два дни не знаех как да се обърна към него - той се казваше Ружди!
Всъщност - и сега не знам, не съм го виждал от тогава. Чух, че бил останал в Турция.
В ареста обсъждахме много темата. При нас беше минало почти мирно, но на други места не е било така.
(следва)

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 471
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Преименуването (покръстването)

Мнение от thorn » пет май 04, 2018 11:59 pm

Това от някаква книга ли е?

Потребителски аватар
bukvite
Мнения: 298
Регистриран: съб апр 21, 2018 7:35 pm

Re: Преименуването (покръстването)

Мнение от bukvite » съб май 05, 2018 7:06 am

Мой е текста. Писах го преди няколко години. Във "възродителния" процес съм участвал и 84, и 89. Така се случи...

Желязин
Мнения: 11
Регистриран: нед май 27, 2018 10:52 pm

Re: Преименуването (покръстването)

Мнение от Желязин » пет юни 15, 2018 12:42 pm

Това за минаването през къщите с танкове съм го чувал от един познат от Шумен, а за циганското покръстване дядо ми го разправяше и е било така както е описано - никакви проблеми.

По големите градове до края на 90-те турци, които познавах си имаха по две имена. Визирам конкретно малкия бейрут - там си имаше турци, цигани, сирийци откакто си го знам. Голяма рана сме им нанесли на този етнос, така и не разбрах какъв е бил смисълът на начинанието, освен че много са се изселили в Турция и с това са намалили популационния си натиск в България. Реално каквото са правили сърби, гърци, румънци над българите това и ние сме се опитали да сторим над малцинствата ни.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 471
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Преименуването (покръстването)

Мнение от thorn » вт юни 19, 2018 12:33 am

Запознах се с една туркиня - Сема. Приели, че името и е достатъчно българско и не я преименували. И тя била страдала, защото другите деца в училище си имали нови хубави български имена, а тя не. Разбира се, била е много малка, но привеждам примера само като куриоз.

Отговори